ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » СЛУЖЕНИЕТО НА МИРЯНИТЕ ПРЕЗ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК

СЛУЖЕНИЕТО НА МИРЯНИТЕ ПРЕЗ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК

2013-02-13, автор: Митрополит на САЩ, Канада и Австралия ЙОСИФ, рубрика: Теология

klir_i_miriani.jpg

Ние, българските православни християни, вярваме в едната, света, съборна и апостолска Църква. Вярваме и изповядваме, че Господ Иисус Христос е Глава на Църквата, която се оживотворява от Св. Дух. Членовете на Църквата се делят на пастири и пасоми. В българския църковен език се срещат още наименованията: клирици и миряни, свещенослужители и православно изпълнение. Изразите „Църква и народ" и „църковно-народен събор" не би следвало да се употребяват, тъй като народът е в Църквата и Църквата включва членовете от народа с по-горните названия. Достатъчно е да се казват само думите „Църква" и „църковен събор". Защото иначе може погрешно да се подразбере включването в Църквата на народ, който не е православен, а като такъв, той не е в Църквата и не може да бъде неин член, поради което за такъв народ не би следвало да се употребяват изразите „Църква" и „църковен". Пастирите, т.е. клириците или свещенослужителите, без пасомите, т.е. миряните или православното изпълнение, пък не могат сами да бъдат Църква. Пасомите без духовенството (епископите, свещениците и дяконите) също не могат да бъдат Църква. Те са едно и Църквата включва всички тях като нейни членове.

Тези извън Църквата нямат нищо общо с Църквата, докато по надлежния ред не станат нейни верни членове.

За краткост в по-долните редове са употребени само наименованията клирици и миряни. Понеже от клириците се изисква да са завършили духовно образование, което ги оформя като професионалисти в църковната област, преминаваме направо към служението на миряните в БПЦ. Разбира се, читателите няма да намерят тук нови открития в разглеждането на този въпрос. Благонамерението обаче е да си припомним някои неща и да ги изпълняваме през двадесет и първи  век, тъй като изминалият двадесети век ни принуждаваше просто да не сме много наясно и ни държеше далеч от тези истини в българския църковен живот.
    Истината обаче си е истина и идва време, когато следва тя да излезе наяве. А истината по този въпрос е, че миряните трябва да изпълнят свещена мисия, като отдадат сами себе си и един други, и целия си живот на Христа Бога. Това значи, че миряните са надарени едва ли не със свещенически привилегии и задължения, по-важните от които са:

- Да водят непрестанна борба с враговете на спасението на човечеството и да постигнат победи в битката с всичко, що е в този свят - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска (1Йоан. 2:16).

- Да разпространяват Евангелието на Господа Иисуса Христа с думи и дела.

- Да подпомагат растежа на Църквата.

- Да участват в делото на Църквата (мисионерско, духовно-просветно, културно, социално и др.).

- Да взимат участие в избирането на кандидатите за свещенство.

- Да внасят своя принос в богослужението с молитвено присъствие, вяра и служение според призванието си като иподякони, диригенти, четци, певци, свещопродавачи, клисари и пр.

Знаем от св. Библия, че Бог е призвал всички ни към светост и съвършенство.

Това се постига чрез постоянно противостоене на всички действия, които замърсяват атмосферата на християнския живот. Мирянин, който е съвестен в своето старание към светостта и съвършенството си като член на Тялото Христово, трябва да бъде още бдителен и готов за борба с враговете на нашето спасение посредством вяра, твърдост, кураж и постоянство. Светът е изпълнен с изненади. Живеем в омърсено общество, което често пъти се отвръща от дълга си да поддържа чистотата на човешките тела и души. За нещастие, това общество възпитава нашите деца да бъдат каквото те си искат и да правят каквото те си щат. Затова казваме, че чистотата на живота изисква непрестанни саможертви, защото светът ни поднася непрестанни изкушения. Красотата на творението се помрачава от грозотиите на тези изкушения, които дебнат сърцето и съзнанието на мнозина. Похотта на очите, прелестта на плътта и гордостта житейска са разпространени навсякъде и правят света център на порока, царство на несправедливостта и долина на плача.
   Миряните обаче не трябва да забравят, че светът е Божие творение, в което дяволските действия следва да се отстраняват в интерес на истината, справедливостта и добродетелността. Поради тази причина миряните трябва да се противопоставят на сатаната в машинациите му да покварява тялото и душата ни. Православните миряни да се въоръжат срещу всички безбожни желания. В тази борба обаче те не трябва да се уповават само на себе си. Св. апостол Павел казва, че без силата на благодатта ние сме неспособни да победим властниците на тъмнината и поднебесните духове на злобата. Поради това всички следва да се придържаме към Тялото Христово като негови членове и да предпазваме себе си и другите от атаките на врага по пътя на нашето спасение.

