ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ПРАВОСЛАВНИЯТ ПОСТ И НИЕ (продължение)

ПРАВОСЛАВНИЯТ ПОСТ И НИЕ (продължение)

2013-03-19, автор: Проф. к.б. Славчо ВЪЛЧАНОВ, рубрика: Теология
Продължение (от тук >...)

Следовниците на Христа - Вестителя на божествената любов, имат и дълбоки основания, и призвание да излъчат дух на опрощение към ближните. Категоричен е Христовият призив: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15). Всеопрощението произтича от любовта към ближния, която е най-съвършеният духовен закон според Христовото благовестие: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих" (Йоан. 15:12). Св. ап. Петър допълва: „След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един други от чисто сърце, като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки" (1Петр. 22:23). Опрощението предполага върховно напрежение на човешката воля. Християнското всеопрощение не е безлична, сантиментална проява на мекосърдечие, а е изява на нравствена сила, която тласка вярващия човек към все по-голяма извисеност. При това то е безгранично, както е безкрайна Божията любов към нас. В това отношение показателен е евангелският епизод с въпроса на св. ап. Петър към Спасителя за повторяемостта на прошката и последвалият Христов отговор: „Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иису8с му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем" (Мат. 18:21-22). И още: „Рече Иисус на учениците Си:... бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му" (Лука. 17:1, 3-4). Християнската любов не познава предел за всеопрощението. Ето какво пише св. ап. Павел, който ни е завещал трогателен по съдържание химн на християнската любов: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада" (1Кор. 13:4-8). В светлината на тази безгранична християнска любов силата на християнското всеопрощение препобеждава всякакви оскърбления и рани, дори и най-тежките. Библейският образ на прекрасния Йосиф е образец за прошка на нанесени обиди. Според този класически епизод от Вечната книга на мъдростта - св. Библия, в дълбока древност (през средно-бронзовата епоха - ХVІ в. пр. Хр.) юношата Йосиф бива продаден като роб на мадиамските търговци - исмаилтяни за 20 сребърника от завистливите си огрубели братя - синовете на старозаветния патриарх Иаков (Бит. гл. 37). По Божи промисъл и благодарение на необикновените си дарби невинният Йосиф бива издигнат като управител на Египетската земя, втори след фараона (Бит. гл. 41). Поради настъпилия в Ханаан глад Йосифовите братя идват в Египет за жито при Йосифа, който им се разкрива (гл. 42-45) и заедно с престарелия си баща ги поселва в плодородната земя Гесем. Но след смъртта на Иаков Йосифовите братя изпитват остро чувство за вина и страх от наказание. Водени от гузна съвест, те изпратили специален пратеник с цел да се предотврати евентуално лично отмъщение на Йосиф за причиненото му някога зло. Пратеникът трябвало да съобщи на Йосиф, че баща му Иаков малко преди смъртта си завещал - Йосиф да прости греха на братята си: „Тъй кажете на Йосифа: прости на братята си вината и греха им; понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог" (50:17). При тези думи невинният страдалец Йосиф се разридал неудържимо. В този миг дошли братята му, които покрусени и с поклон доземи казали: „Ето, твои роби сме" (50:18). А Йосиф, изпълнен с искрена братска обич, изрекъл към тях следните мъдри слова, които звучат като вечна грамота на всеопрощаващата любов: „Не бойте се, понеже аз се страхувам от бога. Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде; затова, не бойте се; аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце" (50:19-21).

