ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Образование » ДУХОВНО И НРАВСТВЕНО ВЪЗПИТАНИЕ НА УЧАЩАТА СЕ МЛАДЕЖ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

ДУХОВНО И НРАВСТВЕНО ВЪЗПИТАНИЕ НА УЧАЩАТА СЕ МЛАДЕЖ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

2012-10-01, автор: †Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ, рубрика: Образование

 Българската младеж в днешно време преживява „духовен кризис”, обусловен предимно от всеобхватната криза в политическата, икономическата и духовните сфери в нашето общество.

Тази духовна криза ярко се изразява в следното: формиране на нетрадиционни за нашия народ нравствени ценности в младежта; отслабване на ролята на семейството и училището във възпитателния процес; очевидна липса на ефективни методи и форми за възпитание; все по-прагматичен характер на образованието; подчертан индивидуализъм и липса на колективизъм у младия човек; почти пълно отсъствие на национални и патриотични чувства.

Ето защо, както никога досега, в нашата история е актуален проблемът с духовно-нравственото възпитание на младежта. Както знаете, заангажираността на държавата в лицето на нейната образователна система за предлаганата от нас идея относно духовно-нравственото обучение и възпитание е единственото решение и едно от основните условия за проспериращо и морално общество.

У младото поколение все по-често наблюдаваме нравствена деградация, наркомания, алкохолизъм, агресия и полово развращение – това са доминиращи тенденции, които определят облика му, а както се подразбира - и бъдещето на нацията.

Да си припомним, че българското училище е рожба на Българската православна църква. Първите училища у нас се откриват в манастирите и при храмовете. Първите учители у нас са духовници. Първите учебници, включително и по „светските” предмети, са написани от църковни служители, като отец Неофит Рилски и отец Неофит Бозвели. А първите уроци в тези училища са започвали с преподаване на истината, че Първоизточникът на познанието и премъдростта е Господ Бог. В този първообраз на българското просвещение, образованието и възпитанието са две неотделими една от друга части на един процес – изграждането на цялостни личности, които притежават в еднаква степен и духовни, и светски знания.

Още в началото на 20 век центърът започва да се измества. В малката си, но забележителна книжка „Кризата в нашето училище”, приснопаметният Неврокопски митрополит Борис пише, че в училището се набляга повече върху развитието на умствените способности и натрупването на знания, но не се прави достатъчно за оформянето на нравите на учениците. С пастирска загриженост и болка архиереят констатира високата степен на „обезверяване”, на отдалечаване от православната християнска вяра и сред преподавателите и сред учениците.

Прогресът в неговите глобализационни измерения постоянно променя духовно-нравствените взаимоотношения в обществото. Това преобразяване на света, обаче, води не към Небесното царство, а към съсредоточаване в земните грижи. Това поражда нов тип взаимоотношения между хората, обусловени от тяхната духовна отчужденост, прагматичен подход, липса на доверие, отговорност и чувство за дълг към останалите. За съжаление, липсата на духовност и нравственост в нашето общество, подтиква хората към неразбирателство и отмъщение.

Ние трябва да потърсим изход от това положение, като предложим решения, изхождащи от вярата в нашия Господ Иисус Христос, чиито духовно-нравствени съкровища се преподават в Църквата ни вече почти две хиляди години.

Същността и основното предназначение на възпитанието е да формира духовността, която е база на човешката личност, неговия вътрешен свят, който се проявява в отношението към нещата от живота, самия него и останалите личности. Това възпитание обхваща нравственото възпитание, което е неразделно от духовното, естетическото, трудово, физическо и др. възпитание. Проявлението, обаче, на личността е в цялостното поведение и отношението й към най-важните категории за разграничаване на добро и зло.

Като цяло образованието има за задача да подготви младия човек за самостоятелен и разумен живот. Така че учащите се в нашата образователна система се формират като достойни личности.

За съжаление, се наблюдава разрив между образование и възпитание. Светата ни Църква никога не е подценявала голямото значение на просветата, но тя никога не я е разделяла от облагородяването на сърцето, защото от сърцето идва доброто или злото. (Лука. 6:45; Марк. 7:21)

Божият закон е светъл и чист, а неговото изпълнение носи чиста радост и утеха, която светата ни Църква проповядва на българското общество като духовно и нравствено възпитание, основано на християнския идеал на святост, завещан от нашия Господ Иисус Христос. Ето защо говорим и за принадлежността ни към християнската култура, водеща началото си от древността, още след покръстването. Този идеал е съвършеният духовно-нравствен пример и той се достига при отделните личности в различна степен чрез богоуподобяването.

Светската нравственост, която се различава от духовната нравственост, може да бъде угоднически съчетана с естествените потребности на човека. При нея се допускат нарушения в нравствените норми, ако това не противоречи на светските закони. И така, множеството човешки греховни наклонности се оформят и възприемат като норма с надеждата, че те могат да се контролират – но това е пълна заблуда. Защото знаем, че най-малкото отстъпление от нравствения идеал смущава човешката душа и ни отдалечава от идеала за съвършенство.

Много се надяваме тази Конференция да вдъхне надежда у младото поколение за по-добър и спокоен живот, изпълнен със смисъл и значимост на техните постижения за благоденствието на нашата държава и общество, за нравствен възход и благонравие сред българската младеж.

Официалено слово при откриването на Първата национална конференция на учителите по Религия-Православие, 28-30 септември 2012 г. (Пловдив / Хисар), прочетено в салона на Драматичен театър - Пловдив на 28 септември 2012 г.

 





Още от "Православна мисъл":