Друга привилегия на миряните в тяхното служение е православната мисия.

Това не става само от амвона, от който може да се произнесе проповед за Христа. Много са начините, които посветеният на Христа мирянин може да практикува в проповядването на вярата и религиозното си убеждение. Мирянинът може да проповядва със своя характер, със своя добродетелен живот, с любовта си, с готовността си да помогне, с  участието си в ръководенето на младите, с посещението си на болни, сакати, затворени, изоставени, отрудени и обременени. Задължението си да разпространява словото Божие мирянинът може да изпълнява и като учител в богословските школи, в църковното училище, в библейските класове и в молитвените събирания. Религиозното познание и мъдрост мирянинът може да сподели и с берзразличния, с неинформирания, дори с циничния, както и с тия, които отричат съществуването на душата и Бога, и които се съмняват в  обогатяването й чрез възможностите на религиозния живот и начин на мислене.

Какви материални приношения могат да правят миряните на олтара на любовта в чест на Христа? Всичко, каквото е принесено според църковните установления, се счита за жертвоприношение в чест на Христа. Това включва приношенията за тайнствата и другите религиозни служби. Свещите, олиото, тамянът, светите утвари, свещените облачения, хлябът и виното - всички те са свещени приношения, в които намира своя израз свещеническият характер на служението на миряните. Например хлябът и виното, донесени за св. Евхаристия, не са само материални приношения. Те са обогатени с благочестието и жертвената любов на миряните. Свещите, които миряните палят пред олтара и пред иконите, не са само восък. Те имат символично значение. Те са тайствено жертвоприношение. В джобното православно синодално календарче четем, че „църковната свещ е чиста и свята жертва пред Божия олтар". Молитвата, вярата, надеждата и любовта на миряните символично също се схождат със свещите. Всички други части на изкуството и красотата заедно с пението, четивата и песнопенията са приношения, които миряните даряват за общо назидание и за прослава на Христа.

Що се отнася до участието на миряните в администрацията на Църквата, мисля, че то е установен вече принцип, признат като съкровено наследство от стари времена и практикуван от Църквата и днес. Едва ли ще се намери някой в Църквата понастоящем, който да отрече правото на миряните да участват в делата за нейното благопреуспяване. Същото се отнася и до привилегиите на миряните да участват в управлението, инициативите и изборността, които правят Църквата общност от хора, обединени с вяра в Господа Иисуса за благонамерение и душеспасение. Прерогативите на клира съвсем не пречат на активното участие на миряните в управлението и живота на Църквата. Напротив, работейки заедно с клириците, престижът  и влиянието на миряните се  увеличава и вярата им се усилва, тъй като единението им спомага за разширяване влиянието на Църквата и я прави по-близка до сърцето на всички. Днес във всички църковни поделения временните дела на Църквата се ръководят от миряни, представени от съветниците, настоятелите и членовете на управителните тела. Заедно с клириците миряните проучват и решават всичко, което може да бъде от полза за благосъстоянието на църковните поделения. В цялостното оформяне на църковните дела участват миряни - специалисти в отделните сектори на секуларния живот. Клириците дават съгласието си и благославят окончателното решение. Мнението на клира невинаги е решаващо в извънбогослужебните аспекти на църковния живот. То може да влияе на мисленето на миряните, но специалистите миряни често предлагат точното определение. Разбира се, всичко това следва да бъде свързано и със свещената традиция на Църквата, на която миряните не трябва да забравят, че също служат и че трудовете им са изцяло за успеха на Божието царство още тук на земята.

