ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Образование » РЕЛИГИОЗНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ЕВРОПЕЙСКИ И РУМЪНСКИ КОНТЕКСТ

РЕЛИГИОЗНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ЕВРОПЕЙСКИ И РУМЪНСКИ КОНТЕКСТ

2012-09-30, автор: Д-р Адриан ЛЕМЕНИ, рубрика: Образование


Д-р Адриан Лемени
Румънска Патриаршия
Факултет по православно богословие, Букурещки университет

Основни белези на религиозното образование в Европейски контекст

    Религията заема структуроопределящо място в културата и историята на Европа. Голямото европейско семейство не може да бъде сведено само до икономически, социални и политически структури, нито пък да бъде водено единствено по законите на технократичната продуктивност. Преоткриването на дълбоките европейски духовни ценности е от изключителна важност. В съвременните условия, когато антирелигиозните течения намират почва в името на стремежи, белязани от егоцентричен хуманизъм, съвместните усилия на църквите и честният диалог между представителите на религиозните общности, европейските институции и държавните институции са от съществено значение за преодоляване на някои позиции на редукционизма, базирани преди всичко върху атеистични убеждения.
    Последиците от такъв тип идеология са добре известни най-вече в страните от Източна Европа (в това число Румъния и България), които в недалечното минало, в контекста на комунистическите тоталитарни режими, се намериха пред лицето на войнстваща атеистическа идеология. Много е важно в контекста на съвременна Европа да не се водим от постоянно подменящи се идеологии, нито да оставяме да се лансират разни либерални твърдения под формата на отношение на религиозна неутралност и безучастност, маскиращи на практика явни или скрити форми на атеизъм. Не трябва отнемането на свещените религиозни ценности да убива духа на Европа.      
    При все че се изтъква потребността от заздравяване на някои водещи ценности от духовното и културно наследство, елементът религия или се отрича, или се минимализира, или се подценява. Въпреки това са налице и твърди позиции от страна на видни експерти, които настояват, че е потребно възприемането и утвърждаването на религиозната идентичност. Така например, изтъкнатият професор Джоузеф Вайлер, в своята книга „Християнска Европа", отбелязва: „в европейските конституции връзката с Бога и християнството не просто не трябва да се изключва, но тя е абсолютно задължителна".
    Изхождайки от факта, че религията е интегрална част от европейската култура и история, предметът Религия се изучава в държавните учебни заведения в повечето европейски страни. Държавната образователна система се занимава с връзката между цели и съдържание в националното образование и факторите, подпомагащи възпитанието в по-широк европейски план, още повече - в контекста на динамичната европейска интеграция и на увеличените училищни и университетски форми на обмен. По такъв начин проблемът за религиозното образование продължава да бъде актуален и включва множество дискусии, понякога - противоречия, както на ниво теоретични изследвания, така и в самата образователна политика.  
    Позициите за религиозното образование се развиха като цяло в две противоположни посоки: от една страна, радикално отричане на потребността и ролята на религиозното образование в държавните училища и, от друга, изтъкване значението на вероизповеданието при преподаване на Религия. Тези две становища са добили допълнителни аспекти в хода на самото религиозно образование. В своята книга „Преглед на религиозното образование в Европа", Шрайнер изтъква, че обществото има надеждата религиозното образование да допринесе за укрепване на обществения ред и за изграждане на модел на съвместно съществуване в едно етнически и религиозно плуралистично общество; родителите очакват училището да даде на децата им религиозните знания, които не успяват да осигурят в семейството; религиозните общности виждат в това възможност да намерят своето обективно представяне в учебната система; политиците залагат на етическия потенциал на религията.
    В такъв контекст религиозното образование е подложено на натиск както от страна на обществото, така и от страна на националните политици в сферата на образованието. В няколко европейски страни бяха провеждани дебати за ролята на религиозното образование в държавните училища. Някои участници заявяват, че религиозното образование ще доведе до индоктриниране на учениците (най-вече в началните училища). Други, изхождайки от същите неверни тези, твърдят, че религиозното образование усилва нетолерантността и дискриминацията на религиозна основа.
    От противоположната страна на подобен род становища, противопоставящи се на религиозното образование, базирани пряко или косвено на атеистичен или агностически хуманизъм, в повечето европейски страни се изтъква ролята и потребността от религиозно образование в държавните училища. Връзката между религиозното образование и държавното учебно заведение е потвърдена от няколко международни документа, засягащи човешките права: Международна харта за човешките права (1948), Европейска конвенция за човешките права (1950), Конвенция против дискриминацията в образованието (1960), Конвенция за правата на детето (1989). Тези международни документи дават ясни обяснения за свободния достъп до религиозното образование, за свободата на родителите да осигуряват религиозно обучение според собствените си убеждения и за предоставените на училищата възможности да осигуряват религиозно образование.
    Някои специалисти настояват, че религиозното образование е потребно, за да се преодолее все по-осезателната духовна малограмотност, така че в случая се добавя и наличието на религиозно невежество. Държавните училища генерират и допринасят за тежка липса на религиозна култура, прехвърляйки духовната отговорност изцяло на просветната работа от страна на вероизповеданията - под претекст за поддържане на мирска неутрална позиция. Подобна ситуация може да бъде преодоляна единствено чрез възобновяване на религиозното образование. Същото становище се поддържа и във Франция, защото там съществува открито разделение между държавно училище и религия (вж. Дебра Р. „Мястото на религиозните занимания в светските училища. Доклад на министъра на образованието - 2002 г.")
    Налице са многобройни законодателни изисквания съобразно широкия набор от културни фактори в различните общества по отношение на религиозното образование в държавните училища, което е определящо както за мястото му в учебната програма, така и за средствата на обучение. От гледна точка на подходите си към религиозното образование европейските образователни системи могат да бъдат разделени в няколко категории:
-    Образователни системи без религиозно образование. Подобно положение наблюдаваме във Франция (с изключение на областта Елзас-Лорен).
-    Образователни системи с наличието на религиозно образование с преобладаващо конфесионален характер. Подобно е положението преди всичко в католическите и православни страни (Австрия, Белгия, Кипър, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания и Унгария).
-    Образователни системи с неконфесионално религиозно образование. Подобно е положението в повечето северни страни (Дания, Великобритания, Норвегия, Швеция и т.н.).
    Което ще рече, че понастоящем религиозното образование заема важно място в европейските образователни системи. Едновременно с това в повечето европейски страни се зачита правото на различните религиозни деноминации да бъдат включвани в процеса на религиозното образование в държавните училища.
   
