ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

2012-04-21, автор: Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ, рубрика: Теология

VuzkresenieGne.jpg

 

Дивна, пълна с необозрима красота, с небесна светлина и с незалязваща Божия радост е светозарната Пасхална полунощ!

Само преди няколко дни през тая тайнствено-свята полунощ вълшебният звън на великденските камбани отново се сля с небесната музика на ангелите, с величествения химн на Всемира и със светлите възторзи и най-чистите трепети на човешките сърца! Този небесен звън ­ тържествен химн на Възкръсналата Божествена Любов ­ мощно отекна над земните простори, окъпани в пролетна ведрина и омайваща красота! Този сладък звън повелително отекна и в човешките сърца!

Възкресение Христово е Велик Ден на безкрайната Божия сила; Вечен Ден на незалязващата Божия радост в света! Христовото Възкресение е най-великото събитие в мировата история на християнското човечество! Извор на вдъхновение, светлина и радост! Господнята Пасха представлява триумф, тържество на безсмъртната Божия Любов, която се роди на Кръста, изгря в мрака на гроба и заблестя в зората на Възкресението.

Великден е празник на

вечната духовна пролет в живота

Безгранични са благодатните последици на Христовото Възкресение. Те обхващат и земята, и небето, и времето, и вечността. И ние чувстваме и изживяваме и тази година чудната радост, която блика от Живоносния Христов Гроб ­ радост всечовешка, всемирна, надземна! Нея има предвид св. Йоан Дамаскин ­ боговдъхновеният автор на Пасхалния канон, който призовава цялата Вселена към всеобщо ликуване, към възторжена радост: “Небесата да се веселят! Земята да се радва! Да празнува целият свят: и видимият, и невидимият”; Защото Христос възкръсна! ­ Вечно веселие!

Човешкото сърце жадува за радост. Радостта ­ това е върховна ценност и украшение на живота! Чрез радостта животът цъфти, благоухае и дава обилен плод.

Ние, людете, сме свързани със земята. На земята протича целият ни живот. На земята ние изживяваме и всички радости и възторзи на сърцето. Има много невинни, чисти земни радости ­ извори на вътрешно щастие за сърцето.

И все пак ние, християните, не можем да живеем само с тях. Земните радости са преходен копнеж за вечна радост... Истинска радост на сърцето дава вярата! Ние имаме нужда от небе: бездънно и лазурно. Небе, което да озарява земния ни път с непреходна Божия радост. Небе, което да освещава нашите земни радости!

Християнството е религия на живота и оттук ­ религия на радостта: на духовната, чиста, никога непомръкваща радост!

Нашият Спасител Иисус Христос дойде като

Пратеник на радостта в света

Той живя и служи на Бога и човека с обич и радост. Светла радост благовестеше на отрудените и обременените. Радост обеща и на скръбните човешки сърца.

Сам Христос се радваше на земните блага. Възхищаваше се от природните красоти. Благославяше земните човешки радости. Обстоятелството, че Иисус Христос извърши първото Си чудо на сватба ­ в Кана Галилейска ­ и за радост, за веселие на людете, има дълбоко промислително значение. “Първо чудо!... Ах, това първо чудо!” ­ възклицава гениалният сърцеведец, великият руски писател Достоевски. Не скръбта, а радостта човешка е посетил Христос. Извършвайки за пръв път чудо, Той е осветил човешката радост... Който обича людете, той обича и тяхната радост. Чрез участието Си в сватбения пир Христос посочи, че радостите са благословени от Бога и служат за разцъфтяване на живота!

Рождественската радост и Пасхалната радост са двата полюса, между които се движи целият земен живот на Христос!

Братя и сестри,

Христос изпрати учениците Си ­ светите апостоли, в широкия свят да благовестят Евангелието: “Божествената радост”. “Винаги се радвайте!” ­ това бе техният пречуден и възторжен поздрав.

Апостолите бяха в Христовия Дух, затова имаха и Неговата радост. Те постигнаха тая радост в сърцата си. Направиха я свое вътрешно притежание, вътрешно богатство. Те бяха пълноводни потоци на тази радост. Бедни, незнайни, отхвърлени, гонени ­ те поздравяваха света с привета на радостта. Радостта им извираше не от земни извори, а от пълноводния извор на Божията Любов: Извор, който никога не пресъхва! Светите апостоли бяха пратеници на Божията радост в света.

