ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » РАЗРЕШЕНИЯТ НАРКОТИК - АЛКОХОЛЪТ

РАЗРЕШЕНИЯТ НАРКОТИК - АЛКОХОЛЪТ

2013-02-14, автор: Анелия Павлова, рубрика: Общество

Alcohol.jpg

Започва се със: "Сипи две", следва: "Ха още пет!", краят е за кой тъжното, а за кой комично:"О-ха-а!"... Така учениците някога запаметяваха формулата на алкохола ­ C2H5OH.

Днес техните деца и внуци знаят доста повече по темата, но въпреки това немалко от тях тръгват с лекота именно по "коридора" с табела "пристрастени". Какво са пропуснали или забравили те? Защо деца се пристрастяват? Знаем ли всичко за алкохола?

В сянката на наркотика

Историческите паметници сочат различни дати, но едно е без съмнение ­ - от дълбока древност хората са били запознати с ферментацията и са знаели, че "с това нещо шега не бива". Знаят го и учените днес. "Алкохолът е наркотик", казват те. Някой би добавил: "рекреационен", само че не епитетът, а съществителното е важно.

Алкохол = наркотик

За непосветения човек това може и да звучи преувеличено, но научните факти са неоспорими. Тази така популярна и, уви, обичана напитка носи в себе си гибел и разруха за милиони хора и е причинила на човечеството повече бедствия, отколкото всички войни и епидемии взети заедно.

Здравето е дар Божи, който трябва ревностно да съхраняваме, а с него и здравето на останалите членове на семейството си, за да не се нарушава хармонията и да не се причиняват страдания на другите. Това е един отговорен избор, който всеки зрял човек трябва да може да направи. В този избор проличава отношението ни към другите.

В Уикипедия четем: "Всички алифатни алкохоли имат наркотичен ефект, те са упойващи вещества. Алкохолът е психотропна субстанция". Кратко и ясно изложение на истината. Бира, вино или напитки с високо алкохолно съдържание ­ всички влизат в графата "депресанти". При такава широкодостъпна анти-информация как е възможно да има такова многопластово и неразбиваемо про-лоби в световен план? Дали само търговският интерес (знае се, че производството на етанол е едно от най-нискобюджетните), или заработването на политически капитал през вековете са довели до този легализиран масов суицид? Всеки може сам да си отговори.

Историята

В края на XV в. испанските колонизатори наред със заредените с холера одеяла безвъзмездно "даряват" индианците със знанието за алкохола. Етанолът ще помогне на завоевателите да "разчистят" земите на Америка от коренното им население. По-късно ще се появи и стрихнинът във водоизточниците. Какъв списък само... Все пак алкохолът ще има основната заслуга в успеха на "приватизаторите". Подриването на имунитета и разложението на личността ще изиграят основната роля в изтребването на милионен народ ­ горд, независим и силен.

Тази историческа парадигма би следвало да бъде и отправната ни точка, когато, попадайки в различни житейски ситуации, заставаме пред избора "да бъдеш или не". Кого обиждаме, когато отказваме "тежката" почерпка за нечие "здраве"? Да, наистина е добре за здравето на производителя... Ако е "домашна кройка", то нашето падане от стола явява ли се вид признание за "майсторлъка" на домакина, или просто ставаме поредният герой от вица за онзи, който "не можел да пие"? А кой може?

Според Световната здравна организация (СЗО) - ­ никой. Особено на студено. Тогава е още по-опасно. Особено за онези, на които заклетите "пиячи" най-много се смеят ­ - северняците. "Въпрос на ген" - ­ така твърдят учените. Длъжни сме да ги уважим. Един кратък паралел...

Защо пияният човек така често пита: "Ти уважаваш ли ме?" Сигурно защото дори в отчайващото си положение разбира, че губи човешкия си вид, на който все пак държи. Но да се върнем на учените.

Учените

Още в началото на XX в. се провеждат експерименти с минимални количества алкохол. Отбелязва се, че всички (без изключение) органи и системи в човешкия организъм започват да работят непълноценно. Нарушават се зрението и слухът, страдат работата на мускулите, редица мозъчни функции, както и нервната система. Мозъкът е най-потърпевш.

Еднократният прием на минимално количество алкохол поразява необратимо мозъчни клетки в количества пропорционални на изпитото, както и на концентрацията му. Акад. Ф. Углов дава детайлно обяснение на процеса. Приемът на алкохол предизвиква "слепване" на еритроцитите. По-висок процент ­ по-големи "слепвания". Най-малките капиляри имат диаметър близък до диаметъра на еритроцитите, които, ако са в прилепено положение, запушват проходите. Така мозъчните клетки се лишават от кислород, което, ако продължи 5-6 минути, води до загиването им. С две думи: колкото "по-силна" е напитката, толкова по-голямо е насилието върху мозъка (Фёдор Григорьевич Углов, Правда и ложь о разрешённых наркотиках, 2004).

