ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Образование » Тайната на възпитанието по Йоан Златоуст

Тайната на възпитанието по Йоан Златоуст

2012-10-02, автор: Нишки епископ ЙОВАН (ЙОАН), рубрика: Образование

Съвети на св. Йоан Златоуст за това кое е най-важното при възпитаването на нашите деца

svIoanZlatoust_s.jpg

В личността и делото на св. Йоан Златоуст, християнството е достигнало своята пълна историческа зрялост и всеобхватност. До Златоустови времена, то е претърпяло бурни вековни взаимодействия и взаимно влияние между  християнската и античната култура, макар че и тогава много актуален е бил въпросът за цивилизационните рамки на християнската педагогика. Със своето енциклопедично образование, което е включвало познаването, както на античната елинска, така и на  църковната старозаветна и новозаветна "пайдия" (от гр. - „възпитание, отглеждане на децата"), Златоуст, както великите Кападокийски Отци преди него и св. Максим Изповедник след него, потвърждава готовността на християнската педагогика да обхване и интегрира в себе си по един преобразователен начин, а след това креативно да употреби, най-значимите течения в античната педагогика.

В този смисъл, личният образователен път на Златоуст е двойно релевантен на днешната педагогическа теория и практика и то не само като свидетелство на приемствеността на античното хуманистично наследство в християнската култура, но и като модел на приемственост на множество аспекти на съвременната култура и цивилизация, които, въпреки радикалното си отдалечаване и отчуждение от своите християнски корени, са съчетаеми и занапред к с християнското изкуство и разбиране за света.

Златоустовият богословско-верски патос, който е всеприсъщ във всичките му творби, може да се разбере като покана към съвременната педагогика да се върне от методическите към екзистенциалните въпроси, да намери своите богословски и философски корени, както и своите онтологични интереси. Златоуст, в своите творби, показва пътя и начина, по който съвременната православна, (но и световна) педагогическа теория и практика могат да се върнат към древната и проверена в опита Църковна педагогика.
 
Този път и начин, на който настоява Златоуст, следвайки целокупното християнско наследство преди него, е - подвигът в Христа.  Педагогиката трябва отново да намери своята подвижническа форма, а това значи, че тя трябва да осъществи своята основна задача като подвижническо отричане от всяка собственост, от всеки егоизъм и самодоволство, които се струват на съвременния човек нещо, което се  саморазбира и е оправдано.

Църковният подвиг в Христа е, според Златоуст, истинската философия, защото е подвижничество - път и начин за осъществяването на дело на християнската онтология на личността. В този смисъл, педагогиката е единен подвижнически път на две личности - личността на възпитателя и личността на ученика, а този педагогически път, това тяхно педагогическо взаимосъпътстване, това тяхно динамично и интерактивно отношение, изисква взаимна жертвоготовна любов, която е готова на пълна всеотдайност, посветеност, жертва и търпение заради другия. 

За Златоуст това педагогическо отношение не е от чисто антропологично естество, макар че има изключително значими антропологични последици. Педагогиката, тоест възпитателно-образователният процес в християнството е богословско понятие, което означава Божественото домостроителство (икономия) на спасението, тоест живо отношение и сътрудничество с Бога като Архипедагог на нашето спасение и на човека, като Божий възпитаник,  за спасението и обожението. Отношение, което е постигнало своята пълнота във Въплътения Господ наш  Иисус Христос, Който е първият и съвършен Педагог на Църквата и човешкия род. Отношението, което Живият Бог установява с човека от самото начало, от разговора на Бог с Адам в Едем представлява една постоянна диалогична педагогика, при което човек е призван да напредва и израства, така че да напредва в благодатта, която Господ дава на човека в неговия път към спасението и съвършенството.

