ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » ОБЩОНАРОДЕН ПОМЕН ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ на 11 май в българските земи и неговият произход

ОБЩОНАРОДЕН ПОМЕН ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ на 11 май в българските земи и неговият произход

2012-05-10, автор: Проф. Николай ДИЛЕВСКИ, рубрика: История

11maj.jpegТропар, гл. 4

Кириле и Методие богомъдри, като равни на апостолите и учители на славянските страни, молете Владиката на всичко да утвърди всички славянски народи в православие и единомислие, да умири света и да спаси нашите души.

Чуждоземното петвековно национално робство и фанариотският духовен гнет с течение на времето позаличили в съзнанието на българския народ значимостта на просветителския подвиг на славянобългарските първоучители светите братя Кирил и Методий в неговото историческо и културно битие.

В продължение на дългия низ столетия почитта към славянските равноапостоли била поддържана предимно от Българската православна църква в богослужебните й последования, без да придобие граждански характер.

Едва в средата на ХVІІІ столетие високата духовна, народностна и просветна стойност на извършеното от светите солунски братя дело била оценена по достойнство от основоположника на Българското възраждане Паисий Хилендарски в неговата „История славяноболгарская". Историята пробудила интерес към тях и предизвикала обществено желание за всенародно честване на паметта им.

Призив за такова честване прозвучал преди четиринадесет десетилетия от възрожденския книжовник и общественик Велко Радов Королеев в издадения от него в 1853 г. в Цариград „Месецослов или календар вечний с руска пасхалная неокончаема", който може да бъде счетен за първо по време обръщение към тогавашната българска общественост за признаване на заслугите на светите братя.

Призивът на Велко Королеев за общонародно празнуване паметта на светите Кирил и Методий на 11-и май не само като църковен, но и народностен български празник не останал „глас на викащия в пустинята" и намерил действен отклик в средите на българските книжовници, общественици и учители. Още преди това, в 1852 г., житието на светите Методий и Кирил, съставено от руския духовен писател св. Димитрий Ростовски, било поместено от Неофит Рилски в излязлата в Цариград негова „христоматиа славянского языка" и напомнило на сънародниците на Неофит за проповедническата им дейност, имала непосредствено отношение към християнската просвета на българския народ.

За утвърждаване на Кирилометодиевия празник на 11 май ратувал и известният пловдивски учител Йоаким Груев в своето слово, произнесено на този ден в 1860 г.

Общонародно българско признание празнуването на 11 май като повсеместно честване придобило, естествено, не изведнъж.

Според откритите от нас непълни съобщения в българския периодичен печат от втората половина на ХІХ столетие най-ранни отбелязани общограждански чествания на славянските първоучители са станали в 1859 г. в Казанлък и Калофер. На празника в Калофер в 1867 г. пламенно слово произнесъл Христо Ботев. Според дописника на вестник „България" Иван Ваклидов (13.V.1859) на тържеството в Казанлък бил направен и помен за починалите училищни благодетели Христо Николов и Ив. Недялкович, за издигане паметника на които били събрани средства. От това можем да заключим, че честването на св. Кирил и Методий било съчетано и с обществена инициатива.

Постепенно броят на местните чествания на паметта на светите братя се увеличавал и в изтеклия от 1859 до 1878 г. период, до Освобождението на България от турско иго, достигнал цифрата, близка до 20, която може да бъде сметната само за ориентировъчна.

От българските селища, възприели през този период традицията за общонародно честване празника на славянските равноапостоли на 11 май по Юлианския календар, могат да бъдат посочени тук в хронологична последователност: Пловдив, Кюстендил, София, Ески Джумая, Татар Пазарджик, Ловеч, Кукуш, Паничково (Паничерево), Бобошево, Видин, Лозенград, Малко Търново, Силистра, Враца, Никопол.

Традицията за общобългарско празнуване паметта на светите братя на 11 май проникнала и се установила и в някои градове с български колонии извън пределите на България като Букурещ, Цариград, Болград, Браила, Крайова, Плоещ, Белград, Олтеница, Солун, Александрия, Николаев, Одрин и стигнала дори до далечния малоазийски Диарбекир, в който българските заточеници с този акт искали да засвидетелстват своето съучастие в това тържество в тяхната родина.

