ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ПОЧИТАНЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

ПОЧИТАНЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

2013-08-04, автор: Прот. Мирослав ПАВЛОВ, рубрика: Теология
Сп. „Духовна култура", бр. 11/1990г.

PresvBca.jpg

Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; „Благословена си ти между жените" (Лука. 1:28).

Благословена Богородице, отвори ни дверите на твоето милосърдие, за да не погинем ние, които на тебе се надяваме, но чрез тебе да се избавим от опасности, защото ти си спасение на християните"

(Из Акатист на Пресвета Богородица)

От Свещ. Писание на Стария и Новия Завет са ни познати множество възвишени образи на жени. Всеки един от тези образи съчетава в себе си редица достойнства и добродетели, които се запечатват в съзнанията, сърцата и душите на всички вярващи люде и предизвикват възхищение у тях. Сред всички образи обаче на старозаветни и новозаветни жени изключително и най-високо място заема този на Пресвета Дева Мария, Пресвета Богородица - Пречистата Майка на нашия Изкупител Господ Иисус Христос. Лъчите на всички съвършенства се пресичат в чуден спектър и блестящо сияние около богоматеринския й образ, образувайки кристалния и дивен ореол на светостта, който я увенчава с нетленния венец на вечна слава и безсмъртие, като поражда по този начин нестихващо и неизменно благоговение у християните.

Единствено и най-висше положение сред всички библейски жени заема в паметта на вярващите пречистата Дева от Назарет преди всичко и главно поради обстоятелството, че тя е била избрана от Божия премъдър и всеблаг Промисъл за Майка на Божествения Младенец от Витлеем и е станала в истинския и собствен смисъл на думата Богородица, т. е. Майка на въплътилия се Бог - Господ Иисус Христос. Поради това според учението на св. Църква образът на Пресвета Дева Мария е неразривно свързан с този на Божествения Младенец и получава от Него благодатна сила и велико небесно освещение. Картинно може да се каже, че както земята с цялата си красота и с живота върху нея не е възможна без слънцето, около което кръжи и от което получава светлината и топлината,  така също и Пресвета Дева Мария с всичките си достойнства и благородства не е мислима без Единородния Божи Син, на Когото тя е била отредена да бъде Майка при въплъщението Му за човешкото изкупление и спасение. Обикновено децата дължат на родителите си своето добро име, високо положение и авторитет, а тук Майката дължи изключителното и най-високото си място на своята Божествена Рожба. Разбира се, всяко високо достойнство никога не е изолирано от редица други достойнства, изниква из тях, паралелно е на тях и сияе в тяхната пълнота. Най-високото достойнство - това на Богомайчинстовото - стои в пречистия образ на Пресвета Дева Мария. То е обкръжено от много други достойнства, с някои от които тя предварително е украсила душата си, а други впоследствие е придобивала и прибавяла, за да оправдае заслужено Божието благоволение към себе си и да стане вярна пазителка на получените преизобилни благодатни дарове. Един вдъхновен мислител казва в този дух: „Достойнството на Богомайчинството било обкръжено отчасти предварително, отчасти впоследствие от венец от звезди на други благодатни предимства, от второстепенни звезди, които придружавали главната звезда по пътя и около Слънцето". Все пак първото, най-съществено и най-висше достойнство на Пресвета Дева Мария се изразява с названието й Богородица, Богоматер, Божия Майка - Теотокос, както са я наричали св. Отци и учители на Църквата, и както по изволение на Светия Дух е била определена в догматическите решения на някои вселенски събори.

Друго,  също така важно достойнство на св. Богородица е нейното приснодевство. Нашата св. Православна църква истински проповядва за Божията Майка, че тя е Приснодева, т. е. всякога Дева, винаги Дева: преди зачеването на Спасителя, в зачеването Му, в раждането Му, след Раждането Му и вовеки!

Приснодевството на преблагословената св. Дева Мария се удостоверява както от Свещ. Писание, така и от Свещ. Предание, които взаимно се допълват и потвърждават.

