ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » Кой съм аз и кой ми внушават, че съм

Кой съм аз и кой ми внушават, че съм

2012-09-17, автор: Свещ. Василий, рубрика: Общество

mtLlaurus-skurla.jpgСъс започването на всяка нова учебна година не мога да не се замисля какви възможности за избор ни дава днешното образование. Прекрасно е човек да живее в свободна страна, защото има възможност да избере най-добрия начин на образование за своите деца. Държавните училища са най-разпространеният избор, достъпен за всички, по-специалните частни училища предлагат нов вид условия на обучение предимно за онези, които могат да си го позволят, а ако човек няма доверие нито на единия, нито на другия вариант, може дори да се осмели да прибегне до домашно обучение.

Не такива бяха условията навремето в комунистическа Румъния, където съм израснал. Длъжни бяхме да избираме единствената съществуваща по онова време училищна система и да учим каквото те решат. Избор почти нямахме. Към традиционния учебния материал беше включено и задължително идеологическо обучение, което да насади у учениците комунистическите идеи. За тази цел бяха използвани всевъзможни средства и тук ще спомена само някои от тях: младежки организации, патриотични песни, лагери, манифестации, униформи. Основното схващане се изразяваше в това, че човек може да стане комунист още от най-ранна възраст. Както научих от разказ на майка ми, нещата са отивали дотам, че след смъртта на Сталин учителите карали учениците в класните стаи да плачат.

Но каквито и да бяха опитите за промиване на мозъци, след излизане от контролираната среда в клас всички - освен неизбежните изключения - приемаха тези неща несериозно и дори иронично. Главната причина беше разминаването между думите и делата. На теория комунизмът учеше на равенство, но на практика някои бяха по-равни от други.  

Защо се връщам назад по пътеките на тези болезнени спомени? Защото в наши дни виждам как една държава, която за света е еталон за свобода, започва да формира в името на същата тази свобода нова идеология, носители на която са държавните училища. Тази нова идеология се опитва да внедри идеала за неограничена толерантност, за готовност да приемаш безусловно всички и да ги уважаваш, да създаваш свят, в който всички хора са добре дошли. На пръв поглед няма нищо лошо в това, само че се получава така, че макар в държавните училища етническата и расовата търпимост да е обект на активна подкрепа, религиозната търпимост е срината до основи. Неотдавна в новинарска емисия разказаха как един гимназист бил привикан в кабинета на директора заради това, че през голямото междучасие четял на някои свои съученици текстове от Библията. Тук посочвам само един от многобройните подобни примери.

Етническата и расовата търпимост получават подкрепа, защото се смята, че ще допринесат за формиране на съзнанието, какви сме ние. Ние не сме само американци, ние сме също така афроамериканци, туземни американци, гръцки американци и т. н. Отмина времето, когато хората гледаха да скрият своята национална идентичност и да не учат децата на майчиния им език.

Само че моята лична идентичност се определя не от принадлежността ми към някоя расова или етническа група, а от моята вярност към православния начин на живот. Сигурно ви прави впечатление, че не казвам, че определяща за собствената ми идентичност е моята религия, защото вярата ми на православен християнин е не просто един от множеството начини за представяне на творението, нито една от многобройните системи за морално поведение - тя е начин на съществуване, който прониква и изпълва и най-невидимите кътчета от моя живот. Не мога у дома да съм православен християнин, пък в работата ми да съм светски човек, защото така ще падна на нивото на комунистическата идеология, която е прекрасна само на теория, но в реалния живот е нещо съвършено различно.

Идеологията, прокарвана от светското общество в училищното образование, се обляга на един (погрешен, според мен) принцип, според който всички религии са продукт на човешкия ум. Заявим ли това, по-нататък няма проблем да декларираме, че всички религии са равни, което ще рече - те са вид културен атрибут, така че няма защо да им се противопоставяме, даже няма какво да ги обсъждаме, просто да ги оставим настрана, да не се занимаваме с тях и всичко ще бъде наред. Само че получава се така, че директори привикват заради пропаганда ученици, които четат от Свещ. Писание в училище, правят кръстния знак в закусвалнята или казват „Честито Рождество Христово!", вместо „Честита Коледа!" Къде тогава е всеобщата толерантност, щом не мога да бъда такъв, какъвто съм?

Като християни ние не можем да приемем подобно отношение. Нашата вяра не е плод на човешкия ум - тя е самото естество на човека и изобщо на цялото човечество, независимо дали съзнаваме това, или не. Тя е съвършената реалност. Ние сме християни, защото Христос е „пътят, истината и животът" (срв.Иоан.14:6). Ние сме избрали този начин на живот, защото само и единствено ако следваме Него, ще постигнем съвършенството на човешката природа, освобождавайки се от всякакви етнически, расови или културни атрибути. Това, в което вярваме, е от първостепенно значение и не може да бъде пренебрегвано, защото е двигател на всички наши дела, определящ фактор за цялото ни естество. Можем да се мъчим да придаваме на вярата ни всякакви културни и етнически нюанси, но това са много повърхностни и преходни неща, защото „няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса" (срв.Гал.3:28). Първо и преди всичко ние сме християни и се борим да живеем като такива във всяка една минута от живота си.

Приемете моите смирени слова такива, каквито са: просто един съвет към всички християнски родители, за да имат предвид през какво преминават децата им. Моите думи са също така напомняне, че нерядко в семействата и църквите ще ни се налага да допълваме онова, от което училищната система лишава децата ни (също и да премахваме каквото е потребно).

Ето защо, когато тази година изпращате децата си на училище, не пропускайте да им напомните какво всъщност са те: първо и преди всичко чеда Божии. Насърчавайте ги да не отстъпват по никакъв начин от своите ценности в този свят, който ще прави опити да ги изолира. И най-вече, не забравяйте да се молите за тях, Бог да отваря душите им за истинното познание, което идва само и единствено чрез Него. Амин.

 

Gladsome Light Dialogues

Превод от английски: Анжела Петрова

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ДАМОКЛЕВИЯТ МЕЧ НА НОВИЯ ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО, Анелия ПАВЛОВА

ГОРЧИВИТЕ ПЛОДОВЕ НА ЛЕКОМИСЛИЕТО, Свещ. Димитрий ШИШКИН

 





Още от "Православна мисъл":