Великият пост е благоприятно време за искрено покаяние, за изпитване и очистване на съвестта. Затова петата неделя от Великия пост св. Православна църква назидателно посвещава на паметта и постническия подвиг на св. Мари египетска в Йорданската пустиня, родена в Египет през V в. сл. Хр. Тя едва 12-годишна избягала от родния си дом и дошла в огромния, прочут с блясъка и суетата си град Александрия. Тук, далеч от родителски контрол, тя се увлякла в порочен живот и живяла като блудница 17 години. Попадайки в Йерусалим заедно с поклонници, грешната Мария чудодейно осъзнала дълбокото си падение, тъй като невидима сила я задържала да не влезе в храма на Гроба Господен. С искрено покаяние и сълзи се отдалечила в Юдейската пустиня на изток - край Мъртво море, при устието на река Йордан. Тук в пълно уединение и при строг пост пречистила и извисила душата си. Така св. Мария Египетска става пример за очистителната сила на християнския пост, който е условие за покаяние и прошка и сигурно средство за лечение на греховете човешки. Постът е врата на покаянието, а съкрушеното разкаяние е предпоставка за прощение на греховете. Една от изявите на християнската любов към Бога е взаимното опрощаване на греховете като залог за помилване на самите нас от небесния ни Отец. Има дълбок смисъл в това, че тези спасителни истини и мъдри житейски правила св. Православна църква предлага на духовните си чеда именно в началото на Великия пост. Ценни размисли в тази насока откриваме в проповедническото творчество на св. Климент Охридски - най-плодовитият и усърден св. Кирило-Методиев ученик и пръв епископ на български език през ІХ век: „Влизайки във великия четиридесетдневен свят пост, нека очистим душата и тялото си от нечисти помисли и дела. Всичко, каквото сме съгрешили през цялата година - било чрез раздор, било чрез блудство, или лъжа, или с клетвонарушение, или с преяждане и пиянство, или чрез каквото и да е лошо дело - нека се приближим сега през тези постни дни да измием чрез чистота и пост, с молитви и със сълзи нашите прегрешения. Постът очиства и просветлява душата и тялото, възвежда на небето и ни прави равни на ангелите, приближава ни до Бога и ни въвежда в светия рай... От сърце правете добро, като давате милостиня на бедните. Господ ни подбужда към това, казвайки: „Не си скривайте съкровища на земята, където ги яде молец и ръжда, и където крадци подкопават и крадат, но скривайте си съкровища на небесата, където съкровището е неунищожимо", тоест Господ ни повелява да даваме милостиня на бедните. Това е съкровище, което скриваме на небесата. Даваме го в ръцете на бедните, за да го намерим там преумножено" (Св. Климент Охридски, Слова и поучения. Прев. архим. д-р Атанасий Бончев, София 1970, стр. 271-271).

С оглед по-нататъшното авторитетно изясняване на същината, целите и значението на православния пост, целесъобразно ще бъде да се проследи съдържанието на част от документа за поста, изработен от Междуправославната подготвителна комисия за светия и велик събор на Православната църква (Шамбези, 15-23.ІІ.1986 г.):

„Постът е заповядан от Бога (Бит. 2:16-17) и поради това е неотменим. Според св. Василий Велики „постът е връстник на човечеството, защото той е установен в рая" (За поста, Словото 1, 3). Постът е голям духовен подвиг и е изключителен израз на аскетическия идеал на Православието. Православната църква, следваща неотклонно апостолските разпоредби и правилата на съборите, както и цялостното светоотеческо предание, винаги е провъзгласявала висшата ценност на поста за духовния живот на човека и за неговото спасение. В богослужебния кръг на Господнята година се изтъква цялото светоотеческо предание и учение на непрекъснатото и неотстъпно бодърстване на човека и за отдаването му на духовни подвизи. Затова и постът се възхвалява като божествен дар, многосветла благодат, необоримо оръжие, начало на духовните подвизи, най-добрия път на добродетелите, храна за душата, богодаруван помощник, извор на цялата мъдрост, подражание на безукорно поведение и равноангелски живот, майка на всички блага и добродетели, образ на бъдния живот.