От Свещ. Предание се знае, че през време на своето пребиваване в храма Мариам дала обещание пред Бога да си остане завинаги девица. Този обет е бил само нейно лично, дълбоко вътрешно всесърдечно дело; той не бил даден по съвет или под влияние отвън; никой от човеците за него нищо на знаел, следователно този обект е бил даден по внушение на Св. Дух, а така също и под Негово ръководство, и точно поради това той бил абсолютно благодатен. Случва се понякога човек, под влияние на моментно преживяване, като например внезапно заболяване или друго голямо затруднение, да изрече обещание за нещо трудно, което не е обмислил както трябва и за изпълнението на което не е премерил силите си, а после изнемогва,  отчайва се и понякога нарушава обета си. Не така е било с Мариам, защото тя всецяло принадлежала на Господа и всяка нейна мисъл, всяко чувство или желание у нея са били не само в пълна хармония с Божията свята воля, но и под всегдашното ръководство на Св. Дух. Затова именно даденото от нея обещание е било и най-добрата и най-благоуханна жертва, която тя могла да даде и дала пред Бога.

Според Моисеевия закон, когато някой от Израиля давал обет пред Бога, този именно обет трябвало да бъде изпълнен, а който пък даде обещание пред Господа и не го изпълни, той правел тежък грях и подлежал съответно на строго наказание (Числа 30:3; Второз. 23:21). Даденият от св. Дева Мария обет обаче е бил в противоречие с общото разбиране у евреите, че нито една девица не бива да остава неомъжена. В Стария Завет изобщо не съществува обичай девицата да не се омъжи, освен ако е душевно болна или е физически недъгава, а пък всички нормални моми обезателно встъпвали в брак. Това схващане се базирало на вярването, че Божието благословение се проявявало върху човека именно при раждането на деца. Затова и бездетството се смятало за Божие наказание, и бездетните жени са били укорявани (1Цар. 1:6; Лука. 1:25). По същите съображения когато един израилтянин умирал бездетен и имал неоженен брат, то последният се задължавал да се ожени за вдовицата му, за да въздигне потомството на брата си (Второз. 25:5-10; Мат. 22:24). Тъкмо това общоприето положение  станало причина да се открие даденият от Мариам обет. Когато тя станала пълнолетна и трябвало не само да си излезе от оградата на храма, но и да бъде задомена, и когато нейният духовен попечител свещеник Захарий - бащата на св. Йоан Кръстител, който бил и неин най-близък роднина, се погрижил как да я нареди в живот, то тогава именно тя - Дева Мария открила на него (и само на него) за своя обет, своето обещание пред Господа Бога. Разбира се, в качеството на неин попечител и настойник, заместващ с пълно право починалия неин баща и родител св. Йоаким, свещеник Захария имал пълномощието и властта да отмени този обет (Числа 30:4-9). Но той не сторил това, и за нас е трудно да разберем защо, след като съпругата му св. Елисавета вече е била по такъв чудесен начин освободена от укора на бездетството. По същите мотиви св. Захария не огласил и обета на светата Дева пред обществото. В такъв случай единственият изход от това положение бил да се намери старец вдовец, който под външния образ на формален брак, би се съгласил да бъде пазител на девството на Мариам. И наистина свещеник Захария намерил такъв благочестив и вярващ в Бога старец в лицето на св. Йосиф Обручник, който съгласно преданието бил вече на осемдесет години и имал шест деца от покойната си съпруга. Той бил от Давидовия род, от който била и св. Дева Мария. Св. Епифаний Кипърски пише: „Преданието изрично свидетелства, че Девицата е била обручена с Йосиф не за брачно общуване, а за да бъде тя запазена в девството си за свидетелство на бъдещето, така че домостроителството за пришествието на Господа в плът да бъде несъмнено удостоверено като станало без участието на мъж, но със силата на Светия Дух". Така се обяснява този факт, засвидетелстван от Свещ. Писание, че св. Дева Мария, след като е била обручена т. е. сгодена за св. Йосиф Обручник (Мат. 1:18) и доведена в неговия дом в град Назарет, тя и старецът не живеят брачен живот. По тази причина, когато се появяват първите признаци, че тя е непразна, той бил много смутен от това. Не знаейки същинската причина и бидейки убеден, че е извършен грях, но не желаейки да я осрами, той решава тайно в себе си да я напусне (Мат. 1:19). Но когато Ангелът му открива истината: „Йосифе, сине Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му" (Мат. 1:20-1), чак тогава тревогата е вдигната от светата му душа. Именно по този начин се обяснява и този въпрос на пречистата Дева към св. Архангел Гавриил, когато той й благовести, че тя ще роди Син: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам" (Лука. 1:34). Как не познава? Нали това става в дома на Йосифа, и нали той се нарича неин мъж, а тя негова жена (Мат. 1:16, 19, 20 и 24)? Да, наричат се, но само толкова и нищо повече! Ако тя наистина беше негова жена и ако той наистина беше неин мъж, тогава този въпрос щеше да е съвсем излишен. Но сега той ни открива нещо много повече, а именно: щом тя не знае мъж, значи няма такъв, значи тя наистина е взета от Йосиф не за брачен живот! А това именно потвърждава Свещ. Предание, че тя наистина е била дала обет за девство, и че този обет е бил най-главното и най-същественото в нейния богоугоден живот, че именно за спазването на това обещание се сключва един същински законен, при все това фиктивен брак.