В своите педагогически творби, Златоуст отдава голямо значение на постоянството, но и на педагогическото постепенно Божествено възпитание, изграждайки по този начин така да се каже една богословска дидактика на Божественото възпитание. Център на  този педагогически процес и дидактика е Личността на Въплътения Бог Иисус Христос, Богочовека - в Неговите Въплъщаване, Страдание и Възкресение. Съединявайки по един неслитен начин в Своята единна Личност две природи - Божествената и човешката - Христос като цялостен и истински Бог и като цялостен и истински Човек, изпълнява Божествената педагогика на спасението и прави възможно за човека благодатта на обожението. С това е дадена възможност на човека да достигне до крайната цел на своето съществуване и възпитание - до спасението като освобождение от властта на смъртта, греха и дявола и участие в Божествения несътворен Живот като благодатно общуване с Божествената Света Троица. 

Разбира се, този богочовешки синергичен процес на човешкото възпитание и израстване в богопознанието и Божията благодат, не е само същностна за човека като индивид, а винаги се осъществява като общ подвиг на целокупната общност на вярващите - Църквата, която е Тялото Христово. Църквата като благодатна общност на възпитанието в безсмъртност,  е призвана да преобрази всяко общество, култура, цивилизация и всяка епоха, в която съществува.

Величествената Златоустова визия за християнските градове, в които живее една съборна подвижническа педагогика, която осъществява на практика църковния етос (смисъл, същност) на „социалното Евангелие", не е празна мечтателна визия, а призив, който е насочен и към днешната църковна педагогика да се пребори отново за съотносимост на своите евангелски послания и идеали към съвременното общество, т.е. по творчески и доказателствен начин да излезе от наложените й рамки на тясна „религиозна педагогика". 

В антропологически план, днес Златоустовата педагогика е актуална като свидетелство за възвишеността на човешкото достойнство, където човек е призван чрез светите тайнства и подвижническия живот в Църквата, тоест чрез уподобяването с Бог по благодат, да се осъществи като завършена личност, като богоиконично същество в общността,  следователно не само като развитие на своите индивидуални способности, а като развитие на живото и творческо отношение с другите, своите възпитатели и възпитаници. В света на комуникациите и информационното глобално общество, в което отчуждението и загубата на самоличност са все по-изразени, Златоустовата педагогика отново печели по актуалност.

В този смисъл, неговият педагогически модел представлява вдъхновяващ пътеводител за съвременната сръбска, църковна и световна педагогика. Като се интегрира, чрез преобразяващия християнски синтез от всички най-добри елементи на античния секуларен и хуманистичен модел на възпитание и образование, от една страна, и библейския, от друга, новозветният педагогически модел  на Златоустовата педагогическа мисъл е актуален и днес, може би дори повече от когато и да било. Съвременната сръбска педагогика се движи в рамките на наследствените дуалистични схеми на „религиозното" и „секуларното", а този дуализъм се подхранва от кризисното състояние на обществото и вътрешното разделение на нашия исторически и обществен живот. Педагогическата теория и практика на Златоуст представляват актуален призив за обединяване на „религиозните" и „секуларните" елементи, които не могат да функционират в самоизолация и при това да не се изопачат в неплодотворни крайности.
Златоуст не развива само теоретично, но и строго практично аспектите на своята педагогическа философия. В неговите творби предварително са представени многобройни аспекти на съвремената педагогическа мисъл: последователност на дидактичния процес, нужда от приспособяване на възпитателя към възпитаника, нужда от премерена употреба на педагогически средства ... Като постоянен контекст дори и на най-практичните аспекти на неговата богословско-педагогическа мисъл, винаги присъства прототипът на педагогическото отношение между Бога и човека, което св. Йоан Златоуст разбира като отношение между Учителя и ученика, така че в неговите писания обилно присъстват прозорливи богословски забележки на тема християнска педагогика и катехизична дидактика, както и обратно - многобройни дидактични интерпретации на теологически теми и проблеми. Това се наблюдава най-хубаво в творбата му за суетата и възпитанието, която представлява едно от най-важните педагогически творби на св. Йоан Златоуст, в която е изложен един идеал-стереотипен модел на семейното, църковното и общественото образование на християнската младеж.
      За св. Йоан Златоуст е от особено значение семейното възпитание на християните. Семейството за него не е само обществено явление и не е просто феномен от биологичен характер. Семейството е църковно общество в умален вид, което е първото житейско и духовно обкръжение, в което детето израства като църковно и социално същество на общноста. Затова за Златоуст, от особено значение е първо семейното възпитание, което християните баща и майка дават на детето в най-ранния период от неговото образование.