Друг важен аспект в служението на миряните е правото им на участие в избора на клириците.

Св. Библия и Свещеното  Предание са запазили недвусмислени свидетелства, че тази привилегия на миряните се е упражнявала от самото начало на Църквата. Виждаме тази привилегия в действие още при попълване на мястото, овакантено поради отпадането на Юда Искариотски от числото на 12-те Христови апостоли. Тогава са се събрали около сто и двадесет души. Чак  след тяхното съгласие да се хвърля жребий Матия бил причислен към единадесетте апостоли (Деян. 1:26). Седемте дякони също били първо избрани от множеството, а сетне ръкоположени от апостолите. Коментирайки тази апостолска практика, св. Йоан Златоуст отбелязва, че апостолите не са действали по собствено мнение, но са имали одобрението на „цялото множество ученици". Подобен случай намираме и в посланието на св. Климент Римски до коринтските християни в 96 г., където се припомня, че лицата, които апостолите са поставили за ръководители, са избрани със съгласието на цялата Църква. Ами изборът на св. Атанасий Велики не е ли същият? Св. Григорий Назиански казва, че св. Атанасий бил избран на трона на св. Марко не с насилие, а с гласа на миряните.
   Привилегията на миряните да участват в избора на клириците като апостолска традиция, пазена и изяснявана от светите канони, е все още в сила и се практикува и от БПЦ. Погледнете например в уставите ни - както в екзархийския, така и в патриаршеския. Почти на всяка страница се потвърждават правата и привилегиите на миряните в цялостния живот на Църквата ни - от „Избиране на патриарх", та чак до последната част пета - „Общи и преходни разпореждания".

Ръкоположение без съгласието и на миряните се счита за „недействително". Шестият вселенски събор ясно е определил това с шестото си правило. Добре е да се допълни, че ролята на миряните се разширява още по-нататък.

Има примери, които показват, че миряните имат право не само да избират кандидатите за свещенство, но да участват и във вселенските събори, които формулират учението на Църквата. На първо място можем да посочим свикването на вселенски събори от миряни - от императора и от сената. Като миряни, те са представени с право да говорят, да дават насоки, да защитават своите възгледи, независимо че те невинаги са били православни. Миряни също са подписвали съборните решения. Примерът на св. Константин Велики, който председателствал и направлявал решенията на Първия вселенски събор в 325 г., е ясен в това отношение. В Цариградските събори през 1143-1147 г. е взел участие мирянин, когото патриарх Максим и другите епископи са изслушали и са осъдили като еретик. Също така, когато Църквата е осъдила учението на Варлаам и Акиндин и е провъзгласила за православно учението на св. Григорий Палама, сам императорът е бил един от говорителите, който се произнесъл за варлаамитското разбиране като еретическо. В съборите, свикани за възстановяване на единството между римо-католиците и православните, миряни също са взели участие като официални представители на Православните поместни църкви с патриарха и другите досточтими първойерарси. Подобен случай е засвидетелстван в 1330 г. в Цариград, когато Св. Синод заедно с императора и сената е разгледал молбата на арменците за единение с Православната  църква. Православното изповедание на Могила 1647 г. също е ратифицирано в Цариград с подписите на миряни и четирима патриарси. Учението, че след пресъществяването на хляба и виното по време на св. Литургия те стават Тяло и Кръв Христови, също е формулирано и подписано в 1691 г. от девет епископи и шест миряни на Цариградската църква. Така че, щом неизменните определения на вселенските събори са подписани и от миряни, то според вселенските събори и в съзнанието на вярващите основателно се е утвърдила свещената позиция на православните миряни в Църквата като Тяло Христово. На това основание патриарсите на Православната църква в отворено писмо до папа Пий ІХ през май 1848 г. обявяват миряните като защитници на Православието.

Не на последно място по значение е и участието на миряните в богослужението.

