ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКОВНИТЕ ОТЛИЧИЯ (АРХОНТСТВО) - продължение

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКОВНИТЕ ОТЛИЧИЯ (АРХОНТСТВО) - продължение

2012-06-27, автор: Аристидис ПАНОТИС, рубрика: История
Продължение (оттук)

Бел. прев.*

След политическите промени през първата четвърт на ХХ век на Балканите и в Османската империя, църковното изпълнение на Константинополската църква в Мала Азия и Тракия започва да се преселва, по силата на подписано споразумение и чрез правните лостове на младотурците, към освободените гръцки земи, към Европа, Америка и Австралия. Така обаче, особено по време на гоненията през 1942, 1955, 1963 и нат., рязко намалява непосредственото паство, както на Гръцката архиепископия, така и на епархиите при Вселенския престол, който остава вътре в границите на турската държава. Приснопаметният патриарх Атинагор, за да възстанови загубите на единородни свои съработници на Църквата, които предшествениците му патриарси почитали главно чрез офикии, търси поддръжници от всички райони, населени с бежанци, които са чеда на Църквата-майка. Затова и по време на неговото патриаршество (1948-1972) извънредно се увеличават връчванията на офикии, като включил към почетените, по силата на равенството между половете, и жени с титлата архонтиса, но без конкретна офикия. Тогава били въведени  нови църковни и граждански офикии, а други със средновековен произход и неразбираеми отпаднали, като например „епи тон гонатон", „вутистис", „проксимос", „периодевтис" и т. н., докато други по-обикновени офикии получили по-висш статут и попаднали сред редицата на великите. От 1963 г. патриарх Атинагор наградил много архонти и с Кръста за хилядолетието на Света Гора, който да бъде пазител на тяхното отличие. Вселенската патриаршия, за да не дразни Анкара, не пожелава да има нито знаме, нито друг отличителен знак. Като свой символ използва единствено патриаршеският печат. Но своите високи посетители (царе, президенти, министър-председатели и др.) патриархът почитал чрез благословението със златен кръст, с изписани на него във формата на кръст две думи: ΦΩΣ-ΖΩΗ (Светлина-Живот), датата на удостояването и името на съответния патриарх. С подобен кръст патриарх Фотий ІІ почел Елефтериос Венезелос през 1930 г.

Влизането в обръщение на Кръста на хилядолетието притеснило Анкара и неговото връчване било отменено, включая и Кръста на св. Андрей, въпреки че вече бил направен. На това патриарх Атинагор отговорил с връчването на множество други църковни отличия, главно на американски граждани по отношение на които Анкара не можела да създава проблеми на Фенер. Когато се умножили архонтите в САЩ, те поискали да сформират братство съгласно тамошните порядки. Това обаче било отхвърлено от патриарха, за да не предизвика отново върху себе си подозрението на Анкара, която се страхувала от всякакво гръцко православно групиране, особено в Америка. Токова мнение поддържал в началото и патриарх Димитрий (1972-1991). В патриаршията му обаче започнало изграждането на патриаршески дом през 1989 г. с помощта на голямото спонсорство от страна на американския православен фактор и значителното дарение на Панайотис Ангелопулос и семейството му, който бил удостоен с офикията на велик логотет и велик благодетел на патриаршиите. В началото на ХХ век били провъзгласени за велики благодетели също Евгений Евгенидис и Павел Стефановик. Първият бил ктитор на горния етаж и на вътрешното оформление на каменната сграда на Патриаршията, а вторият - основател на сградата на богословската школа в Халки.