Запознанството с вестникарските дописки в доосвобожденския периодичен печат предоставя възможности за някои изводи за характера на честването на Кирилометодиевия ден на 11 май в различни места на българското отечество.

Основната същност на празника било църковното му тачене, изразявало се с извършване на молиствуванията, посветени на славянските първоапостоли, продължени и допълнени с културно-просветни прояви. В това отношение участието на църковния клир било допълвано обикновено и със съучастието на културно-просветни деятели, тогавашни общественици, и будни български учители, изразявало се в произнасяне на слова за значението на празника в общонационален български мащаб. Измежду тях могат да бъдат споменати имена на по-видни български книжовници - Йоаким Груев, Христо Ботев, Петко Рачев Славейков, на Димитър Греков и Михаил Буботинов, Иван Кършовски, Иван Славейков и местни учители, представляващи културната и просветната общественост.

Към участието в тържествата били привличани и учащите се, хорово изпълняващи песнопения в чест на светите братя, станали популярни в годините на късното Българско възраждане, вдъхновявали празнуващите с патриотичното си съдържание. Така при описанието празника в Браила в „Дунавска зора" (1869 г.) се похваляват заслугите на диригента М. Михаилиди, а в дописката от Паничково (1868 г.) - на хоровия ръководител Х. Паничков. На тържеството в София (1864 г.) била изпълнена „Гимна на българските първоучители св. Кирил и Методий" от софийския учител и общественик Мих. Буботинов. Били са пяни на тържеството и други възрожденски песни като „И след тисяща годин" или „Днес славим нашите кръстители", репертоарът на които би могъл да бъде разширен, което сочи, че на певческата част на програмата на тържеството било обръщано малко внимание. От същия Буботинов като рецитаторки на съчинената от него реч в чест на виновниците на тържеството били привлечени ученичките от Трайковото училище в София (1864 г.). По този начин в участието на празника били въвличани представители от различните слоеве на българския народ, до девойки включително, което го правило наистина общонародно. В 1871 г. словото на Кирилометодиевия ден на 11 май било произнесено от учителката Мария Дочева като представителка на жените в града.

В празничната програма били застъпени и декламации на стихотворни творби с подходяща тематика, а в отделни случаи дори и театрални представления, каквото виждаме в 1866 г. в Букурещ, където била представена пиесата „Райна княгиня българска" от Добри Войников, и другаде.

Паметните тържества понякога се превръщали в обществена трибуна, от висотата на която се разисквали злободневни селищни проблеми и се извършвал преглед на състоянието на школското образование и наболелите му въпроси. Разномислието стигало дори и до конфликти и разцепление, непримирявани и в деня на празнуването, на каквито сме свидетели в две дописки от Букурещ (1866 г.), където честването на светите братя в 1866 г. било извършено поотделно от „старите" и „младите". За празнуването на св. Кирил и Методий в Букурещ в 1875 г. изпратил дописка в „Знаме" Христо Ботев.) Обаче тези епизоди не помрачили общия светъл облик на Кирилометодиевото тържество, вдъхновено възпято от Стоян Михайловски и композитора Панайот Пипков в стихотворението „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви!" превърнало се в химн, звучащ в устата на целокупния български народ и прославящ безсмъртния подвиг на славянските първоучители.

На съставеното от бележития руски йерарх, църковен историк и книжовник митрополит Димитрий Ростовски (ХVІІ-ХVІІІ в.) сводно житие на „отец наших Мефодия и Кирилла, учителей Славенских" и поместено под 11 май в неговата „Книга житий святых" било съдено да премине пределите на отечеството и да утвърди датата 11 май, „заслонила" според руски църковни историци и именития български славяновед акад. А. Теодоров-Балан, другите две дати - 14 февруари и 6 април - като ден на общата църковна памет на равноапостолите в целия православен християнски свят.

 

„Църковен вестник", бр. 19, 1993 г.

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЛАЖЕНИЯ КИРИЛ И ЗА ПАНОНСКИЯ АРХИЕПИСКОП МЕТОДИЙ, Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

ПОЧИТТА КЪМ СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ, Проф. д-р Климентина ИВАНОВА

 





Още от "Православна мисъл":