ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Агиология и патрология » ЗНАЧЕНИЕТО НА ДЕЛОТО НА СВЕТИ НИКОДИМ СВЕТОГОРЕЦ ЗА СЪВРЕМЕННИЯ ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ (продължение)

ЗНАЧЕНИЕТО НА ДЕЛОТО НА СВЕТИ НИКОДИМ СВЕТОГОРЕЦ ЗА СЪВРЕМЕННИЯ ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ (продължение)

2012-07-15, автор: Архим. ЕМИЛИЯН (Казандзидис), рубрика: Агиология и патрология
Продължение (оттук)

Писателска и издателска дейност

Знае се и се предава от уста на уста сред наши и чужди автори, че св. Никодим Светогорец е бил особено трудолюбив писател и издател на книги; монах, който прославя Православната църква дори и след векове; човек, който се е докоснал до всяка една страна от църковния живот, като и днес ни предлага и душеполезни четива.

Игуменът на манастира Леймон, о. Лесбос (Митилини), архим. Никодим Павлопулос, който по произход е от о. Наксос и е автор на оригинално житие на светителя, пише следното за огромния по обем негов книжовен труд: „Св. Никодим Светогорец от Наксос, се оказа най-плодовитият църковен писател от времето на робството. В множеството му трудове, които имат най-възвишено съдържание и дълбок смисъл, го виждаме като проникновен познавач на великите отци и учители на Църквата"[1]. По-надолу Никодим Павлопулос продължава: „Само св. Никодим да изследваш, ти е достатъчно да станеш блестящ богослов, обладаващ пълнота от знание и душа пълна с благочестие. Тук имаме предвид неговите агиологически, апологетически, аскетически, етически, тълкувателни, богословски, канонически и химнографски трудове"[2].

Наистина, ако се броят химнографските творби и словата по различни случаи, съчиненията на св. Никодим надхвърлят броя 100. Този огромен писателски и издателски труд той извършва в продължение на 34 години като монах на Света Гора (1775-1809) до самото си успение в Господа. В действителност това е труд, извършен с ревност и любов към поробените братя християни при непрестанно изнурително напрежение на ума, ден и нощ „за полза на всички православни християни", както сам пише в посвещението на всяка една своя книга под самото й заглавие.

През 1777 г., две години след заселването си в манастира Дионисиат на Света Гора, той посещава св. Макарий, бивш Коринтски митрополит, в една келия в Карея, по негова покана. На тази решителна между тях двамата среща се полагат основите на последващото огромно книжовно дело на светеца. Макарий го приканва да се заеме с редакцията и издаването на „Добротолюбието". Никодим, който сам жадува просвещаването на християните, пребиваващи под тъмата на робството, като покорно чадо под архиерейския благослов се заема с редакцията на ръкописите на „Добротолюбието" и приготвя книгата за издаване. Освен това, той написва встъпление и кратки жития на всеки светия, чиито книги са включени в този сборник от светоотечески съчинения. Същото той прави и със сбирката апофтегми на отците „Благодетелник"[3], чието встъпление също написва. За труда му „За постоянното причастяване", също поръчано му от св. Макарий, житиеписецът Евтимий отбелязва, че е било старателно редактирано и разширено, което също предполага сериозна авторска работа. Споменатите трудове са дадени на св. Никодим за подготовка за печат от св. Макарий, от който са и впоследствие отнесени за печат[4].

През 1784 г., когато свети Макарий продължава сътрудничеството си на Света Гора с Никодим, успява да го убеди да състави и следните съчинения: 1) „Събрани съчинения на св. Симеон Нови Богослов", 2) Ексомологитарион[5], 3) Богородичник, 4) Невидима бран[6], 5) Нов Мартирологий, 6) Духовни упражнения[7].

Ще последват и нови трудове. След поканата на св. Атанасий Пароски св. Никодим се заема да подготви за издаване трудовете на св. Григорий Палама. Той  с радост приема това предложение заради любовта си към този благодатен проповедник на божествената светлина. След като приключва този си труд, той го изпраща във Виена за печат. Изданието обаче не излиза. То бива безвъзвратно унищожено, за което светителят дълбоко страда.