По времето на патриарх Димитрий Американският архиепископ Яков в опитите си да събере елита на църковните членове в близост до престола си събрал всички тамошни архонти в едно братство - братството „Св. Андрей", който като уреден църковен институт укрепил делото на Църквата-майка. Още с интронизацията си през 1991 г. Константинополският патриарх Вартоломей разработил нови условия за активизиране на миряните според православната традиция на древните патриаршии. Сред първите църковни дела на новия патриарх е основаването на братството при светата Велика Христова църква „Пресвета Богородица Паммакаристос", с патриаршеско и синодално решение от 19 ноември 1991 г. На 22 февруари 1992 г. бил одобрен и каноничният ред за неговата дейност, както и първият му административен съвет. Като цели на новото братство били поставени: духовното единство на отличените миряни (архонтите), живеещи в Европа и Гърция, и свързването им с патриаршеския престол, още - културна дейност и съработничество в издателската, писателската и социалната сфера, ежегодни срещи във Фенер за Неделя на Самарянката, в деня за почитане на св. Константинополски патриарси, както и икономическото подсигуряване на различните дейности при Патриаршията и др.

В администрацията на Братството се назначават деветима негови членове, определяни с патриаршеско и синодално решение на всеки три години. То заседава в Атина. Към това братство не се включват американските архонти, които принадлежат към тамошното братство - „Св. Андрей". Братството „Пресвета Богородица Паммакаристос" е под покровителството на почитаната мозаечна икона от ХІ век, която се съхранява в десния кораб на патриаршески храм във Фенер, известна като Спасителница на православния род. В съвременната структура на Вселенската патриаршия Братството се упоменава като нейния трети по ред извънграничен патриаршески институт.

Пръв председател на братството в периода 1992-1995 е Атанасий Герцос, архонт актуарий. Втори председател за периода 1995-1998 е Николай Хаджипатерас, архонт примекириос, а трети председател от 1998-2001 и от 2001-2004 е Йоанис Папамихалакис, архонт велик свещенохроникьор. В периода 1992-2002 главен секретар е Анатасий Арванитис, архонт велик архивар. В периода 1992-1998 той се опитва да събере своите отличени и да фокусира техния интерес към възстановяване и реставриране на историческите храмове в района на Истанбул и провинциите, които не притежават собствени ресурси.

В периода 1998-2001 братството развива голяма активност: издава списание „Паммакаристос", създава свой отличителен Кръст „Паммакаристос", както и ново издание на Кръста на хилядолетието на Света Гора. Инициира изработката на сребърни икони и множество сувенири за благословение от патриарха на видните му гости. Продължава усилията за намиране на спонсори за обновяване на исторически църкви из енориите на Града (Истанбул) и по границите между Турция и Гърция. Сътрудничи сериозно в развитието на отношенията между престола и различните финансови институции в подкрепа на Църквата-майка. Осигурява издаването на различни възпоминателни томове на патриарх Вартоломей и успешно организира ежегодно поклонение до Фенер, участва в множество събития на Града, за да привлече вниманието на сънародниците и обнови училищата към Патриаршията. Организира в Атина в чест на отличените ежегодно събиране. Накрая, събира различни и значителни суми от членовете си за множеството нужди на Църквата, която няма приходи от своето паство, по-голямата част от които насочва за подпомагане на св. митрополии на „новите страни" в Гърция. Това успешно служение на братството е наградено от майката Църква чрез преназначаването на неговото ръководство.

Съвременно развитие на архонството 

Древният исторически ред на отличията е запазен по-скоро при удостояването на църковните презвитери. През последните петдесет години редът на отличията за миряни се е изменил. Биват връчвани велики и обикновени офикии. Най-високата степен на отличие е архонт велик логотет. Следват другите велики офикии: архивар, протонотарий, ритор, референдарий, свещенохроникьор, актуарий, депутат. За почетните хора на словото вместо древните офикии учител, апостол и псалтир, особено за теолозите са офикиите: учител на Евангелието или на Църквата или катехет. За преподавателите: учител на народа, а за останалите интелектуалци: учител на словото. В сферата на богослужебната музика се връчват офикиите: пръв доместик, която е и древна офикия, протопсалт, лампадарий, протоканонарх, химнограф, учител по музика, маестро хор. Също така, се раздават и обикновени почетни църковни отличия с граждански и военен произход като: екзарх, протомайстор, нотарий, агиограф, остарий, диерминевс, утваропазител, литургист.

