ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ВЕЛИЧИЕТО НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ (продължение)

ВЕЛИЧИЕТО НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ (продължение)

2013-01-31, автор: Проф. к.б. Славчо Вълчанов, рубрика: Теология

Продължение (от тук)

4. Изправено пред тайната на Кръста Христов, вярващото сърце се стреми да вникне възможно по-дълбоко в тази действително основоположна истина на християнската религия. При всяка св. Литургия в православния храм, както и в частния молитвен живот, звучи вероизповедният текст на Никео-Цариградския символ на вярата, в който е свидетелствано: „Христос биде разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и биде погребан" (чл.4). Тук в съвсем сбита форма е изразено общоцърковното учение, че изкупителното дело на Богочовека - Господа Иисуса Христа е извършено на Голготския кръст чрез Неговото разпятие, кръстни страдания, смърт и погребение. Според св. евангелисти тези спасителни новозаветни събития са станали при управлението на Понтий Пилат. Последният бил 10 години римски наместник (прокурор) в Иудея (26-36 г. сл.Хр.), тъй като още през 64г. пр.Хр. Тази страна била завладяна и превърната в римска провинция. Тъкмо в този строго определен исторически момент, „когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона" (Гал. 4:4). Тогава предсказаният в Стария Завет „Примирител" от Юдовото коляно (Бит. 49:10) - Христос, Който помирил човеците с Бога, се родил във Витлеем при царуването на Ирод Велики (37-4 г. пр.Хр.). А тридесет и три години по-късно Богочовекът бил предаден на съд и кръстна смърт именно при римския управител на Иудея Понтий Пилат, пряко подвластен на римския император Тиверий (14-37 г. сл.Хр.).

Причината за осъждането на Господа Иисуса Христа на най-позорната смърт - римско разпятие е настойчивото искане на еврейските първосвещеници и книжници, които Го обвинили в богохулство и в бунтуване на народа. Те се обявили против Христовото божествено учение и отхвърлили спасителния му подвиг, защото били наричани „змии, рожби ехиднини" (Мат. 23:33). Съгласно евангелското свидетелство на св. Йоан богослов, „първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса. Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него... От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият" (Йоан. 1:47-48,53).