Така при всяко поглъщане на алкохол "изпада" по една част от "онова, с което мислим"... Защо ли хората си казват "наздраве", когато по-подходящото е "сбогом"?

Тъй нареченото "старческо слабоумие" при някои хора настъпва по-рано именно поради това, че се причисляват към умерено употребяващите алкохол. Само няколко години употреба на алкохол са достатъчни, за да настъпят сериозни изменения в структурата на главния мозък. Деградация и разрушаване на нервни клетки могат да се наблюдават и у много млади хора, които не са алкохолици, но "умерено пиещи", макар последното да показва само количествени, но не и принципни различия.

Разбирайки, че алкохолът, независимо от концентрацията му, се явява наркотично вещество, способно да парализира всяка жива клетка, ние сме длъжни да бъдем въздържани в отношението си към тази субстанция. Длъжни сме също грамотно и честно да осведомяваме децата си според възрастта и разбиранията им. Примерът би бил най-добрият начин.

"Новото попълнение"

Статистиката на алкохолните злоупотреби сред младежта сочи, че вместо платения прием във висше учебно заведение, голям процент млади хора "предпочитат" безплатния прием в затвора. Духовното подивяване, което се наблюдава сред обезверените и изпаднали в униние наши съграждани и техните поотраснали деца, сякаш оправдава масовото алкохолно влечение през последните десетилетия. Ако се взрем в недалечното ни минало, ще видим, че явлението си има история ­ дълга и колоритна.

"Традицията повелява" или "Приятелите сбира" не е просто модерен слоган, а екстракт от миналото и настоящето ни, но и предвестник на бъдещето... Днешните пораснали момчета на България с умиление си спомнят детството, когато ритуалните седенки край казана до получаването на заветния дестилат "сбират мало и голямо" в една весела шумна дегустаторска компания. В чест на скъпия спомен в кухненския шкаф винаги ще се намери някоя и друга бутилка за някой и друг скъп гост, празник, годишнина... Що е "празник" и какво влага в него всеки индивид, това е тема на отделен разговор.

"На имен ден не се кани"... Чували сме го, но звучи диво, тъй като повечето хора не знаят нищо за светиите, които ги закрилят, а думите "мъченик", "апостол" или "преподобни" не събуждат никакви въпроси. За сметка на това често пъти приготовленията за тези дни са като за сватба. Великден и Рождество се приемат като важен и тържествен повод за качествен и количествен контрол на магазинните наличности, което създава доста работа на специалистите в токсикологиите. Армия от отровени хора. Не от фалшив алкохол, а с платени акцизи, проверен. Законен... Алкохолният бизнес знае ахилесовата пета на клиентелата си. Всяко колебание в настроенията бива проследено и изучено, за да може продавачът винаги да е победителят. И е! Графиката на деградацията го показва.

Потреблението на глава от населението е чудовищно високо. Според научната теория за израждането на генния фонд на нациите ние вече сме поели нашия път. Раждат се деца с отклонения от нормата и редица аномалии, неподлежащи на коментар. Етиловият спирт, ­ ненадминат в дезинфекцията, поразява човека така безпощадно отвътре, както и бактериите отвън. Излишно е да се спираме подробно на видовете трудови злополуки, катастрофи, отравяния, тежки диагнози и социални последици, причинени от алкохола. Така или иначе, никой не се плаши от подобен род статистики. Те са от "чужд филм". Това не е за нас... Едва ли е нужно да помним, че след една "средно весела вечер" човек се нуждае от 8 до 20 дни за пълно възстановяване на всички системи в организма си и най-вече на мозъчните функции. Защо трябва да си разваляме следващия уикенд с помнене на такива неща? Ефектът на наслагването се вижда най-вече в криминалните хроники и жълто-черните вестникарски колонки...

Младите хора не правят разлика между алкохолна и безалкохолна напитка, в това число и момичетата ­ бъдещите майки на България. Бирените алкохолици, които не се считат за зависими, са едни от най-уязвимите и уязвени. Това са основно младежи с джобни пари от родителите. Не след дълго, когато започнат сами да заработват, те вече ще са пристрастени и здравно ощетени потребители. След още известно време ще станат (ако алкохолът не ги промени необратимо) бащи на болнаво поколение. Болнаво и обречено поради примера и генните мутации.

