ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ОЦЕЛЯХ, ЗАЩОТО БОГ МЕ ЗАПАЗИ (Урок по родолюбие и вяра) - интервю с българин от Македония

ОЦЕЛЯХ, ЗАЩОТО БОГ МЕ ЗАПАЗИ (Урок по родолюбие и вяра) - интервю с българин от Македония

2012-08-11, автор: Александра КАРАМИХАЛЕВА, рубрика: Общество

ZdraveskiFamily.jpg

Здравко Здравески е българин от Македония. Семеен с четири деца. Роден през 1964 г. в гр. Прилеп. Осъзнава от малък българския си произход и още като ученик започва да пропагандира българщината. След кончината на баща си се заема с възстановяването на забранената и дезактивирана ВМРО. Няколко пъти е арестуван и зверски пребиван в полицията, защото пее български песни, разпространява българска литература, буди българското самосъзнание у своите сънародници и апелира Македония да стане независима държава и да се обедини с България.

През 1990 г. е изпратен от ВМРО в Холандия, за да сформира сред емигрантите в Западна Европа от Македония патриотични клубове, които по-късно прерастват в Задгранични комитети на ВМРО. На конференция по случай 100-годишнината на ВМРО проведена през 1993 г. в Карлсруе, Германия, Здравески е избран за зам. председател на всички Задгранични комитети в Европа. В словото си пред 4000 делегати той предлага върху бъдещото македонското знаме да бъде поставен българския лъв, а след края на сърбокомунизма в Македония, в страната да се проведе референдум за обединението й с Р България.

Връща се в Македония през 1995 г., за да продължи борбата за човешките права и свободи на българското население там. Отново следват преследвания, арести, побои и издевателства над него и многодетното му семейство. Държавна сигурност го обявява за антидържавен елемент и му забранява да напуска страната.

По време на правителството на ВМРО-ДПНМЕ, постъпва на работа в МВР. Той е един от основателите на паравоенната формация „Лъвове", сформирана, за да защитава населението в Западна Македония от албанските терористични групи, финансирани и ръководени от Ал Кайда, и участва във войната през 2001 г. като командир и военен инструктор. Здравески е единственият офицер, който си позволява да развее над бетеера си българското знаме.

След 2003 г., когато пада правителството на Любчо Георгиевски, следват нови преследвания, арести и побои в полицията. След скалъпен съдебен процес през 2007 г. го вкарват в затвора. Сред затворниците продължава да говори за българските корени на македонското население, заради което редовно е вкарван в изолатора, пребиван до безсъзнание и лишаван от медицинска помощ. По чудо е останал жив!

Случая „Здравески" добива гласност и от него се заинтересуват различни лица, институции и медии. На 26.07.2010 г. го пускат от затвора с намерение да го убият извън него. По това време продължават уличните разстрели на бившите барети от спецчастите „Лъвове", всички с българско самоопределение. Когато по заповед на ДС полицията организира убийството на неговия шурей, също бивш „лъв", а по онова време полицай, Здравко решава да спаси поне децата си и да потърси убежище в България. С помощта на приятели, успява въпреки забраната да си извади паспорт. Освещават параклиса „Св. Спас", който семейството му изгражда край Крушево и няколко часа по-късно преминава границата заедно с жена си и тримата му синове. Там остава омъжената му дъщеря.

Днес Здравко и семейството му живеят в България, в Бургас, но още чакат българско гражданство. На 15 юли бе представена книгата му „Аз българинът от Македония", съставена по записки, писани в затвора и тайно изнасяни от там от добри хора, каквито, Слава Богу, навсякъде се намират. Един болезнен разказ за изстраданата свобода да се нарече „българин". Тази книга стана повод да се срещна и разговарям с него и желанието ми да разбера какво го движи и какво го определя, да надникна в душата на един българин, готов да умре за България и за българщината. Защото не познавам много такива.

- В самото начало на книгата ти казваш, че получаваш заразата на патриотизма, на българщината, от своя баща. Но вие сте четири деца и се питах: защо ти, а братята ти - не. И изобщо, защо някои хора са готови да пренебрегнат много неща в името на един по-спокоен и уреден живот, а други са готови да жертват и живота си в името на някакви по-висши идеи?

