ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

2012-10-30, автор: † Доростолски митрополит ИЛАРИОН, рубрика: Теология

Zadushnica1.jpgВсеки съботен ден е ден за покойниците в спомен на погребението Христово след разпятието Му на Голгота. В зависимост от деня, в който е починал християнинът, също се извършва заупокойна молитва. Освен това три дни в годината преди започване на постите са определени за покойниците. Наречени са задушница, т.е. грижа за душите.

Задушницата е ден, свързан с тъжни спомени по свои близки покойници, но и с утеха за тия, които са изпълнили и изпълняват дълга си към тях в молитва и в изпълнение на онова, което Църквата е наредила в грижата си за починалите. Тия три задушници са преди Рождественския пост (Архангелова задушница), преди Великия пост и преди Петровия пост.

Животът след смъртта зависи от това, как е живял човек тук на земята. Ако е живял добродетелно, то в отвъдния свят ще бъде в място на блаженство и утеха, ако ли не - в място на мъка и страдание. Това е израз на една вечна справедливост - отсъда според заслуженото. Ще каже някой: защо за един кратък период от време 50, 60-70 и повече години живот се дава награда или наказание за цяла вечност? Но ние ще отговорим, че преценката на човешките дела се дава не с оглед на продължителността на неговия живот на земята, а според неговата воля да върви по пътя на доброто и добродетелността или по гибелния път на злото. Ако човек се е насочил и утвърдил в пътя на доброто, независимо от това колко ще живее - ще бъде добродетелен. Но ако е закоравял сърдечно от омраза и злоба, той се противи на Бога и не може да бъде с Него.

Християнската вяра обаче ни дава тази утеха, че ако човек макар и в края на живота си се разкае, дори да няма време да прояви на дело своята покаяние, то Църквата се моли за неговата душа и повелява на близките му да правят същото и да вършат добри дела, които да му се вменят в заслуга пред Господа. Ето тази грижа се проявява в дните, наречени задушница.

Това, че греховете могат да бъдат простени и след смъртта, се вижда от думите на Господа Иисуса Христа: „Ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят" (Мат. 12:32). Значи слово лошо, казано против Сина Човечески, както Господ нарича Себе Си, ще се прости, а хула против Светия Дух, т.е. неразкаяността, отчаянието и противенето на Божията истина до края на живота или самоубийството няма да се прости „ни на тоя, ни на онзи свят".

Отчаянието е безнадеждност в благодатната сила, спасяваща човека когато се кае за сторени грехове, затова то е гибелен и смъртен грях.

Св. ап. Павел пише на ученика си Тимотей: „Моля преди всичко да правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци" (1 Тим. 2:1). За Бога всички са живи и следователно за починалите също може и трябва да се молим.

Има много места в Библията, които показват, че може и трябва да се молим за покойниците, а молитвата не може да бъде напразна. Светите отци ни приканват да проявяваме милосърдие към умрелите. „Затвори очите на умрелия, - казва св. Генадий, - погрижи се за него със собствените си ръце. Ако е беден, погрижи се за погребението му. Кого видиш, че го носят към гробищата, съжали го като себе си и го изпрати до гроба. Двойна полза ще получиш ти от неговата смърт: ще си спомниш за своята смърт и ще се смириш. Помилвай тялото му - и сам ти ще бъдеш помилван". Ако това е поръчение на чужд човек, колко повече християнинът трябва да го изпълни към своя близък! А св. Йоан Дамаскин казва: Всеки човек, който има закваска на добродетели, но не е успял да я превърне в хляб поради леност или небрежение, или поради човешка немощ и отлагане, няма да бъде забравен от Владиката Съдия; и след смъртта му Господ ще възбуди неговите роднини, близки и приятели молитвено да му помогнат". Св. Кирил Йерусалимски също ни приканя по време на св. Литургия да се молим за покойниците.

Предвид на това трябва да се знае, че от голямо значение е споменаването имената на покойниците на заупокойната служба в храма. Затова препоръчително е на гробищата да се отиде във време подходящо срещу деня или на самия ден, но да не се пропуска заупокойната св. Литургия и общата панихида в храма.

На панихидата както в църквата, така и на гробищата има обичай да се раздава жито и хляб „за Бог да прости", което е проява на милосърдие от името на покойника, и да се прелива гробът с вино. Някога близките в дома на покойника са предлагали заупокойна трапеза, която свещеникът е благославял и прекадявал. Но поради затруднения днес опечалените предлагат в църквата или на гробищата разни сладки и плодове, които да заменят поменната трапеза. Това е добре, но те трябва да се съобразяват в постни дни да не предлагат блажни храни. Нали целта е да се вмени предложеното в оправдание на покойника. Да се раздаде от негово име. Но това не означава, че трябва да се нарушава църковното установление за поста! С предлагането на постна храна ни най-малко не ще се покаже незачитане към присъстващите или пък небрежение към паметта на покойника. Напротив, с това ще се подчертае и от негово, и от наше име зачитане на църковните установления. А свещениците, от внимание към опечалените и поставени при свършен факт, от неудобство не правят забележка. Затова, редно е тия, които устройват помена, предварително да се допитат до свещеника как да постъпят.

На гробищата се носят цветя и израз на почит, палят се свещи, пламъкът на които е израз на вярата на покойника и неговите близки, но от най-голямо значение е молитвата. В поменния лист на първо място е името на последния покойник и след това имената на другите.

Вечен и блажен да е покоят на всички, с вяра и надежда във възкресението и вечния живот, починали благочестиви християни. Бог да ги упокои - вечна да бъде паметта им.

 

„Църковен вестник", бр. 44/1993 г.

СРОДНИ ТЕМИ:

ЗАДУШНИЦИ, Архим. СЕРАФИМ

ЗАДУШНИЦА, ик. Димитър Йорданов

 


 





Още от "Православна мисъл":