ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Агиология и патрология » ЗНАЧЕНИЕТО НА ДЕЛОТО НА СВЕТИ НИКОДИМ СВЕТОГОРЕЦ ЗА СЪВРЕМЕННИЯ ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ

ЗНАЧЕНИЕТО НА ДЕЛОТО НА СВЕТИ НИКОДИМ СВЕТОГОРЕЦ ЗА СЪВРЕМЕННИЯ ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ

2012-07-14, автор: Архим. ЕМИЛИЯН (Казандзидис), рубрика: Агиология и патрология

Доклад на архимандрит Емилиян (Казандзидис), игумен на манастира „Свети Пантелеймон Агийски" - митрополия на Димитриада и Алмиро, Гърция, изнесен във Варна, България, на симпозиум в рамките на Седмицата на православната книга, организирана всяка година от светата митрополия на Варна и Велики Преслав (с предстоятел Негово Високопреосвещенство митрополит Кирил) на 8 Септември, четвъртък, 2011, 18,30 часа.

 

svNikodimSvetogorec.JPG

 

Епохата

Не можем да се занимаваме със св. Никодим, ако дори в общи линии или поне в телеграфен стил не засегнем основните характеристики на епохата, в която той е живял. Това е времето на робството, на османското иго над елините и другите православни балкански народи. Периодът на турското владичество, както се назовава горчивото робство под турско иго, обхваща един особено дълъг период от време, който на някои места от балканския регион продължава около 400, а на други дори 500 години. Това вероятно е най-опасното изпитание, през което някога са преминали православните народи, изпитание на техните сили да запазят своята народностна традиция и идентичност. Както за самите народи този период е също толкова опасен и за Православната ни църква, която в своята съпротива срещу гибелните влияния на мюсюлманската власт и последиците от робството, като например неграмотността, започва да губи от непрекъснатостта и автентичността на светоотеческото си предание и в определени случаи дори живият й богослужебен живот започва да се свежда до мъртъв култ.

Общественият, духовен и нравствен живот на гърците (както и на останалите православни народи на Балканите) в мрака на тиранията и робията под османския завоевател, се люшка между древното и новото, между опазването на традицията и разрушителните нововъведения на „Просвещението", между трагедията на насилственото ислямизиране и криптохристиянството и свидетелството за вярата чрез кръвта на новомъчениците.

Православният гръцки народ „страда от кръвозагуба" не само поради непрекъснатата емиграция на Запад и прозелитизма на западните мисионери (папски и протестантски), но най-вече поради вероотстъпничеството и страшния кръвен данък - еничарството.

Народът и Църквата пред действителността на тази неравна битка се изправят по различни начини. Понякога хората се консолидират около Църквата, друг път се развива колективен дух в една общност, както и на взаимопомощ между различните социални общности. Например, голямо значение придобива помощта от успели из Европа търговци. Чрез нея започват да се основават училища - за различни възрасти - издават се книги, разгръща се всегръцко проповедническо движение от просветени клирици, като например землякът и братът на нашия манастир св. Симеон Юродив, а също и свещеномъченикът равноапостолният св. Козма Етолийски. Тук се вписва и разнообразната дейност на интелектуалците, непрекъснатото богослужение в светите манастири, и особено в светогорските. Те винаги се опитват докрай да опазят истинността на православния духовен живот. Накрая, народ и Църква противостоят на завоевателя с богоявеното неоисихастко и филокалийно движение на светите коливади. Един от най-отявлените сред тях е св. Никодим Светогорец.

Произход-дарби-трудолюбие

Свети Никодим Светогорец, със светско име Николаос Каливурдзис, е роден на о. Наксос през 1749 г. и предава Богу дух през 1809 г. Той е дете-чудо на своето време. Надарен с дарбата на бистрата памет и с небивала за възрастта си разсъдливост, нравственост и благочестие, той учи в няколко различни училища, където получава познания и умения, които ще се окажат изключително полезни в последващата му дългогодишна писателска и издателска дейност в Света Гора.

Действително, неговата невероятна по обхвата си памет му помага да съкрати значително времето за написване на своите съчинения и да разшири значително хоризонтите на писателските си постижения. Вероятно това, заедно с несломимото му трудолюбие, което се превъплъщава в продължителна целонощна работа, изяснява недоумението как е могъл да напише и да издаде толкова огромен брой съчинения на толкова високо качество, от които много са и големи по обем.

