ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Образование » ПРЕДМЕТЪТ РЕЛИГИЯ-ПРАВОСЛАВИЕ - ИЗБИРАЕМ ИЛИ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН

ПРЕДМЕТЪТ РЕЛИГИЯ-ПРАВОСЛАВИЕ - ИЗБИРАЕМ ИЛИ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН

2012-09-27, автор: †Лангадски митрополит ЙОАН, рубрика: Образование
Доклад на Негово Високопреосвещенство митрополита на Лангада, Лете и Редина г-н г-н Йоан при Първата Национална конференция на учителите по Религия-Православие под надслов: „Духовно-нравственото възпитание на учащата се младеж в съвременна България"

 

Ваши Високопреосвещенства, обични отци, обични в Христа братя,

Имам честта, като представител на Светия Синод на Гръцката църква, да преподам на Блаженнейшия Български патриарх г-н г-н Максим и на Светия Синод на Българската църква поздравителните пожелания на Блаженнейшия архиепископ на Атина и на цяла Гърция г-н г-н Йероним и на Светия Синод на Гръцката църква по повод дръзновението и инициативата за провеждане на тази Първа конференция, посветена на темата: „Духовно-нравственото възпитание на учащата се младеж в съвременна България".

Вчера имахме възможността да чуем вдъхновените доклади и поздравления от: Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит г-н Йоаникий, представител на Блаженнейшия Български патриарх г-н г-н Максим; Негово Високопреосвещенство Пловдивския питрополит г-н Николай; вицепрезидента на Република България, областния управител и кмета на Пловдив; както и от всички останали, които толкова вдъхновено поднесоха своите поздравления по случай откриването на това събитие.

Относно въпроса за религиозното образование и избираемостта или задължителността на предмета Религия

Действително, има голямо значение да се разбере, че делото на религиозното образование днес, погледнато от православна гледна точка, не е просто дело за предоставяне на някакви познания, а е дело на служение в живота на Църквата, което е свързано с Господнята заповед: „Идете, научете всички народи". Тази Господня заповед за преподаване на Христовото учение представлява основата на православната катехизация, както и предпоставката религиозното образование да е винаги част както от вътрешния живот на Църквата, така и извън нея (да е насочено и към тези, които са извън нея, б. пр.). Самите свети братя Кирил и Методий, след получаване на подходящо образование и конкретна подготовка, не само са станали високообразовани, но и сами (чрез собствения си опит, б. пр.) са познали и живели Христос. И това, което самите те са усвоили и преживели, са предали на народите. А тъй като именно светите братя Кирил и Методий и техните ученици са учителите на вашия народ, то днес, когато се обсъжда доколко предметът Религия трябва да бъде избираем или задължителен, бих искал да попитам следното:

Нима учението на светите братя Кирил и Методий не е принесло полза на този народ? Или пък по някакъв начин е навредило на неговата култура? Или може би с нещо е нарушило или умалило верността на етническата му идентичност?

Ние, православните народи, които имаме предимството да сме в точната и правилна вяра, трябва самите ние първо да разберем и после да заявим пред на тези, които днес определят образователната политика, че понятието избираем или задължителен предмет относно религията е нещо, което трябва да се употребява с много мъдрост. То е същото като да казваме на учениците от първи клас, че това - дали да те ще се учат да четат или не - е въпрос на избираемост от тяхна страна. Защото чрез предмета Религия в училищата ние ги учим да четат религията. Ние не ги правим православни християни, а им даваме възможността да опознаят традицията на Православието. И е въпрос вече на самите тях доколко искат да се задълбочат, да изследват и научат нещо повече за тази традиция. Следователно, този предмет единственото, което се налага е че трябва да бъде задължителен, ако ние искаме да бъдем точни относно целите на познанието, което се предоставя в образователната система.

Съвременната действителност на предмета Религия в гръцкото образование

До този момент предметът Религия в Гърция спада към задължителната образователна подготовка. Лека-полека обаче той бе ограничен както откъм учебни часове, така и откъм учебен материал. Нещо повече, днес пред нас стои проблемът за превръщането на предмета Религия (под Религия авторът има предвид православната, която е традиционната и единствено официалната в Гърция, б. пр.) в предмет по Религиознание или История на религиите. Става въпрос за нещо толкова антипсихологическо и антипедагогическо, че да искаме от едно дете в начална училищна възраст да придобие и да запази знания, които са несъвместими с възрастта му и които не изразяват съдържанието на Православната вяра (традиционната вяра на неговите предци и идентичност, б. пр.).

Книгата, която в този момент държа, получих точно преди заминаването си за България. Тя представлява сборник с критически статии върху новите образователни програми за обучение по предмета Религия. Всички статистики и изследвания, които са публикувани в нея, изразяват безпокойството и противоречията в структурата на т. нар. пилотна програма, която днес се опитват да наложат сред преподавателската общност в Гърция.

От историята знаем, че в Гърция по време на турското робство образованието се е обслужвало изцяло от Църквата и степента на придобиваното образователно благо е било в едно пълно равновесие с преподаваното (с преподавания материал, б. пр.). Като с това Църквата съвсем не е целяла да направи всички ученици монаси.

