ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ИСТИННАТА РАДОСТ

ИСТИННАТА РАДОСТ

2012-04-14, автор: Монах МОЙСЕЙ Светогорец, рубрика: Общество

IstinnataRadost_m.jpg

 

Кой не мечтае да бъде щастлив? Радостта е всевечно, всемирно желание. Радостта има огромно значение в нашия живот.

Знаем какво ще рече радост в общия смисъл на тази дума и не върху това ще спрем своето внимание тук. В наши дни радостта в нейния истинен образ е това, което всъщност не познаваме. Изобилства страданието, липсва радостта. Или ако я има, тя не е в своята чиста и неподправена пълнота, а най-вече под формата на евтини заместители, които усилват страданията на душата.

Човекът в Едем бил чисто по сърце, щастливо създание, живеещо в благодат и съвършена радост. Изобилната му радост бликала от непрестанното, сладостно общуване с Бога. Но в желанието си да се отдели от Бога и да обожестви себе си, той пресушил извора на своята голяма радост. Радостта за душата е това, което за тялото са хлябът и водата. Радостта е боговдъхновеност, животворна топлина, майка на здравето и сестра на несравнимо умиротворение. За много хора радостта е в буйните веселби, разюзданите пиршества, преходните удоволствия, пиянските гуляи, омайния разкош, екстравагантността, самоугаждането. Да можеше някой да фотографира какво има дълбоко в душите на редовните посетители на така-наречените центрове за развлечение, тези снимки ще ни покажат бездни от болка, безутешност, безсърдечие и тежка самота. Радост не се продава, не се купува с пари. 

Днешните хора търсят забавления и обясняват, че имат нужда да се „разсейват" - глагол, който означава още „разпръсквам, разпилявам, отклонявам", само че насладата от радостта те не я познават. Техните забавления обикновено напрягат и изтощават душата. Нека си спомним поучението на мъдрия Солон: „Откажете се от всяка наслада, която води до страдание!" Такива хора се връщат от своите светски забавления отпаднали, омаломощени, мрачни и още по-самотни. Разпространена е представата, че истинското щастие го познават богаташите. Една голяма заблуда, която сам по себе си животът на тези хора изобличава. Известен клоун посещаваше психиатър, за да намери душевно успокоение, и макар че правеше другите да се заливат от смях, сам той не чувстваше бодрост и настроение в душата си. Такъв беше случаят и с един богат, красив и известен артист, когото всички смятаха за безкрайно щастлив, но вътре в себе си той се чувстваше безкрайно потиснат.

Св. Василий Велики отбелязва, че не е по силите на безбожник да изпита пълна и истинна радост. В „Антигона" Софокъл пише: „Без Бога човекът е жалък просяк". Св. Йоан Богослов ни казва, че благодатта и истинната радост идват не с големите богатства и многото пари, нито с власт и сила, нито с пищни трапези и скъпи одеяния, а само с духовни дела и очистване на съвестта.

Независимо от някои разпространени схващания християнството на практика е дало на хората една нова, всеобхватна, завладяваща радост. Истинната радост изпълва с вътрешна крепкост и дръзновение, тя прониква трайно и непоколебимо в човешката душа независимо от всякакви житейски неблагополучия. Блез Паскал е категоричен: „Няма по-щастлив човек от истинския християнин". Голяма е силата на радостта у истински смирените. Човек, който се отказва от собственото си „его" като първоизточник на радостта, изпълва себе си с всеобщото щастие. На добротворците е дадено да живеят винаги в радост. Фотий Контоглу казва, че началото на истинната радост е в благостта.

Евангелието изобилства от богословие на радостта; само по себе си то е един непресъхващ извор на неизчерпаема радост. Православното свидетелство е преди всичко свидетелство на щастието и радостта. Един велик древен отшелник, св. Нил, ни описва прекрасно православния опит: „Радостта убива скръбта, в нещастие тя дава търпение, в молитви изпълва с благодат, в труд и ревност дарява наслада, в послушание носи веселие, в страннолюбие отдава подслон, в надежда открива прибежище, в ридание ражда утешение, в злочестие донася помощ, в любов разхубавява душата, в търпение дава награда."

Радостта, това не са смехът, закачките, волностите, безгрижието, веселбите, насмешките, окарикатуряването, лудешката разпуснатост - тя е траен вътрешен мир и естествен извор на живот, бликащ от ликуваща и чиста по съвест душа. Радостта е светлина на добродетелта. Тя извира от дълбините на битието. Тя не е нещо преходно, повърхностно, безсъдържателно, а нещо предълбоко и велико по своята същина. Трезвият, скромен, кротък по сърце човек не е лишен от силата да бъде щастлив. Иисус Христос сложил начало на Своите чудеса по време на сватбата в Кана Галилейска: там Той предотвратил недостига на вино, така че гостите по никакъв начин да не почувстват недостиг на радост. С последното Си чудо, възкресяването на Своя приятел Лазар, Той пожелал да прогони всяка скръб и да дари радост.

Вечна храна на радостта е добродетелта. Егоистите, индивидуалистите, скъперниците, злопаметните не могат да бъдат  истински щастливи. Радостта не познава завист, ненавист, омраза. Човек изпълва душата си с радост чрез смирение, търпение, очистване, безпределна любов. Истинна радост може да се роди - в съчетание с благост и любов - у всеки чистосърдечен, добродетелен, самоотвержен и безкористен човек. Нашият век страда от недостиг на истинна радост - поради злото и безчестието навсякъде изобилства болката. Така че, изпълни ли ни желание да придобием истинна радост, изборът е напълно открит пред нас и изцяло в наши ръце.

 

Превод от английски: Анжела ЛАЗАРОВА-ПЕТРОВА

 

***

ОТ СЪЩИЯ АВТОР:

ПРАВОСЛАВНОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА

ЮРОДИВИТЕ РАДИ ХРИСТА В СВЕТОГОРСКАТА ТРАДИЦИЯ

 

 

 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":