Историята на страданията на Спасителя, които се възпоменават особено подчертано от св. Православна църква през Страстната седмица (на Велики Четвъртък), е предадена в пълнота в новозаветните писания (Мат. гл.27 и нат.; Марк. гл.15 и нат.; Лука. гл.23 и нат.; Йоан гл.19 и нат.). Христос е осъден на смърт и го повеждат на разпятие към Голготския хълм, северозападно - извън Йерусалим. Той Сам носи тежкия кръст. Възлагат непосилното бреме на Симон Киринеец, докато най-верните на Страдалеца близки отдалеч следват това шествие на мъките. На голгота връхната дреха на Христа е съблечена. А това е хитонът, изкусно изтъкан от Пречистата Му Майка св. Богородица. И ето, Той - Безгрешният е разпнат на кръст. Особено мъчителна е била кръстната бавна смърт. Тя причинявала необикновени страдания и агонии, поради стичане на кръвта към долната част на разпнатия и поради обилното й изтичане от раните, причинени от гвоздеите. За по-голямо поругание над Христа Той бил разпнат между двама разбойници. Единият от тях го хулел. Всред невъобразими терзания Божественият Страдалец извикал „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят" (Лука. 23:34). А с цел да унижи иудейските първенци Пилат заповядал да поставят на Христовия Кръст „надпис, който показвал вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски" (Мат. 27:37). Вълнуващо са предсказани в псалтите страданията Христови на голготския Кръст. Срещу него въстават и се съвещават земните царе (Пс. 2:1-2; срв. Деян. ап. 4:26), готви му се уловка, като е указан дори и предателят (Пс. 40:9-10; 68:26; 108:8; срв. Деян. ап. 1:20). Псалмопевецът Давид като че ли долавя от устните на Голготския Страдалец вопъл за помощ, който наистина прозвучал на кръста: „Боже мой, Боже мой! (чуй ме) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик" (Пс. 21:1; срв. Мат. 27:46). Давид пророчески вижда около разпнатия злобното сборище от юдейски първосвещеници и началници, разтворили уста против Него (Пс. 21:13, 17; срв. Мат. 27:1). Страдалецът е измъчен (Пс. 21:15), той се терзае от жажда (ст. 16), Неговите ръце и нозе са прободен (ст. 17). Точно в този момент му бива поднесен за питие оцет, смесен с жлъчка (Пс. 68:22; срв. Мат. 27:34, 48), като дрехите Му се поделят, а за одеждата Му хвърлят жребие (Пс. 21:19; срв. Йоан 19:23-24). Тъй също и в книгата на св. пророк Захария се съдържат предсказания за кръстните страдания на Месия (12:10-14). Според пророческия контекст много престъпления срещу Моисеевия закон са вършени на юдейска земя. Отхвърлянето на Добрия Пастир и позорната сума от 30 сребърника, с която неблагодарният иудейски народ Го оцени, е връх на всичко (гл.11). Но ще настъпи момент на дълбоко пробуждане и разкаяние, когато „ще погледнат на Него, Когото те прободоха, и ще ридаят за него, както се ридае за еднороден син, и ще скърбят, както се скърби за първороден" (12:10б). Употребеният при формата „прободоха" еврейски глагол daqar буквално означава: „пронизан с меч" (1Цар. 31:4) или „пронизвам с копие (Чис. 25:8). Еднакво е значението и на глагола halal от Кумранския свитък на св. пророк Исаия (1QIsа 53:10), където за Раба господен буквално е засвидетелствано разночетенето: „Но господ пожела да го смаже и да Го прободе" (wyhllhw).[1] Ето защо в духа на светоотеческата традиция (блаж. Теодорит, блж. Иероним, св. Кирил Александрийски и др.) и на съвременното православно тълкувание цитираното пророчество от книгата на св. прор. Захария предрича някои обстоятелства при кръстната смърт на Спасителя. Св. Йоан Богослов, лично присъствал при изкупителната голготска драма, свидетелства: „Един от войниците прободе с копие ребрата Му..., за да се сбъдне Писанието: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха" (Йоан 19:34, 36, 37). Същият апостол потвърждава, че при Второто пришествие отново „ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха" (Откр. 1:7).

Ето как светите евангелисти представят по-нататък кръстните страдания на Спасителя: „А около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! Лама савахтани?... А като извика пак с висок глас, изпусна дух" (Мат. 27:46, 50), Кръстната смърт на невинния Страдалец е удостоверена от римските войници, които „когато дойдоха при Иисуса и Го видяха умрял, не Му пребиха пищелите" (Йоан. 19:33). Земята се затресла в тръпки на ужас пред Голготската драма и като свидетелство на истината, че кръстната смърт Христова донесе изкупление и освобождение на човешкия род. А в уверение на новозаветното благовестие, че Спасителят отвори дверите на Своето учение и спасение за всички ни, храмовата завеса на Соломоновия храм се раздрала на две (Мат. 27:51).

В древни времена, подложен на най-тежки страдания, праведникът Иов из глъбините на душата си възкликнал с болезнен стон: „О, да бяха вярно претеглени воплите ми, и заедно с тях да бяха турили на къпони страданията ми! То навярно би дошло по-тежко от морския пясък!" (Иов 6:2-3). Тъй тежки били терзанията на Йова, че той ги чувства по-тежки даже и от целия морски пясък. Но несравнимо по-ужасни били страданията на Богочовека Христа, Чийто предобраз е самият Иов. Това е залегнало като основна идея в следното песнопение, изпълнявано на Велики Четвъртък при четене на 12-те Евангелия: „Днес виси на дървото (кръста) Този, Който надвеси земята над водата; с трънен венец е наложен Този, Който е цар на ангелите; с плащаница за присмех е облечен Този, който облича небето с облаци; плесница приема Този, Който в (река) Йордан освободи Адама; с гвоздеи бива прикован църковният Жених; с копие е прободен Синът на (Светата) Дева! Покланяме се на Твоите страдания, Христе![2]

