ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Образование » ДЕЛОТО НА ДУХОВНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО СВЕТСКО И ЦЪРКОВНО ОБРАЗОВАНИЕ

ДЕЛОТО НА ДУХОВНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ В СЪВРЕМЕННОТО СВЕТСКО И ЦЪРКОВНО ОБРАЗОВАНИЕ

2012-04-23, автор: Ловчански митрополит ГАВРИИЛ, рубрика: Образование

Д О К Л А Д на Ловчански митрополит ГАВРИИЛ изнесен на Международния форум с кръгла маса "ПРАВОСЛАВНОТО   БОГОСЛОВИЕ   И   НАУКИТЕ: Б О Г О С Л О В И Е    И   О Б Щ Е С Т В О" - 23 април, 2012 г., София, Богословски факултет на СУ "Св. Климент Охридски"


   От самото начало на своето съществуване като автокефална Българската православна църква-Българска патриаршия е имала, а също и днес има и се ръководи от съзнанието за своята будителска и просветителска мисия, поверена й от Бога спрямо нашия народ и спрямо „всеки човек, идващ на света" (Йоан 1:9). Като съзнава важността на учителното дело за успеха на освещаващото си и спасително служение, светата ни Църква съкровено тачи и поддържа своите духовно-просветни традиции и в същото време активно търси начини за тяхното предаване на новите поколения в условията на динамично променящата се образователна, културна и обществена среда.
   Ние отчитаме полезните придобивки и бързото развитие на все по-глобализиращия се свят, в който живеем. Същевременно съвсем ясно виждаме лавинообразната сила, с която върху най-малките членове на нашето общество се стоварва непосилното бреме на безогледно рекламираната греховност. Забелязваме консуматорския мироглед и свръхинформираността, към които са тласкани нашите деца, но които не могат да ги направят нито по-щастливи, нито по-мъдри.  С тревога също следим как в нашата епоха се ширят религиозният еклектизъм и „духовната" шарлатания, които се стремят в своя полза да дезориентират и да лишат подрастващите от здрав център в религиозния им живот като вливат в техните сърца отровата на духовния и ценностен релативизъм. Ние не искаме никой млад човек да чуе Христовите думи, адресирани към самия него: „Понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си" (Откр. 3:16). Но желаем нашите деца и младежи да усвоят в радост и пълнота Господнето обещание: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие"(Йоан 10:10). „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира" (Мат. 25:34).
   Затова Българската православна църква ревностно настоява за възстановяването на обучението по Религия-Православие в задължителната подготовка, давана на българските деца и ученици посредством предучилищното и училищното образование. Наред с това светата ни Църква възражда своята катехизическа дейност сред малки и големи, за да благовести истината на непознаващите Христа; за да пробуди залинялата у мнозина наши съотечественици вяра; за да укрепи верните по пътя им към Светотроичния Бог.
   І. Съвременната катехизация в България.
  Въпреки че работниците все още са малко, заради обилната жетва (срв. Мат. 9:37) и заради своя дълг пред Господа Българската православна църква-Българска патриаршия систематично се подготвя за повсеместно възраждане на литургично ориентираната катехизация, което винаги е било неин основен приоритет.
  Веднага след рухването на безбожния режим в България светата ни Църква започна да възстановява православните си църковни училища. От 1990 г. насам стартираха просветната си работа катехизаторски курсове за деца, младежи и възрастни към епархийските, енорийските и манастирските центрове в цялата страна, както и в задграничните ни епархии. През 2011 г. Националната катехизаторска конференция на БПЦ-БП предложи, а Св. Синод одобри възраждането на дейността на синодалния Културно-просветен отдел със създаване на Синодален катехизически център, който „практически да реализира катехизаторските и религиозно-образователните политики на Св. Синод като се превърне в съвременната и авторитетна «даскалоливница» за катехизатори, религиозни педагози и мисионери на светата ни Църква."[1]   
  През м. март 2012 г. бе оповестена благословената от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим и от Св. Синод инициатива на Културно-просветния отдел за събиране на катехизаторски и религиозно-образователни материали с цел създаване на дългосрочна програма, която да подсигури нужните пособия за духовно-просветната работа с деца, ученици и възрастни в Църквата.
  В интерес на последователното и трайно развитие на катехизацията в България на 16 март т.г. Св. Синод благослови провеждането през м. май 2012 г. на Първа работна среща - отново в Рилската св. обител. Делегатите на срещата ще имат за задача да обсъдят Стратегия за духовна просвета, катехизация и култура на БПЦ-БП. Тогава ще бъдат разгледани и въпроси, свързани с определянето на общи високи стандарти по отношение на:
- катехизаторските кадри на БПЦ-БП;
- методиката на катехизация с възрастни, младежи и деца;
- учебната документация по Православно вероучение и Катехизис - учебни програми и помагала, нужни за църковно-образователната работа.
  Катехизацията в БПЦ се развива и чрез прилагането на рехабилитационни, социални, културни и поклоннически програми, които привличат все по-широк кръг хора в спасителния кораб на Църквата.
  Темата за древната църковна практика на целенасоченото оглашение, нужно преди участие в църковните тайнства, също се обсъжда интензивно в средите на православните български духовници и вярващи, поради което ще бъдат предприети възможните стъпки за нейното възраждане. Защото Църквата ни вярно следва завета на своя Глава Христос, Който я настави да учи хората на християнски живот като ги кръщава и да ги кръщава като преди това ги подготви чрез поучаване в истините на Божието слово (срв. Мат. 28:19-20).