Св. Никодим прави две неща непрестанно в продължение на денонощния си труд. Това е писателството и аскезата с постоянната сърдечна Иисусова молитва. Нека чуем какво казва неговият житиеписец отец Евтимий: „... през всички часове на денонощието той беше посветен на тези две дейности: или да изяснява някои трудни места в божественото Писание, или да свежда главата си наляво към гърдите си и да полага ума си в сърцето, като изричаше на глас: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме".

Учител на Църквата

Житиеписецът на св. Никодим йеромонах Евтимий, когато достига до описанието на смъртния час на светеца, говори с болка в душата за настъпващата светеца смърт. Тя се случва, както той обяснява, точно когато православният род открива в негово лице и трудове незаблудимия свой светилник и водач. Мъката на житиеписеца обаче няма личен характер. Тя е мъка чисто църковна, защото смъртта на св. Никодим е загуба за цялата земна Църква. Отец Евтимий пише: „Ах, и как да напиша... без сълзи толкоз тъжно послание: точно когато нашият беден народ започна да се гордее и да слави Бога, че му е дал толкова незаблудим светилник в мъчно време... и такъв водач на заблудените овци - такава велика утеха на отрудените. Да, не само заради книгите, които той написа, но и заради самото му преселение, защото той просия и ще сияе в цялата Православна Христова църква до свършека на света". Евтимий още тогава е убеден, че неговият духовен брат - монахът Никодим Светогорец, - е велик учител за времето си и светилник на цялата Църква.

След като здравето на светеца се влошава непрестанно, на 14 юли 1809 г., в скромната Скертейска келия в Карея, Света Гора, той предава последния си дъх. Отец Евтимий по своеобразен начин ни предава този момент: „С издигането на сетивното слънце на земята се възцари разумното слънце на Църквата, Христос. А беше си отишъл стълбът, Който водеше израилевия народ към благочестие... Но сега те ни просветляват чрез лъчите на неговите (на св. Никодим) поучения... и ще просветляват те и за в бъдеще Църквата".

Тази последна фраза на Евтимий - че лъчите на поученията на св. Никодим ще просветляват и в бъдеще Църквата, - представлява особено вътрешно предчувствие и дори сигурност, породила се у Евтимий, за всички отци от движението на коливадите. Времето, разбира се, което оправдава или не всичко, което предвиждаме, не опроверга думите и учението на коливадите, и значението, което ще придобият богопросветлените съчинения на св. Никодим.

Негово Високопреосвещенство митрополитът на Паронаксия г-н Калиник, като земляк на св. Никодим и пастир днес на родния край на светеца, коментирайки това място от текста на житиеписеца Евтимий, забележително отбелязва: „Минаха 200 години от тогава. Два века от божественото успение на св. Никодим Светогорец от Наксос. Времето не опроверга думите и предвижданията на неговия житиеписец Евтимий. Напротив, то ги потвърди по много и разни начини. Църквата на Христа днес всеправославно се гордее с „дрипльото" Никодим и храни чадата си - свещеници, монаси и миряни, с благите плодове на душеполезните му съчинения и различни по характер постижения на неговия богоозарен живот".

Св. Никодим се е показал като учител на Църквата с душеполезните си съчинения още отпреди провъзгласяването на неговата святост от Вселенската патриаршия (с дело N 1717/ 31.05.1955г.). В този документ се казва следното: „Никодим Светогорец с чистотата и светостта на живота си според Христа е жива икона на добродетелта, а с разнообразните си православни и душеполезни съчинения той се доказа и като учител на Църквата и на Христоименното изпълнение..."

Делото на светеца има пряка връзка с неговата святост, с това, че той изцяло живя в истинния живот в Христа и че бе носител на възвишения опит от Светия Дух. Обилното му и висококачествено писателско дело, което има чисто духовен и църковен характер, се осъществява като послушание към негови духови събратя, като например родоначалника на филокализма св. Макарий, бивш митрополит на Коринт, който неуморно убеждава Никодим да си съдействат в издателската дейност и изисква от него да пише и редактира (често нарича това с думите „украсяване и изправяне"), а и сам Макарий издава и редактира внимателно неговите трудове.

В цялата неуморна книжовна дейност на св. Никодим няма нищо земно и встрастено (като например щеславието да се покаже като писател или редактор). Целта на дейността му е свързана със същността на живота в Христа, със заповедта на двойната любов (срв. Мат.22:37-39). Целият му всенощен писателски и издателски труд в продължение на 34 години на Света Гора е в полза на Църквата, в полза на членовете на Тялото Христово, или както пише в една от книгите си: „За полза обща православному народу".