Веднага след това започва работата по „Пидалиона"[8] (канонически сборник), който вероятно е най-важната и трудна негова работа. Върху него той се труди повече от всяка друга творба. Тази огромна книга тълкува свещените канони на апостолите, на Поместните и на Вселенските събори, както и канони на занчими свети отци, които се отнасят до цялата пълнота на Църквата - клирици, монаси и миряни. На практика, неговите коментари към Пидалиона обемат почти половината от 750-те страници на сборника, който сборник е с голям формат. Това отново е пример за огромния писателски труд на светеца.

Този негов труд минава през множество перипетии, докато да получи патриаршеско разрешение за изданието, за което минават цели 13 години. Когато накрая то бива издадено под редакцията на йеромонах Теодорит, душата на светеца  светогорец се изпълва с неутешима мъка поради произволните и недопустими добавки към текста при издаването му. От второто издание насетне, когато са отстранени добавките на Теодорит, Пидалион е издаван десетки пъти на гръцки език в оригиналния си текст, което неоспоримо свидетелства за възприемането му от Църквата като оригинална документалистика на Свещ. Предание.

В светогорската пустиня Капсала, където живее св. Никодим от 1794 г. като строг аскет в най-строг пост и сухоядство, той написва още десетина труда, които се явяват връх в неговото творчество: 1) Евхологион (Молитвослов, нашия Требник), 2) Христоития (Благонравие[9]), 3) Тълкувание на 14-те послания на св. ап. Павел, 4) Тълкувание на седемте съборни послания, 5) Тълкувание на 150-те Давидови псалми, 6) Благодатна градина, 7) Книга на Варсануфий и Йоан.

Последната петилетка на своя живот той запазва в мир и спокойствие, и дори любов към своите светогорски преследвачи - антиколивадите, които сипят против него клевети и интриги, а също гонят и тормозят неговите сътрудници. В късните си години, когато силите му вече изтляват, той написва тритомника: „Синаксаристис"[10], и „Изповед на вярата", както и още две много важни за Църквата книги. Това са: 1) Еортодромион (Празничник) - труд, който до тогава не е съществувал в православния свят[11]. В него се тълкуват асматичните канони на господските и богородичните празници от църковната година; 2) „Нова лествица" - който е последният му труд, написан през 1808 г., където изяснява степените на осемте гласа на неделните утрени.

„Новата лествица" е труд, издаващ висока богословска зрялост. Старецът Теоклит Дионисиатски пише за тази окончателна творба на светеца следното: „Ако в Празничника човек открива разнообразната мъдрост на св. Никодим Светогорец, то в „Новата Лествица" намира цяло едно море от всички дарове и харизми на Светия Дух в техния най-пълен и съвършен вид. В тази своя най-последна творба Никодим естествено е вече съвсем зрял плод на своя божествен живот и най-сладък със своята  многоученост в християнската ни мъдрост"[12]. Малко по-долу о. Теоклит отбелязва: „Смятаме, че дори само „Новата лествица" като съчинение изявява св. Никодим като голям богослов, равен на светите отци преди него, тъй като успява да вложи в нея почти всички свои познания в богословието"[13].

Св. Никодим Светогорец в продължение на 34 години в Света Гора се намира в центъра на вихрушката на т. нар. „коливадски спорове". Той от самото начало се присъединява към коливадското движение. Коливадите основателно се противопоставят на извършването на помените в неделя, което е в нарушение на свещените предания и особено тези, отнасящи се до богослужението. В другите сфери на църковния живот, при всеки сериозен случай и проблем, явил се на Света Гора, като например в спора за честото причастяване, той винаги защитава позиции, изхождащи от дълбоката му почит към Преданието, но и винаги в братска любов и божествено просветление. Човек би казал, че неговата позиция, която в крайна сметка винаги изхожда от светия му и духовен живот, напомня позициите на великите свети отци на Църквата по време на различните спорове на техните времена. Не е случайно това, че движението на коливадите се характеризира като неоисихазъм, за да напомня исихастките спорове през ХІV век и личността на св. Григорий Палама. Той също бе предизвикан от Варлаам калабриеца, но и от неочистилите се православни богослови, възприели римокатолически позиции безкритично. Св. Григорий Палама запази и зададе нови перспективи на православното предание на полето на духовния живот и догмата.