Не само делата на тяхната любов, надежда и справедливост, нито само техните материални приношения са които показват свещените им функции и задължения като миряни. Обикновен факт си остава съществената им роля в богослужението. В това участие може лесно да се установи достойнството на миряните в царското свещенство като членове на Тялото Христово. Всеки трябва да знае и признае, че без присъствието, молитвите и вероизповедта на миряните, нашето богослужение е невъзможно. Никое тайнство не е валидно извършено в Православната църква, ако миряните не присъстват и не съединят молитвите си с тези на клириците. Употребата на множественото число „ние", вместо индивидуалното „аз", показва, че миряните не се обслужват само от клириците, но че и те съслужват и съучастват в духовното подпомагане, та клириците да извършват богослужбата, както Църквата е установила да се прави. „Тези Твои Дарове от всичко, което е Твое, принасяме на Тебе за всички и заради всичко". „Още Ти принасяме тая словесна безкръвна служба и просим, и молим, и умоляваме: изпрати Твоя Св. Дух върху нас и над тия предлежащи Дарове". В тия думи на св. Литургия какво друго може да е показано, ако не активното участие на миряните в пълнотата на тайнството?! Диалогът по време на св. Литургия е друг пример на ясно доказателство за свещените функции на миряните: не е сам клирикът, който благославя, но и миряните участват в това благословение и взаимно съдействат и съучастват в богослужението. „Мир на всички" - казва свещенослужителят и миряните отговарят: „И на твоя дух".
   С изключение на личното молитвено правило, което клириците държат преди отслужване на св. Литургия, във всички други богослужения участват и миряните. Не е ли това конкретно свидетелство за свещеното служение на миряните?

Според мен често пъти не се разбира правилно фактът, че някои молитви в св. Литургия трябва да се четат тихо. Поради обстоятелството, че всички молитви са дадени в множествено число и  всички участници в богослужбата са включени в тях,  няма разделящи основания за тайно четене на някои молитви с тих глас или наум. Най-вероятно това е установено по практически причини - въпросът за времето и продължителността на службата е дал повод за това указание. В някои поместни Православни църкви тези молитви се четат вече гласно /въпреки някои практически неудобства/.

Трябва да се спомене и добре известното изключение, според което в случай на екстремни обстоятелства, особено при опасност от смърт, миряните са овластени да кръстят деца. Също така във време на война или гонения на миряните е разрешено да носят св. Причастие на болни, затворени и пострадали християни. Тези примери потвърждават свещенослужението на православните миряни и тяхното участие в свещеническото достойнство като членове на Тялото Христово.
   В заключение нека да повторя, че присъствието на миряните в богослужението е от първа необходимост. Участието им в светите тайнства е не само пасивно присъствие, но по-скоро упражняване на тяхното царско свещенство. Доброволните им жертвоприношения пък са дарения от сакраментално значение, защото те ги посвещават преди всичко като членове на Църквата Христова.

Реших да припомня всичко това на досточтимите български православни духовници, както и на миряните, които са наши братя и сестри в Христа, за знание и спазване през двадесет и първия век.

Както виждате, настават дни и идва време, когато отново не само родният клир, но и нашите миряни трябва да знаят, практикуват и защитават с думи и на дело Православието в България. Не като пасивни и индиферентни миряни, а като активни православни българи, на които православната вяра и българската Църква са свидно бащино и майчино достояние. Защото св. Методий Славянобългарски ясно ни е заявил на изпроводяк: „Деца мои /...../. Изпълнете моя последен завет:  Пазете православната вяра - този безценен дар, донесен ни от небето чрез Божия Син Иисус Христос. Ако вярата ви е крепка, и вие ще бъдете силни; отслабне ли тя у вас, и вие ще отслабнете и ще станете плячка и роби на други народи. Пазете православната си вяра!"

Из книгата на Митрополит Йосиф „Да пазим Божия закон", София, 2009, стр. 330-338 - с допълнения.

 

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ДУХОВЕН ЖИВОТ И СЛУЖЕНИЕ НА КЛИРИЦИТЕ И МИРЯНИТЕ В ЦЪРКВАТА, проф. прот. Василис Калякманис





Още от "Православна мисъл":