ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » БЛАГОДАТНИЯТ ОГЪН И ПАТРИАРХЪТ

БЛАГОДАТНИЯТ ОГЪН И ПАТРИАРХЪТ

2012-04-13, автор: Харис Скарлакидис, рубрика: История

blagodatenOgun.jpg

В течение на дългия период от време, през който исторически датира Чудото на Благодатния огън, редът на последованието по неговото посрещане е претърпял една съществена промяна. Тя е свързана с присъствието  - ДА или НЕ - на православния патриарх в най-вътрешната част на Кувуклията при Божи Гроб, при самия Гроб Христов.

Съгласно свидетелството на арабския историк Ал-Масуди (~940г.) богослужението за посрещането на Благодатния огън било доста подобно на днешното. Сиреч, православният патриарх влизал сам във вътрешността на Гроба Божи и след изчитането на специалната епиклезна (теол., призоваваща) молитва изчаквал слизането на Благодатния огън (гр. ез. - Светата Светлина, б.пр.). Ал-Масуди изрично подчертава, че патриархът поемал Светлината „от един ангел вътре в Кувуклията, където стоял заключен".

Но още по времето на горното описание, т.е. в началото на Х век, това последование на богослужението за известно време било коренно променено. Дали защото се били усъмнили в Чудото, или защото пожелали въобще да отменят цялата церемония за него, мюсюлманите, като управители на Йерусалим, забранили напълно влизането на патриарха в Кувуклията.

Така те, след като първо запечатали портите на Кувуклията, отпосле пък дали разрешение на патриарха и другите свещенослужители да извършват богослужението си, само че извън нея.

Най-ранните писмени доказателства за обособено вече богослужебно последование по посрещането на Благодатния огън се появяват от около 920г. (свидетелство на Арета). Те, както и всички последващи свидетелства до 1480г. потвърждават, че през този период (10-15 век)то се извършвало по следния начин:

Патриархът отправял епиклезните молитви извън Кувуклията, пред очите на цялото присъстващо множество. Когато Благодатният огън започвал да се спуска от небесата, веднага се виждали белосини проблясъци да обсипват цялото вътрешно пространство на храма "Възкресение Христово". И още нещо - в същия този момент се самозапалвала и незаспиващата кандилница (или т.нар. вечно кандило), положена вътре върху каменния Гроб, а ведно с нея започвала да струи светлина и от самата вътрешност на каменния Гроб Господен.

Тази Светлина, видно от свидетелствата, ставала веднага ясно различима през решетките и парапетите при входа на Кувуклията. Така, вътрешността на напълно опразненото и тъмно пространство на Кувуклията отведнъж ставало светло не само от пламъка на вечното кандило, но и от Светата Светлина, извираща от самия каменен Гроб.

Това бил и моментът, в който мюсюлманинът-управител на града, в когото се пазели ключовете за Кувуклията, я отключвал и пускал в нея да влезе патриархът (или определеният за това православен архиерей). Той запалвал своите снопове със свещи (един сноп е с по 33 свещи, според земната възраст Христова, б.пр.) от вечното кандило и излизайки навън предавал Светлината на вярващите.

Често пъти обаче в Гроба влизал не патриархът, а емирът - мюсюлманинът управител на Йерусалим. Това, разбира се, не представлявало проблем, защото всички виждали какво се случва.

Този ред на последованието, който бил спазван непрекъснато в продължение на близо шест века, не оставял никаква възможност за съмнения относно достоверността на Чудото. Затова и мюсюлманите, живеещи в града, не само съучаствали в ритуала, но и пренасяли Благодатния огън по своите домове и джамии.

Във всички свидетелства и разкази от това време, при описанието на случващото се няма и капка на съмнение, че става въпрос за реалния факт на едно повтарящо се ежегодно чудо в един празен и запечатан Гроб.

