ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ (СПАСОВДЕН) - продължение

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ (СПАСОВДЕН) - продължение

2013-06-14, автор: Проф. к.б. Тотю КОЕВ, рубрика: Теология

Продължение (от тук>...)

Възнеслият се в слава Христос "седна отдясно на Бога" (Марк. 16:19). Този образен израз има своето богато съдържание и ценно значение. На езика на Свещ. Писание седенето отдясно на имащия власт означава не само участие в почестите (ср. 3 Цар. 2:19), но участие и във властта и управлението (ср. 3 Цар. 3:16; Марк. 10:37; Мат. 20:21). В този смисъл седенето на възнеслия се Син Човечески "отдясно на Бога" сочи на получените слава, достойнство и власт над изкупения от Него свят.

За такава власт свидетелства и Сам Той, като казва: "Даде Ми се всяка власт от небето и на земята" (Мат. 28:18). Същата истина утвърждавали и апостолите (ср. Ефес. 1:20-21; 1Петр. 3:22).

Седенето отдясно като знак за прослава на Сина Човечески е същевременно и продължение на Неговото служение в делото на спасението на света, което е дело на възстановяване и утвърждаване на царството Божие[1], дело на ходатайството Му пред Бога, за което вече се говори по-горе.

За това, че и в древност изразът "седи отдясно на Бога" не е разбиран в пространствен смисъл, свидетелства твърде убедително св. Йоан Дамаскин, който, като резюмира светоотеческите мисли до негово време, пише: "Като говорим, че Христос телесно седнал отдясно на Бога и Отца, ние разбираме дясната страна на Отца не в пространствен смисъл. Защото по какъв начин Неограниченият може да има пространствено дясна страна? Лява и дясна страна са принадлежност на това, което е ограничено. Под дясна страна на Отца ние разбираме славата и честта, в които Синът Божи като Бог и единосъщен на Отца пребивава преди вековете и в които, като се въплътил в последните дни, седнал и по телесен начин след прославата на Неговата плът. Защото Той заедно със Своята плът се чества от всички твари с едно поклонение"[2].

4. Възнесението на Иисус Христос на небето е естествен завършек на Неговия богочовешки живот на земята. То поражда едновременно учудване и радост: учудване от това, че Христос се възнесъл на небето с тяло (ср. Деян. 1:10), и радост, защото след Възнесението Му се изпълнило даденото от Него обещание за слизането на Светия Дух и за основаването на Църквата Христова (ср. Лука. 24:49-52; Деян. 2 гл.). Ако Дух Свети не беше слязъл и Църквата не беше основана, не щеше да има място за радост, страх щеше да вледенява сърцата на повярвалите в Христа и този страх неминуемо щеше да изкорени вярата им. Присъствието на Светия Дух и съществуването на Църквата са пълна гаранция и основна предпоставка за неземна радост у Христовите следовници.

Току-що казаното не е плод само на логическо заключение. То е в пълен унисон с даденото от Самия Иисус Христос обещание: „Казвам ви: за вас е по-добре Аз да си замина, защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя" (Йоан. 16:7). Малко преди Възнесението Си Христос повторил това обещание пред Своите ученици: „Аз ще ви изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Йерусалим, докле се облечете в слава отгоре" (Лука 24:49). Именно това обещание дало основание на апостолите да се върнат в Йерусалим с голяма радост (ср. Лука. 24:52). И не след много време обещанието се изпълнило: „Когато настана ден Петдесетница, те (апостолите, ск. м.) всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха- И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Свети" (Деян. 2:1-4). Дух Свети слязъл над апостолите, за да бъде както с тях, така и с всички повярвали в Христа вовеки (ср. Йоан. 14:16), да ги упътва на всяка истина, да им възвестява бъдещето (ср. Йоан. 16:13), и на всекиго да дава необходимите му благодатни дарове за обща полза (ср. 1 Кор. 12:7), та да могат людете да усвояват спасителните плодове на изкуплението. Така Богочовекът Иисус Христос като седящ отдясно на Отца, като неизменен Ходатай за цялото човечество чрез божествената Си Сила ни е подарил всичко потребно за живот и благочестие (ср. 2Петр. 1:3).

