ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЙЕРУСАЛИМСКАТА ЦЪРКВА И БОЖИ ГРОБ

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЙЕРУСАЛИМСКАТА ЦЪРКВА И БОЖИ ГРОБ

2012-04-17, автор: Анула Христова, рубрика: История

NAOS.gif

Историята на Йерусалимската църква и поклонението по Светите места започва още през 33г., веднага след Възкресението и Възнесението на Господа наш Иисус Христос. Нейни основатели са Христовите апостоли, а за пръв неин епископ е избран св. Яков, брат Господен. Всичките дванадесет апостоли по произход били галилейци, само Юда бил юдеин. Галилеец бил и Сам Богочовекът и често освен Иисус Назореец бил наричан и Иисус Галилеец.

Още по времето на Иисус Христос Галилея нямала никаква правна или религиозна връзка с Юдея. Била преди всичко една космополитна област, в която процъфтявали изкуствата и търговията. Жителите й били предимно сирийци, гърци и палестинци, а юдеите ­ малцинство. Затова и те наричали Галилея "езическа". Двата езика, на които предимно се говорело в областта, били гръцки и арамейски (древен сирийски), и много по-рядко еврейски и латински. На практика Галилея била една напълно елинизирана Палестинска епархия, тъй като след смъртта на Александър Велики в течение на три века се намирала първо под властта на Птолемеите, а после на Селевкидите (332-63 пр. Р.Хр.). Жителите й били приятелски настроени към Иисуса, за разлика от тези на Юдея, които, както съобщава св. ев. Йоан, били враждебно настроени и търсели повод да Го убият (срв. Йоан. 7:1).

Галилея и Юдея били два противоположни и напълно различни свята.

През 66г. сл. Р.Хр. юдеите вдигат въстание срещу римляните. Четири години по-късно, през м. април 70 г., римският пълководец Тит влиза в Йерусалим начело на 36-хилядна войска и почти напълно унищожава града. По негова заповед биват сринати всички сгради, между които Йерусалимският храм и първите молитвени постройки на християните. Йерусалим сякаш вече бил заличен от картата на света.

Само че почти три години преди това, някъде ок. 67г. Йерусалимската църква и Христовите ученици са напуснали града и така се спасили. Тези първи християни били преследвани колкото от римляните, толкова и от юдеите.

SELEVK.gifМястото, което избрали за убежище, били съседните градове на Десетоградието (Декапол) и Переа. Десетоградието била голяма област близо до Галилея, която се състояла от 10 елинистични града, основани от Птолемеите и Селевкидите. Сред тях бил и градът, носещ името на родния град на Александър в Македония ­ - Пела - градът, който приютил по-голямата част от християните.

Пела става новата катедра на Йерусалимската църква.

PELLA.gifЦърковните й членове в своето мнозинство са сирийци, гърци и палестинци, а евреите са малцина. Само че първият град, в който християнската вяра нараства изключително много и там първо Христовите ученици биват наречени "християни", е известната Антиохия - столицата на Селевкидите, намираща се на 400 км северно от Пела.

През това време юдеите въстават за втори път ­ въстанието на Бар Кохба (132-135). С потушаването му император Адриан построява Йерусалим отново (136г.), като му дава името Елия Капитолина в чест на самия император Елий Адриан. Тогава Гробът Христов бива заринат, а върху него издигнат храм на Афродита, докато при хълма Сион ­ - храм на Зевс. Император Адриан, в опита си да премахне всеки спомен за Юдея, премахва името й дори от картата на земята, като го заменя със ­ Сирия-Палестина. Същевременно обаче, той издава заповед, с която се забраняват гоненията над християните без основателна причина.

Тази заповед, както и възстановяването на Йерусалим са повод Йерусалимската църква да се завърне през 136г. от Пела в Йерусалим. При това й завръщане обаче, бива забранено влизането в града на макар и малкото нейни членове евреи. От този момент нататък Йерусалимската църква приема напълно интернационален характер, като се обслужва предимно от гърци. Исторкът Евсевий съобщава, че първият епископ на Йерусалим след връщането й от Пела е гъркът Марк.