В техния живот и пример се прояви

чудният парадокс на вярата:

безрадостни несретници обдаряваха света с радост... Тая радост беше вътрешното богатство на сърцата им. “Огорчават ни, а ние винаги сме радостни!” ­ пише св. ап. Павел. Тази светла радост бе показателят за силата на тяхната вяра. Тази радост като златна божествена корона блести в героизма и саможертвата им за Христа.

С такава неземна радост светите мъченици и изповедници на вярата през време на жестоките езически гонения посрещаха страданията и смъртта. Да се пренесем мислено 17 века назад и да надникнем в подземията на тъмните катакомби. Какво ще видим там? Преследвани заради вярата им кротки люде ­ християни, сияещи от вътрешна, неземна радост и с горящи от свещен небесен огън сърца! Да надникнем в езическите тъмници!...  Там им предстоят жестоки мъки. Но те не скърбят, не плачат... Те се радват и възторжени пеят Богу хвалебни песни! Да погледнем в огромните римски амфитеатри, препълнени с тълпи. Тук е цялата римска аристокрация! На арената извеждат християните, осъдени на смърт чрез разкъсване от диви зверове. Всички тия мъченици горят от свещен пламък! Коленичили, с устремен към небето взор, шепнат топли молитви... А лицата им ­ лица на ангели в плът, кротки, безметежни, одухотворени, са озарени от неземна радост!

Страшни, мъчителни, кървави сцени! Но... никъде ­ скръб; никъде ­ въздишка; никъде ­ плач! Навсякъде се чува победната песен на вярата. Радост грее в сърцата.

Това е победната сила на Христовата вяра, на тържествуващата Христова Любов, на вечната Божия радост! Който пребъдва в благодатно-молитвено общение с Бога, чрез Господа Иисуса Христа той пребъдва в истинската Божия радост! Радостта в Господа е един от “плодовете на Светия Дух” (Гал. 5:22). Боговеселието е най-висшата радост. Няма земна сила, която може да помрачи сиянието на тая духовна, свята радост! И Спасителят казва, че тази радост никой не може да ни отнеме. Нито неволите, нито страданията, нито смъртта дори!

Само едно нещо може да ни отнеме тая чиста радост ­ грехът. Грехът лишава човека от радостта в Бога. Сърцето вместо олтар на доброто се превръща в капище на дявола. Св. Йоан Златоуст казва: “Само радостта в Бога е “непреходна и безсмъртна! Тя винаги цъфти и никога не увяхва!”

“Боговеселието, или животът в Бога ­ пише св. Антоний Велики ­ е последната цел на всички подвижнически трудове и върхът на съвършенството”. Обилните струи на Божията благодат вътрешно озаряват християнина и го правят да сияе от духовна красота и радост; да излъчва светлина и небесно благоухание.

Характерен пример за това представлява лъчезарният светец на Руската православна църква ­ св. Серафим Саровски. Тая радост преливала бреговете на душата му и се разливала и на околните. Св. Серафим всички посрещал с нежното обръщение: “Радост моя!”

Велик харизматик, потънал в океана на Божията благодат! Велик в чудесата си! Велик в любовта си! Велик в светозарната радост, която греела в сърцето му! И посетителите, обласкани от лъчезарния старец, забравяли своите неволи и ставали съучастници на неговия небесен възторг. Неслучайно и зиме, и лете св. Серафим приветствал своите посетители с: “Христос воскресе!” В сърцето му постоянно греела тиха, благословена пасхална радост.

Човек жадува за радост и щастие. Но скърбите и страданията са цената на нашето високо нравствено достойнство. Скърбите и страданията са наши възпитатели.

Те водят до верни прозрения

Те са път към Божието Царство. Ключ за отваряне на златните двери на това Царство. Християнинът приема страданията като благословен жребий в живота.

Според Евангелието светът представлява огромна, величествена сграда на Духа. Християнинът знае и разбира, че всеки човек съществува за общото, вселенско, Божие дело. Цялата земна съдба на човека: и радостите и постиженията, и изпитанията и скърбите трябва да бъдат вградени, съгласно Божия спасителен план, в този величествен строеж!