- Моите братя са значително по-големи от мене. Родени са през 1945, 1950 и 53 година, а аз - през 1964 г., след като баща ми се връща от затвора за политически затворници „Голи оток"[1]. Те вече живееха в други градове, имаха си свой живот, а аз бях малък и на мен баща ми ми говореше. Казваше ми, че ние сме българи и никога да не забравям това.

Гледах, че в нашите църкви стоят иконите на св. Кирил и Методий и там ясно пише „български просветители", на св. цар Борис, „покръстител на българите" и разбирах какви са корените ни. Гледах и чувах в семейството ми, че в бивша Югославия на всеки дошъл от Словения, от Хърватска, от където и да е, се предоставя дом, земя, работа, възможност за развитие - всичко необходимо за живот, а на нас - не. Когато виждах и виждам, че само българите в Македония са обезправени, сърцето ми се разкъсва от болка и гняв и в мен още от малък се появи този ген на бунтовност. Започнах да копнея и да говоря за културното и политическо обединение на поробена България със свободна България. И смятам, че досега направихме немалко за пробуждането на българското самосъзнание у сънародниците ни в Македония и за обединението на българите от двете страни на границата.

- Струваха ли си всички жертви, които си направил в името на този идеал и които така разтърсващо си описал в книгата си?

- Вярвам, че всичко, което съм преживял и направил е имало смисъл и че жертвите, моите и на семейство ми покрай мене, са си стрували. Вярвам в нашата кауза.

- Дори ако не доживееш осъществяването на тази цел?

- Вярвам, че българите ще се обединим и че това ще стане до няколко години. Вярвам, че Бог пази България и българите и няма да остави тази жива рана да разяжда земята ни. Тази вяра дава надежда на българите в Македония в тяхното утеснение и скръб.

Аз съм обикалял много по села и градове в Македония и ви уверявам, че нашите българи много силно копнеят да видят България обединена. Старите хора помнят, когато освободителната българска армия е освободила Македония през 1941-1945 г. и често казват „ех, цар Борис да дойде тука!" Те помнят градежа на църкви, на читалища, на училища и цялата грижа, която българската държава полага за земите и населението ни в Македония. Говоря за обикновените българи в пределите на Македония, които колкото и да са газени от властта, от секретни служби, структури, по време на продължаващата до ден днешен сръбска окупация, не са изменили на българските си корени.

В Македония не е проблем да се слуша сръбска музика, гръцка или каквато и да е друга, но за българска песен се влиза в затвора. Там можеш да бъдеш античен македонец, сърбин, словенец, черногорец, циганин, влах, албанец, турчин..., но не и българин. Преди искаха да ни направят „югославяни", сега - „антични македонци", но въпреки, че толкова години наред ни е внушавано, че „българин" е мръсна дума, хората там не са загубили българското си самосъзнание и националната си гордост.

Ние често си говорим, че днес не са нужни бунтове и войни. Има естествен път за обединението на българския народ - влизането на Македония в ЕС. Народът иска това членство, но не и Скопие и Белград, за да не изпуснат властта.

Това разделение е изкуствено, насилствено и мъчително. Та ние имаме един език, една история, един фолклор, едни национални герои и светии! Когато Любчо Георгиевски беше министър председател не беше проблем да гледаме българска телевизия, да четем български вестници и книги, да се самоопределяме като българи. Любчо си е българин и ние го издигнахме точно с цел обединение на българския народ, духовно, културно и политическо. Но всичко това не се понрави на външните сили, свалиха Любчо Георгиевски от власт и поставиха квазиполитици. И днес правителството ни очерня пред света и ни обявява за държавни изменници. Започна нов терор срещу българите и българщината. Убийства, репресии, психически тормоз и зверски физически мъчения по затворите и арестите. Безнаказана саморазправа.

Искам да видя моя народ свободен, да има право да говори на своя език, в църквите да има богослужение на български, да имаме свои училища, където децата ни да учат езика ни..., да имаме елементарното право на самоопределение, на което всеки човек се радва в обществата, които претендират, че са демократични. Не искаме нищо повече от това, което всички европейци имат.

- Допада ми мисълта, че човешкият живот тогава има смисъл, когато има поне едно нещо, човек или идея, заради които си готов и да умреш. За тебе кои са тези неща, за които смяташ, че си струва да умреш?