Самият св. Никодим е човек прост, радостен и спокоен. Той избягва по време на земния си живот свади и разпри. Подобно на многоплодните дръвчета той бива замерян с камъни от злонамерени противници, бива заливан с клевети, дописват думите му (както в Пидалиона от монах Теодорит), обвиняван е в ерес (специално в случая с честото причастяване, след като негово наставническо писмо до частно лице било отворено и разпространено из Света Гора).

 Всичко това той посреща в търпение, незлобливост и братолюбие - доказателство за неговата светост. Наложило се, след като вижда, че мнозина монаси се изкушават от въпросното писмо и го смятат за еретическо и погрещно, да напише своя изповед на вярата и да прибегне до арбитража на Светия Кинотис[14] на Света Гора. Светият Кинотис го оправдава тържествено и официално забранява разпространяването и четенето от други лица на неговото частно писмо. Дори издава заповед, че който не е съгласен с доказателствата на Никодим и продължава да го вини в ерес, трябва да напусне Света Гора[15]. Ето и един показателен пример от подпечатаното от Светия Кинотис писмо: „Ние всички единогласно провъзгласяваме него и го изповядваме като най-благочестив и православен в догматите на Христовата Църква, както и че от свещените му и общополезни книги се доказва това, тъй като в тях не се намира никаква еретическа мисъл. Намираме го православен, така че всички вие нека го разпознавате като такъв в истината"[16].

Всичките книги на св. Никодим от самото начало на неговата дейност представляват извор на божествена премъдрост и затова до днес не са престанали да се издават не само на гръцки, но и на езиците на останалите православни християни. Всички православни поколения през последните 200 и повече години, преминали оттогава, се изумяват пред това изключително чадо на Църквата, пред неговото дело, толкова много допринесло във всички области на църковния живот. Благодарят му, защото по мирски, простичък и разбираем начин, но оставайки в Евангелието и Православието, той им поднася висши истини за догматите, за духовния живот, за пастирската грижа и за управлението на Църквата. През последните години обаче се надигнаха гласове, които „откриха" западни влияния в неговите трудове. Поради което в продължение на доста години се вярваше, че Никодим е взимал западни аскетически трудове и ги е превеждал от италиански на гръцки.

След публикуването обаче на изследването на филолога Емануил Франкискос през 2001 година, рухна хипотезата, че св. Никодим е имал непосредствена връзка със съчинения на западната духовност, които е превеждал на гръцки език[17]. Истината за това и в частност за двата му труда „Невидима бран" и „Духовни упражнения" е различна. Дава се едно различно обяснение как тези съчинения са стигнали до неговите ръце, кой му ги е дал, с каква цел и какво е направил самият той преди да бъдат издадени от печат.

Въпросният филолог - Емануил Фанкискос, който е направил съответното изследване, - заключава накрая следното: „...схиматизираната до днес представа за отношение на Никодим Светогорец с текстовете на Скуполи и Пинамонти и дори за влияние на католицизма в неговите трудове, трябва да се промени коренно. Явно е, че това отношение на някои негови съчинения със западни такива е изцяло посредством други съчинения"[18].

Друго обвинение против св. Никодим Светогорец има отношение към книгите „Ексомологитарион" и „Пидалион". Смята се, че те разглеждат греха с критериите на западната схоластика и пиетизъм, като представят Бога като „садист", Който предоставя на човека отпущение на греховете с понятията на едно юридическо помирение[19].

Наистина, както отбелязва негово благоговейнство птротпр. Георги Металинос, знаменит университетски учител, езикът на „Ексомологитариона" на много места е силно повлиян от схоластиката. Не трябва обаче, по думите му, да забравяме, че „Ексомологитариона" принадлежи, от езиковедска гледна точка, на народния църковен език през епохата на турското владичество, и е насочен към народните маси през онази епоха; както и че именно този език е бил разпознаваем от широките народни маси. Протопр. Георги Металинос завършва с думите: „Свети Никодим, въпреки езика на „Ексомологитариона" и други такива творби, остава верен на традицията на исихазма и е продължител на делото на св. Григорий Палама поради аскетическия опит, на който изцяло принадлежи. Факт е, че критиците на Никодим пропускат това, че отношението му към франкското учение за удовлетворението и свръхдлъжните дела е представено тук само езиково, и именно затова дава място за такива повърхностни сравнения"[20].

