ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » Църковен речник: АРХОНТ, АРХОНТСТВО, АРХОНТСКИ ИНСТИТУТ

Църковен речник: АРХОНТ, АРХОНТСТВО, АРХОНТСКИ ИНСТИТУТ

2012-06-28, автор: Църковен вестник, рубрика: Теология

CurkovnataLoza.JPG

АРХОНТ

Думата архонт е с гръцки произход, от съществителното в новогръцкия άρχοντας. Нейният аналог в старогръцкия е ρχων, която се е запазила в употреба и при църковния византийски език. Тя съответно е производна на глагола ρχω ­ започвам, направлявам, управлявам. Подробности за етимологията виж тук: http://el.wiktionary.org/wiki/, където четем следното:

"Ετυμολογία (етимология)

    άρχοντας < αρχαία ελληνική ρχων <μετοχή και ουσιαστικοποιημένη μετοχή του ρχω

Προφορά (произношение)

    /aɾ.xɔn.das/

Ουσιαστικό (съществително)

   άρχοντας - αρσενικό, θηλυκό - αρχόντισσα

    - πλούσιος αξιοπρεπής άνδρας με θέση κύρους που φέρεται γενναιόδωρα και μεταφορικά όποιος φέρεται με παρόμοιο τρόπο χωρίς απαραιτήτως να είναι εύπορος

        Ο Κώστας είναι άρχοντας, καθαρός, καλοντυμένος, ευγενής, πάντα κερνάει

        είναι μισθωτός, αλλά θέλει να ζει σαν άρχοντας.

    - παλιότερα, ο κυβερνήτης μιας περιοχής, ο αξιωματούχος, ο τσιφλικάς, ο προύχοντας, ο δημογέροντας, ο φερόμενος ως αριστοκράτης ή ευγενής που δικοικούσε μια περιοχή της Ελλάδας, ή αυτός που κρατούσε από "τζάκι", ανήκε σε πλούσια οικογένεια με επιρροή

    - στην αρχαιότητα ήταν επίσημος τίτλος (π.χ. εννέα άρχοντες των Αθηνών). Βλέπετε ἄρχων και άρχων"

Така самата дума архонт в превод от гръцки означава: първенстващо лице, първенец, старейшина, важна особа, високопоставено лице.

В църковния ни език тя има историческа приемственост, като с нея се назовават всички онези лица, които са били почетени и отличени от Църквата. В хода на църковната история, с развитието на църковните отличия и на наградния църковен фонд, всички, които получават дадено отличие (офикия), започват да бъдат назовавани архонти като първенстващи, отличени църковни лица.

По време на живота на Църквата в Османската империя особено се засилва разработването на отличителния и награден църковен фонд с цел спасяването на църковния живот и на християните от асимилация. Тогава се и появява разделението между специалните офикии, предназначени за духовенството, от тези, които са за миряните (за църковния лаос, мъже и жени).

Тогава именно думата архонт се обособява същевременно и като самостоятелно отличие на определени лица, които с конкретно служение или изолирана благотворителна дейност са допринесли за живота на Църквата сред чуждоверската среда.

 

АРХОНТСТВО

Всички църковни отличия, офикии, и уреждането на тяхното връчване чрез специално последование в хода на църковната история е архонтство.

А носителят на дадено църковно отличие е архонт на Църквата.

 

АРХОНТСКИ ИНСТИТУТ

В нашето съвремие понятието архонтски институт, подобно и на самите свои членове, миряните архонти, съществува и се свързва само и единствено с живота на земната войнстваща Църква, с нейните изяви и дейност в света.

Като организиран и структуриран църковен институт се формира от Константинополската църква през ІХ век, във времето на Византийската империя, по подобие на съответния държавен, императорски институт. Отличията тогава били разделени йерархически в три групи от по пет офикии (пентади).

Първоначално нямало различаване на офикиите между тези за духовенството и тези за миряните. То се появява едва през XV век, по време на Отоманската империя, когато поради заплахата от асимилация и ислямизация се появява неизбежната необходимост от оцеляване на православните сред чуждоверската среда. Именно тогава архонтският институт на миряните придобива повече мощност и разпространение, като постепенно се разширява към другите патриаршии на Изтока. Така именно чрез архонтския институт се задвижват лостовете за физическото оцеляване на Православието сред неблагоприятните изпитания на иноверието.