Религиозното образование в румънски контекст
    Преподаването на религия в румънските училища е традиционно утвърдена практика. Огромна е ролята на Румънската православна църква в историята и живота на румънския народ. Подчертаването на важното място на Румънската православна църква в историята и живота на румънския народ не е някакво голословно твърдение, а жива действителност, доказана в хода на времето и получаваща своето потвърждение и в наши дни, в това число и чрез осигуряването на Закон за религиозната свобода и общия статут на религиозните деноминации.
    Преди приемането на Закона за общественото образование (1864г.), румънското образование е било изцяло църковно дело. След приемането на гореспоменатия закон религията е заемала важно място както в началното обучение, така и в гимназиалните и висши учебни заведения. В разрез с румънската традиция в образователната сфера, през 1948 г. атеистичният комунистически режим премахна предмета религия от общообразователната система. Въвеждането на религиозното образование в румънското общо образование след 1990 г. не е нещо ново, а възобновяване на утвърдената румънска традиция в тази сфера и задължително условие за формиране на всеобхватно образование, уважаващо спецификата на религиозното обучение и съответстващо на изискванията на съвременното общество.
        Ще обърнем внимание на няколко етапа, определящи мястото на предмета Религия в румънската образователна система след 1989 година. Трябва да се отбележи, че постоянните инициативи от страна на Румънската патриаршия имаха важна роля за напредъка на религиозното образование в Румъния. Една от първите крачки към възобновяване на религиозното обучение в румънската общообразователна система беше издаването на Наредба на Министерството на образованието и науката, № 15052/1990, за въвеждане на нравствено и религиозно обучение в държавното образование на базата на протокол, подписан между министерството и Държавната агенция по религиозните въпроси.
    С Наредба на Министерството на образованието № 9176/1991 беше решено учебните часове по Религия да се въведат веднъж седмично, а с Наредба на Министерството на образованието № 10447/1992 бяха уредени множество аспекти, засягащи задължителните форми на религиозно обучение, а също така - наемането, условията на труд и заплащането на преподавателите в сферата на нравствено-религиозното обучение. През 1993 г. Наредба на Министерството на образованието № 10306/1993 промени наименованието „Нравствено-религиозно обучение" в „Предмет Религия".
    Законът за образованието, № 84/1995 постави часовете по религия в специална категория. Промените и допълненията към закона през 1999 г. включиха часовете по Религия в общообразователната задължителна програма, в нейната графа, озаглавена „Човек и общество", и те бяха въведени по веднъж седмично във всички прогимназиални и гимназиални програми. Тук трябва да се посочи, че всичко това стана възможно благодарение на активната деятелност от страна на Румънската патриаршия (каквато, примерно, беше инициативата на Румънската патриаршия, подета през 1996 г. и подкрепена чрез подписите на над един милион вярващи).
    През 2007 г. Министерството на образованието, науката и младежта внесе за национално обсъждане Законопроект за средното образование, според който предметът Религия представлява неделима част от образователната програма единствено в рамките на началното и средното образование. През 2008 г. от цялата страна бяха получени над 140 000 електронни писма в подкрепа на идеята за включване на часовете по Религия в рамките на висшето образование - инициатива от програмата на Румънската патриаршия под надслов „Не искаме висше образование без Бога". Едновременно с това представители на румънските религиозни деноминации се срещнаха в палатата на Румънската патриаршия, за да дадат израз на своята подкрепа на идеята часовете по Религия да бъдат включени в рамките на образователната програма на висшите учебни заведения. Този въпрос получи своето законово решение чрез Наредба № 3410/2009 на Министерството на образованието, науката и младежта.

