ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » КОГА Е БИЛА ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

КОГА Е БИЛА ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

2012-04-11, автор: Емил ТРАЙЧЕВ, рубрика: История

 

TajnataVecheria.jpg

И четиримата евангелисти повествуват за Тайната вечеря на Господ Иисус Христос с учениците Му в навечерието на Неговите кръстни страдания, но не всички предават с еднаква пълнота обстоятелствата, при които станала тази вечеря. Освен това в изразите, употребени от първите трима евангелисти за деня, в който станала Тайната вечеря, се открива като че ли някакво противоречие в изразите, употребени от четвъртия евангелист св. Йоан. Безспорно е само това, че Тайната вечеря станала в петия ден на седмицата, т.е. нашия четвъртък, както и че Господ бил осъден и разпънат на кръст в шестия ден на седмицата - в петък, бил в гроба през седмия ден на седмицата - събота, и възкръснал от мъртвите в първия ден на седмицата.

Но поражда недоумение и разногласия в мненията обстоятелството, в какво отношение се намирал денят на Тайната вечеря към празнуващия се тогава празник Пасха, т.е.: била ли е Тайната вечеря на 14-ти нисан, от вечерта на който започвала юдейската Пасха, или на 13-ти нисан, т.е. в деня, предшестващ тази вечеря, когато се започвало празнуването на Пасхата? Тези недоумения се пораждат от следните указания на евангелистите относно деня на Тайната вечеря:

Матей 26:17 - „В първия ден на празник Безквасници";

Марк 14:12 - „В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне";

Лука 22:7 - „И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне";

Йоан 13:1 - „пред празник Пасха".

Св. евангелист Йоан съобщава, че петъкът, в който Иисус Христос бил разпънат на кръст, бил денят преди Пасхата (19:14, 31), която тогава се падала в събота. Юдеите, които завели Иисус Христос в преторията, не искали да влязат, „за да не се осквернят, та да могат да ядат пасхата" (18:28) същата вечер. От това следва, че този петък бил 14-ти нисан и че според св. евангелист Йоан Тайната вечеря била извършена на 13-ти нисан вечерта.

От друга страна, първите трима евангелисти отбелязват, че Тайната вечеря станала „в първия ден на празник Безквасници" (Мат. 26:17), „когато колеха пасхалното агне" (Марк. 14:12).

Кой е бил според първите трима евангелисти този първи ден на празник Безквасници? Ако този ден е бил не 15-ти нисан (денят, определен от закона), а 14-ти нисан, когато вечерта се ядяло пасхалното агне, тогава дните на Безквасниците ще бъдат не 7, а 8.

Според Йосиф Флавий празник Безквасници по онова време се празнувал 8 дни. „И ние в продължение на осем дни, казва той, извършваме така наречения празник на Безквасниците" (Юдейски древности, ІІ, 15). Четиринадесетото число на м. нисан у Йосиф Флавий се отнася към пасхалния период на Безквасниците и поради това бил между тях първият такъв ден, както сочат тълкувателите. В годината, в която Господ Иисус Христос бил разпънат на кръст, Пасхата, както отбелязва св. евангелист Йоан, се падала в събота, а 14-ти нисан бил петък. Това обстоятелство не дало възможност на юдеите да заколят и приготвят пасхалното агне. Главната пречка за това бил съботният покой, който настъпвал още от вечерта на предния ден. Поради това заколването и приготвянето на пасхалното агне станало един ден по-рано - на 13-ти нисан. В такъв случай най-естествено би било да се принесе пасхалната жертва в четвъртък, което и станало в годината на Христовата кръстна смърт. Подобно предположение е не само правдоподобно, но и напълно съгласно с духа и насоката на еврейските възгледи до наши дни.

Следователно, в годината на Христовата кръстна смърт пасхалното агне било приготвено на 13-ти нисан. Тъй като в този ден пасхалното агне било заклано, той влязъл в числото на Безквасниците. Затова и евангелистите Матей и Марк го наричат пръв ден на Безквасниците. „При заколването на пасхалното агне на 13-ти нисан, отбелязва проф. Н. Глубоковски, лесно могло да се случи така, че едни да го ядат на същия ден, други пък - на следващия. Така и станало. Иисус Христос празнувал Пасхата в четвъртък, а юдеите - в петък".

Подобно на Иисус Христос постъпвали и мнозина от йерусалимските жители, основавайки се на закона, според който пасхалната жертва трябвало да бъде изядена в нощта след принасянето й, и да не се оставя нищо от нея до сутринта (Изх. 12:8, 10; Числ. 9:11-12; Втор. 16:4). Други пък, обръщайки главно внимание на деня, в който трябвало да се яде пасхата (14-ти нисан), оставяли я за следващия ден.

В заключение може да се отбележи, че Господ Иисус Христос ял пасхата в годината на Своята смърт в законното време, четвъртък 13-ти нисан, който ден бил първият от Безквасниците. Следователно, не може да има никакво противоречие между четвъртото евангелие и първите три евангелия относно деня, когато Иисус Христос ял последната пасха със Своите ученици, и деня, когато Той бил разпънат на кръст.

„Църковен вестник", бр. 17, 1994 г.

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

ЕВХАРИСТИЙНОТО УЧЕНИЕ НА СВ. НИКОДИМ СВЕТОГОРЕЦ, Доц. архим. Никодим СКРЕТАС

ТАЙНСТВОТО ЕВХАРИСТИЯ СПОРЕД СВ. НИКОДИМ СВЕТОГОРЕЦ, †ХРИСТОФОР, архиеп. Чешки и Словашки

АСКЕЗА И СВЕТОТАЙНСТВЕН ЖИВОТ, ИЛИ ЗА НИПТИКО-АСКЕТИЧНОТО И ЕВХАРИСТИЙНОТО БОГОСЛОВИЕ, Проф. прот. Василис КАЛЯКМАНИС

ЖИВОТ „В ХРИСТОС” И ЖИВОТ „СПОРЕД ХРИСТОС” („ПО ХРИСТА”), Проф. Георгиос МАНДЗАРИДИС

 

 

 





Още от "Православна мисъл":

2012-04-10 ВЕЛИКДЕН