И така, св. Дева Мария е дала пред Бога обет за девство и го е изпълнила. Св. Василий Велики свидетелства за нея: „Тя е чиста, свята и пренепорочна, и след като е станала Майка тя пребивава Дева". На въпроса на пресветата Дева към Архангела: „Как ще бъде това,  когато мъж не познавам?" (Лука. 1:34), той й отговорил: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото Което ще се роди от тебе,  ще се нарече Син Божи" (Лука. 1:35), т. е. не бой се, Мариам, обетът няма да бъде нарушен, напротив бидейки най-чистата и най-свята жертва пред Бога, именно спазването му ще даде на грешната земя и най-благоуханния Небесен Плод: това ще бъде най-чудната награда за една девица и за една майка: първа и единствена в човешкия род да зачене от Св. Дух, и да стане тя майка на Божия Син, за да стане Той Син Човешки!

След това дивно обяснение, което се разкрива на Мариам тя изрича своето очаквано от Небето съгласие и готовност: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти" (Лука. 1:38).

Много са и пророчествата за приснодевството на Божията Майка. Ето и някои от тях: тя е стълбата от чудесния сън на св. Патриарх Иаков, по която слезе Син Божи (Бит. 28:12-16); тя е Святая Святих с всичките и богослужебни принадлежности (Притчи 9:1); тя е горящата къпина при Божията планина Хорив (Изход 3:1-5); нея предобразява и чудесното преминаване на израилтяните под водачеството на Моисея през Червено море (Изход 13:18; 1416; 21:31) (вж. и срв. Първия Възкресен Богородичен - Слава и нине, Догматик на пети глас от Великата възкресна вечерня, намираща се в богослужебната книга Октоих - втора част, V-VІІІ глас) и т. н. И така с пълно право св. Църква поради тези богословски догматически истини за св. Дева Мария, взети от словото Божие и от богослужението, я нарича Приснодева - винаги Дева.

Църковният историк Никифор Калист е запазил за нас предание за външния вид на пресветата Богородица: „Тя е имала, четем у него, среден ръст, коси златовидни, очи ясни, миловидни и умилителни с маслинени зеници, вежди дъгообразни и умерено черни, нос продълговат, устни цветущи и изпълнени уста със сладки думи, лице не кръгло, но малко продълговато, ръце и пръсти също продълговати".

