ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » КЪМ ПРЕОБРАЖЕНИЕ

КЪМ ПРЕОБРАЖЕНИЕ

2012-08-06, автор: Ставр. ик. Сл. ТОМОВ, рубрика: Теология

*АМВОН*

И се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина" (Мат. 17:2).

PreobrajenieGne.jpg

Днес светата Православна църква светло и тържествено възпоменава едно от най-дивните, вълнуващи събития из земния живот на Господ Иисус Христос - Неговото славно Преображение.

Къде и кога е станало преображението на Господа Иисуса? Преображението станало на Таворската планина по време на молитва. „И когато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана, бяла, бляскава" (Лука. 9:29). Божествената природа на Спасителя била неразделна от Неговата човешка природа още от деня на въплъщението. Но скривайки се под покрива на човешката природа, божеството се проявявало в свръхестествени действия, които били безброй много и които са засвидетелствани от хиляди очевидци.

Преображението на Иисус Христос е ярко проявление на Неговото божество, отблясък на Неговата слава, която Той имал у Отца преди сътворението на света. Свидетели на преображението били само трима от апостолите - Петър, най-горещият изповедник на вярата; Яков, всепреданият учител на надеждата и търпението; и Йоан, вдъхновеният певец на Христовата любов, както и явилите се от небето Моисей и Илия. Явяването на тия велики пророци и разговорът им със Спасителя на човешкия род, а още повече гласът на Бог Отец от небето: „Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте", показва, че Преображението е било специално действие на силата и славата на въплътилия се на земята Син Божи. И ако дори не всички апостоли са се удостоили да видят тази слава, то биха ли могли да бъдат достойни други? И биха ли могли да понесат блясъка на тая слава, щом като за нашите очи е непоносима и ярката светлина на слънцето, когато се опитаме да гледаме право в него?

Прочее, християните могат и са длъжни да бъдат причастници на божествената слава и на присносъщната светлина. За праведниците Писанието говори, че те ще просветнат като слънце в царството на Отца им (Мат. 13:43). И в царството на благодатта - на земята, за нас вярващите, братя мои, са достъпни лъчите на Божествената светлина, които в известна степен могат да преобразят и нашата душа, и нашето тяло. По какъв начин? Чрез молитвата!

Когато християнинът искрено, внимателно и усърдно се моли - славослови ли Бога, благодари ли или проси нещо, с душата си той се възнася към небесния Отец, като че с крила отлита към Него. Грубото тяло, послушно на трепетите на душата, не остава бездейно - и то във външни знаци и действия изразява настроението на ума и сърцето. Може ли да остане без благотворна проява такова възнасяне, такъв устрем на нашия дух към Бога? Когато дишаме по-продължително време чист въздух, особено планински, нашият организъм се оживява, кръвообращението се извършва свободно, здравето се укрепва. А молитвата е, така да се каже въздух за вярващата душа. И колкото по-често и по-пламенно се молим, толкова по-високо се издига нашата душа във висшата небесна атмосфера и получава свойствената й храна. И Господ, Който чува всяко наше дихание, изпраща на молещия се и бодрост, и утеха, така че душата се преобразява в своето настроение. Без съмнение мнозина от вас са изпитвали как след пламенна молитва става леко на душата, как утихват вълните на страстите и се прояснява погледът ни върху заобикалящата ни действителност. А когато човек чрез молитвата става по-добър - не е ли това едно преображение? Когато нашата душа чрез молитвата се озарява от духовна светлина - не е ли това отражение на Христовата светлина в нас? Но без молитва не бихме могли да възлезем върху планината на богомислието и добродетелите.

Усърдната молитва и молитвеното настроение придават и на цялата външност на християнина приятен, привлекателен, респектиращ вид. Погледнете на истинските молитвеници - техните очи са изпълнени с проницателност и небесен огън, в лицето им е отразена сериозност, върху челото им се забелязва съсредоточеност и светла мисъл за вечното отечество, в движенията им се забелязва скромност, в думите - сила. Такива са били и сега са подвижниците в християнско благочестие. За непривикналите към богомислие, за увлечените от суетата на света, а още повече за порочните люде - тези молитвеници внушават някакъв особен страх със своята външност и прозорливост. Всъщност обаче тяхното сърце е пълно с обич и тази обич скоро привлича и спасява грешниците.

Справедливо се казва: лицето е огледало на душата. Внимателният наблюдател открива отразеното върху него нравствено състояние на човека. В лицето на човека повече или по-малко са отпечатани душевното настроение, привички, наклонности, страсти. И колкото повече ние възнасяме нашите ум и сърце в молитва към Бога, колкото по-често душата ни се храни с молитвата, толкова по-ярко се преобразява нашият външен вид в святост и красота, разбира се, не телесна, но духовна.

Нека молитвата стане наше постоянно и любимо занимание и ние по душа и по тяло постепенно ще се преобразяваме, ще ставаме все по-добри и ще вървим от съвършенство към съвършенство, от сила в сила, от слава в слава. Амин.

„Църковен вестник" бр. 31,1995 г.

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ВЕЛИКОЛЕПНАТА БОЖИЯ СЛАВА (Преображение Господне), Емил ТРАЙЧЕВ

 

 





Още от "Православна мисъл":