ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ (СПАСОВДЕН) - продължение

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ (СПАСОВДЕН) - продължение

2013-06-14, автор: Проф. к.б. Тотю КОЕВ, рубрика: Теология

Продължение (от тук>...)

Възнеслият се в слава Христос "седна отдясно на Бога" (Марк. 16:19). Този образен израз има своето богато съдържание и ценно значение. На езика на Свещ. Писание седенето отдясно на имащия власт означава не само участие в почестите (ср. 3 Цар. 2:19), но участие и във властта и управлението (ср. 3 Цар. 3:16; Марк. 10:37; Мат. 20:21). В този смисъл седенето на възнеслия се Син Човечески "отдясно на Бога" сочи на получените слава, достойнство и власт над изкупения от Него свят.

За такава власт свидетелства и Сам Той, като казва: "Даде Ми се всяка власт от небето и на земята" (Мат. 28:18). Същата истина утвърждавали и апостолите (ср. Ефес. 1:20-21; 1Петр. 3:22).

Седенето отдясно като знак за прослава на Сина Човечески е същевременно и продължение на Неговото служение в делото на спасението на света, което е дело на възстановяване и утвърждаване на царството Божие[1], дело на ходатайството Му пред Бога, за което вече се говори по-горе.

За това, че и в древност изразът "седи отдясно на Бога" не е разбиран в пространствен смисъл, свидетелства твърде убедително св. Йоан Дамаскин, който, като резюмира светоотеческите мисли до негово време, пише: "Като говорим, че Христос телесно седнал отдясно на Бога и Отца, ние разбираме дясната страна на Отца не в пространствен смисъл. Защото по какъв начин Неограниченият може да има пространствено дясна страна? Лява и дясна страна са принадлежност на това, което е ограничено. Под дясна страна на Отца ние разбираме славата и честта, в които Синът Божи като Бог и единосъщен на Отца пребивава преди вековете и в които, като се въплътил в последните дни, седнал и по телесен начин след прославата на Неговата плът. Защото Той заедно със Своята плът се чества от всички твари с едно поклонение"[2].

4. Възнесението на Иисус Христос на небето е естествен завършек на Неговия богочовешки живот на земята. То поражда едновременно учудване и радост: учудване от това, че Христос се възнесъл на небето с тяло (ср. Деян. 1:10), и радост, защото след Възнесението Му се изпълнило даденото от Него обещание за слизането на Светия Дух и за основаването на Църквата Христова (ср. Лука. 24:49-52; Деян. 2 гл.). Ако Дух Свети не беше слязъл и Църквата не беше основана, не щеше да има място за радост, страх щеше да вледенява сърцата на повярвалите в Христа и този страх неминуемо щеше да изкорени вярата им. Присъствието на Светия Дух и съществуването на Църквата са пълна гаранция и основна предпоставка за неземна радост у Христовите следовници.

Току-що казаното не е плод само на логическо заключение. То е в пълен унисон с даденото от Самия Иисус Христос обещание: „Казвам ви: за вас е по-добре Аз да си замина, защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя" (Йоан. 16:7). Малко преди Възнесението Си Христос повторил това обещание пред Своите ученици: „Аз ще ви изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Йерусалим, докле се облечете в слава отгоре" (Лука 24:49). Именно това обещание дало основание на апостолите да се върнат в Йерусалим с голяма радост (ср. Лука. 24:52). И не след много време обещанието се изпълнило: „Когато настана ден Петдесетница, те (апостолите, ск. м.) всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха- И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Свети" (Деян. 2:1-4). Дух Свети слязъл над апостолите, за да бъде както с тях, така и с всички повярвали в Христа вовеки (ср. Йоан. 14:16), да ги упътва на всяка истина, да им възвестява бъдещето (ср. Йоан. 16:13), и на всекиго да дава необходимите му благодатни дарове за обща полза (ср. 1 Кор. 12:7), та да могат людете да усвояват спасителните плодове на изкуплението. Така Богочовекът Иисус Христос като седящ отдясно на Отца, като неизменен Ходатай за цялото човечество чрез божествената Си Сила ни е подарил всичко потребно за живот и благочестие (ср. 2Петр. 1:3).