Изразът „всичко потребно" включва и основаването на Църквата. За нея Христос говори много преди Своето Възнесение. Когато веднъж св. апостол Петър от името на всички апостоли изповядал, че Христос е Синът на живия Бог (ср. Мат. 16:16), Той му казал: „Ти си Петър, и на тоя камък (на твърдата като камък вяра, ск. м.) ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (ст. 18) Като Христова Църква тя няма човешки произход. Нея Иисус Христос „придоби със Своята кръв" (Деян. 20:28) чрез изкуплението и чрез изпращането на Св. Дух. Петдесетница е нейният рожден ден. Тогава за пръв път „всички се изпълниха с Дух Свети" (Деян. 2:4). От тези думи става ясно, че слизането на Светия Дух и основаването на Църквата исторически и същностно са две неразривно свързани помежду си благодатни явления. И двете са обусловени от Възкресението и Възнесението на Иисус Христос, които на свой ред са предпоставка за действието на благодатта Божия в Църквата.

Че Божията благодат наистина пребъдва в Църквата Христова и ще пребъдва в нея до свършека на света, ни уверяват два безспорни за вярващото християнско съзнание факта:

1.                 Глава на Църквата е Сам Богочовекът Иисус Христос Който е пълен с благодат и истина (ср. Йоан. 1:14). Той изпълня с благодат и истина и тялото Си, т. е. Църквата. „От Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат, защото... благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа" (Йоан. 1:16-17). Като глава на Църквата Господ Иисус Христос обещал да пребъдва с вярващите на земята до свършека на света и всякога да пази Своята Църква.

2.                 Слезлият на Петдесетница върху апостолите Дух Свети постоянно пребъдва в Църквата и поставя нейните пастири, чрез които в тайнствата се излива върху вярващите Божията благодат (ср. Деян. 20:28). Без благодатта Божия, която немощното лекува и недостигащото възпълва, не е възможен истински християнски живот.

Още от апостолско време и досега Църквата живее и до свършека на света ще живее със съзнанието и убедеността, че Възнесението Христово е, от една страна, завършек на изкупителното дело на Богочовека, и от друга - предпоставка за прославянето на Иисуса Христа, за въздигането на човешката природа до Бога, за небесното ходатайство на възнеслия се Христос, за слизането на Св. Дух и за основаването на Църквата Христова. Това съзнание на Църквата е намерило ярък израз в редица църковни песнопения, особено на празника Възнесение. Основната идея в тях е, че чрез Слизането Си на земята Син Божи е въздигнал човешката природа до Бога, като я осветил и очистил и с това я направил достойна за похвала и почит, за прослава и величие. Тук се споменават само някои песнопения: „На небеса со славою возшел еси, и возвел еси человеческое существо, и славою удобрил еси"[3]. „Прежде грехом осужденное естество наше, Всецарю, Твоим прIятIем помиловася, песнословящее Твое со страхом востанIе и божественное вознесенIе" „Днес от горы Елеонск[4]. „Днес от горы ЕлеонскIя вознеслся еси во славе, и падшее естество наше милостивно вознес, Отцу спосадил еси"[5]. „Превечный Бог и безначальный, еже воспрIят естество человеческое, обоготворив тайно, днес вознесе"[6]. „"Сошедый с небесе на земная, и долулежащIй во адове стражи, совоскресивый яко Бог Адамов зрак, вознесене Твоим, Христе, на небеса вознес, престолу Отеческому Твоему соседителя соделал еси, яко милостив и человеколюбец"[7].

Не би било правилно да се завърши разглежданата тук тема, без да се подчертае, макар и в резюмирана форма, космическото измерение на Възнесение Христово. Същността на това космическо измерение се заключава в участието на Богочовека Христос в славата, величието и господството на Бога; в направляването на събитията на света; в постепенното привеждане на спасените в царството Божие; в победата над враговете на Неговото царство, "за да бъде Бог всичко у всички" (1Кор. 15:28). Този всеобхватен космически кръгозор е разкрит доксологично в следните думи: "Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелстван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава" (1Тим. 3:16).

Възнесението Христово разкрива блясъка, величието, славата и мощта на Бога. В този величествен свят е възведена осветената, очистена и преобразена човешка природа. То е гаранция и предпоставка за възхода на всеки човек към Бога по пътя на вярата и на нравственото усъвършенстване, по пътя на богоуподобяването (ср. Мат. 5:48).

 

сп. "Духовна култура", бр. 5/1991 г.

 


[1] Прот. Н. Малиновский, пос. Съч., с. 153.

[2] De fide orthodoxae, IV, 2; Migne, PG, t. 94, col. 1104 BC.

[3] Седален на утренята в сряда след 6-та неделя след Пасха.

[4] Пак там, канон на предпразненството на Възнесение, песен 4-та.

[5] Слава и ние... на Господи, воззвах... на великата вечерня срещу празника Възнесение Господне.

[6] Седален на утренята на празника Възнесение Господне.

[7] Пак там.

 





Още от "Православна мисъл":