  ІІ. Кратък преглед на религиозното образование в България.
  През 19 век Българската православна църква създаде българското училище като стъпи върху преподаваното от нея религиозно познание и духовен опит, превърнати във фундамент, върху който се надграждат и останалите знания от областите на точните и хуманитарните науки. Затова до 1947 г. на религиозното образование винаги е било отреждано достойно място в светското ни училище. „Предметите, свързани с усвояването на Православието, оформят вероизповедното направление в учебния план на училището и винаги се поставят на първо място."[2]  Но след като узурпира властта и започвайки да деформира естественото развитие на обществения живот в България, атеистичният режим си позволи да отрече на Църквата каквото и да било право на участие в създадената от самата нея образователна система, възпитаваща едновременно грамотни българи и добри християни. С приетата през 1947 г. конституция и със Закона за вероизповеданията от 1949 г. предметите Закон Божий, Вероучение,  Катехизис, Благонравие, Християнска етика, Църковна история и техните производни напълно отпадат от учебното съдържание, тъй като към онзи момент са били разглеждани вече като носители на антиматериалистически идеи и като проводници на вражеска, реакционна пропаганда.
  Изненадващо и след демократичните промени в България от 1989 г. насам тези негативни стереотипи в отношението към религиозното образование продължиха да изкривяват разбирането на образователните ни институции за мястото на обучението по Религия в детската градина и светското училище. И макар множество образователни специалисти, директори и учители да съумяха да преодолеят в съзнанието и практиката си отдавна демодираната теза за секуларното училище като единствено възможен модел на образователна среда, способна да предостави обективно знание, държавната политика в тази област не съумя до този момент да възстанови пълноправното присъствие на предмета Религия в учебния план. Вече 15 години той се задъхва заради статута си на СИП / ЗИП (свободноизбираема / задължителноизбираема) дисциплина, която няма утвърдени държавни образователни стандарти, нито учебни програми и пособия за всички възрасти - от І-ва група на детската градина до 12-ти гимназиален клас.
  За голямо наше съжаление това положение продължава, въпреки внесените в Народното събрание над 1 000 000 подписи в подкрепа на задължителното изучаване на православната религия в българското училище. Народът ни, воден от своите архипастири, добре разбира, че душите на децата ни боледуват. А за да бъдат преодоляни изострящите се душевни страхове, детската тревожност, агресията и младежките зависимости, бездуховността, принадлежността към съмнителни каузи и идеологии, трябва незабавно да се пристъпи към използване на културоформиращия, социалнообразуващия и психотерапевтичния потенциал на светото Православие в учебно-възпитателния процес. Воден от тази убеденост, от 2007 г. насам Св. Синод още по-активно призовава българската държава да обедини усилията си с Църквата, за да се погрижим заедно за нашите приемници и бъдещи строители на скъпата ни родина.
  През м. декември 2007 г. бе създадена Работна група по въпросите на религиозното образование към Св. Синод, която съвместно със специалисти по начална и предучилищна педагогика от Софийския университет „Св. Климент Охридски" разработи КОНЦЕПЦИЯ относно СТАТУТА НА ПРЕДМЕТА "РЕЛИГИЯ" В БЪЛГАРСКОТО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ. Чрез тази Концепция светата ни Църква аргументира потребността от прерастването на конфесионалния предмет СИП/ЗИП-Религия в задължителна дисциплина, която ще съумее да „подпомогне да се възстанови верността към богоустановените нравствени норми, така необходими за съвременния обществен живот"[3] , както и да засили чувството за национална и религиозна идентичност в съвременното поколение.
  С благословението на Св. Синод Работната група изработи Официалния сайт на БПЦ-Българска Патриаршия, който стартира на 19 юни 2009 г. като важно продължение на просветната, катехизаторска и религиознообразователна мисия на родната ни Църква.
  На 18 май 2010 г. съвместно с областния управител на Софийска област Св. Синод организира Кръгла маса под надслов „Религиозното образование в помощ на българското общество", която при  пълен консенсус на  църковно, министерско, областно, общинско и експертно ниво изрази своята абсолютна подкрепа за Синодалната религиознообразователна концепция. Декларацията на участниците във форума завършва със следните думи: „Осъзнавайки цялата си отговорност пред нашите деца и пред българската нация, настояваме за своевременно проявяване на високоотговорна гражданска и политическа воля за възстановяване на обучението по Религия в Задължителната подготовка, тъй като от това решение зависи българското общество да бъде извадено от тежката духовна криза, в която то се намира днес, и да му бъде осигурено достойно и честито бъдеще."[4]