Християнинът знае, че Бог, нашият Любящ Небесен Баща, ни милва и в страданията, и в скърбите! Истинският християнин и сред най-големите страдания и тежки огорчения духовно винаги е утешен и радостен, защото знае, че Божественият Архитект извайва с чука на страданията душата и превръща тъгата и скърбите в истинска радост!... Радост в страданията и примирение в Божието водачество...

Един бележит мисионер-проповедник на Евангелието в Африка ­ по здравословни причини се завърнал в Европа. Негов приятел го завел при именит лекар. Двамата посетители били въведени в една стая, в която между другите мебели им направило впечатление едно малко детско кресло. На стената висяла картина ­ портрет на симпатична млада жена, заобиколена от седем весели деца.

Мисионерът и приятелят му били поканени на чай. Лекарят ги въвел в трапезарията. Но там било сервирано само за трима души. Никакво семейство не се виждало. Мисионерът запитал лекаря дали неговите домашни отсъстват. “Какво! Отсъстват ли?!... Съвсем не! Те са си вкъщи!” ­ казал лекарят любезно и някак си твърде болезнено. “Вкъщи ли?!”... “Да! ­ продължил лекарят ­ Но вие не можете да ме разберете! Картината, която видяхте в предната стая представлява моята мила съпруга и скъпите ми седем деца. Обаче, Господ, Който ми ги подари, отново прибра всички при Себе Си, заедно с майка им! Те са у дома! Аз останах самичък, странник в света!”

Дълбоко развълнуван, домакинът-лекар продължил: “Когато работех в кабинета, последното ми дете обикновено сядаше на малкото кресло, което видяхте. Това дете беше моята единствена утеха в скръбта ми. Но Господ взе и тая моя рожба, за да бъде Той всичко за мене! Преди това аз не познавах Господа. Живеех само за себе си в света. Моето съкровище беше жена ми и моите деца! Обаче, с мен се случи това, което става с кораба, който спускат в морето. Преди това той лежи на скелето горд и сигурен; опрян на множество подпори. Но после почват да ги махат една след друга, докато най-сетне остава да го крепи само въжето. След туй прерязват и него и люшкан, корабът се впуска в развълнуваното море... Точно така стана и с мене!... Но аз (при тия думи сияние озари лицето на изстрадалия човек), аз не пропаднах в бездната на отчаянието... Когато всички земни гаранции изчезнаха, Господ простря ръката Си към мене. Божията светлина ме озари! От тогава моят житейски кораб плува по морето на Божието милосърдие”.

Затрогващ пример!... Един тъжен земен дом, зачернен от тъмните облаци на скръбта, чрез вярата е превърнат в Божи дом ­ дом на Христовата светлина и на Божията радост! Дивна, трогателна изповед! Христос, стъпил върху вълните на земните бури и тревоги, от Своята Божествена висота бди и безбедно насочва ладиите на човешките сърца към тихото пристанище на Вечния живот; към бреговете на Божията радост и мир.

Мили в Господа братя и сестри!

Всичко на този свят е преходно. Всичко отминава. Всяко нещо на тая земя има начало, има и край. Всичко е подчинено на закона на смъртта. Няма цвят, който да не вехне и да не съхне. Няма земна радост, зад която да не стои сянката на скръбта.

Св. ап. Павел в посланието си до Евреите (13:14) пише: “Тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим!” Ние, християните, в школата на земния живот сме устремени към “Божия град”, към Вечния, Тържествен Йерусалим ­ града на Божията радост! За нас, християните, истинската радост е: да вярваме в Бога, да познаваме Бога, да вървим след Него и да Го носим в сърцата си!

Връхна точка на радостта, която Христос донесе и завеща на света, е Пасхалната радост. Пасхалната радост прозвучава като основен мотив в целия живот на православния християнин. Мистически Православието е религия на Възкресението. Религия на Прославения, Тържествуващ Спасител!

