ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Образование » Сексуална просвета? - да, но каква?

Сексуална просвета? - да, но каква?

2013-01-11, автор: Александър Господинов, рубрика: Образование

madonna_lily.jpg

Въпросът за сексуалната просвета в училището е част от един по-широк въпрос - въпроса за това всяка просвета да се обърне към цялостната човешка личност, за да осигури благополучие и на тялото и на душата. За да си изясни този проблем, човек трябва да размисли върху въпроса за своето място във времето и за своето крайно предназначение - живота във Вечността. Ние не идваме от нищото и не отиваме в нищото, защото имаме душа. Животът не е просто един откъс битие сред небитие; без начало и без смисъл. Мнозина невярващи казват, когато стане дума за Вечността и за идеята за Бога: „има нещо". Действително, има нещо, но за да бъде това „нещо" разбрано, е нужно усилие за придобиване чистота на сърцето. Блез Паскал казва, че на дадена степен на своето развитие разумът осъзнава, че има неща, които са над неговите възможности за разбиране. Той казва също, по своя ирационален и понятен за душата начин, че сърцето има своите основания, за да вярва. Духовните истини нито се доказват, защото са ясни за търсещата душа, нито може да бъдат опровергани, защото веднъж намерени, те остават в нея. Оня, чиито критерии не са били размити от влиянието на аморализма и чиято съвест поради това е останала будна, ще ги приеме като ценности. Съвестта ни говори, че има нравствен закон, с който трябва да се съобразяваме, освен ако сметнем, че всеки трябва да бъде свободен да прави каквото си иска.

Моралният релативизъм, според неговите привърженици, „разкрепостява" човека от „оковите на лицемерния морал" (за да не бъде разобличен, никой от „разкрепостяващите" не казва какъв е този техен „нелицемерен морал"). Ако една личност не е достатъчно верово просветена, тя няма да усети как ще се хване на въдицата - воденето към постепенно привикване към аморализма. „Разкрепостяващите" или не усещат хитрата уловка (на която сами те са жертва), или ако я усетят, я прикриват, за да бъде заблудено обществото. Така те отварят вратите за всеки да върши всичко, а веднъж отхвърлена задължителността на един кодекс от правила, после няма спиране.

В такава светлина трябва да се разглежда съдържанието на един курс по сексуална просвета. Последната трябва да бъде насочена към подготвянето на младежта за семеен живот, не за „съжителство на семейни начала" (формата, при която съжителстващите много се обичат, но... не смеят да поемат отговорност един за друг!). Бракът, като всяка човешка институция, не може да реши всички проблеми, но той няма работеща алтернатива. Единствено в брака природната връзка между мъжа и жената придобива нравствена стойност и това става, защото те свързват живота си. Затова и Иисус Христос го е благословил и затова Църквата го е обявила за тайнство. Понеже, както казах, бракът не може да реши всички трудности, хората със секуларно (светско), т.е. недостатъчно духовно, мислене, често встъпват в объркани взаимоотношения.

Това става, защото светският морал практически не дава правила. Той пакости на младежите и девойките - когато те нямат изградени християнски норми на поведение, а се водят по ума на свои връстници и лекомислено следват своите желания, те лесно стават жертви на хитри жени и мъже. Това е така, защото светският морал си служи предимно с разтегливи формули като: „нищо човешко не ми е чуждо", „всеки има право на любов" и т.н. Някои телевизии и други медии натрапват модели на поведение, които, за съжаление, се следват от мнозина измежду младите. Ето пример на погрешен подход по отношение на семейството:

Училищна психоложка разговаряше с ученички за брака. Едно от момичетата, когато говореше за семейството, спомена веднага за битови проблеми: готвене, пране, и психоложката я „поправи": „защо говорите за готвене, пране, а не за любовта?" Момичето, къде по инстинкт, къде поради възпитание, постави въпроса правилно - важното не е любовното увлечение, а това да си създадеш семейство. Очевидно, не е достатъчно младежите и девойките да бъдат информирани само за това как да се пазят от венерически болести и нежелана бременност. Трябва да се работи и за изграждането на цялостни личности - с морални критерии и волеви качества, подготвени за ролята си на съпрузи (думите „съпруг" и „съпруга" идват от думата „съпрягам", защото те поемат по общ път, който да запази топлината на семейното огнище и да отгледа добро и здраво потомство.)

Становището на Св. Синод относно проектотекста на Закона за детето, становище поместено на официалния сайт на Патриаршията, включва и бележки по въпроса за сексуалната просвета в училището. Необходимо е всеки просветен гражданин да прочете това становище, за да не се подвежда по неинформирани твърдения и да определи своята собствена позиция.

Въпросът за това каква да бъде сексуалната просвета в училище, е въпрос, който засяга опазването устоите на нацията.

 

Литература:

Какво трябва да знае всяко момиче, /Доверителен разговор за най-важното/. Под ред. на свещ. А. Грачов, педиатър.ISBN 954-770-120-7

Какво трябва да знае всяко православно момче /Доверителен разговор за най-важното/. Под ред. на свещ.А. Грачов, педиатър. ISBN 954-770-128-2

 

 

 





Още от "Православна мисъл":