ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ВЕЛИКОЛЕПНАТА БОЖИЯ СЛАВА (Преображение Господне)

ВЕЛИКОЛЕПНАТА БОЖИЯ СЛАВА (Преображение Господне)

2012-08-05, автор: Емил ТРАЙЧЕВ, рубрика: Теология

Кондак, гл. 7

На планината си се преобразил, Христе Боже, и учениците Ти, доколкото можаха да възприемат, видяха Твоята слава, та, когато Те видят разпъван, да разберат Твоето доброволно страдание и да проповядват на света, че Ти наистина си сияние на Отца.

 

preobrajenie-1_M.jpgПрез време на Своето обществено служение в продължение на повече от три години Иисус Христос проповядвал Евангелието на царството Божие, изцерявайки „всяка болест и всяка немощ у народ" (Мат. 4:23), и поучавайки „като такъв, който има власт, а не като книжниците и фарисеите" (Мат. 7:29).

Но въпреки многобройните доказателства за Неговото божествено достойнство и месианско пратеничество не само народът, но дори и най-близките Му ученици нямали ясна и определена представа за Него. „Нито братята Му вярваха в Него", отбелязва св. Йоан (Йоан. 7:5). На въпроса на Спасителя към учениците в пределите на Кесария Филипова „за кого Ме човеците мислят - Мене, Сина Човечески?" - Му отговорили: „едни за Йоана Кръстителя, други - за Илия, а някои - за Иеремия, или за едного от пророците". Тогава св. ап. Петър тържествено изповядал: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог" (Мат. 16:13-16).

Но и в този момент Христовите ученици нямали истинско знание за своя Учител. Когато Иисус им открил, че Той трябва да отиде в Йерусалим и там да пострада, да бъде разпнат и в третия ден да възкръсне, пак св. ап. Петър заявил: „Милостив Бог към Тебе, Господи! Това няма да стане с Тебе" (Мат. 16:21-22).

Очевидно, дотогава и народът, и учениците Христови споделяли юдейския възглед за обещания от Бога Месия. Нима е възможно, се питали те, така дългоочакваният Цар Израилев да страда, да умре и след това да възкръсне? Те си представяли очаквания Месия като силен земен владетел, Който ще възстанови величието на еврейското царство от времето на Давид и Соломон. Те съвсем не могли да се примирят с представата за един страдащ Месия.

Поради това Иисус Христос благоволил да яви пред тях Своята божествена слава в дивното Преображение и така да укрепи вярата им, да промени погрешните им разбирания за Месия и Неговото царство, да им даде възможност да се убедят, че Той наистина е „Христос, Синът на Живия Бог".

Христовото Преображение е описано и от тримата евангелисти-синоптици (Мат. 17:1-13; Марк. 9:1-9; Лука. 9:28-36). Освен това във Второто послание на св. ап. Петър намираме ясно свидетелство за това събитие: „Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина" (2 Петр. 1:17-18).

И тримата евангелисти определят както времето, така и мястото на Преображението. Според Матей и Марк то станало „след шест дни", т. е. шест дни след тържествената изповед на св. ап. Петър. Евангелист Лука посочва осем дни, като очевидно включва в тях деня на Петровата изповед и деня на Преображението.

Мястото била една планина - евангелистите Матей и Марк я наричат „висока планина", а Лука просто „планината". Според древното християнско предание, водещо началото си от Ориген (†254), а през ІV в. утвърдено и от св. Кирил Йерусалимски, Преображението станало на пл. Тавор, издигаща се в североизточната част на Ездрелонската долина и почитана от дълбока древност от евреите като свещена. Това предание е отразено в църковното чинопоследование на празника (6 август).

Възлизайки на Тавор, Христос взел със Себе Си най-близките Свои ученици - апостолите Петър, Яков и Йоан. И друг път те били удостоявани да бъдат свидетели на важни събития от живота на своя Учител (Марк. 5:22-24, 35-37; 14-33 и парал.). Исус възлязъл на планината, както отбелязва ев. Лука, за „да се помоли". По време на тази молитва станало и Преображението.

„И се преобрази пред тях". Евангелистите Матей и Лука рисуват най-напред промяната в лицето на Христос: „Лицето Му светна като слънце" (Мат.); „видът на лицето Му се измени" (Лука), а след това отбелязват промяната в дрехите Му: „Дрехите Му станаха бели като светлина" (Мат.); „и дрехата Му стана бяла, бляскава" (Лука). Евангелсит Марк отбелязва само промяната в дрехите Му: „Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели".