Смятаме, че ако не бе достигнал до святост и не бе придобил жива двойната любов в себе си, едва ли щеше да има силен стимул, за да осъществи тази непосилна и невероятна издателска продуктивност.

Духоносен богослов

Неотдавна преставилият се старец Теоклит от манастира Дионисиат, автор на известната книга за житието и трудовете на св. Никодим Светогорец, написа: „Явяването на св. Никодим Светогорец в Източната Църква през тези последни съвременни векове е ясен знак, че в православното богословие продължава да вее божественият бриз на Всесветия Дух... Затова и когато преди три години Св. Синод на Вселенската Константинополска патриаршия прибави по каноничен ред Никодим Светогорец към сонма на светиите, то с това Православната църква обнови съвсем официално своя светоотечески дух и се яви чиста, умита от духоносните потоци на Свещеното Предание. Това събитие е радостна придобивка от историческо значение за живота на Църквата, защото тя успя сред нашата объркана епоха да разпознае чистия православен образец на свят живот, чрез който ние, православните, облажаваме онзи характерен и уникален богословски път, който не е друг освен пътя на Откровението, на просвещението и вдъхновението. Защото, както казва св. Максим Изповедник, „нищо не е по-бедно от една философстваща за божествените неща мисъл, която не е просветлена свише".

Оттогава, откогато старецът Теоклит Дионисиатски е написал горните редове, са изминали повече от 50 години. Но неговите размисли не са загубили нито значението си, нито своята актуалност. Напротив, днес хората не само че богословстват единствено с човешкия си разум, но изпадат дори и до престъплението да воюват срещу светиите, дори до това да съдят един светия от висотата на св. Никодим Светогорец.

Следва (тук)

Превод от гръцки: Светослав РИБОЛОВ

Църковен вестник, бр. 15, 2012 г.

arhimEmilianKazandzidis.JPG

 


За горната проблематика виж: Ἀρχιμ. Νικοδήμου Σκρέττα, Ἡ θεία εύχαριστία καί τά προνόμια τῆς Κυριακῆς κατά τή διδασκαλία τῶν Κολλυβάδων (Διδακτορική Διατριβή), ἔκδ. Π. Πουρναρᾶ, Θεσσαλονίκη 2006, Εἰσαγωγή, σελ. 15-19.

Житиеписецът му Онуфрий Ивритец, съвременник на светеца, отбелязва относно неговата забележителна памет: «Είς τοσοῦτον δέ ἤλασε μνήμης, ὥστε καί ὅλα κεφάλαια ἀπεστομάτιζε τῆς Γραφῆς, ρητῶν ἐδάφιά τε καί σελίδας καί πλείστας μαρτυρίας καί γνώμας Πατέρων, ὧν καί τούς τόπους τῶν λόγων καί τόμων ἀνεπισφαλῶς ἐκ μνήμης έγίνωσκε» (Βλ. τόν βίο τοῦ Ὀνουφρίου στό ἔργο τοῦ Ἁγίου, Ἑρμηνεία είς τάς ΙΔ' Έπιστολάς τοῦ Ἁγίου Ἀποστόλου Παύλου,  τόμ. Α', Βενετίας 1819, σελ. ια'-ιβ'). По същият въпрос друг негов житиеписец Евтимий пише: «...βλέποντας καθένας τά βιβλία του καταλαμβάνει καί τήν προθυμίαν του καί τήν ἀγχίνοιαν τοῦ νοός του, μέ τήν ὁποίαν τόν ἐπλούτισεν ὁ Θεός. Τόσον ὁπού ὅ,τι βιβλίον ἀνέγνωθε κάθε ἐπιστήμης ἤ λόγον ἤκουεν ἄξιον μαθήσεως, τόν ἐσφράγιζεν εἰς τό κρανίον του˙ τό ὁποῖον ἀληθινά ἦτον ὡσάν ἕνα θησαυροφυλάκιον, καί είς καιρόν τόν ἁρμόζοντα τόν ἐβλέπαμεν ὁπού τά ἐξεκένωνε» (виж Ἱερομονάχου Εὐθυμίου, Ὁ Πρωτότυπος βίος τοῦ Ἁγίου Νικοδήμου τοῦ Ἁγιορείτου, Ἐπιμέλ. Ἁγιορ. Μοναχοῦ Νικοδήμου Μπιλάλη, ἔκδ. 10η, Ἀθῆναι 2000, σελ. 6).