- За вярата ми и за моя народ.

- Давам си сметка, че не говори много добре за мене и за българите, но ще ти призная, че си първият човек, от когото чувам, че е готов да умре за България.

- Има още много такива хора, които биха умрели за България и за своя народ, ако ги видят застрашени. Убеден съм в това.

- Трябва ли да загубиш нещо: мир, свобода, радостта от това да бъдеш свободен българин в свободна България, свободно да изповядваш вярата си и своята националност, за да оцениш тези неща?

- Българинът е силен човек. Достатъчно е и за кратко да загуби правото си на самоопределение и човешко достойнство, за да се задвижи българския ген на свободолюбие. Виждам, че и тук, в България мнозина, в наше време, са се улисали в тоя стремеж към материално благополучие, комфорт и забравят, че има по-важни неща: сърцето, духът, който Бог е дал на човека. Материалното няма никаква стойност, ако няма с кого да го споделяш, ако нямаш брат, на когото можеш да разчиташ, приятел на когото можеш да вярваш, ако нямаш народ, който обичаш и Бог, пред Чието лице стоиш с чиста съвест. Няма сума или имот, който да е по-ценен от духа, даден ни от Бога, и от правото да бъдем каквито сме се родили. По свободната воля, която Бог ни е дал, ние се определяме като българи, гърци, сърби, албанци и т.н.

- Ти си имал моменти, когато всичко ти е било отнето: работа, дом, правото да бъдеш със семейството си, доверието в приятелите... какво ти остава тогава?

- Бог, който ме укрепява и желанието да направя още, за да видя своите сънародници в Македония свободни. Югославските служби, а сега Македонски, имат систематизиран начин да те смажат, да те унищожат като личност. Въздействат на работодателите ти, за да те лишат от работа и от средства за препитание за тебе и семейството ти; очернят те пред твоите близки и познати, за да те лишат от тяхното доверие и подкрепа; психически натиск, заплахи, системен тормоз, а ако всичко това не подейства - убийство, което минава за битов инцидент или самоубийство. Аз преминах през тази преса, предназначена да прекърши човешкия дух, но винаги съм казвал: „на колене заставам само пред Бог и пред моя народ. Вие можете да ме убиете, но не и да прекършите българския дух в мене."

Аз не лъжа, не крада, не нарушавам ничии права и никого не ощетявам. Всичко, което съм направил е - да казвам на моя народ в Македония: отворете си очите и вижте надписите по стените на храмовете ни, надписите по гробовете, вижте нашата история, да проверят гена си и да се уверят, че са българи. Властите не могат да се примирят, че пробуждам с всеки изминал ден у все повече мои сънародници понаплашения, но жив български дух.

- Отчиташ, че от детството ти до днес у много повече жители на Македония българското самосъзнание се е пробудило? Това ли те кара да мислиш, че усилията и жертвите ти не са били напразни, че си е струвало да претърпиш всички издевателствата над теб и семейството ти от страна на властта?

- Точно така. И вярвам с цялото си сърце, че духовното, културното и накрая и политическото обединение на свободните и поробените българи ще стане факт. Вярвам в това и ще се боря, каквото и да ми струва.

Бежанците в България от Македония от 1913 г. насам сме 1752000 и продължават да се увеличават всекидневно, защото положението за нас в Македония е нетърпимо. Преди 3-4 седмици всички дружества на тракийските и егейските бежанци се обединихме, 47 македонски дружества и повече от 50 тракийски дружества. Сега имаме единен съюз на Македонските организации. Това е сила. И всеки, който се страхува от тази сила има право.

Аз се радвам, че успях да обединя всички бежанци от Егейско, Вардарско и Беломорско в едно цяло и да им кажа, че наш дълг е да си потърсим по юридически път земята, която ни е конфискувана в Македония и да поискаме амнистия за всички политически бежанци, за да могат спокойно да се върнат по своите земи.

- Всяка политическа сила, която би се ангажирала с вашите проблеми би спечелила не малък електорат във ваше лице. Регистрирахте ли това сдружение?

- Съставихме организационен комитет, който да придвижи регистрацията.

- В Македония колко българи живеят?

- Около 1200000.