Раздвижена от молитвата, пълнотата на Божеството изпълнила душата на Богочовека със Своята светлина, проникнала в цялата човешка природа. Св. Григорий Палама (ХІVв.) казва: „При Преображението Той явил не друга някаква светлина, а само тази, която била скрита в Него под завесата на плътта; тази светлина била светлината на божественото естество, поради което тя е несътворена, божествена. По учението на богословстващите отци Иисус Христос се е преобразил на планината, като не приел нещо отвън и не се изменил в нещо ново, което дотогава нямал, но показал на учениците Си само това, което вече било в Него".

След този върховен момент апостолите виждат нова картина: „И ето, явиха им се Моисей и Илия" (Мат.) и „разговаряха с Иисуса" (Марк); „Като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим" (Лука).

Това е велика среща между пророци и апостоли, между човеци от Стария и Новия Завет. Свидетелството на Моисей и Илия е доказателство за това, че Христос не е нито Йоан Кръстител, нито Моисей, нито Илия или едного от пророците (Мат. 16:13-14), както мислели някои от народа, а е „Син на Живия Бог", но също така и потвърждава, че Той е върховен Господар на небето и на земята, на живота и смъртта.

Свидетел на тази дивна среща, ап. Петър силно пожелал да продължи това блажено състояние: „Господи, добре е да бъдем тук; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един и един за Илия".

Върху тези думи на ап. Петър св. Ефрем Сириец разсъждава така: „Както говориш ти, Симоне? Ако останем тук, кой ще изпълни пороческото слово?... Ако останем тук, как ще се изпълни всичко онова, което ти казах? Как ще бъде основана Църквата? Как ще получиш от Мене ключовете на царството небесно? Какво ще свързваш? Какво ще развързваш? Ако останем тук, няма да се изпълни всичко онова, което са казали пророците".

Евангелистите по-нататък изобразяват нова картина. Още докато ап. Петър говорел, явил се светъл облак, из който се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте". Появата на светъл облак в Стария Завет е знак на Божието присъствие (Изх. 16:10; 19:9; Лев. 16:2; Числ. 11:25 и др.).

С тези думи Бог Отец за втори път (първия при кръщението) тържествено възвестява на света божественото достойнство на Своя Син. Те разкриват истинския смисъл на предсказанието за страданията, смъртта и възкресението на Иисус Христос. Те разкриват, че приелият човешко естество Бог Слово ще извърши възложеното Му от Отец изкупително дело чрез страдания и кръстна смърт доброволно. Същата мисъл е отразена в кондака на празника: "Когато те видят разпънат, да разберат, че страданието Ти е доброволно".

След като чули небесния глас, отбелязва ев. Матей, „учениците паднаха ничком и твърде много се уплашиха". Това не е бил физически страх, а състояние на възбуда, благоговеен страх от явилата се пред погледа им божествена слава на възлюбения Син Божи.

Видели божествената слава на своя Учител, чули свидетелството на Бог Отец, че Той е Негов Син, и убедени, че Христос е наистина обещаният Месия, учениците се връщат от Тавор, но в душите им пак има известно недоумение, подсилено и от думите на Самия Христос да не казват никому „за това видение, докле Син Човечески не възкръсне от мъртвите" (вж. Матей и Лука).

Недоумението е породено от това, че Иисус им говори за Своята смърт и възкресение като за нещо близко, предстоящо, а всеобщо било у юдеите убеждението, че преди идването на Месия трябва да се яви пророк Илия. „Защо пък книжниците казват, питат учениците, че първом Илия трябва да дойде?" (Мат. и Марк).

Това убеждение се основава на пророчеството на Малахия: „Ето, Аз ще пратя при вас пророк Илия, преди да настъпи денят Господен - велик и страшен" (Мал. 4:5). Иисус Христос потвърдил това пророчество, но същевременно изтъкнал, че Илия вече е дошъл и че това е действалият в духа и силата на Илия Йоан Кръстител (Лука. 1:17). Но юдеите не разбрали същността на Йоановото служение и го предали на смърт.

Св. Йоан Златоуст изяснява: „Писанието говори за две идвания на Христос, за станалото и за бъдещото... За едното и за другото споменават тъй също и пророците; те казват, че предтеча на второто идване ще бъде Илия".

Тази мисъл е отразена и в тропара на св. пророк Илия (за 20 юли), където той е наречен „втори предтеча на Христовото пришествие."

„Църковен вестник", бр. 31/1993 г.

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ, ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ

ЗА ПРАЗНИКА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ, доц. д-р Емил ТРАЙЧЕВ

 

 

 





Още от "Православна мисъл":