ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Монашество » НАГОРЕ ОТ ЗЕМНОТО (Кратка история на монашеството)

НАГОРЕ ОТ ЗЕМНОТО (Кратка история на монашеството)

2012-03-06, автор: Рада СЛАВЧЕВА, рубрика: Монашество

monashestvo2.jpgМонашеството е толкова старо, колкото и християнството. То се появява заедно с евангелската проповед. От най-ранни християнски времена някои от вярващите, водени от любов към Бога, се предавали на строго въздържание и молитва, отказвали се от брачния живот, от почестите и богатството и с всички сили се стремели да се уподобят на Христа.

Следите на монашеството обаче ни отвеждат още по-далеч, в Стария Завет, където намираме много примери на отричане от света и посвещаване на Бога. Такива били назореите и рехабитите. Такива били пророците Илия и Елисей, които запазили целомъдрие и нестяжателност и живеели в пустинята. Такъв бил и Предтеча Господен.

Но в своето съвършенство монашеството се разкрива в Новия Завет. По думите на авва Пиамон новозаветното иночество води своето начало от апостолско време. А св. Василий Велики вижда в обществото на Господа и Апостолите негов предоизраз.

Съберат ли се малките рекички, стават голяма и пълноводна река, която напоява места, от където протича. Малко и отделени един от друг били първите подвижници и затова не се забелязвали. Но от ІІІ-ІV в. иночеството се разкрива в цялото си величие и оказва влияние върху живота на целия християнски свят. За основатели на пустинножителството се приемат преп. Павел, който от 23 до 130-годишна възраст живял в Тивейската пустиня и преп. Антоний, при когото тази пустиня започнала да се заселва с отшелници, които живеели в уединени килии.

Св. Антоний не предписал външни монашески правила, а се грижел, преди всичко да внуши живото, искрено и дълбоко благочестие. Но броят на монасите се увеличил и се почувствала необходимост от установени правила, които да поддържат и укрепват волята в борбата с изкушенията. Началото на общежитийния монашески живот положил св. Пахомий. Този велик подвижник основал общество от монаси на остров Тавен на р. Нил. Веднъж, когато отишъл там за молитва, чул глас, който му казал: „Остани тук и създай манастир. Около тебе ще се съберат много монаси". Явил му се ангел, който държал дъска. На нея бил написан уставът на монашеския живот. По времето на св. Пахомий възникнали осем манастира с три хиляди монаси. След смъртта му (348 г.) в началото на V в. броят на монасите достигнал 50 000 души. Почти едновременно възникнали и женските обители, които също живеели по неговия устав.

Историкът Евагрий рисува живота на монасите в киновиите (общежителните манастири) така: „Отшелниците живеят заедно, несмущавани от привързаността към земното; те нямат злато. Но защо ли говорим за злато? Те нямат дори собствени дрехи и храна. Расото, с което е облечен всеки един от тях, може да вземе и друг. При тях и масата е обща. На нея няма да видиш изкусно приготвени ястия. Само плодове и зеленчуци и то толкова, колкото да се поддържа живота. Денонощно заедно отправят молитви към Бога и така се изнуряват с подвизи, че сякаш виждаш живи мъртъвци". Манастирът се управлявал от авва (сир. - отец), безусловното подчинение на когото било задължение на всеки негов обитател. През времето, свободно от богослужение и молитва, монасите се занимавали със земеделие, плетели кошници и върви.

Третият вид иночество е лаврата. Основателите на този вид монашество бил св. Макарий Старши, който живял в Скитската пустиня и авва Амон, който се бил заселил в Нитрийската планина. В лаврите се съчетават отшелничеството и общежитийния начин на живот. Монасите се подвизавали в отделни килии, около тази на аввата. Разположението им наподобявало това на улиците в град, от където идва и самото название - лавра (лавра - път, улица).

Отшелниците в първия и последния ден на седмицата се събирали заедно за богослужение. В останалите дни пазели безмълвие. Ако някой не идвал, смятали, че е болен и пращали някой от братята да го посети. Животът в лаврите бил много по-труден от този в киновиите. Към подвига на безмълвие пристъпвали едва тогава, когато били подготвени за него в киновията. Св. Кирил Скитополски казвал: „Приелите монашество, от начало живеят в манастира, където изпълняват монашеските си задължения, а напредналите в подвижническия живот живеят в килиите". Там в уединение те постигали това, което е целта на християнския живот на земята - придобиване даровете на Светия Дух и възстановяване на единението си с Твореца.

„Църковен вестник", СИ, бр. 3, 1993 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":