ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ВЕЛИКИЯТ ПОСТ В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ

ВЕЛИКИЯТ ПОСТ В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ

2012-03-21, автор: Архиепископ НАТАНАИЛ (Львов), рубрика: Теология

Vpost.jpgПродължава Великият пост. В нашето страшно време този светейши период от църковната година има особено значение.

За какво е установен Великият пост? За да очисти чрез въздържание и молитва човешката душа, да я пробуди и възроди преди великия празник на Христовото Възкресение и да я направи способна да приеме онзи отблясък на истинската вечна радост, каквато християните изпитват на Пасха в много по-голяма степен, отколкото на всички останали празници.

Какво пречи на човека да изпита тази радост? Пречи му това, че душата му е напълно изкривена, замърсена от грехове и поробена от земните грижи. Ето тези недъзи лекува постът.

Постът винаги е бил нужен, понеже винаги дяволската сила поробва човека, угаждайки на плътта и воювайки против духа. Но никога досега дяволската сила не е овладявала човека така цялостно, както в наши дни.

Никога човекът не е бил така силен в материалния свят, както днес, със своите знания, със своя горд технически разум, със своите технически достижения. Никога природата и целият външен свят с неговите стихии не са се подчинявали на човека така всестранно, както днес. И никога човекът не е бил толкова слаб и вътрешно опустошен, както днес.

Коя е причината за това? Причините са много, но една от главните причини е неправилната йерархия на ценностите, разместването на силите в самия човек, нещо, което е извършено отдавна от по-„прогресивната" част на човечеството, но дава своите окончателни зловещи плодове едва сега.

Тази гибелна подмяна на ценностите се състои в това, че хората вместо на духа са започнали да служат на плътта и похотите. А служението на похотите на тялото е станало източник на онова умножение на беззаконията, заради което, както е предсказал Христос, любовта у хората е охладняла. Хората катастрофално са престанали да умеят да обичат. Нека си спомним за известните ни от историята примери на любов и преданост на хората към своите вождове и един към друг в древността и да ги сравним с атомическата разпиляност на човешките отношения днес. Изгубвайки способността за любов и преданост, хората изгубили вътрешната сила и творчески стимул и се превърнали в играчка на своите страсти и всевъзможните зли сили. Нямайки отпор, злите сили влезли в човечеството и го овладели.

Най-страшната, най-огнената зла сила е онази, която под прикритието на проповедта за материализъм и служение на плътта покорява и телесните, и душевните сили на хората, оказали се поробени от нея, и ги хвърля на борба против Бога и против всичко добро в света. В тази сила сатанинският лик се вижда съвсем ясно.

Но, може би, още по-страшен признак за крайното разложение на съвременния човешки дух е това, че тази сатанинска сила възбужда у мнозина не ужас и отвращение към нея, а съчувствие и доброволно подчинение.

Продал веднъж своето първородство на тялото, човешкият дух не може да остане дълго в такова неопределено положение и бързо сменя своята подчиненост на плътта с робство на духа на злото. Пред очите ни тече страшен процес на сатанизация на хората по целия свят.

С какво можем да се противопоставим на този ужас, връхлитащ Вселената, ние - малобройното Христово стадо, желаещо да бъде с Христос до край? Срещу гигантския изблик на силата на злото можем да противопоставим само силата Христова. Но за да направим Христовата сила действена в нас, трябва във всичко да Му бъдем верни до край.

Постът е изключително ценен с това, че ни позволява да проверим нашата вярност към Бога. Благодарение на поста теоретическото изповядване на своята принадлежност към Църквата Христова преминава през самата глъбина на всекидневния живот. У дома, по време на хранене, човек изповядва своята принадлежност към Православната църква, ако той не по лекарско предписание или поради икономия, а заради предписанията на Църквата се въздържа от онова, което е въжделено за тялото, но е противно на духа му, съхраняващ царственото си положение по отношение на тялото и подчиняващ се на повелите на Църквата.

Именно чрез поста ние се борим със сатанинската сила, стремяща се да завладее човешката душа в онзи същия пункт, откъдето винаги е започвало съблазняването на хората от сатаната. И в рая той е успял да отдели хората от Бога, като ги е подтикнал към угаждане на плътта. Не случайно Спасителят е казал, че бесовската сила се побеждава само с пост и молитва.

Чрез поста човешкият дух се очиства, пробужда се, възстановява своята царствена власт над тялото и се подготвя за среща със сияещата радост на Пасха. А на Пасха на християнина се отдава възможност да провери доколко се е изцелил духът му, доколко е способен да изпита небесната радост, доколко не е чужд на Божието царство.

Причастността към Божието царство е източник на непобедима сила и душевно здраве. Човешкият дух е сътворен от Твореца не за да служи на тялото и на външния свят, а за да наследи вечното Царство. То ни се открива, макар и само като отблясък, в пасхалната радост, за възприемането на която ни подготвя Великият пост.

 

Из книгата „Ключ к сoкровищницe", Москва 2006.

Превод от руски: Петър БАНЧЕВ

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ПОСТ В ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО, отец Ангел ВЕЛИЧКОВ

ПОСТ ЛИ, НО ЗАЩО, архим. ЕВСЕВИЙ (ВИТИС)

КАТЕХИЗИЧЕСКО СЛОВО ЗА СВЕТАТА И ВЕЛИКА ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА, Вселенски патриарх ВАРТОЛОМЕЙ

През Великия пост нека съвместим вярата с делата, отец Джон БРЕК

ПОСТЪТ ­ - просветление на разума, прот. Йоан КАРАМИХАЛЕВ 

БОРБАТА СРЕЩУ СТРАСТИТЕ И ОЧИСТВАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК, Архим. ЙОСИФ, игумен на Ксиропотам

 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":