Но нека да кажем заедно със св. Отци на Църквата: „Наистина в Пресветата Дева не ни учудва сам непорочната и чиста телесна красота, но най-вече съвършенството на нейната душа". Св. Григорий Неокесарийски Чудотворец пише за нея, „че в лицето й е съкровището на благодатта", а пък св. Йоан Дамаскин свидетелства, че нейният ум е бил управляван от Бога и към единия Бог е бил отправен... Всичките й помисли са били душеполезни, свободни от всичко излишно..., очите й са всякога устремени към Господа, съзерцавайки вечната и непристъпна светлина, а ушите й са настроени за слушане на Божието слово. „У нас всички знаят, пише св. Игнатий Богоносец, че Приснодевствената Майка Божия е изпълнена с благодат и всички добродетели. Разказват, че тя при гонения и беди всякога е била весела; в нужди и бедност не се е огорчавала..., в благополучие е била кротка, към бедните е била милостива и милосърдна и им помагала. Тя особено обичала смирените, защото тя самата е била смирена". Св. Дионисий Ареопагит, който три години след своето обръщане в християнството се е удостоил да види в светия град Йерусалим лично Пресвета Дева Мария, така описва своето виждане: „Когато бях въведен пред лицето на Богообразната и светла Дева, мене ме обхвана отвън и отвътре такава голяма и безмерна Божествена светлина и се разля около мене такова чудно благоухание на различни аромати, че нито немощното ми тяло, нито духът ми са в сила да понесат толкова велики и изобилни знамения и начатъци на вечното блаженство и слава...".

Пресвета Богородица има венеца на чистите девици, и този й е най-хубав, затова защото тя със своята чистота е надминала ангелите. Св. Дева притежава нетленния и неувяхващ венец на доброплодните жени, каквито са били Сарра, Елисавета и други, но венецът й е преукрасен пред венеца на другите жени, затова защото, както родилият се от нея Иисус Христос е по-голям от всички люде, така и тя е по-блажена от всички жени. Св. Дева Мария има венеца на мъчениците - страстотерпците, защото като е стояла на лобното място - Голгота при св. Кръст, на който е бил разпънат Божественият й Син Иисус Христос, тогава с меч е била прободена нейната душа (Йоан. 19:25-27; Лука. 2:35); (Стояща и страдаща майка - Стабат матер долороза - лат.), т. е. тя е пострадала повече от всички мъченици. Пресвета Богородица притежава също и венеца на пророците, защото наистина е прорекла, че ще я ублажават всички родове (Лука. 1:48). Тя има и венеца на евангелистите,  защото тя е книгата на ипостасното Слово. Светата Дева има в притежание венеца на апостолите: ако св. Апостол Павел се хвали, като казва,  че „най-после се яви (Иисус Христос) и на мене..." (1 Кор. 15:8), то кой по-ясно го е видял от другите, освен Пречистата Му Майка? Последната притежава венеца на изповедниците, защото твърдо е изповядвала, казвайки: „Душата ми величае Господа, задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му: и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят" (Лука. 1:46, 49-50). Св. Богородица притежава също така и венеца на смирените,  защото тя е изрекла за себе си: „Задето Той милостиво погледна унизеността (смиреността) на робинята Си..." (Лука. 1:48). Богоматер има също и венеца на постниците, защото е покорила тялото си на своя дух. Има също и венеца на преподобните, понеже нейното успение е било пред Господа по-честно от смъртта на всички Негови преподобни. Пресветата Дева притежава венеца на милостивите, тъй като св. Църква я моли като извор на милости, казвайки: „Отвори ни дверите на милосърдието, благословена Богородице!". Тя има венеца на безсребрениците, защото е родила Лекаря, Който дава сила за излекуване, и Който е казал „Туне приясте, туне дадите". И сама тя даром (туне) подава благодат на онези, които й просят. И така св. Дева Мария най-накрая притежава венец по-голям от този на всички светии, взети заедно,  защото всички светци предстоят пред Божия престол със страх, а пък тя с майчинско дръзновение, ходатайство, застъпничество и любов отпраща нашите молитви пред престола на Всевишния - „много бо может молитва Материк о благосердию Владика" (Богородичен на VІ-ти час) и „Тя, ходатайствавшую спасение рода нашего, воспеваем Богородице Дево"... (Възкресен Богородичен на възкресния отпустителен тропар, глас трети).

Как ние, християните, отдаваме нашата религиозна почит към Пресвета Богородица в богослужението, музиката, поезията, живописта и пр.?

Следва (тук>...)

 





Още от "Православна мисъл":