Взаимните отношения между християнските съпрузи - родители, както и тяхното общо отношение към децата в най-рания период от тяхното детство, за св. Йоан Златоуст е, както и за съвремената педагогика, от ключово значение за бъдещето на детето като цялостно развита личност. Това  вътрешносемейно педагогическо отношение не е парадигматично само за детето, тоест не дава пример само за добрите междучовешки отношения, а преди всичко представлява в своята същност светотайнствено отношение, картина на отношенията между Христос и Църквата. Съпружеската любов е свето тайнство на преображението на биологичната и човешката в църковна и Богочовешка любов. Затова  вътрешносемейното осъществяване на тази любов е от императивно значение за правилното и творческо християнско възпитание на децата.
      Св. Йоан Златоуст особено набляга върху светотайнствения контекст на християнското възпитание. В своите Катехизични беседи, които е произнесъл във времето докато още е бил антиохийски свещеник, Златоуст е обозначил пътя на израстването в Църквата като педагогически път на възхода към Бога и обожването чрез светите тайнства на Църквата. Светото Кръщение, според Златоуст, не е краят, а едва началото на църковното възпитание и образование за вечен живот със Светата Троица.
Човекът, чрез Кръщението влиза в Богоспасяемата общност на онези, които по време на Божествената Литургия се причестяват с Тялото и Кръвта Христови, и така той влиза в едно постоянно космическо събитие - присъствието на тайната на Божественото възпитание, съответно на Божественото спасение.

Постоянното предупреждение от страната на Златоуст към вярващите, че няма нищо по-важно за християните на този свят от Евхаристията, упътва към същинското значение на Божествената Литургия и нейната педагогика като цяло.
       Самият ред на Литургията е устроен по един недвусмислено възпитателен начин: Литургията представлява литургийно възпитание и подготовка за приношение на безкръвната жертва по време на  Евхаристийния Канон. Литургията е също и възпитание на богоподобни хора за Царството Божие, което в Литургията започва още тук и сега: самото литургично последование е преход от историята към Есхатона („последните времена"), от „житейските грижи" към светлината „в невечерния (незалязващия - бел. прев.) Ден на Царството Христово". Евхаристията така е едновременно и пътят, и целта на православното възпитание, метод и съвършенство на цялостния живот на православния християнин. В евхаристийната педагогика, според Златоуст се осъществява единството на цялостния исторично-есхатологичен богочовешки педагогически процес.
      Всички тези аспекти на философията на педагогиката на славния антиохийски пастир и педагог заслужават огромното научно внимание на професионалната педагогическа общественост. Свети Йоан Златоуст и днес е изключително актуален и съвременен, а неговият педагогически замах и днес пленително вдъхновява умовете не по-малко, отколкото го е правил по негово време. Педагогиката на Златоуст дори и тогава, когато не го осъзнаваме, е жива и действаща в самото сърце на сръбската и европейската педагогическа мисъл,  която ще остане вярна на себе си, на своите християнско-антични корени толкова, колкото бъде вярна на  всеобхващащата педагогическа мисъл и практика на свети Йоан Златоуст.

Нишки еп. Йован, Сръбска православна църква

Докладът е прочетен от проф. Ивица Живкович на 29.09.2012 г. на Първата Национална Конференция на учителите по Религия-Православие (Пловдив-Хисар, 28-30.09.2012 г.), организирана от Св. Синод на Българската православна църква-Българска Патриаршия и Пловдивска св. митрополия.





Още от "Православна мисъл":