ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » Какво е архонтство, къде му е мястото в Църквата и защо го има в нея

Какво е архонтство, къде му е мястото в Църквата и защо го има в нея

2012-07-07, автор: Исторически извори, рубрика: История

„Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах" (Йоан. 15:16), казва Господ Иисус Христос. Наистина Бог, "Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение" (2 Тим. 1:9), е определил църковното място и на архонтството, защото "Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога" (3 Йоан. 1:11).

Българската православна църква -­ Българска Патриаршия и нейните епархийски архонти с искрено миролюбие очакват провеждането на един достоен, отговорен и почтен диалог на база християнско доверие с всички онези християни, които имат терзания около въвеждането на епархийското архонтство в БПЦ­-БП, защото "плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците" (Иак. 3:18).

Tsarevec.jpg

В Господнята молитва "Отче наш..." всекидневно и многократно изричаме: "да бъде Твоята воля", а воля Божия е и изразеното по благодатта на Св. Дух решение на Св. Синод за въвеждане на архонтството, за да може да послужи и то за реализиране на общоцърковни проекти и програми, за които всички православни българи имаме стремеж. А все пак, Господ Бог, "които е предопределил, тях и призовал; и които е призовал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил" (Рим. 8:30). Ето защо, цялото българско православно изпълнение подобаващо очаква от архонтите не само да се вслушат, но и да изпълнят повелите на св. прор. Иезекиил: "отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух" (Иез. 18:31). Към архонтите призивът на Църквата е по думите на св. ап. Петър: "Братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите" (1 Петр. 1:10), а към верните св. Църква отправя апел за братолюбие, снизходителност и човешко доверие, защото всеки "който се стреми към добро, той дири благоволение" (Притч. 11:27).

Архонтството, безспорно, съществува от дълбока древност. Елинистичната титла "архонт" присъства в официалните звания и на четирима римски императори ­ Домициан, Коммод, Адриан и Гален, като за последния много църковни историци, предимно западни, смятат, че е първият император лично приел християнско кръщение.

В раннохристиянски текстове от III-IV в., в периода на гоненията, когато многото различни аколути имат различни длъжности, архонтите са наричани "душевни мироправители". Архонтството, което древната Църква възприема и освещава, няма нищо общо със схващанията на някои гностически учения, в които архонтите биват възприемани според идеите на дуализма.

Първото официално сведение за архонтска хиротесия идва от св. Иполит Римски, който пояснява, че в Александрийската църква епископ ги посвещава. В писмо от 250 г. на папа Корнилий до Антиохийския патриарх Фабий е поместен списък за длъжностите на 42-ма аколути, сред които се споменават и архонти. В първите два века на Църквата архонтството не представлява особен чин в нея и се приема като длъжност аколут, като и според Евсевий Кесарийски в неговата "Църковна история" от 325 г. те са наречени "несвещени длъжности".

Подир църковните гонения, аколутите стават много на брой в различни църковни диоцези и това налага изграждането на специални последования за хиротесии. В 24-то правило на Лаодикийския събор се споменават т. нар. "дворници", сиреч архонти, разпределени в няколко длъжности. Големият руски богослов проф. В. А. Ципин, преподавател по Църковно право, именно на базата на този пасаж тълкува славянския превод на думата "архонт" като дворянин.

В запазен рескрипт от 367 г., съхраняван във Ватиканската библиотека, на византийския император Констанций стои следният текст: "Постановява се: лицата в състава на църковнослужителите и тези в състава на архонтските длъжности се освобождават от всякакви налози".

Длъжностната позиция на архонтите в Православната църква от края на IV в. е дефинирана като "депотатос ­ еклисиастики таксис", съгласно Pseudo ­ Kodinos, където се казва, че те трябва да притежават мъжество, справедливост, въздържание и мъдрост. В Свещения Консисториум, подчинен на василевса, църковните архонти присъстват в качеството си на "comes sacrarum largitionum".

Антиохийският патриарх Теодор Валсамон, като разяснява за църковните архонти, ги нарича "ръка и уста на епископа". Пак той, говорейки за празника Неделя Вайя, споменава за тях следното: "Архонтът шества на кон, покрит в бяло, и носи някоя от епископските инсигнии". По-нататък споменава също: "Архонтите носят плетени златни шапки и на Велики петък четат през целия ден св. Евангелие".

Видно е от писмо на император Юстиниан Велики до Константинополския патриарх Епифаний от 16 март 535 г. мястото на патриаршеските архонти при богослужението, извършвано във византийската столица.

През 865 г. във величествения констатинополски храм "Св. София" е построена грандиозна изящна камбанария, на която е поставена първата църковна камбана в източната римска столица. Тя е подарена от венецианския дож Орсо Пертечинацио, по който повод Вселенският патриарх ­ св. Фотий, известен и в българската история, отличава дожа с архонтско отличие.

В книгата "Церемониите" самият император Константин VII Порфирогенет описва как църковните архонти придружават василевса в храма от притвора до св. двери на олтара, където се казва: "Около него (василевса) са стояли архонти по число равни на 12-те апостоли, облечени в еднакви одежди и носещи също така кръстове в ръце".

При династията на Порфирогенетите е въведена промяна при протокола за извършване на брачен ритуал на императорска двойка, като този през Х в., със следното описание на френски византинолози: "В големия салон на августеона, върху златни кресла, донесени от сенаторите, са сядали императорът или императорите, когато бащата и синът били съдружници ­ съимператори на трона. Патриархът, предупреден от пратеници, излиза от дворцовата църква "Св. Стефан". Августата, поканена от церемониалмайстора, излизала от спалнята си. Освен императорите, патриарха и няколко дворцови дами, на церемонията присъствали само "безбради" дворцови офицери: силенциарии; архонти; кубиколарии. Патриархът вземал пурпурната хламида, простряна върху една маса, благославял я и я предавал на императора; кубиколариите с благоприлична ловкост..."