5. Църковното учение за изкупителния Христов подвиг, извършен на Голготския кръст, може да бъде сведено накратко до следното:

Като последица от грехопадението на прародителите Адам и Ева в Едемската градина (Бит. Гл. 3) човешката природа била дълбоко разстроена. Грехът в неговото многообразие тегнел над човешките поколения. Но любовта Божия към сътворения по образ и подобие Божии човек (Бит. 1:26-27; 2:7) изисквала, щото падналият Адам и неговото потомство да бъдат освободени от греха, тлението и смъртта и да се възстанови тяхното общение с бога. Бог „толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:16). Това освобождаване от първородния грях и обновлението в новия човек извърши въплътилият се „заради нас, човеците, и заради нашето спасение" в пълнотата на времето Син божи, Който „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна" (Филип. 2:8). Богочовекът Иисус Христос започна великото тайнство на спасението със самото Свое боговъплъщение. По този начин, като прие чрез свръхестественото Си раждане цялото човешко естество, Той го обнови, освети и обожестви, т.е. направи го причастно на Своето божествено естество.

Божественият Изкупител Христос извърши спасението на човешкия род чрез пълното Си смирение и послушание към Божията воля и домостроителство. Това Той показа през целия Свой живот на земята[3] и главно чрез страданията и уникалната Си кръстна смърт, чрез които го освободи от греха и стана „за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение" (Евр. 5:9), тъй като в Него се възстанови общението на човека с бога. Така човек придоби осиновение (Гал. 4:5) и има в него „изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата милост" (Ефес. 1:7).

На Голготския кръст Иисус Христос се изяви като велик и вечен Първосвещеник на Новия Завет. Св. ап. Павел разкрива тая кръстна тайна на спасението така: „И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието" (Евр. 4:14; срв. 7:15). На кръста собственото Му тяло стана вместо нас и за нас умилостивителна жертва. По този начин Иисус Христос стана „умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят" (1Йоан 2:2; 4:10). Чрез Своята кръстна жертва на Голгота Той „ни изкупи" и ни избави от властта на злото и от вината за греха. „Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва" (Гал. 3:13). Св. ап. Павел допълва богооткровеното учение в това отношение със следните мисли: „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението" (4:4). „Не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос, Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас, повярвалите чрез Него в Бога" (1Петр. 1:18-21). Чрез кръстните Си страдания Спасителят принесе живота Си като „откуп". Сам Той свидетелства: „Син Човеческий не дойде, за да му служат, но да послужи и даде душата си откуп за мнозина" (Мат. 20:28). Или, в светлината на св. ап. Павловите послания: „Един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци - Човекът Христос Иисус, Който отдаде себе си откуп за всички" (1Тим. 2:6). „Иисуса Христа Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прошението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение" (Римл. 3:24-25).

Любвеобилният Бог, съчетавайки справедливост и любов, пренесе чрез Голготската кръстна смърт греховете на човеците върху невинния Божествен страдалец, а Неговата праведност - върху грешните човеци: „Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога" (2Кор. 5:12), защото „Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото" (1 Петр. 2:24) и ги уми и опрости „с кръвта Си" (Римл. 3:25), „та, като умрем за греховете, да живеем за правдата" (1Петр. 2:24). Силата на принесената веднъж завинаги на Голгота кръстна жертва има универсално значение. Тя се разпростира върху цялото човечество от всички времена до свършека на света чрез даруването на произтичащата от нея спасителна благодат на Св. Дух[4].