Сиреч, в продължение на цели шест века, в очакване на Чудото да се случи, небесната Светлина да слезе и да запали вечното кандило, положено върху Гроба, Кувуклията стояла напълно празна и запечатана, а православният патриарх извършвал обичайните молитви извън нея, пред цялото събрало се множество, изпросвайки от Бога и тази година да извърши милостта Си към Своите верни.

През втората половина на ХV век, ок. 1480г., този ред на богослужението бил променен. Взело се решение от властите епиклезата за Благодатния огън да не става вече извън Кувуклията пред цяло множество свидетели на православния призив. Но патриархът да влиза вътре във вътрешността й и там, при каменния Гроб Господен, самичък да я извършва. И единствен свидетел на това да бъде Арменският патриарх, стоящ в притвора на Кувуклията, при камъка на Ангела.

Най-древното свидетелство за тази промяна, настъпила през 1481г., е на францисканския монах Пол Валтер[1], а две години по-късно - през 1483г., имаме подобно свидетелство и от швейцарския хронограф Феликс Фабри.

Откакто е направена тази промяна в реда на богослужението, оттогава именно започват да се роят и съмненията за Чудото на чудесата Божии. Тъй като противниците Му вече спокойно имали възможността да твърдят, че вечното кандило не се самозапалва, че патриархът някак изкуствено я пали и т.нат. Но, разбира се, явлението на Чудото не може да бъде променено само от обстоятелството дали патриархът Е или НЕ вътре в Кувуклията, защото така или иначе Чудото на Благодатния огън не се ограничава само със запалването на една кандилница.

И съгласно не само на каквото пишещият тези редове е преживял, но и на свидетелствата на хиляди хора от миналото и съвременността, Благодатният огън се изсипва вътре в целия храм във вид на небесносини отблясъци. Проблясва над части от храма, облива човешки лица и икони на светии и запалва някои от кандилата и свещите на вярващите.

Разбира се, спускането на Благодатния огън не успява да се види от всички. Много от присъстващите нито преживяват Чудото, нито забелязват нещо особено. А колкото до тези, които лично са го видели и преживели, то свидетелствата им сочат, че всеки един от тях е забелязал нещо специфично и по-различно от другия.

 С това би следвало да стане ясно, че обозрението на Благодатния огън от присъстващия на посрещането Му не зависи само от степента на вярата, но и от Божието промишление, което по някаква причина прави всеки един да преживее нещо различно. По известни само Нему причини Господ Иисус Христос удостоява конкретния човек с изявата на светоносната Си слава, независимо от духовното му ниво на съвършенство, като понякога такъв е дори и безверник.

За съжаление, в наши дни осветлението в храма "Възкресение Христово" в Йерусалим е толкова силно и светкавиците на фотоапаратите са толкова много, че слизането на Благодатния огън е много по-неразличимо в сравнение с миналото. Въпреки това, едни от присъстващите на церемонията по посрещането му забелязват особените чудни отблясъци, докато други, по-малкото, съзират една наситено-синя Светлина да струи от самия каменен Гроб Господен и с това те много по-силно възприемат наличието на Божията Светлина Христова.

Из книгата „Аγιον Φως", 2010 г.

Превод от гръцки: Анула Христова

Църковен вестник, бр. 7, 2012 г.

 


[1] Пол Валтер (Paul Walther) споменава за влизането на трима архиереи или епископи в Гроба - един гръцки, един арменски и един етиопски: „През 148l е обичай вратите на храма на Възкресението да се отворят от мюсюлмани, а трима свещеници или епископи да влязат в Гроба на Христос. Единият е от гърците, другият от арменците, а третият е от етиопците" (O. Meinardus, «The Ceremony of the Holy Fire in the Middle Ages and today», Bulletin de la Societe d' Archeologie Copte, т. 16, стр. 247).

 

blagodatenOgun1.jpg

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ЕДИНСТВЕНИЯТ СВИДЕТЕЛ НА ЧУДОТО НА ЧУДЕСАТА – ЛУМВАНЕТО НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН, Анула ХРИСТОВА

 

 





Още от "Православна мисъл":

2012-04-10 ВЕЛИКДЕН