ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Агиология и патрология » ЗАГИВАЩАТА ОЖИВЯЛА - Преподобна Мария Египетска

ЗАГИВАЩАТА ОЖИВЯЛА - Преподобна Мария Египетска

2012-04-01, автор: Даниела НИКОЛОВА, рубрика: Агиология и патрология

svMariaEgipetska1.jpgПокайният пример на св. Мария Eгипетска е толкова многообхватен и поучителен, че светата Църква желае той трайно да остане в нашите сърца. Затова освен деня на нейната памет на нея се посвещава и неделният ден от петата неделя на Великия пост. Нека да помислим върху нейното обръщане и да се поучим от него.

Мария живеела в Александрия. Водела порочен живот. За своите съграждани тя била позор, съблазън и гибел. Без да се замисли за своята греховност, тази жена пожелала да се поклони на животворящия Кръст Господен. Но колкото пъти понечвала да прекрачи прага на храма, толкова пъти някаква сила я спирала. Тогава тя се ужасила и се обърнала за помощ към Божията Майка. Когато отново, но вече не с дързостта, а с чувство за недостойнство се приближила до вратата на храма, нищо не я спряло и тя се поклонила пред Честното дърво. Но като излязла от храма, Мария не се върнала към предишния си живот. Тя решила окончателно да остави греха и затова избягала в пустинята, където се предала на велик подвиг. Живяла дотогава в разкош и разпътство, от този момент тя се предала на пълно усамотение и нищета. Ако досега била затънала в калта и загивала, то сега чрез дълбоко покаяние и благодат от Бога тя оживяла.

С какво можем да се поучим от живота на преп. Мария Египетска? Тя била блудница, но блудството не се заключава само в телесния грях. Същността на блудството се състои в заблуждението да се нарушава целостта на човешката любов, т.е. тя да се раздробява и изражда. По такъв начин човек става неспособен с цялата си душа, с цялото си сърце, с цялото си тяло, с цялата си същност да обича един човек и единия Бог. Блудството, в широкия смисъл, който му дава Свещеното Писание, е идолопоклонническа привързаност към видимия свят. Ние сме заслепени от това, което е пред очите ни. Не виждаме невидимото, защото вниманието и погледът ни са обърнати към видимото и осезаемото. Вместо да насочим волята си към единственото, което е необходимо - към чистата и свята любов към човека и Бога, ние безразсъдно разпиляваме тази воля, така че тя служи на всички идоли, на всички желания, на всички пориви. Кой от нас би дръзнал да каже, че не е болен от тази болест? Нима пазим сърцето си цяло и умът ни не е ли разделен? Нима не се колебае волята ни? Не сме ли и ние подобни на тази жена? Животът ни не е ли като нейния?

Желаем ли да се поклоним на Живия Бог, да достигнем до Неговото животворно присъствие? Но, колко често това не ни се отдава! Колко пъти искаме да се молим, но молитва няма. Искаме да съберем мислите си, а те блуждаят. Желаем да започнем нов живот, но нямаме силна воля, за да го постигнем. Не приличаме ли на морските вълни, които се удрят в брега, издига се, но отново рухват, без да са достигнали нещо. Но рядко обръщаме внимание на това. Понякога тъгуваме. Понякога ни боли сърцето. Понякога идва мисълта: „Нима е затворен за мене пътят към Бога?"... Но се успокояваме, постепенно забравяме и затъваме в блатото. Какво обаче е станало с Мария Египетска? И тя ли е постъпила като нас? Не, тя се ужасила от своята греховност и викала за помощ, за милост, за спасение...

Да се поучим от това. Да не се обезкуражаваме. Трябва да се научим да тъгуваме за Господа, да се стремим да се приближим до Него. Да се надяваме, че накрая Божията сила и милост ще отговорят на нашия зов и ще ни помогнат да надвием отчаянието си, да се изпълним с надежда. Когато това наистина се случи, ние се радваме и си отиваме от храма утешени. Замисляме ли се обаче, че даром ни е било дадено онова, което сами никога не ще успеем да придобием? Мария Египетска разбрала това и целия си живот принесла в жертва на Бога. Разбрала, че щом е получила този дар, вече не може да се върне към предишния си живот и от този момент нататък ще живее само с ликуваща и скръбна благодарност. Тя се отдалечила от всяка съблазън, от всичко, което я държало в плен, и ето с какъв дивен живот се сподобила.

Такъв подвиг може би не е по силите ни, но всеки от нас може да направи това, което е по възможностите му. Нека не забравяме думите на св. апостол Павел, че всичко е възможно за нас чрез укрепяващия ни Господ Иисус Христос. Да помним, че силата Божия в немощ се проявява. Но това не е онази ленива, безплодна немощ, от която страдаме и която ни мъчи и погубва, но друга немощ - богоприятна. Това е неустойчивост и слабост, която се ражда в човека от съмнението, че не може да достигне това, за което мечтае. Единственото, към което се стреми със собствени сили, но ще постигне чрез Божията сила. Тази сила изпълва немощта ни така, както силният вятър издува слабото платно и благодарение на него корабът благополучно стига до пристана. Това е богоприятната немощ, която означава да не се надяваш само на себе си, а да се предадеш в Божиите ръце и да се уповаваш Нему. Тогава всичко става възможно, защото изпълняваш волята Му с помощта на Неговата сила.

Великопостните седмици, които са седмици на надеждата, ни водят към дните на страданията. Тогава вече ще бъде време не за вяра и надежда, а време за съзерцание на божествената любов. Света Мария Египетска да ни укрепва със своя образ и нейният пример да бъде винаги жив пред очите ни, та по-леко и с благодарност да носим кръста си по пътя към Бога.

„Църковен вестник", бр. 13, СИ, 1993 г.

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

† 5 Неделя на Великия пост ­ - Преп. Мария Египетска

 





Още от "Православна мисъл":