ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА ПРАВЕДНИЯ ЛАЗАР

ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО НА ПРАВЕДНИЯ ЛАЗАР

2012-04-07, автор: Елена ИВАНОВА, рубрика: Теология

Lazar.jpg

На прага сме на страстните дни и на този праг в образа на Лазар и неговото възкресяване виждаме пред себе си голяма, радваща ни надежда, че Господ е по-силен от смъртта. Господ е победил смъртта не само в прекия смисъл, в който тази победа е изявена чрез телесното възкресяване на Лазар, но и в друг смисъл, който още по-непосредствено се отнася към всекиго от нас.

Висока и желана чест е да бъдеш раб и слуга на Господа. Но колко по-голямо е щастието на онези, които Сам Господ е благоволил да назове Свои приятели. Това щастие да бъдеш приятел на Христос можем да притежаваме и ние. Първият признак на истинската привързаност е искреност и преданост.

Бог е създал човека като Свой приятел. Това приятелство, което съществува между нас и Него, е станало още по-задълбочено и здраво чрез нашето кръщение. Всеки от нас е Божи приятел, както бил наречен Лазар, и във всеки от нас някога е живял този Божи приятел, живял с надеждата, че това приятелство ще се задълбочава, ще расте, ще става по-светло. Понякога това става през дните на ранното ни детство, понякога по-късно - през юношеските години. Във всеки от нас живее този Христов приятел.

А после, с течение на времето, както увяхва цвете, както се изтощават в нас жизнените сили, надеждата, радостта, чистотата - се изтощава и силата на този Христов приятел. И много често ние чувстваме, че в нас както в Лазаровия гроб лежи някъде (именно „лежи", а не „покои се") поразеният от безпощадната смърт четиридневен Лазар, приятел Господен, който е умрял и към чийто гроб сестрите се страхуват да се доближат, защото той вече се разлага телесно...

Дошъл Господ и заповядал на Лазар да стане от мъртвите. Това е образ-пример за нас. Във всеки от нас лежи той - умрял, победен, заобиколен от нашите оплаквания, които често са безнадеждни. А в евангелското четиво на този ден, непосредствено преди Страстната седмица, се чете: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее" (Йоан. 11:25). Онзи Господен приятел, който живее в нас, който е в нас, който изглежда безнадеждно мъртъв, само от една дума на Господа може да възкръсне и наистина ще възкръсне.

Трябва да влезем в страстните дни с тази надежда, с увереността, че отиваме към Пасхата, към прехода от временното към вечното, от смъртта към живота, от нашето поражение към Господнята победа. Трябва да влезем в страстните дни с трепетната мисъл за това, колко ни е обикнал Господ и с каква цена Той ни дарява вечния живот и още отсега - с надеждата, светлината и радостта на идващото Възкресение.

„Църковен вестник", бр. 15/1995 г.

 

СРОДНИ ТЕМИ:

ТЪЖНИЯТ ЦАР, Вход Господен в Йерусалим ­ - Връбница ­ - Цветница, ставр. ик. Стефан ЕНЕВ

 

 





Още от "Православна мисъл":