ЛЕСТВИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

СЪДБАТА НА СВ. ЙОАНОВАТА ДЕСНИЦА

† Смоленски епископ НЕСТОР
ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

Написано от дякон Владислав Граматик
РАЗМИШЛЕНИЯ

РАЗМИШЛЕНИЯ

Св. Николай Велимирович
ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

ПРАВОСЛАВЕН МИСТИЦИЗЪМ

+ Левкийски епископ ПАРТЕНИЙ
СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Д-р Десислава Панайотова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ИСТИННАТА РАДОСТ

ИСТИННАТА РАДОСТ

2012-04-14, автор: Монах МОЙСЕЙ Светогорец, рубрика: Общество

IstinnataRadost_m.jpg

 

Кой не мечтае да бъде щастлив? Радостта е всевечно, всемирно желание. Радостта има огромно значение в нашия живот.

Знаем какво ще рече радост в общия смисъл на тази дума и не върху това ще спрем своето внимание тук. В наши дни радостта в нейния истинен образ е това, което всъщност не познаваме. Изобилства страданието, липсва радостта. Или ако я има, тя не е в своята чиста и неподправена пълнота, а най-вече под формата на евтини заместители, които усилват страданията на душата.

Човекът в Едем бил чисто по сърце, щастливо създание, живеещо в благодат и съвършена радост. Изобилната му радост бликала от непрестанното, сладостно общуване с Бога. Но в желанието си да се отдели от Бога и да обожестви себе си, той пресушил извора на своята голяма радост. Радостта за душата е това, което за тялото са хлябът и водата. Радостта е боговдъхновеност, животворна топлина, майка на здравето и сестра на несравнимо умиротворение. За много хора радостта е в буйните веселби, разюзданите пиршества, преходните удоволствия, пиянските гуляи, омайния разкош, екстравагантността, самоугаждането. Да можеше някой да фотографира какво има дълбоко в душите на редовните посетители на така-наречените центрове за развлечение, тези снимки ще ни покажат бездни от болка, безутешност, безсърдечие и тежка самота. Радост не се продава, не се купува с пари. 

Днешните хора търсят забавления и обясняват, че имат нужда да се „разсейват" - глагол, който означава още „разпръсквам, разпилявам, отклонявам", само че насладата от радостта те не я познават. Техните забавления обикновено напрягат и изтощават душата. Нека си спомним поучението на мъдрия Солон: „Откажете се от всяка наслада, която води до страдание!" Такива хора се връщат от своите светски забавления отпаднали, омаломощени, мрачни и още по-самотни. Разпространена е представата, че истинското щастие го познават богаташите. Една голяма заблуда, която сам по себе си животът на тези хора изобличава. Известен клоун посещаваше психиатър, за да намери душевно успокоение, и макар че правеше другите да се заливат от смях, сам той не чувстваше бодрост и настроение в душата си. Такъв беше случаят и с един богат, красив и известен артист, когото всички смятаха за безкрайно щастлив, но вътре в себе си той се чувстваше безкрайно потиснат.

Св. Василий Велики отбелязва, че не е по силите на безбожник да изпита пълна и истинна радост. В „Антигона" Софокъл пише: „Без Бога човекът е жалък просяк". Св. Йоан Богослов ни казва, че благодатта и истинната радост идват не с големите богатства и многото пари, нито с власт и сила, нито с пищни трапези и скъпи одеяния, а само с духовни дела и очистване на съвестта.

Независимо от някои разпространени схващания християнството на практика е дало на хората една нова, всеобхватна, завладяваща радост. Истинната радост изпълва с вътрешна крепкост и дръзновение, тя прониква трайно и непоколебимо в човешката душа независимо от всякакви житейски неблагополучия. Блез Паскал е категоричен: „Няма по-щастлив човек от истинския християнин". Голяма е силата на радостта у истински смирените. Човек, който се отказва от собственото си „его" като първоизточник на радостта, изпълва себе си с всеобщото щастие. На добротворците е дадено да живеят винаги в радост. Фотий Контоглу казва, че началото на истинната радост е в благостта.

Евангелието изобилства от богословие на радостта; само по себе си то е един непресъхващ извор на неизчерпаема радост. Православното свидетелство е преди всичко свидетелство на щастието и радостта. Един велик древен отшелник, св. Нил, ни описва прекрасно православния опит: „Радостта убива скръбта, в нещастие тя дава търпение, в молитви изпълва с благодат, в труд и ревност дарява наслада, в послушание носи веселие, в страннолюбие отдава подслон, в надежда открива прибежище, в ридание ражда утешение, в злочестие донася помощ, в любов разхубавява душата, в търпение дава награда."

Радостта, това не са смехът, закачките, волностите, безгрижието, веселбите, насмешките, окарикатуряването, лудешката разпуснатост - тя е траен вътрешен мир и естествен извор на живот, бликащ от ликуваща и чиста по съвест душа. Радостта е светлина на добродетелта. Тя извира от дълбините на битието. Тя не е нещо преходно, повърхностно, безсъдържателно, а нещо предълбоко и велико по своята същина. Трезвият, скромен, кротък по сърце човек не е лишен от силата да бъде щастлив. Иисус Христос сложил начало на Своите чудеса по време на сватбата в Кана Галилейска: там Той предотвратил недостига на вино, така че гостите по никакъв начин да не почувстват недостиг на радост. С последното Си чудо, възкресяването на Своя приятел Лазар, Той пожелал да прогони всяка скръб и да дари радост.

Вечна храна на радостта е добродетелта. Егоистите, индивидуалистите, скъперниците, злопаметните не могат да бъдат  истински щастливи. Радостта не познава завист, ненавист, омраза. Човек изпълва душата си с радост чрез смирение, търпение, очистване, безпределна любов. Истинна радост може да се роди - в съчетание с благост и любов - у всеки чистосърдечен, добродетелен, самоотвержен и безкористен човек. Нашият век страда от недостиг на истинна радост - поради злото и безчестието навсякъде изобилства болката. Така че, изпълни ли ни желание да придобием истинна радост, изборът е напълно открит пред нас и изцяло в наши ръце.

 

Превод от английски: Анжела ЛАЗАРОВА-ПЕТРОВА

***

ОТ СЪЩИЯ АВТОР:

ПРАВОСЛАВНОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА

ЮРОДИВИТЕ РАДИ ХРИСТА В СВЕТОГОРСКАТА ТРАДИЦИЯ

 

 

 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":