    Понастоящем статутът на религиозното образование се определя от Закон за национално образование, № 1/2011. Тук е редно да споменем, че по време на дебатите, засягащи нормативния документ, имаше редица коментари, предложения и действия от страна на Румънската патриаршия с цел въвеждане на пълноценно религиозно образование. Този закон включва предмета Религия в общата програма на обучение в началните, средните, висшите и професионалните учебни заведения.
    В случай че има подадени молби от пълнолетни ученици или от родители на непълнолетни такива, тези ученици получават разрешение да не посещават уроците по Религия. Часовете по Религия могат да се водят само от членове на учителския състав, упълномощени според протоколите, подписани между Министерството на образованието и науката и признатите от държавата религиозни деноминации. Резултатите от обучението по религия биват точно посочвани също както в останалите сфери на обучение: в началните класове чрез характеристика на усвоеното, а в горните класове - чрез оценки от 1 до 10.
    Освен чрез конкретните образователни закони (Закон за националното образование, многобройните протоколи и наредби от съответното министерство), религиозното образование се урежда и от Конституцията, и от Закона за религиозна свобода и общия статут на религиозните деноминации. По такъв начин Румънската конституция от 1991 г. и промените, внесени през 2003 г., предвиждат, че държавата осигурява свобода на религиозното образование в държавните учебни заведения, като това образование се урежда и гарантира от закона.
    Законът за религиозната свобода и общия статут на религиозните деноминации/2006 отбелязва, че румънската държава зачита духовната, образователна, социално-благотворителна роля на религиозните деноминации, както и ролята им на социален партньор. Освен това законът предвижда, че в държавната и частна образователни системи разрешение за религиозно образование се дава само по законов ред на признатите религиозни деноминации. В същия закон е отбелязано, че учителският състав, отговорен за преподаването на религия в държавните училища, се назначава с одобрението на засегнатите религиозни деноминации.
    В заключение можем да заявим, че в Румъния не само общата законодателна система, но и специалните образователни закони осигуряват адекватно място на религиозното обучение в общообразователната система. Мястото на учебния предмет Религия, включен в румънската законодателна рамка, беше осигурено, от една страна, чрез значителните усилия и неотклонна подкрепа на Румънската патриаршия, а от друга страна, чрез взаимодействието между религиозните деноминации и държавните институции. Изхождайки от законодателните клаузи, в които са отбелязани възможностите за партньорство и сътрудничество между държавата и религиозните деноминации в сферите от общ интерес, трябва да посочим, че образованието се явява водеща база за сътрудничество. Румънската православна църква поддържа трайна, активна роля в своето сътрудничество с държавата, за да може духовните културни ценности, имащи роля за възпитанието на децата и младежта, да бъдат включвани в религиозното обучение. Религиозно образование, годно да посреща активно конкретните нужди на съвременното общество, се постига чрез добросъвестно сътрудничество, което уважава спецификата на духовните познания и отговорно посреща нуждите на съвременното общество.
    Освен трудностите по пътя ни и предизвикателствата пред нас, трябва добре да съзнаваме, че религиозното образование е част от цялостното образование със значителна роля във възпитателния план чрез утвърждаването на своите специфични ценности. Благодарение възпитателната роля на това обучение, в съвременното изменчиво и смутно общество децата и младежите се запознават с правила и норми за семеен и социален живот. По такъв начин религиозното образование се явява фактор за укрепване и взаимно общение, за утвърждаване достойнството на човешката личност и за обединяване на обществото в свят, който става все по-неориентиран в духовен и социален аспект.

Докладът е прочетен по време на работната сесия - 29 септември 2012 г. в Хисар - на Първата национална конференция на учителите по Религия-Православие, Пловдив / Хисар, 28-30 септември 2012 г.





Още от "Православна мисъл":