Църквата е предоставяла образователното благо в степента, която давала възможност на учениците да формират сами своята личност. И ако, разбира се с помощта на съвременните средства, обърнем внимание на това каква е била престъпността тогава и каква е тя днес - като нямам предвид само времето на турското робство, но и последващото развитие на гръцката държава - предметът Религия, освен че преподавал на света посланието на спасението, освен че създавал предпоставките за съучастие на човека в живота на Църквата, давал същевременно и възможността да съществуват добрите нрави.

Така, основаването на църковните академии в Йоанина и в Солун дала възможност да има наличие от свещеноучителите (църковните учители, б. пр.), които да преподават всички предмети в онези малки енории, в които за държавата било трудно да изпрати свои педагози. Само че институцията на свещеноучителите лека-полека започнала да замира. Църковните академии днес са премахнати и са превърнати във Висши църковни школи. Днес Висши Академии действат само в Солун, Атина, Йоанина и Крит.

Богословските факултети на Атина и Солун, които в продължение на толкова години допринасят за богословското познание не само в Гърция, но и по целия православен свят, преминаха днес през трудния проблем на свиване, като от тях бяха премахнати катедри по причина на икономическата криза. И докато Богословските школи бяха първите университетски факултети, то сега се развива дори схващането, че те трябва да бъдат преобразувани в принадени катедри към Философските факултети.

Същото, което говорихме малко по-горе, се отнася и за преподаването на предмета Религия и в началното училище, прогимназията и гимназията. Тоест, иска се предметът да съществува само като избираем под претекста че има и други ученици (освен православните, б. пр.) от имигрантите. Още, обезпокоително нараства и вероятността от училищата да бъдат премахнати иконите и да бъде отменена молитвата.

Някога в Гърция църковността бе част от образованието и явно присъстваше в него. Днес тя е силно ограничена и се доближава до понятието за избираем предмет. Днес, когато Гърция преминава през един труден период, който наричаме криза, този претекст отново излиза напред. Намаляването и на бездруго малкото богослови цели да превърне, както казахме и преди това, предмета в урок по история на религиите или религиознание.

Разбирате, че след като този проблем съществува днес в Гърция, то колко той се усложнява и от факта, че от друга страна бива нарушено и съотношението на етносите в нейното население. В центъра на Атина в този момент стоят шестстотин хиляди мюсюлмани, които, от една страна,  настояват за издигането на джамии в Атина, а, от друга страна, се стремят и към въдворяване на учители по коран в Източна Тракия. И това се случва именно в часа, в който ние срещаме съществен проблем при уреждането статута на свещениците. Това ви го съобщавам не за друго, а за да ви предам по-образно проблемите, пред които днес е изправена Гръцката църква във връзка с църковното, с религиозното образование във всички степени на образованието.

Необходимост от по-широко сътрудничество между Православните църкви и официалната Държава

Мисля, че всички Православни църкви имаме задължението да си сътрудничим и по въпроса за предмета Религия да пазим единна линия, като отправим към държавата посланието, че народът, на който служим е същият този народ, на който служи и държавата чрез своите програми. В общ на всички ни интерес е да подобрим качеството на духовното и социалното равнище на хората. Добре се знае и не се оспорва, но е световно признато, че съществуването на религиозност в живота на човека намалява проявите му на престъпно поведение. Мисля обаче че ние православните не трябва да се ограничааме само до целта на моралното измерение, което нос благотворното въздействие на религиозното образование.

Трябва самите ние първо да разберем и тогава да дадем и на други да разберат, че Православието носи уникалното послание за спасението на човека. Едно послание, което надхвърля всички дадености, които се формират чрез религията в измерението на практикуването й в човешкия живот. Нека дам един пример: еврейската религия подпомага да станеш един добър човек. И исляма със своето нравственно учение помага да се стане добър човек. И хиндуизма, и будизма също помагат да се оформи някой като добър човек. Целта обаче пред човека съвсем не е да стане добър човек, а да стане обожен човек (да достигне обожествение, святост, причастност на Бога, б. пр.). Нека да подчертаваме уникалността на православното послание, което трансцедентно ивежда човека от сегашното му състояние (на ход към смъртта, б. пр.) към измерението на вечността. И да предаваме на младите хора вестта, че Иисус Христос е Същият и вчера и днес. Но за да можем да им го предадем, трябва първо ние да го заживеем по начина, по който са го живели светиите в живота на Църквата ни, подражавайки и на върховните ни равноапостоли светите Кирил и Методий и на техните святи ученици.

Епилог

Искам отново да ви поздравя за тази инициатива. Пътят днес е труден и за Гърция. Но има един такъв стих: „Всеки път си има своята история". Така че аз мисля, че свободата, която Иисус Христос ни дарява е нещото, което ни дава възможността да се борим, зачитайки свободата на всеки един, но в същото време настоявайки и за собственото ни право да изповядваме нашата вяра. Вярата, която запази през хода на историята нашите народи - и гръцкия и българския - чрез приемственост на традицията и единство по време на трудните години на турското робство. И тогава, и днес, в епохата на глобализацията, тя пак може да ни запази, защото чрез вярата на отците ни ние опазваме предпоставките за наличие на наше самосъзнание и собствена индивидуалност сред международната общност. Защото това е вярата на св. Отци, която побеждава света.

 

Превод от гръцки: Анула Христова

 

 





Още от "Православна мисъл":