Два века по-късно през 313г. св. цар Константин подписва Медиоланския едикт, с който християнството се присъединява към официалните религии на империята. През 326 г. неговата майка ­ св. Елена, на почти 78-годишна възраст отива в Йерусалим и ръководи многопластови разкопки, които явяват на бял свят хълма на Голгота, Гроба Господен и Честния Кръст Господен.

По заповед на нейния син е издигнат и първият храм на св. Възкресение, в който биват обхванати Голгота и Гробът Господен. Освещаването му се извършва на 13 септември 336г., точно 200 години след завръщането от Пела. Тогава възниква и Братството на агиотафитите (на Божигробските отци), състоящо се от монаси гърци, сирийци и палестинци.

В началото на VII в. започва един дълъг период на постоянни плячкосвания и кланета, извършвани от най-различни нашественици. През 614г. градът е завладян от персийския цар Хозрой II и ок. 65 хиляди християни са изклани, а храмът на св. Възкресение ­ опожарен, заедно с всички църкви и манастири в града. Честният Кръст бива пренесен в столицата на персийската държава, заедно с огромно множество пленници, между които и патриархът Захарий.

През декември 627г. имп. Ираклий влиза в единобой с персийския военачалник Рахзад, когото побеждава и убива пред строените две войски. Битката напомня тези от Омировата "Илиада". Ираклий подписва тогава договор за мир с Широй, син на Хозрой II, с едно единствено условие: да се върне Честният Кръст. Широй приема. Честният Кръст преминава под защитата на Ираклий. Три години по-късно той влиза тържествено като окончателен победител в Йерусалим през т.нар. Златна порта. През същата порта някога е минал Сам Иисус на Неделя Вайя (Цветница), възседнал осле. И подобно на Него, Ираклий хвърлил императорската си дреха и носейки на рамената си Честния Кръст, изминал пътя до Голгота.

Честният Кръст бил въздигнат на Голгота на 14 септември 630г.

Седем години по-късно Йерусалим бива завладян от арабите. Халиф Омар-Хатаб издава заповед, чрез която предава правомощията над Божи Гроб и на всички Свети места за поклонение там на патриарх Софроний.

През 1099г. е ред на кръстоносците да завладеят града, който държат в продължение на 88 години. През същата година православният патриарх бива заменен от латинския Арнулфо и всички права, както и ключовете от Гроба Господен преминават в ръцете на франките.

Само че две изключителни събития разтърсват църковното владичество на латините: извънредно голямото закъснение при слизането на Благодатния огън през 1100г. и пълното му неслизане на следващата 1101 година. Те именно стават и причината оглавяването на богослуженията да премине отново при православните.

През следващите векове обаче острата борба за владичество и права над Божи Гроб между православни и латини продължава. Последната най-остра криза в отношенията е през 1851г. Тя преминава на ниво жестока политическа и дипломатическа война между Франция и Русия, които представляват съответно интересите на католиците, от една страна, и на православните, от друга. Победата е на страната на Русия и в периода 1852-1853 турският султан издава две наредби, с които Божи Гроб и Голгота окончателно минават във владение на православните, разбира се, без да се отхвърля и участието на останалите инославни.

Това окончателно положение е потвърдено и с Парижкия договор от 1856г., както и от Организацията на Обединените нации през 1950г.

Така от освещаването на храма "Св. Възкресение" през 336г., дори и в периодите, когато правата над Светите места принадлежали на латинците, службата за слизането на Благодатния огън се извършвала винаги и продължава и досега да се извършва от православни клирици.

По книгата "Άγιον Φως"

"Църковен вестник", бр. 8/2011г.

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ПОСРЕЩАНЕТО НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН И ПРАВОСЛАВНИЯТ ПАТРИАРХ, Харис СКАРЛАКИДИС

ЛИЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА НА ЙЕРУСАЛИМСКИ ЙЕРАРСИ ЗА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН, Харис СКАРЛАКИДИС

ЕДИНСТВЕНИЯТ СВИДЕТЕЛ НА ЧУДОТО НА ЧУДЕСАТА – ЛУМВАНЕТО НА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН, Анула ХРИСТОВА

 





Още от "Православна мисъл":