ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Семейство » ЗА БЛАГОСЛОВИЯТА НА БОГА ИЛИ ПРОСТО ЗА ТРАДИЦИЯТА

ЗА БЛАГОСЛОВИЯТА НА БОГА ИЛИ ПРОСТО ЗА ТРАДИЦИЯТА

2012-02-10, автор: Свещеник Борислав МАНЧЕВ, рубрика: Семейство

Blagoslovenie_m.jpgАко разтворим светата Библия, още в първата книга Битие гл. 2 ще прочетем за най-висшето блаженство, което Адам и Ева са изпитвали в първите дни от живота си - общението с Твореца на всичко видимо и невидимо, със Самия Бог. Той им се явявал във видим образ, като баща на деца и им съобщавал всичко необходимо за тях. Бог създал хората такива, каквито и ангелите - да обичат Бога, взаимно да се обичат и да се наслаждават на великата радост от живота в любовта към Бога.

Най-малко три пъти в живота си човекът, приел доброволно православната християнска вяра и традиция, влиза в Божия храм и проси Неговата благословия чрез свещенослужтиелите. За да стане действителен член на Църквата Му - чрез светото Кръщение. За здрав и честит семеен живот - чрез светото Венчание. За църковно погребение, когато се внася смъртното му тяло в храма и се изпросва упокоение на тялото и богоподобната му човешка душа във вечния и блажен живот у Бога.

Ето че след половин век на атеистически режим всички ние позабравихме вярата си и опорочихме православната ни църковна традиция.

Когато се роди дете, на 40-ия ден забравяме да благодарим на Бога за милостта и любовта Му към нас, че ни е дарил с нов човек, че е запазил здрави и невредими майката и детето. Докато пък детето расте, забравяме да му преподадем православната ни вяра, а го кръщаваме, разчитайки единствено на наставленията на кръстниците. Навърши ли човек пълнолетие, отново забравяме да му припомним, че след узаконението от гражданските власти, е необходимо бракът да бъде благословен от Бога. Забравяме да обясним на децата и внуците си за важността, за потребността от благословията на Бога за мирен и спокоен семеен живот. Подражаваме сляпо на едно или друго нововъведение в тези радостни мигове от човешкия живот. Бързаме да осигурим места в ресторант, разкошни тоалети, излишно шумна музика. Съгласяваме се мълчаливо на определената ни „съботна" сватба. Гледаме преди всичко да спазим често изопачената традиция, като се самоуспокояваме за изпълнен родителски или роднински дълг.

Докога ще бъдем слепи и боси във вярата и правилната ни православна църковна традиция? Докога ще робуваме на суеверия? Докога ще се отнасяме нехайно към установените от векове определения на Църквата? Защо почти никой не поглежда православния ни календар, където са изброени родствата, при които не се позволява църковен брак и дните от годината, когато не се позволява венчание. Особено важно е, че не се позволява венчаване в деня срещу неделя, т. е. в събота. Тъй като съботният ден е ден за вспомняне паметта на починалите наши роднини, приятели, добри бивши неприятели и „за всеки праведен дух, починал във вяра".

В учебника „Православно църковно право" от еп. Никодим Милаш четем следното: „За да не става противоречие с духа на Църквата, за християните в постно време и на големи църковни празници, се определило да не стават пирувания, характерни за сватбите и също да не се извършват венчания. Църквата определила чрез закон да не се извършват венчания:

- от 14 ноември (началото на Коледните пости) - до 6 януари

- от Неделя Месопустна - до Томина неделя

- от Неделя на Всички светии - до 29 юни (Петровден)

- от 1 август - до 15 август (Успение на св. Богородица)

- дните - Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (29 август)

- Кръстовден (14 септември)

- сряда и петък през годината."

Всички знаем, че в постно време не се правят сватбени тържества, с присъщото им шумно веселие; не се употребява месо, млечна храна и алкохол. Православната ни християнска вяра изисква от нас в определеното постно време, въздържайки се от тази храна и питие, да се въздържаме и от лоши мисли, срамни думи и скверни дела. Макар и да знаем всичко това, ние продължаваме да си живеем както си знаем: „Да си хапнем и да си пийнем, както и когато си знаем", „Сватбата да стане (и в ресторанта, и в църква) в един ден, макар и да е събота, та да си минем по реда". Св. Гангърски поместен сбор (340 г.), в 21-то си правило утвърждава: „... да пазим светата Църква от новаторства и да се грижим всичко, предписано от Свещеното Писание и Апостолските предания да остава в нея свято, ненарушимо..."

Време е да отворим очите си - да спазваме установената от векове православна традиция. Време е да отворим очите си и да настояваме за неделни сватбени тържества извън постното време. Време е всеки съзнателен православен християнин да се запита правилно ли знае вярата си и традицията във вярата? А тази вяра пък ще му помогне да разбере: къде се намира самият той - дали е пред широките врата и навлиза всред просторния път, който води към погибел, или е преминал през тесните врати и се движи по тесния път, който води към живота (Мат. 7:13-14).

 

„Църковен вестник", бр. 7, 1993 г.

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ХРИСТОС, ЦЪРКВАТА И ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО, д-р Светослав РИБОЛОВ

ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО -­ ЛЕСТВИЦА НА БЛАГОЧЕСТИЕТО, Анула ХРИСТОВА

ЗА ДЕТЕРОДСТВОТО ПРИ МИРЯНИТЕ, Св. НИЛ МИРОТОЧИВИ АТОНСКИ

 





Още от "Православна мисъл":