Изразът „всичко потребно" включва и основаването на Църквата. За нея Христос говори много преди Своето Възнесение. Когато веднъж св. апостол Петър от името на всички апостоли изповядал, че Христос е Синът на живия Бог (ср. Мат. 16:16), Той му казал: „Ти си Петър, и на тоя камък (на твърдата като камък вяра, ск. м.) ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (ст. 18) Като Христова Църква тя няма човешки произход. Нея Иисус Христос „придоби със Своята кръв" (Деян. 20:28) чрез изкуплението и чрез изпращането на Св. Дух. Петдесетница е нейният рожден ден. Тогава за пръв път „всички се изпълниха с Дух Свети" (Деян. 2:4). От тези думи става ясно, че слизането на Светия Дух и основаването на Църквата исторически и същностно са две неразривно свързани помежду си благодатни явления. И двете са обусловени от Възкресението и Възнесението на Иисус Христос, които на свой ред са предпоставка за действието на благодатта Божия в Църквата.

Че Божията благодат наистина пребъдва в Църквата Христова и ще пребъдва в нея до свършека на света, ни уверяват два безспорни за вярващото християнско съзнание факта:

1.                 Глава на Църквата е Сам Богочовекът Иисус Христос Който е пълен с благодат и истина (ср. Йоан. 1:14). Той изпълня с благодат и истина и тялото Си, т. е. Църквата. „От Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат, защото... благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа" (Йоан. 1:16-17). Като глава на Църквата Господ Иисус Христос обещал да пребъдва с вярващите на земята до свършека на света и всякога да пази Своята Църква.

2.                 Слезлият на Петдесетница върху апостолите Дух Свети постоянно пребъдва в Църквата и поставя нейните пастири, чрез които в тайнствата се излива върху вярващите Божията благодат (ср. Деян. 20:28). Без благодатта Божия, която немощното лекува и недостигащото възпълва, не е възможен истински християнски живот.

Още от апостолско време и досега Църквата живее и до свършека на света ще живее със съзнанието и убедеността, че Възнесението Христово е, от една страна, завършек на изкупителното дело на Богочовека, и от друга - предпоставка за прославянето на Иисуса Христа, за въздигането на човешката природа до Бога, за небесното ходатайство на възнеслия се Христос, за слизането на Св. Дух и за основаването на Църквата Христова. Това съзнание на Църквата е намерило ярък израз в редица църковни песнопения, особено на празника Възнесение. Основната идея в тях е, че чрез Слизането Си на земята Син Божи е въздигнал човешката природа до Бога, като я осветил и очистил и с това я направил достойна за похвала и почит, за прослава и величие. Тук се споменават само някои песнопения: „На небеса со славою возшел еси, и возвел еси человеческое существо, и славою удобрил еси"[3]. „Прежде грехом осужденное естество наше, Всецарю, Твоим прIятIем помиловася, песнословящее Твое со страхом востанIе и божественное вознесенIе" „Днес от горы Елеонск[4]. „Днес от горы ЕлеонскIя вознеслся еси во славе, и падшее естество наше милостивно вознес, Отцу спосадил еси"[5]. „Превечный Бог и безначальный, еже воспрIят естество человеческое, обоготворив тайно, днес вознесе"[6]. „"Сошедый с небесе на земная, и долулежащIй во адове стражи, совоскресивый яко Бог Адамов зрак, вознесене Твоим, Христе, на небеса вознес, престолу Отеческому Твоему соседителя соделал еси, яко милостив и человеколюбец"[7].

Не би било правилно да се завърши разглежданата тук тема, без да се подчертае, макар и в резюмирана форма, космическото измерение на Възнесение Христово. Същността на това космическо измерение се заключава в участието на Богочовека Христос в славата, величието и господството на Бога; в направляването на събитията на света; в постепенното привеждане на спасените в царството Божие; в победата над враговете на Неговото царство, "за да бъде Бог всичко у всички" (1Кор. 15:28). Този всеобхватен космически кръгозор е разкрит доксологично в следните думи: "Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелстван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава" (1Тим. 3:16).

Възнесението Христово разкрива блясъка, величието, славата и мощта на Бога. В този величествен свят е възведена осветената, очистена и преобразена човешка природа. То е гаранция и предпоставка за възхода на всеки човек към Бога по пътя на вярата и на нравственото усъвършенстване, по пътя на богоуподобяването (ср. Мат. 5:48).

 

сп. "Духовна култура", бр. 5/1991 г.

 


[1] Прот. Н. Малиновский, пос. Съч., с. 153.

[2] De fide orthodoxae, IV, 2; Migne, PG, t. 94, col. 1104 BC.

[3] Седален на утренята в сряда след 6-та неделя след Пасха.

[4] Пак там, канон на предпразненството на Възнесение, песен 4-та.

[5] Слава и ние... на Господи, воззвах... на великата вечерня срещу празника Възнесение Господне.

[6] Седален на утренята на празника Възнесение Господне.

[7] Пак там.

 





Още от "Православна мисъл":