Как се стига дъното?

Според познатото клише: ­ бавно, но сигурно. Оглупяването става на тласъци. Поетапно и почти незабележимо. Мътната алкохолна помия, която се носи като река из страните, където е разрешено, помита всеки, който реши да се потопи в нея. Някои се шегуват: "Кому вреди, ако си стои в шишето?" Изглежда вярно, но не съвсем. Когато нещо е толкова достъпно и широкоразпространено, то човек неволно си казва: "Какво пък? Нали всички... значи и аз..." А и когато ни се набива в очите като пясък от пустинна буря, как да видим с чист, непремрежен поглед?

Навсякъде из медиите "дефилират" какви ли не заглавия, пряко и непряко свързани с алкохолна реклама. "Здравни" странички "просвещават" клетия неук читател за достойнствата и изключителните качества на си-пи-две-ха-още-пет-чудодейната напитка. Нерядко може да прочетем как в древността старите ставали млади, а младите силни. Естествено, че никой няма да напише как умните стават слабоумни, здравите ­ болни, а живите ­ умрели. Не е изгодно. Няма да има доходи от реклама, а този, който го напише, ще трябва да рови из кофите за смет, защото ще бъде уволнен, опозорен публично и обречен с подобна атестация да не може да си намери достойна работа.

Истината за виното не е в него. Тя е в цената, а също и в страничните ефекти. Тя е в дебелите книги, които тежат доста повече от безплатните брошурки и вестници в пощенските ни кутии. В последните четем основно хвалебствени оди за "културната консумация". Все пак е добре да знаем, че няма минимални безвредни дози, нито "културно пиене". Първото е научен факт, а второто ­ две взаимно изключващи се понятия.

Привикването към поглъщането на каквото и да е количество (независимо от процента) алкохол прави човека зависим и пациент. "Пациент", носи в смисловия си корен страданието, което е мярката за неотклонение по траекторията на живота ни. Един червен знак "внимание!". Ако помним, няма да пострадаме. Просто е за усвояване. Само трябва малко воля и дисциплина. Последното не е любима дума, но търсейки смисъла, ще го намерим отново в корена ­ той ще ни научи (discipulus, лат. ез. ­ ученик).

В древността

А коренът на лъжата за антиоксидантите и древния човек, който пиел безмерно и бил здрав като бик, е заровен в книжките за историята на първите алкохолни напитки. "Винопиенето" идва при нас от Средиземноморския регион. В древността хората там не познавали кафето и чая, а питейната вода била едва ли не лукс. Гроздовият сок, леко ферментирал (учените говорят за не повече от три градуса), се ползвал като хранителна добавка, т.е. разхладителна напитка, но ограничено и разреден с вода. Максималният процент вино в тази напитка бил 30-40%. Една особеност на средиземноморския ген трябва да бъде подчертана - ­ способността за разграждане на алкохола е по-висока именно при този тип хора, което е от съществено значение и за формирането на културните им традиции. Човекът от северен тип, както и от женски пол, има друг метаболизъм и съответно по-слабо работещ компенсаторен механизъм. Към това може само да добавим, че никакви антиоксиданти не могат да забавят процесите на стареене на фона на една съсипана екология, радиационен фон и земно притегляне. Това са приказки за приспиване на вниманието.

Въздържанието...

Това е дума, която плаши несвикналия да се въздържа човек. Тя не включва само градусите в чашата, но и много неща, свързани с вътрешния "дизайн", които са определящи за търсенията му.

Православният човек е запознат с принципите на въздържанието извън или по време на пост, друг е въпросът дали изобщо и как пости. Степента на въздържание, обаче, не се определя единствено от написани правила, но и от стремежа към вътрешна чистота. За да живеем в хигиенна среда, ние сме готови ежедневно да полагаме всякакви усилия и да търпим неизброими неудобства в очакване на задоволителни резултати. По същия начин мнозина полагат душевен труд, за да съзидават вътре в себе си моста към обещаната ни от нашия Отец обител. Непосилна аскеза ли е това, или всеки е в състояние да прекрачи прага на самооправданието?

Творецът ни е устроил мъдро ­ дал ни е разум, който да ни служи като инструмент. Грехът обаче превръща инструмента в оръжие, за да го насочи срещу другите и същевременно срещу нас самите. Налага се да упражним правото на разумния човек, поставен пред "информирания избор" да съгреши или не.

 

Църковен вестник, бр. 18/2012г.

 





Още от "Православна мисъл":