- Те компактно население ли са или са се размили в смесени бракове?

- Много малко от тях сключват смесени бракове със сърби. Женят се предимно за българи. Както се казва: не даваме мома на друга вяра и на друга нация. През последните години все по-често явление са браковете с българи от свободна България. Те са с двойно гражданство. В Македония всеки с българско гражданство е вписан и се знае от властта. До Сърбия всеки може да пътува само с лична карта или с акт за раждане, а до България - задължително с двата паспорта.

- В кои части на Македония живеят българи?

- Прилеп, Битоля, Ресен, Неготино, Кавадарци, Демир капия, Делчево, Кичево, Охрид... В Струга имаме българи... Когато започва преброяването веднага 12000 са заявили, че са българи и преброяването е прекратено. В листите изобщо нямаше графа „българин", но се записвахме като такива в графа „други".

- След като и наши български политици и евродепутати се ангажираха с темата „Македония" чувстваш ли се по-малко сам в твоята борба?

- В Македония има хора, които са по-мъчени и от мене, но нашите хора там са наплашени до смърт и мълчат. Аз и Добрила (съпругата му) дадохме широка гласност на всичко, което ни причиняват, писахме до различни институции, до медии, за да разберат колкото може повече хора какво се случва с българите в Македония през 21 век. Благодарение на това днес много българи ме подкрепят, а европейските институции се заинтересуваха от проблема. Много градове в България са изявили желание да станат домакини на представянето на книгата и съпътстващата я изложба. След като излезе на български език, сега предстои книгата да излезе и на английски и френски. Хърватите искат да излезе и на хърватски език. Имам много приятели там, защото участвах във войната за отделянето на Хърватия от Югославия. Хърватският народ милее за българите и са съпричастни на нашите страдания. Когато живеех в Холандия, бях зам. председател на ВМРО за Западна Европа и много хора ме познават. Смея да кажа, че имам много повече добронамерени приятели по света, отколкото врагове. На враговете Бог да даде разум да разберат истината за нещата, а да не се подвеждат от провокации!

- Популярността ти ли те спаси в затвора? Защото можеха много лесно да те убият там.

- Да. Спаси ме публичността. Можеха да ме убият. Когато си в ръцете им, това е лесно и много хора загубиха живота си. Ерван Фуире, посланикът на ЕС за Македония, дойде в затвора Идризово[2]** и видя при какви условия живеят затворниците и на какви издевателства са подложени. Съгласно предписанията му към правителството след неговото посещение ни преместиха оттам, но ни поставиха при още по-тежки условия - 47 човека живеехме на 16 кв. м.

Апелирам към международните организации да се формират комисии за проучване на масовите гробове на затворници от 1944 г. насам в Идризово и около Идризово.

- Те политически затворници ли са?

- И политически и криминални. Но човекът си е човек - и да е сбъркал нещо, и да е направил нещо нередно, има съд, не бива да се убива и да бъде подлаган на мъчения. А мнозина там са с изфабрикувани обвинения и присъди. Никой няма право да посяга на чужд живот. Бог дава живот на човека и само Той може да му го вземе.

- Как ви прие България? Оправда ли очакванията ви?

- Ние пристигнахме в България с две торби, нямахме хляб за ядене. Благодарение на българския народ, отделни хора и част от политиците си стъпихме на краката, отворихме пекарна, трудим се, за да не сме в тежест на никого и да покажем, че подкрепата, която са ни оказали, си е струвала, че не е била напразна. Искаме децата ни да дават пример на своите приятели и връстници да останат тука, тука да работят и плащат данъци, тука да инвестират своите сили и способности, защото България е нашата родина и защото е по-хубава от всяка друга страна.

Аз съм обиколил 48 държави, живял съм 5 години в Холандия, две години в Швейцария, но не съм видял по-хубава земя от българската и по-топли хора от българите. Колкото и да са се отдали на материалното си обезпечаване, сърцата им не им позволяват да бъдат хладни. И това прави българите още по-велики.