Архонтският институт на Църквата никога не е бил и не е някаква „тайнствена организация". Неговите членове са авторитетни хора, общественици, които имат лице и застават лично, с открито присъствие, в подкрепа на Църквата и правото й на живот в света. Те са старателно подбирани и одобрявани от синодални или епархийски събори, и провъзгласявани за отличени църковници публично, а не тайно, чрез възлагане на ръце (хиротесия) върху им от архиерей.

На практика, срещу архонтския институт, който по произход и същност е чисто църковен и по места действа, формирайки различни активни църковни братства, застават и се опълчват само недоброжелатели на Църквата. Като се вземе предвид, че явното гонение срещу Църквата е приключило с прекратяването на атеистичните режими, очевидно е, че нейните врагове ще предприемат неявно и особено лукаво гонение срещу нейните изяви и разпространение в света, представяйки се дори за горещи нейни членове, които се борят за „истина и правда". Но „по плодовете им ще ги познаете ... всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове" (Мат. 7:16-17).

В заключение може да се обобщи:

- Архонтският институт не е чужд на Църквата и на нейния живот в света. Той е изява на живото съучастие на миряните в църковния живот.

- Не е „тайна организация", но напротив, формира се публично при определен църковен ред и богослужебно последование.

- За всеки, който се бори с Църквата, с живото Тяло Христово, и нейните изяви, институти, чрез които действа в света, важат думите Христови: „Който не е с Мене, той е против Мене" (Лука. 11:23).

***

Днес живи и активни архонтски братства са: „Св. апостол Марк" при Александрийската патриаршия; при Вселенската патриаршия - „Пресвета Богородица Паммакаристос" със седалище в Атина, „Св. апостол Андрей" в Америка и др.

Техните членове ежегодно или по-често се събират на делови срещи/събрания/събори. От тях Велик архонтски събор се назова само свиканият от Константинополския патриарх при Вселенската църква, като църква-майка. И на него по подразбиране присъстват само архонти, отличени църковници, на Вселенската патриаршия.

Анула Христова

 

Архонтски институт на Александрийската патриаршия

 

Институтът на отличените архонти се корени в йерархията на Византийската империя. В църковния живот той се установява през IХ век. Има отредени църковни отличия както за клирици, така и за миряни.

Съществуват исторически свидетелства, че първите архонтски отличия на Александрийския престол датират от периода на османското владичество. Но различията в тяхната степен и последование за връчването им, винаги е било в пряка зависимост от историческите ситуации, в които се е намирала древлeпросиялата катедра на светия апостол и евангелист Марк.

През ХХ в. архонтският синодален институт на Александрийската патриаршия заживява нов живот чрез отличаване с офикии на множество миряни ­ мъже и жени. При патриаршестването на Негово Светейшество Теодор II, папа и патриарх на Александрия и цяла Африка, се формира Братството на архонтите на Александрийската патриаршия ­ "Св. ап. Марк", чийто Правилник е съставен и одобрен от Светейшия патриарх, който е основател и духовен надзорник на братството.

Част от списъка на архонтите при Александрийската патриаршия:

1. Панагопулос Й. Теодорос, професор, архонт велик протекдикт, председател на братството, Атина;

2. Куртис Георгиос-Ставрос, академик, архонт велик архивар, секретар на братството, Атина;

3. Алексиадис Мина, професор, архонт хартуларий;

4. Андропулос Йоанис, инженер, архонт, Атина;

5. Арнопулос Анестис, бизнесмен, архонт референдарий, Камерун;

6. Асимакопулос Теодорос, велик архонт, Етиопия;

7. Бардиноянни Марианна, UNESKO, архонтиса, Атина;

8. Диамантидис Антоний, архонт, Кайро, Египет;

9. Дякофотакис Георгиос, генерален консул на Гърция в Александрия, архонт протекдикт, Александрия, Египет;

12. Катциянис Андреас, музиколог, архонт майстор, Волос;

13. Катцикас Николаос, журналист, архонт протопсалт, Кайро, Египет;

14. Кикареас Панайотис, велик архонт учител на Евангелието; и много други.

Из Официален сайт на Александрийската патриаршия

 

Църковен вестник, бр. 13 и бр. 14, 2012 г.

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

Какво е архонтство, къде му е мястото в Църквата и защо го има в нея

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКОВНИТЕ ОТЛИЧИЯ (АРХОНСТВО), Аристидис ПАНОТИС

НЕ ЗНАМ ДАЛИ ДЯДО ДОБРИ ЩЕ СТАНЕ АРХОНТ - интервю със Сливенския митрополит Йоаникий

 





Още от "Православна мисъл":