Постът е твърде древно установление. Среща се още в Стария Завет (Втор. 9:18; Йоил 2:15; Йоан. 3:5-7). Сам Господ е постил четиридесет дена преди да започне Своята обществена дейност (Мат. 4:2) и е дал напътствия за начина, по който да се упражнява постът (Мат. 6:16-18). В Новия Завет постът въобще се препоръчва като средство за въздържание, покаяние и духовен издиг/духовно издигане. Бил упражняван не само от Господа, но също и от св. Йоан Предтеча и от апостолите (Марк 1:16; Деян. 13:2; 14:23). Св. Църква още от апостолско време е провъзгласила твърде високото значение на поста и е определила сряда и петък за дни на пост (Учение на 12-те апостоли, 8 1), както и поста преди Пасха (св. Ириней Лионски: Евсевий Кесарийски, Църковна история 5, 24). Владеещото разнообразие по отношение на продължителността и съдържанието на тези пости (св. Дионисий Александрийски, Писмо до Василид) подчертава духовния характер на поста. Всички вярващи се призовават да го упражняват - всеки според силата и възможностите си, без обаче да им се предоставя и свобода да пренебрегнат това свещено установление: „Гледай да те не отклони някой от този път на учението... Ако, прочее, можеш да понесеш цялото бреме на Господа, ще бъдеш съвършен; ако ли не можеш - спазвай, което можеш" (Учение на 12-те апостоли, 6, 1-3).

Истинският пост, като висш духовен подвиг, произтича от цялостния аскетически идеал на св. Православие и неразривно се свързва с непрекъснатата молитва и искрено покаяние. „Покаянието без пост е безплодно" ((св. Василий Велики, За поста, 1-3), както пък и постът без благотворителни дела е мъртъв, а особено в съвременната епоха, когато неравното и несправедливо разпределение на благата лишава цели народи дори и от насъщния хляб. „Постейки телесно, братя, нека постим и духовно: да разрушим всяка връзка на несправедливостта; да разкъсаме примките на насилническите отношения; да премахнем всяко несправедливо написание; да дадем на гладуващите хляб и на бездомните бедняци да дадем подслон" (самогласна стихира в сряда от 1 седмица на Великия пост). Постът не се изчерпва с обикновено и формално въздържание само от някои определени храни. „Действително, въздържанието от храни само по себе си не е достатъчно, за да постигнем достоен за похвала пост; ние трябва да постим с пост приемлив, благоугоден Богу. Истинският пост е избягване на злото, възпиране на езика, въздържание на гнева, разлъка с похотите, злословието, лъжата, клетвопрестъпването. Отсъствието на всичко това е истински пост. Постенето от тях е добро нещо") (Св. Василий Велики, За поста, 1 111, 7). Въздържанието по време на поста от някои определени храни и умереността не само в качеството, но и в количеството на приеманата храна е съществен елемент в духовния подвиг. „Постът е въздържание от храна, както личи от думата; но храната не прави никого от нас по-праведен или по-грешен. А според тайнствения смисъл постът означава, че както животът на всекиго зависи от храната, а липсата на храна е признак на смърт, тъй и ние трябва да постим от всичко светско, за да умрем за света, и после като приемем божествената храна, да живеем за Бога" (Климент Александрийски). Така истинският пост е свързан с цялостния живот в Христа на вярващите и достига връхната си точка чрез участието им в богослужението и особено в тайнството на светата Евхаристия.

Четиридесетдневният пост на Господа стана пример за постене на вярващите, което активизира участието им в послушанието към Господа, тъй че чрез него, „спазвайки го, да се насладим на онова от което бяхме отхвърлени, когато не го спазихме" (св. Григорий Богослов, Слово 45; За светата Пасха, 28). Христоцентричното схващане на духовния характер на поста, особено през св. Четиридесетница, което е канон в цялата светоотеческа традиция, се обобщава характерно от св. Григорий Палама с думите: „Ако по този начин постиш, ти не само ще страдаш и ще се умъртвяваш заедно с Христа, но и ще възкръснеш и ще се възцариш заедно с Него в безкрайните векове, защото чрез такова постене ще си станал сроден с подобието на неговата смърт и ще бъдеш съучастник на Възкресението Му и наследник на живота в Него" (Беседа, 13, За петата неделя от Великия пост).