В началото, като дойдохме в България, ни беше трудно. Имали сме случаи, когато нямаме хляб. Жена ми ме пита: а сега какво ще правим? Отвръщам й: Бог ще каже. На другия ден така стане, че имаме за ядене. Бог има грижата да ни даде каквото ни е нужно, а каквото ни е в повече - даваме, на който няма. Нали? Хляб в нашата къща не се изхвърля. Хлябът е благодатен, от Бога дар. Затова сега правим хляб и никого не връщаме гладен. Не сме богати, но имаме доволно. Децата ни познават бедните в града, които нямат за хляб и им дават. Така сме ги научили. А на пенсионерите и тези на социални помощи даваме на половин цена. Искаме да даваме и на сиропиталището, защото децата там си нямат никого, но малко още да си стъпим на краката, че първите месеци са трудни: наем, данъци, заплати....

Бог да е с нас, тогава всичко се нарежда. Ние много пъти сме били в безизходица, гледаш и положението изглежда безнадеждно, но си казвам: Бог ще нареди нещо и се появява разрешение. Малко вяра да има човек и няма да остане гладен и без покрив или дреха... Все ще се намери кой да му помогне, ако малко вяра има. Ако не е Бог, никой от нас и един ден не може да живее. Ако на човек съвестта му е чиста, ще ходи напред и никой и нищо няма да го препъне.

- Децата ти устроиха ли се вече в България?

Дъщеря ми е омъжена и остана в Македония. Най-малкият ми син учи в гимназия. Първенец е в училището. Двамата ми по-големи синове искат да продължат образованието си, но първо трябва да легализираме образованието, което са получили в Македония, защото тук не се признава. Те са преживели много. Знаят какво е да растеш без родител, знаят какво е да нямаш работа, да нямаш какво да сложиш на масата, с какво да платиш сметките, знаят колко е важно да получат добро образование, да бъдеш достоен човек, полезен за своя народ и своята държава.

Притеснявам се сега, че изтича паспортът на големия ми син и ще го екстрадират от страната, а отиде ли в Македония, няма да го пуснат да се върне, но Бог ще нареди нещата.

Мнозина ме питат, защо още не съм получил българско гражданство. Аз вярвам, че българската държава ще направи необходимото да получа гражданство, но не паспорта, не някакъв документ ще ме направи българин - аз винаги съм бил такъв.

Ако един ден в конституцията на Македония се напише, че в Македония живеят българи, че можем и там да бъдем свободни като българи, ние нямаме пречки да се върнем обратно. Аз вярвам, че един ден ще мога свободно да си пия кафето като българин и в Бургас, и в Охрид, и в Прилеп.

Продължавам да получавам заплахи от страна на службите в Скопие. Бог да ми дава сили да устоя на този натиск.

- Никога ли не си имал съмнение, че твоят начин на живот е в съгласие с Божията воля, че правиш каквото трябва?

- Човек постоянно е на кръстопът: така ли да постъпи или иначе, да продължи ли или да спре...И се моли Бог да го научи.

-Ти си преживял много тежки моменти. Преживял си и много хубави. Бил си и пребиван до смърт в затворите, заемал си и добри позиции в обществото и си се ползвал с авторитет. Губел ли си някога усещането за Божието присъствие и любов?

- Никога. И в хубавото и в лошото. Благодарен съм Богу за всичко! Винаги съм казвал, че ако Бог е с мене, нищо не ме плаши, а Бог винаги е бил с мене. Имал съм моменти, кога ми е било толкова тежко, че са ме спохождали помисли да се самоубия, за да сложа край на мъките си. Но застана в молитва, отворя Библията и тези мисли бягат. Някой може да ми се присмее за тези думи, но Бог винаги е бил с мене: и в най-тъмния изолатор, и когато съм бил в безсъзнание от побой, и когато всички са ми повтаряли, че няма надежда за мене... винаги. Бог помага на всеки, стига да има и мъничко вяра. Аз съм пример за това. Оцелях, защото Бог ме запази.

ZdraveskiFamily1.jpg

 

 


[1] Голи оток (от хърв. "Голи остров") е остров в северната част на Адриатическо море (днес в Република Хърватия) известен с изградения на него концентрационен лагер по времето на Титова Югославия с изключително тежки условия. Хиляди политически концлагеристи са намерили смъртта си в този затвор, огромна част от тях са българи от Македония и Западните покрайнини.

 

[2] Идризово - затвор в Скопие, Македония.

 





Още от "Православна мисъл":