6. В богослужебните книги Светите Отци - химнописци наричат „животворящи" образа на Христовия кръст и осенението на православните с него. Това ще рече, че Кръстът Христов въздейства духовно съзидателно, възражда човека към благодатен живот. Чрез Кръстното знамение Бог незримо, но реално преподава благодатната сила на Св. Дух. Св. Теодор Студит пише: „Предлага се днес кръстът Христов и светът се радва поради идването на Светия Дух.[5] Кръстът като райска река напоява света с безсмъртие и укрепва силата на Църквата. Христоносният кръст е дърво на живота[6]. Животворящият кръст Господен е източник на благодатни дарования. Чрез неговата сила вярващите се изпълват със светлина и святост, радост и умиление на сърцето - но при условие, че се спазва постът[7]. Чрез кръстното изобразяване Сам Спасителят Христос изявява върху вярващите Своята благодатна сила. Чрез Кръста Господ дарява Църквата с жезъла на силата.[8] Християните не само се ограждат с кръстното знамение, но и се покланят на образа на Кръста, като съзерцават разпнатия на него Изкупител на света Христос. Макар Кръстът да е направен от дърво, но той е облечен с божествената сила и извършва чудото на спасението по невидим за телесните очи начин[9]. Кръстното дърво облича вярващите в Христа с одеждите на вечния живот и въвежда във вечното Царство Божие[10].

В израз именно на благоговение пред спасителните за човешкия род кръстни страдания на Господа Иисуса Христа учат умилителните песни при Опелото Христов, изпълнявано на Велики Петък вечерта:

„О, Христе, Животе, в гроб положен Си бил,

и от ужас войнства Ангелски тръпнеха,

снизхождението Твое славейки"[11].

„О, достойно е да възпяваме Теб, Жизнодавца,

Който разпростря на Кръста ръцете Си,

и с туй вражеската сила съкруши"[12]

„Родовете всички

Твойто погребение,

Христе възпяват с песни."[13]

Страданията Христови на Голготския кръст заемат централно място в християнската религия и богослужение, защото кръстната смърт на въплътения Син Божи  пълна и най-съвършена изкупителна жертва пред Божията правда за първородния грях на Адам и Ева и за всички наши лични грехове. Св. ап. Павел казва: (В Иисуса Христа) „имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка за греховете по богатството на Неговата благодат" (Ефес. 1:7). По този начин Спасителят възстанови връзката между земята и небето, тъй като Сам Той премина пътя от Небето към земята[14].

Такива размисли буди у нас празникът „Въздвижение на честния Кръст Господен." Сега, когато благоговейно размишляваме над тайната и величието на великата Христова жертва, вече от личен опит разбираме дълбокия религиозно-.нравствен смисъл на богослужебния химн, който се пее вместо Херувимска песен на Велика събота: „Да пребивава в мълчание всяка човешка плът, и да стои със страх и трепет, без да мисли за нещо земно. Защото Царят на царстващите и Господ на господстващите иде на заколение да даде Себе си за храна на вярващите"[15].

Христовото жертвоприношение, с което се изкупва човешкият свят от ужасите на греха и смъртта, е вече извършено и приключено. На Голгота е тихо. Безжизненото Тяло на Този, Който дава живот на всемира, е в гроба. При това Христовият гроб е запечатан и край него на стража стоят войници от римски легион (Мат. 27:59-66). Но гробът не удържа Жизнеподателя Христа. Той възкръсна (Мат. 28:1-6). Адът е разбит, смъртта победена и освобождението на човеците от първородния и личния грях е извършено!

7. Изкупителните заслуги на Христа са предназначени за всички човеци. Условието за тяхното усвояване е едно - жива сърдечна вяра в спасителното дело на Иисуса Христа и достойно участие в църковните тайнства. А това води до доброволно участие на вярващите в Христовите страдания. Своя личен голготски кръст те откриват при търпеливото понасяне на промислително допуснатите от Бога страдания[16]. Така те се уподобяват на Христа в смъртта Му (Фил. 3:10) и разпъват страстите и похотите си, съгласно апостолската изповед: „Чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божи, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене" (Гал. 2:19-20). „Ония, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите" (Гал. 5:24).