  Активността на БПЦ в тази насока достигна своята кулминация в организираното от Св. Синод на 24 септември 2010 г. Национално Литийно Шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца". В шествието, което се проведе в София, се включиха около 12 000 православни духовници, родители и деца начело със Светейшия Български патриарх и Светейшия Български Синод. В Патриаршеското и Синодално послание по този повод се казва: „Така нареченото „светско училище" е рожба на Църквата в лицето на нейния виден духовник и учен-енциклопедист йеромонах Неофит Рилски, който през 1835 г. основава в Габрово първото светско училище у нас. Църквата неизменно се е трудела за това българските деца да растат добродетелни и да придобиват цялостно познание за света, тя никога не е противопоставяла вероучението на останалите учебни предмети, но винаги е смятала и сега е убедена, че те хармонично се допълват. По същия начин днес, когато светското училище е това, което се грижи за общото образование на всички деца в България, то следва да им даде възможността в задължителната си подготовка да се запознават задълбочено както с въпросите на светските дисциплини, така и с основите на вярата и морала при съблюдаване на семейната и религиозна идентичност на учениците."[5]
  След тази изключителна проява на съборния дух на БПЦ, Св. Синод продължи да полага усилия в същата насока и за целта изпрати  своите Предложения за промени в проектозакона за предучилищно и училищно образование, представен от Министерството на образованието, младежта и науката пред българската общественост, а в обновен вид вече внесен в 41-то Народно събрание за разглеждане. Времето ще покаже дали нашите предложения ще бъдат чути.
Това, което ни ръководи и в момента е знанието, че „винаги, когато достойните ни предци са обръщали окрилен взор към бъдещето на родината ни, те са мислели за носителите на това бъдеще  - децата. И за да има силна и благоденстваща България, нашите мъдри прадеди са възпитавали следващите поколения в това да милеят за род и език, за вяра и традиция, за Църква и Отечество"[6]. Убедени сме, че плуралистичният свят, в който живеем днес, не би трябвало да е пречка за удовлетворяването на духовно-нравствените потребности на православните български деца, които освен всичко представляват болшинството от учениците у нас.
  Сигурни сме, че образователните институции в България трябва да възстановят връзката между възпитание и образование, а това най-добре може да се осъществи чрез задължителната дисциплина Религия. Защото мирогледните, социалните, поведенческите и „психологически проблеми възникват от помислите, от помрачението на ума и от нечистотата на сърцето. Нечистото сърце, както го описват св. отци, помраченият скотоподобен ум и нечистите помисли са източник на всички т. нар. психологически проблеми. Когато човекът е излекуван вътрешно, когато е намерено мястото на сърцето, когато е изчистена умствената способност на душата му, когато разсъдъкът е освободен от сквернота, тогава той няма психологически проблеми. Тогава човекът живее блажено и спокойно в Христовия мир"[7].
  Ръководени от това общо убеждение, преди две седмици Културно-просветният отдел на Св. Синод и Синдикатът на българските учители изпратиха съвместно писмо до министър-председателя на Република България, в което се настоява за своевременното решаване на националнозначимия въпрос за статута на предмета Религия с оглед духовното състояние на българските деца и ученици. Плодовете, които искаме да жънем, не можем да постигнем без духовно-нравствената обнова на обществото, която започва с облагородяването на най-малките. Църквата се намира в уникалното положение да бъде духовен фар за нацията ни и чрез доказаното благотворно въздействие на религиозното и катехизическо образование да бъде коректив на експериментите в образователната ни система и преграда пред разрушаването на националното християнско самосъзнание на българския народ.
  Делото на православното духовно-нравствено просвещение в България няма алтернатива и трябва да бъде възродено в пълнота, тъй като то представлява основен фронт в борбата с греха. Това е и желанието на православните български родители, които в специално обръщение казват: „Виждаме ли как затъват [децата ни] в духовна празнота, докато усвояват технологии и безкритично попиват информация, която обаче не е мъдрост, не е благост, не е чистота? Усещаме ли зараждащата се в душите им безпътица, която ги води до отчаяние, алчно за щастие, но неспособно да го изгради? А това на свой ред ги тласка към наркотиците, към нетрайните и съмнителни приятелства, към опасните зависимости, към случайните и развратни връзки, към безрадостния допинг на изкуствения виртуален живот."[8]  Затова и високопреподобният руски подвижник архим. Йоан Крестянкин (1910-2006) в своето завещание ни съветва: „И от нищо не се бойте в живота, само от греха. Само той ни лишава от Божието благоволение и ни предава във властта на вражеския произвол и тирания. Обичайте Бога! Обичайте любовта и се обичайте един друг до самопожертване."[9]
  Такива искаме да са нашите деца!  И затова усилията ни няма да спрат, докато не постигнем нужното освобождение от натрапените предразсъдъци, насочени срещу духовно-нравственото религиозно образование у нас. Българската православна църква-Българска патриаршия ще се бори, за да извоюва правото на българските деца отново да пият от „живата вода" (Йоан 4:10), която да утолява жаждата им по това да виждат красота и вечен смисъл в живота си. Българската православна църква ще се погрижи за това нейният народ да има бъдеще, да живее пълноценно, да отглежда поколенията си с вяра, надежда и любов в Господа - за да се слави отново Божието име по цялата българска земя и за да растат в нея духовни и силни православни християни, които очакват Господа с пълни лампади, за да живеят вовеки в Неговата Възкресна радост и слава!
  ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!    