До същото заключение като протопр. Георги Металинос, именно, че не се нарушава Православието в трудовете на св. Никодим от наличието в тях на някои схоластични определения, стига и официалното решение на Светия Кинотис на Света Гора, озаглавено „Отхвърляне на погрешните тези на Христос Янарас относно светия наш отец Никодим Светогорец". Този най-висш орган на Света Гора, където са представени всички 20 манастира, между най-важното казва и следното: „...Ако в негови трудове са били привнесени неволно, поради съвсем явни исторически причини, някои изрази, напомнящи схоластическото богословие, те в никакъв случай не засягат в дълбочина православната перспектива и линия на неговото дело"[21].

Със сигурност, опитът да бъде съдено делото на един автор два века по-късно с антиюридически и антипиетистки критерии, и то днес, когато това дело е принесло обилни плодове и продължава да носи толкова много блага на Църквата, на членовете на Христовото Тяло, няма стабилна основа. Това дело със сигурност не е довело до секуларизация и до отдръпване от вярата, както погрешно биха казали някои[22]. А когато този писател е светец, неоисихаст и коливад - св. Никодим Светогорец, - това става още по-абсурдно.

Смятаме, че отец Георги Металинос дава едно добро предложение, което разрешава проблема със схоластичната терминология в „Ексомологитариона". Нека чуем неговите думи: „Моето скромно мнение е, че учението за покаянието не трябва да се отдалечава от духа на „Ексомологитариона" на св. Никодим, защото той православно го е мислил и тълкувал. Четенето обаче на книгата днес от християнин, който не е усвоил езика и аскетическата практика на Църквата, трябва да се съпровожда от едно компетентно встъпление, което би трябвало да се прави при всяко следващо издание на книгата"[23].

Нека обаче приключим. Днес в ХХІ век, времето на постмодернизма, на глобализацията, отстъплението и религиозния синкретизъм, св. Никодим Светогорец, като актуален във всяко време учител на Църквата, може да ни даде на нас - клирици, монаси и миряни - автентично учение за във всяка област на църковния живот. Връщайки се пак към думите на Негово Високопреосвещеноство митрополита на Паронаксия г-н Калиник, казваме заедно с него: „Христовата Църква всеправославно се гордее за „дрипльото" Никодим и храни чадата си, клирици, монаси и миряни, със зрелите и сочни плодове на душеполезните му съчинения и разнообразните му постижения в божествения живот"[24].

 

Благодаря от все сърце на Негово Високопреосвещенство митрополита на Варна и Велики Преслав г-н Кирил за любезната покана към наша скромност да присъстваме като лектор на тази конференция, както и към нашия високопреосвещен митрополит на Димитриада г-н Игнатий за благословението и насърчението му да дойдем, както и на всички лектори и слушатели за тяхното търпение да чуят тази скромна лекция.

 

Превод от гръцки: Светослав РИБОЛОВ

 


[1] Ἀρχιμ. Νικοδήμου Παυλοπούλου, Ἅγιος Νικοόδημος ὁ Ἁγιορείτης, Ἐκκλησιαστικαί Έκδόσεις Έθνικῆς Ἑκατονπεντηκονταετηρίδος,  ἔκδ. Γ' Ἐν Ἀθήναις 1990, σελ. 74.

[2] Пак там, с. 74.

[3] „Благодетелник" - на гр. „Ευεργετινός", сборник от тематично избрани слова и поучения на свети Отци, б. р.

[4] Ἱερομονάχου Εὐθυμίου, Ὁ Πρωτότυπος βίος τοῦ Ἁγίου Νικοδήμου τοῦ Ἁγιορείτου, Ἐπιμέλ. Ἁγιορ. Μοναχοῦ Νικοδήμου Μπιλάλη, ἔκδ. 10η, Ἀθῆναι 2000, σελ. 8-9.

[5] „Ексомологитарион" - от гр. ез. „В помощ на изповядващия се", б. р.

[6] „Невидима бран" - гр., „Αόρατος πόλεμος"; „Стремеж към съвършенство" в бълг. превод от руски „Невидимая бран" на архим. Климент Рилец, б. р.

[7] Пак там, с. 10-11.

[8] „Пидалион" - Πηδάλιον на гр. и Кормчая книга на руски, б. р.  