***

В духа на тези църковно-богословски размисли над Христовото изкупително дело, извършено на Голгота, св. Православие съдържа и отправя към нас спасителен призив - да отговорим на така проявената към нас безпределна Божия любов пак с любов, но любов вече към Началника на нашето спасение, Спасителят Христос! Да откликнем на светоотеческото наставление на св. Кирил Йерусалимски: „И тъй, да не се срамуваме да изповядаме Разпнатия! Смело да изобразяваме с ръка кръстното значение на челото и на всичко: на хляба, който ядем, на чашата, от която пием; да го изобразяваме при влизане и при излизане, когато лягаме да спим и когато ставаме от сън, когато сядаме и ставаме, когато сме на път и почиваме. Той е велико предпазно средство, дадено в дар на бедните, на слабите без труд. Това е Божия благодат, знак за верните и страж за злите духове. Защото с него Той явно ги изложи на позор. Когато те видят кръста, спомнят си за Разпнатия"[17]. Затова почитта към средството на нашето спасение - Христовия Кръст е намерила официален израз като църковно учение в каноническото творчество на VІ Вселенски събор: „Понеже животворният Кръст ни е открил спасението, трябва с всяко старание да се грижим да се отдава подобаваща чест на онова (дърво), чрез което сме получили спасение от древното грехопадение. Затова, да му отдаваме и мислено, и с дума, и с чувство нужното поклонение"[18].

Именно затова св. Православна църква с празнична радост изповядва: „На Твоя Кръст се покланяме, Христе...! Ето - чрез Кръста дойде радост за целия свят..., защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши"[19].

Сп. „Духовна култура", бр. 9/1990г.


[1] Срв. проф. Б. Пиперов, Един древен ръкопис на книгата пророк Исаия (продължение). - Годишник на Духовната академия, т. ІV (ХХХ), 1954-55 г., с. 87-88; Сл. Вълчанов, Тълкуване на Дванадесетте пророци, София, 1977, с. 114.

[2] Постен триод. Утреня на Светия и Велик Петък, 15 антифон, 1 тропар.

[3] Доц. Д-р Jустин, Догматика Православие церкве, книга друга, Београд, 1935, с. 373.

[4] Този православно-догматически анализ е застъпен във вероизповедания документ „Изкупителното дело на Господа" от V сесия на диалога на Православните църкви със Старокатолическата църква (Шамбези Швейцария, 3-10 октомври 1983 г.).

[5] Постен триод (ПТ) - утреня в петък на 4 седмица, 2 трипеснец, п., 1 седмица, 3 стихира на Господи, воззвах.

[6] ПТ - вечерня в четвъртък на 1 седмица, 3 стихира на Господи, воззвах.

[7] ПТ - утреня в петък на 3 седмица, седален след 2 стих.; вечерня в неделя 3, 1 стих. На Господи, воззвах.

[8] Октоих, гл. 3, утреня в сряда, седален след 1 стих. Богородичен.

[9] Октоих, гл. 5, вечерня във вторник, 2 стиховна стихира.

[10] Октоих, гл. 8, утреня в сряда, седален след 2 стих, 2 тропар; седален след 3 стих., 2 тропар. За литургичното богословие на св. Кръст срв. доц. д-р Jустин, пос. Съч., с. 384-388; Епископ Вениамин (Милов), Чтения по литургическому богословию, Брюссель, 1977, с. 59-67.

[11] ПТ, утреня на Светата и Велика Събота, І статия, 1 тропар.

[12] Пак там, ІІ статия, 1 тр.

[13] Пак там, ІІІ статия, 1 тр.

[14] Прот. Сергий Булгаков, Православие, Очерки учения Православной Церкви, Париж, б.г., с. 243.

[15] Тропар, който се пее вм. Херувимска песен на св. Василиева литургия на Светата и Велика Събота.

[16] Срв. Прот. П. Я. Светлов, Крест Христов. Значение Креста в деле Христовом, Киев, 1907, с. 408 сл. сл., 413 сл. сл.

[17] 13 Огласително слово, 36. - Творения..., с. 157.

[18] Правила на св. Православна църква. Събрал и превел прот Ив. Стефанов, София,       1936, с. 199. Срв. Синаксар, прев. Макариополски епископ д-р Николай, София, 1977, с. 28.

[19] Из „Воскресение Христово видевше" - след утреното възкресно евангелие.

 





Още от "Православна мисъл":