ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА ПРАВЕДНИЯ ЛАЗАР

ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА ПРАВЕДНИЯ ЛАЗАР

2012-04-07, автор: Елена ИВАНОВА, рубрика: Теология

Lazar.jpg

На прага сме на страстните дни и на този праг в образа на Лазар и неговото възкресяване виждаме пред себе си голяма, радваща ни надежда, че Господ е по-силен от смъртта. Господ е победил смъртта не само в прекия смисъл, в който тази победа е изявена чрез телесното възкресяване на Лазар, но и в друг смисъл, който още по-непосредствено се отнася към всекиго от нас.

Висока и желана чест е да бъдеш раб и слуга на Господа. Но колко по-голямо е щастието на онези, които Сам Господ е благоволил да назове Свои приятели. Това щастие да бъдеш приятел на Христос можем да притежаваме и ние. Първият признак на истинската привързаност е искреност и преданост.

Бог е създал човека като Свой приятел. Това приятелство, което съществува между нас и Него, е станало още по-задълбочено и здраво чрез нашето кръщение. Всеки от нас е Божи приятел, както бил наречен Лазар, и във всеки от нас някога е живял този Божи приятел, живял с надеждата, че това приятелство ще се задълбочава, ще расте, ще става по-светло. Понякога това става през дните на ранното ни детство, понякога по-късно - през юношеските години. Във всеки от нас живее този Христов приятел.

А после, с течение на времето, както увяхва цвете, както се изтощават в нас жизнените сили, надеждата, радостта, чистотата - се изтощава и силата на този Христов приятел. И много често ние чувстваме, че в нас както в Лазаровия гроб лежи някъде (именно „лежи", а не „покои се") поразеният от безпощадната смърт четиридневен Лазар, приятел Господен, който е умрял и към чийто гроб сестрите се страхуват да се доближат, защото той вече се разлага телесно...

Дошъл Господ и заповядал на Лазар да стане от мъртвите. Това е образ-пример за нас. Във всеки от нас лежи той - умрял, победен, заобиколен от нашите оплаквания, които често са безнадеждни. А в евангелското четиво на този ден, непосредствено преди Страстната седмица, се чете: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее" (Йоан. 11:25). Онзи Господен приятел, който живее в нас, който е в нас, който изглежда безнадеждно мъртъв, само от една дума на Господа може да възкръсне и наистина ще възкръсне.

Трябва да влезем в страстните дни с тази надежда, с увереността, че отиваме към Пасхата, към прехода от временното към вечното, от смъртта към живота, от нашето поражение към Господнята победа. Трябва да влезем в страстните дни с трепетната мисъл за това, колко ни е обикнал Господ и с каква цена Той ни дарява вечния живот и още отсега - с надеждата, светлината и радостта на идващото Възкресение.

„Църковен вестник", бр. 15/1995 г.

 

СРОДНИ ТЕМИ:

ТЪЖНИЯТ ЦАР, Вход Господен в Йерусалим ­ - Връбница ­ - Цветница, ставр. ик. Стефан ЕНЕВ

 

 





Още от "Православна мисъл":