[9] Има игра на думи, той като „христоития", може при слухово изговаряне да се възприеме и като „полезнонравие" и като „христонравие", т.е. поведение по примера на Христа, б. пр.

[10] „Синаксаристис" - на бъл. ез. се превежда и като „Синаксарник", т.е. сборник от синаксари - жития на светии, б. р.

[11] За уникалността и ценността на тозитруд виж: Μοναχοῦ Θεοκλήτου Διονυσιάτου, Ἅγιος Νικόδημος ὁ Ἁγιορείτης, ὁ βίος καί τά ἔργα του,  ἔκδ.  Αστήρ  Ἀλ. καί Ε. Παπαδημητρίου, Ἀθῆναι 1959, σελ. 322-331.

[12] Μοναχοῦ Θεοκλήτου Διονυσιάτου, Ἅγιος Νικόδημος ὁ Ἁγιορείτης, ὁ βίος καί τά ἔργα του,  ἔκδ.  Αστήρ  Ἀλ. καί Ε. Παπαδημητρίου, Ἀθῆναι 1959, σελ. 332.

[13] Пак там, с. 332.

[14] Управителният орган на светогорската монашеска република - бел. прев.

[15] Βλ. στήν πανομοιότυπη μέ τήν πρώτη (τοῦ 1819) ἔκδοση τοῦ Ἁγιονικοδημικοῦ ἔργου «ΟΜΟΛΟΓΙΑ ΠΙΣΤΕΩΣ»,  ἐπιμέλ. ἀρχιμ. Αἰμιλιανοῦ Καζαντζίδη, Νάξος 2009, σελ. 86-89.

[16] Пак там, с. 89.

[17] Ἐμμανουήλ Φραγκίσμου «Ἀόρατος Πόλεμος"(1796), "Γυμνάσματα Πνευματικά"(1800). Ἡ πατρότητα τῶν "μεταφράσεων" τοῦ Νικόδημου Ἁγιορείτη», Ἀθήνα 1993 (ἀνάτυπο ἀπό τό περιοδικό ΕΡΑΝΙΣΤΗΣ, ΤΌΜ. 19/1993, σελ. 102-135).

[18] Пак там, с. 127.

[19] Βиж Χρ. Γιανναρᾶ, Ὀρθοδοξία καί Δύση στή νεώτερη Ἑλλάδα, Ἀθήνα 1992, σελ.  206.  Също Χρ. Πατρινέλης, Ἱστορία τοῦ Ἑλληνικοῦ Ἔθνους, τό. ΙΑ', σελ. 132, който е настроен отрицателно към коливадите и особено към св. Никодим Светогорец, отрича, че става дума за «ἀπαύγασμαὀρθοδόξου πνευματικότητος», и се позовава на неговите трудове «Έξομολογητάριον» и «Πηδάλιον».

[20] Πρωτ. Γεωργίου Μεταλληνοῦ, Τό Ἐξομολογητάριον τοῦ Ἁγίου Νικοδήμου, στό Πρακτικά Α' Ἐπιστημ. Συνεδρίου, Ἅγιος Νικόδημος ὁ Ἁγιορείτης, Ἡ ζωή καί ἡ διδασκαλία του, ἔκδοση Ἱεροῦ Κοινοβίου Ὁσίου Νικοδήμου, Γουμένισσα, 2006, τομ. Β', σελ.  53-55.

[21] За цялото обявление на Светия кинотис на Света Гора виж периодичното издание: Ὀρθόδοξος Μαρτυρία, ἀρ. 40/1993, σελ. 2-10.

[22] Виж Χρ. Γιανναρᾶ, Пак там.

[23] Βиж Πρωτ. Γεωργίου Μεταλληνοῦ, Цит. съч., σελ. 65.

[24] В: Σημείωμα Ἐκδότη τῆς πανομοιότυπης μέ τήν πρώτη (τοῦ 1819) ἐκδόσεως τοῦ Ἁγιονικοδημικοῦ ἔργου «ΟΜΟΛΟΓΙΑ ΠΙΣΤΕΩΣ»,  ἐπιμέλ. ἀρχιμ. Αἰμιλιανοῦ Καζαντζίδη, Νάξος 2009.

 

 





Още от "Православна мисъл":