Бележки:

[1] Ловчански митр. Гавриил. „Съвременната катехизация в Българската православна църква" (Основен доклад, изнесен по време на Националната катехизаторска конференция - 27-29 май 2011 г., Рилски манастир).

[2] Гл. ас. д-р Тинка Иванова. Религията като учебен предмет в българското училище или за възможните поуки от една традиция (този материал за пръв път бе представен на Шестите Светониколаевски четения - гр. Бургас (30.11-01.12. 2007 г.), организирани от Православния духовно-просветен енорийски център "Св. Възнесение Христово" при катедрален храм "Св. св. Кирил и Методий", гр. Бургас. Вж. целия доклад в http://www.symvol.org/ocms/export/sites/symvol/mm/buletin/broewe/Broi_10.pdf).

" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false">ttp://www.symvol.org/ocms/export/sites/symvol/mm/buletin/broewe/Broi_10.pdf">http://www.symvol.org/ocms/export/sites/symvol/mm/buletin/broewe/Broi_10.pdf).

[3] Пълния текст на Концепцията вж. в Официалния сайт на Св. Синод на БПЦ-БП на адрес:  http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=concepts_1.xml

[4] Пълния текст на Декларацията е публикуван в: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=22945

[5] Пълния текст на посланието можете да прочетете в: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=29233

[6] Пълния текст на Обръщението на Св. Синод към българската нация вж. в: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=appeal_3.xml

[7] Митрополит Йеротей Влахос. Праволавна психотерапия. В.Търново, 2009, с. 17.

[8] Пълния текст може да прочетете в: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=29345

[9] Още духовни напътствия и проповеди на архим. Йоан Крестянкин могат да бъдат прочетени в сайта на Псково-Печерския манастир.

 

 





Още от "Православна мисъл":