Един от най-значимите, дори за хода на историята на Източната римска империя, архонт е бил Константин Псел. Сам той споменава в своите мемоари, озаглавени "Истории" и "Парадинастион", че когато бил пръв министър на император Исак I Комнин е трябвало да изобличи Константинополския патриарх Керуларий в държавна измяна, тъй като по подобие на папата е искал да има своя независима държава. Когато патриарх Керуларий умира, Псел получава титлата "Велик архонт", дадена му от неговия приятел от детинство, а бил по-рано номофилакс (министър на правосъдието) ­ патриарх Константинос Лукидис.

Съдържащият 12 глави "Трактат за службите" на  Pseudo-Kodinos, съставен в периода 1347-1354, е наченат с първите три глави, които са озаглавени "Йерархичен ред на василевса и архонтите", където се споменава не само за архонтите на Империята, но и за архонтите на Патриаршията.

В създадения по времето на император Андроник II Палеолог "Иератикос каталогос", съставен от канониста Матей Властарис, стои следният текст: "Колкото до достойнствата и длъжностите на Църквата, които са є определени от Св. Дух според великия св. Павел, монахът Матей ги изброява сега с техните наименования..." Пак там продължава и пояснява ­ в 5-та петица на длъжностите са записани следните звания: "архонтът на манастирите, архонтът на църквите, архонтът на Евангелието, архонтът на антиминса, архонтът на светлините". Император Алексий Комнин в утвърдения от него императорски протокол казва: "Архонтите получават особеното право от императора да седят в присъствието на епископи и митрополити, но не и в това на патриарха".

В църковно протоколно ръководство от 1382г., озаглавено "Как пише Патриархът", са изброени в йерархичен ред постоянните кореспонденти на Константинополската църква, където архонтите и църковните архонти са поставени дори преди владетелите на чуждите християнски държави.

През 1391г. Смоленският митрополит Игнатий, който присъства на коронацията на император Михаил II Палеолог, дава подробно описание за дейното участие на църковните архонти при извършваните от патриарха богослужебни последования при императорската коронация.

Във византийски молитвослови от ХIV в. са се запазили 15-на молитви за посвещаване в архонтство, но на славянски език се е съхранила само една във "Великий требникь" от 1606г. в Киев, озаглавена "Обряд архонтства (княжества)". Тази молитва в Киевския Велик требник от 1606 г. е на старобългарски език.

Значимото място на църковните архонти е видно от тяхното участие при императорска коронация. Псевдо-Кодинос описва: "Рано сутринта в деня на коронацията на нов василевс се събира тълпа от 3 общности: 1 ­ всички с дворцово достойнство и църковните архонти; 2 ­ войската в града и 3 ­ населението на столицата". Пак там в глава "За коронясването на василевса" става ясно, че в храма по време на св. Литургия, отслужена в чест на императорската коронация, преди изпяването на Трисветия химн, "Патриархът, заедно с архонтите на Църквата, приканва новия василевс да дойде пред амвона, където извършва миропомазанието, след което възгласява: "аксиос", "аристос" и "агиос" (достоен, най-добър и свят). След като присъстващите отговорят със същото, патриархът, подкрепян от своите архонти, поставя стемата на главата на василевса".

Автори, давали описание на архонтството и във Византийската империя, и във Великата Църква, са имена като: Георги Монах, патриарх Никифор, Прокопий Кесарийски, Арета Кесарийски, Йоан Цецес, Теофилакт Симоката, Йоан Зонара, Анна Комнина, Никита Хониат, Георги Акрополит, Андреа Дандоло и др.

Историята на архонтството в Църквата във Византийската империя е дълга и би следвало да бъде обект на обстойно занимание, което следва да се случи по-нататък.

Ето защо да обрърнем внимание на българската църковно-архонтска история.

През 718г. по искане на император Лъв III Сириец в църквата "Св. София" Константинополският патриарх Герман I отличава българския хан Тервел с архонтска офикия, а св. Паисий Хилендарски в своята "История славянобългарска" го обявява за първия български светец.

През 1079г. император Никифор III Вотаниат удостоява знатните българи Борил и Герман с архонтско отличие от амвона на Великата църква "Св. София".

През 1312г. цар Теодор Светослав изпраща писмо до Бдинския владика, в което го моли да въздигне Михаил II Шишман Асен в архонт: да отбележим ­ не царят, а владиката да го въздигне.

През 1344г., когато цар Иван Александър завзема от Византия Филипопол и Родопите до Егейско море, изпраща писмо, с което моли Търновския патриарх Теодосий "да ръкоположи митрополити за градовете в присъединените области, да посвети в архонтство верни търновци и да намери просветен монах за игумен на Бачковския манастир". Цар Иван Александър в спомен на тези събития подарява своя златен пръстен-печат на старшия архонт на гр. Перперикон.

За голямо съжаление в България последните архонти са били онези просияли 110 търновски първенци, избити в църквата "Св. 40 мъченици" ­ невинни страдалци, запазили православната си вяра, не предали българския род и останали верни на патрона си ­ св. патриарх Евтимий, пред когото са дали Богу клетва.

По библиотечни исторически източници

Църковен вестник, бр. 14, юли 2012 г.

 





Още от "Православна мисъл":