Всички отличени са архонти на патриаршеския престол и именно тази тяхна специфика предшества и титлата им. Настоящите, връчвани от Вселенската патриаршия архонтски отличия, са най-високото отличие за духовенство и миряни. Всяка една офикия е носител на вековно църковно служение, почитано от безбройни благочестиви православни християни, отдали своята подкрепа за Църквата, за спасителния неин ход в историята. Затова и земната, войнстващата Църква споменава винаги с благодарност своите живи и покойни архонти.

 

Превод от гръцки*: Анула ХРИСТОВА

„Църковен вестник", бр. 14, 2012 г.

 

Библиография:

Μ. Ευχολόγιον: Ερμηνεία των οφφικίων,  έκδοση Σαλιβέρου, 1927, σ. 532-538.

Ράλλη Γ.- Ποτλή Μ., Σύνταγμα θείων και ιερών κανόνων, τομ.ε΄, σ. 534-538.

Ράλλη Κ., «Περί εκκλησιαστικών αξιωμάτων. Διάφορα»,  Θεολογία 34 (1963), σ. 645.

Μπούμης Π., Οι Εξωκατάκοιλοι ή Εξωκατάκηλοι άρχοντες, Αθήναι 1969.

Νταρρουζέ  Ί., Έρευναι περί των οφφικίων(γαλλιστί), Παρίσι 1970.

Πηλίλης Ιακ. Τίτλοι, οφφίκια και αξιώματα της Εκκλησίας. Αθήναι.1985.

Σταυρίδης Β. «Τα εκκλησιαστικά οφφίκια ή αξιώματα του Οικουμενικού Πατριαρχείου», Κληρονομία τ.21,1989 και τ.22,1990, ένθα πλούσια βιβλιογραφία.

Θρησκευτική και Ηθική Εγκυκλοπαιδεία, Τό Α΄- ΙΒ΄, Αθήναι 1962 -68, όπου και τα οικεία λήμματα περί των οφφικίων.

 

*Бел. прев.:

Във връзка с предизвиканите дискусии в обществото по темата за архонтството, преводачът уточнява следното:

- Както е видно от свободно достъпния в интернет пространството оригинал на горния текст уточнението на темата - архонтство -  е поставено в скоби от преводача, не с цел манипулация, а защото точно архонството и неговото развитие в Църквата е и преследваната от автора цел, която се саморазбира при пълен, последователен и непреднамерен прочит на текста;

- Преводите могат да бъдат адаптирани, буквални (при научни текстове и т.нат.) и др., но при всички случаи, работата на преводача е интерпретативна (на англ. ез. се използва думата interpreter), като добрият превод цели точното и вярно предаване на мисълта и усещането на автора;

- На самия автор не му се е наложило да уточнява, че статията му е за архонтството по причина на това, че никой грък не прави разлика между отличен, награден, почетен с офикия и архонт. Поради същата причина авторът съвсем естествено преминава към употребата на думата „архонт", ед.ч., още в четвъртия абзац на текста, като напълно отъждествява офикирания с архонта: "Η τιμητική πρόβληση και εκλογή του εκκλησιαστικού οφφικιάλου ή άρχοντος, καθιερώνεται από παλαιά με ακολουθία σε ναό ή σε παρεκκλήσιο".

- По същата причина - да не се получи несъществуващото в гръцкото мислене разделяне на посочените по-горе понятия при българския му читател - преводачът уточняващо използва думата архонт пред дадените офикии или отличени служения.

- А кога точно започва да има отличени, или архонти, без да им се връчва определена титла/офикия, авторът проследява във втората част на текста си.  

 

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

Църковен речник: АРХОНТ, АРХОНТСТВО, АРХОНТСКИ ИНТСТИТУТ

НЕ ЗНАМ ДАЛИ ДЯДО ДОБРИ ЩЕ СТАНЕ АРХОНТ - интервю със Сливенския митрополит Йоаникий

За превода на "Кратка история на църковните отличия (архонтство)", Анула ХРИСТОВА

 

 





Още от "Православна мисъл":