Според православната традиция идеалът за духовното усъвършенстване е твърде висок и всеки трябва, ако желае да го постигне, да се издигне на съответното равнище. Тъкмо затова подвижничеството и духовният подвиг нямат предел, както и усъвършенстването на съвършените. Малцина се отзовават на повелите на православния висок идеал, тъй че да се обожествяват още приживе. А и те при все че вършат всичко, каквото им е заповядано, никога не се възгордяват, а изповядват: „Ние сме слуги, негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим" (Лука. 17:10). Всички останали имат задължението - според православното разбиране за духовен живот - да не изоставят добрия подвиг на поста, но самоукорявайки се и съзнавайки унизеността на своето положение, те трябва да се оставят на Божията милост за своите пропуски, тъй като православен духовен живот не може да се постигне без духовния подвиг на поста.

Православната църква като любвеобилна майка е определила полезното за спасението и е постановила свещените времена на поста като богодарувано „защитно средство" за новия живот в Христа на вярващите срещу всеки замисъл на врага. Следвайки божествените свети отци, тя пази неотклонно, както и преди, свещените апостолски установления, правилата на съборите и свещените предания, изтъква винаги свещения пост като най-добрия път в подвига за духовното усъвършенстване и спасение на вярващите и проповядва нуждата да бъдат спазвани от тях постановените пости през Господнята година, сиреч на светата Четиридесетница, срядата и петъка, Рождество Христово, светите апостоли, Успение богородично и еднодневните на Въздвижение на честния кръст, навечерието на Богоявление и отсичането главата на св. Йоан Предтеча, както и всички останали пости, които се определят по пастирски съображения или се спазват от вярващите по тяхно желание.

Св. Църква, след като е определила полезното за спасението на човека в свещените времена на поста, с пастирска загриженост е положила още и граници на човеколюбиво смекчение на постния режим. Затова е предвидила в случай на телесна немощ или по належаща нужда или поради суровостта на климата да се прилага съответно и принципът на църковното снизхождение („икономия") съобразно отговорната преценка и пастирската загриженост на върховното управление на дадена поместна православна църква."

Към това ще добавим една извадка от наситеното с дълбока светоотеческа мъдрост и духовен опит „Слово за поста" на св. Василий Велики. Тук богоозареният кападокийски светител размишлява за благодатното въздействие на поста така: „Постът е сигурна стража за душата, надежден съжител за тялото, оръжие за духовно смелите люде, школа за подвижниците. Той отблъсква изкушенията, укрепва подвизаващите се в благочестието, той усилва трезвостта и целомъдрието; в битки той извършва смели дела, в мирно време учи на безмълвие; освещава назорея, извисява свещеника. Невъзможно е без пост да се пристъпва към извършване на свещенодействие не само в днешното тайнствено и истинско служение в Църквата, но и в предобразователното и подзаконно служение (в Стария Завет)... Постът възнася молитвата на небето, ставайки за нея като криле при възхождане нагоре. Постът е утвърждаване на домовете, майка на здравето, възпитател за младостта, украшение за старите, добър спътник за пътешестващите, надежден съжител за тези, които живеят заедно... Постът опазва децата, прави целомъдър/целомъдрен младия човек, а стария - почтен, защото украсената с пост седина е още по-достойна за уважение. Постът е най-приличната премяна за жените, юзда в разцвета на годините, запазване на семейството, възпитател на девството".

* * *

Да възлюбим духовната красота на поста и точно да съблюдаваме изискванията на тази спасителна традиция на св. Православна църква! Защото, според православното богослужебно благовестие, „постът е път към вечно блажения живот, онаследено от светите Отци съкровище, майка на добродетелите, подготовка за небесния Йерусалим, избягване на геенския огън, възпитател в дух на Йовова твърдост, Йаково незлобие, Авраамова вяра, Йосифово целомъдрие и Давидова духовна смелост" (срв. Постен триод  - Сряда на Сирната седмица, канон, 2 и 3 тропари на 8 песен).

Сп. „Духовна култура", бр. 3/1991 г.

 

* * *

СРОДНИ ТЕМИ:

ПОСТ ЛИ, НО ЗАЩО?  архим. Евсевий (Витис)

ПОСТ В ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО, отец Ангел Величков

ВЕЛИКИЯТ ПОСТ В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ, Архиеп. Натанаил (Львов)

През Великия пост нека съвместим вярата с делата си, отец Джон Брек

 

 





Още от "Православна мисъл":