Църквата е Божие царство на радостта

Тя е пълноводен, непресъхващ извор на красота и на духовна радост. Пасхалната радост е жива в Църквата през всички векове и до наши дни. Тя дарява Божествена утеха и влива възраждащата духовна сила в много разбити от живота скръбни сърца.

Навярно сте чували за изповедта на оня млад човек, който загубил своята съпруга. “Никога, казва той, не ще забравя оня тъжен камбанен звън, който напомняше на всички, че тя завинаги е склопила очи и завинаги е напуснала нашия свят! Никога няма да забравя оня ситен есенен дъждец, който оросяваше нейното студено-ледено лице! Никога няма да забравя онези късни есенни цветя, които красяха ковчега є! Тя отмина... Хладният гроб я прие... И аз ­ сломен ­ се завърнах вкъщи с детето си. Стори ми се, че в нашия дом вече не прониква нито един слънчев лъч. Страхотна тъга облада душата ми! Заредиха се дни на голяма печал и вътрешна тревога...

Дойде Великденската нощ. Аз поведох детето и отидох в църква. Църквата беше пълна с богомолци. Лицата на всички сияеха от неземна радост. Свещениците запяха победния химн на живота: “Христос воскресе!” Сърцето ми силно затуптя... Усетих, че нещо става в мене. Искаше ми се и аз да запея, но нещо потискаше, спираше гласа ми. Една сълза се отрони и падна по лицето ми!

И ето... ­ в молитвен унес ­ с очите на вярата аз видях там, над иконостаса Възкръсналия Иисус, облечен в белоснежни одежди, облян в Божествена светлина. И около Него ­ ангели, безброй ангели... Всички пееха: “Христос воскресе!” И целият богомолен народ отдолу отново подемаше песента. Струваше ми се, че небето и земята се сливат в това велико тържество и пеят заедно: “Христос воскресе!”

И ето там, всред ангелите, с очите на вярата аз видях и нея, майката на моето дете. Тя беше блажено-усмихната и пееше заедно с ангелите... Дълго не свалях очите си от това чудно видение. Службата завърши. Хванах детето си за ръка и си отидохме вкъщи. Усетих, че ми стана леко. От тая нощ започнах да я виждам в сънищата и в бляновете си... Чувах нежния є покровителствен глас, който ме насърчаваше в дни на тревога и изпитания!”

Ето великата, преобразяваща сила на Пасхалната радост! Студеният мрачен гроб скрива радостта и красотата на живота! Но

очите на вярата виждат и зад мрака

на гроба, и през сълзите на мъката светлина и Божия радост! Защото при Бога, Възкръсналия Спасител ­ в Царството на светлината и радостта ­ няма смърт!

Израз на живата ни вяра, че в света нищо не умира, е нашата велика християнска утеха; вдъхновените думи на братствената песен: “Смъртта Божа е повеля, тя небесна е врата, що тайнствено разделя земний мир от Вечността! Светъл е на гроба мрака, светъл нашия конец! Сам Христос ни горе чака със готов за нас венец!”

Там, където е Христос, там грее чиста, вечна Божия радост! Царството Божие ­ идеалът на всяко вярващо сърце, по думите на св. ап. Павел “не е ястие и питие, а правда и радост и мир в Светия Дух!” (Рим. 14:17).

Сърцето е олтар на Бога. Нека свещеният огън на Пасхалната радост да се разгори върху жертвеника на сърцата ни! В изблик на чист възторг топло да помолим Христа, Възкръсналия Спасител ­ Вечния пълноводен Божествен Извор на радостта ­ да ни прати благословението на тази радост и да огрее сърцата ни с лъчите на тази небесна радост!

Да бъде тази светозарна радост винаги (и в минути на скърби и страдания) извор на духовна утеха! Да бъде тази чиста радост вдъхновение и освещение и на нашите земни радости, та животът ни, с Божие благословение, да се превърне в благоуханна пролет, която да цъфти в правда, светлина, радост, мир и братство! Амин!

Църковен вестник, бр. 8, 2011 г.

***

ОТ СЪЩИЯ АВТОР:

ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

НЯМАМ ЧОВЕК

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ИСТИННАТА РАДОСТ

ВЕЛИЧИЕТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, св. Прокъл, архиеп. Константинополски

 





Още от "Православна мисъл":