Евтимий изумен и учуден от неговото трудолюбие пише за началото на неговата писателска дейност: «Καί μέ τοῦτον τόν τρόπον ἄρχισεν ὁ εὐλογημένος -μά τί ἄρχισε; ἀπορῶ, δέν ἠξεύρω τί νά εἰπῶ˙  νά εἰπῶ πνευματικούς ἀγῶνας ὑπερβολικούς κόπους τοῦ νοός καί τῆς σαρκός του; ὄχι μόνον αὐτά εἶναι, ὁπού εἶπα, ἀλλά καί ἄλλα, ὁπού δέν φθάνει ὁ νοῦς μου νά τά στοχασθῇ˙ - ἄρχισε, λέγω, ἀπό τήν "Φιλοκαλίαν"» (Βλ. Ἱερομονάχου Εὐθυμίου, Ὁ Πρωτότυπος βίος τοῦ Ἁγίου Νικοδήμου τοῦ Ἁγιορείτου, Ἐπιμέλ. Ἁγιορ. Μοναχοῦ Νικοδήμου Μπιλάλη, ἔκδ. 10η, Ἀθῆναι 2000, σελ. 8).

Ἱερομονάχου Εὐθυμίου, Ὁ Πρωτότυπος βίος τοῦ Ἁγίου Νικοδήμου τοῦ Ἁγιορείτου, Ἐπιμέλ. Ἁγιορ. Μοναχοῦ Νικοδήμου Μπιλάλη, ἔκδ. 10η, Ἀθῆναι 2000, σελ. 15.

Ἱερομονάχου Εὐθυμίου, Ὁ Πρωτότυπος βίος τοῦ Ἁγίου Νικοδήμου τοῦ Ἁγιορείτου, Ἐπιμέλ. Ἁγιορ. Μοναχοῦ Νικοδήμου Μπιλάλη, ἔκδ. 10η, Ἀθῆναι 2000, σελ. 14.

Пак там, с. 4, където пише: «...τοἐν μακαρίᾳ τῇ λήξει γενομένου ὁσιολογιωτάτου Νικοδήμου, τοῦ κοινοῦ διδασκάλου καί φωστῆρος γενομένου τῆς ἁγίας τοῦ ΧριστοἘκκλησίας ἐν τῇ καθ' ἡμᾶς γενεᾷ...».

Ἱερομονάχου Εὐθυμίου, Ὁ Πρωτότυπος βίος τοῦ Ἁγίου Νικοδήμου τοῦ Ἁγιορείτου, Ἐπιμέλ. Ἁγιορ. Μοναχοῦ Νικοδήμου Μπιλάλη, ἔκδ. 10η, Ἀθῆναι 2000, σελ. 14.

В: Σημείωμα Ἐκδότη τῆς πανομοιότυπης μέ τήν πρώτη (τοῦ 1819) ἐκδόσεως τοῦ Ἁγιονικοδημικοῦ ἔργου «ΟΜΟΛΟΓΙΑ ΠΙΣΤΕΩΣ»,  ἐπιμέλ. ἀρχιμ. Αἰμιλιανοῦ Καζαντζίδη, Νάξος 2009.

Цялото дело виж у: Μοναχοῦ Θεοκλήτου Διονυσιάτου, Ἅγιος Νικόδημος ὁ Ἁγιορείτης, ὁ βίος καί τά ἔργα του,  ἔκδ.  Αστήρ  Ἀλ. καί Ε. Παπαδημητρίου, Ἀθῆναι 1959, πρίν ἀπό τόν Πρόλογο.

Виж Στυλ. Παπαδόπουλου, Ἅγιος Μακάριος Νοταράς,  ὁ γενάρχης τοῦ Φιλοκαλισμοῦ, ἔκδ. ..., σελ...

Първите трудове, които той е издал и редоктирал по препоръка на св. Макарий като „Добротолюбие", „Евергетинос", събраните съчинения на св. Симеон Нови Богослов, не показват негова явна намеса. Ако житиеписецът му Евтимий не ги беше споменал изрично и в рамките на определена хронология, нямаше да знаем за тази негова работа. Характерно също е, че най-значителното му  и най-трудоемко негово начинание - „Пидалиона" - той приема да се впише като автори йеромонах Агапий, въпреки че почти всичката работа е извършена от него лично.

Μοναχοῦ Θεοκλήτου Διονυσιάτου, Ἅγιος Νικόδημος ὁ Ἁγιορείτης, ὁ βίος καί τά ἔργα του,  ἔκδ.  Αστήρ  Ἀλ. καί Ε. Παπαδημητρίου, Ἀθῆναι 1959, σελ. 2-3.

 





Още от "Православна мисъл":