ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » Църковно-научният проект "ПРАВОСЛАВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ"

Църковно-научният проект "ПРАВОСЛАВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ"

2013-10-21, автор: Д-р Десислава Панайотова, Сергей Кравец, рубрика: История

Интервю на д-р Десислава Панайотова със Сергей Леонидович Кравец, което се състоя веднага след св. Литургия в Руската църква „Св. Николай Мирликийски Чудотворец" в София на 13. 10. 2013 г. в Дома на Москва. Д-р Панайотова е експерт в Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ-БП и гл. редактор на Официалния сайт на БПЦ-БП. Сергей Кравец е организатор, ръководител и главен редактор на Църковно-научния център «Православна енциклопедия» (Русия). 

ДЕСИСЛАВА ПАНАЙОТОВА: Как се решихте да се включите в такъв грандиозен проект, като „Православна енциклопедия" и дори в момента да имате в него ръководни функции?
СЕРГЕЙ КРАВЕЦ: Разбира се проектът „Православна енциклопедия" започна постепенно и дори самите ние, неговите инициатори, отначалото не сме и предполагали колко мащабно ще се развие той. Енциклопедията произлезе от две различни инициативи. Първата беше свързана с работата на издателството на Спасо-Преображенския манастир на остров Валаам, в което от 1991 г. до 1996 г. с благословението на тогавашния манастирски игумен Андроник заработи малък кръг от хора, обединени около желанието да се трудят за специализирано издателство, което да развива писането и публикуването на църковни по своя дух научни, богословски и религиозно-философски трудове.  Паралелно с това около 1993 г. ние се амбицирахме да изработим издание, което да проследи историята на родната ни Църква от 17-ти до 20-ти век и така да допълним основополагащия труд на приснопаметния митрополит Макарий Булгаков - „История на Руската православна църква", който обхваща руската църковна история само до 17-ти век. Желанието ни беше в допълнителните статии за периода 17-20-ти век да включим и коментари на съвременни учени от Руската академия на науките, Московския университет и др., които притежават едновременно безспорни научно-изследователски качества и църковно съзнание. През 90-те години на миналия век този проект работеше под попечителството на приснопаметния Светейши патриарх Алексий ІІ и със стабилната подкрепа на тогавашния кмет на Москва г-н Лужков. Във връзка с изданието, през 1996 г. имахме знаменателна среща с патриарх Алексий ІІ, по време на която с патриаршеско благословение се роди идеята за издаване на Православна енциклопедия, която да запълни големите празнини, възникнали в руската историческа и енциклопедична литература през годините на комунистическата идеологическа пропаганда. Така издателството на Валаамския Спасо-Преображенски манастир се преобразува в Църковно-научен център за подготовка и издаване на „Православна енциклопедия", а нашият екип трансформира кодифициращия проект, допълващ „Историята" на митрополит Макарий, в изследователски проект с оригинален и приносен характер.
Д.П.: Кои бяха основните предизвикателства, трудности и успехи в съставянето и издаването на досегашните томове на „Православна енциклопедия"?
С.К.: В началото изпитвахме недостиг на научни кадри, които да могат да покрият със статии широкия спектър от теми, залегнали в съдържанието на енциклопедията. Постепенно обаче към проекта започнаха да се присъединяват стотици научни сътрудници от Русия и чужбина, които пишат статии с фундаментално значение. Сред тях болшинството бяха утвърдени университетски преподаватели, но най-новата тенденция е възрастта на авторите да се подмладява и вече ползваме компетентността и на млади асистенти и докторанти, много от които активно работят в руски и чуждестранни архиви. Около 40 процента от настоящия ни екип се състои от млади кадри, включително учени-духовници. Приобщават се учени от гранични научни области. Това е полезно, имайки предвид, че патриарх Алексий ІІ ни благослови да работим за издаването на енциклопедията в 50 тома. До този момент сме издали 32 тома. Това успяхме да свършим в периода 2000-2012 година. В момента доработваме 33-ти том. Около 2000-та година към руския екип започнаха да се присъединяват църковни учени от Александрийската, Грузинската, Българската, Сръбската и Кипърската православни църкви. Статията за Йерусалимската църква бе толкова силно одобрена от Йерусалимския патриарх Теофил ІІІ, че той помоли за придобиване на преводачески права върху нея, така че статията да може да бъде ползвана за нуждите на Йерусалимската патриаршия. Грузинският патриарх Илия ІІ бе особено активен - по негова лична инициатива се събра цял екип от грузински учени, които особено силно допринесоха за написването на издадените досега енциклопедични томове. Самият Руски патриарх Алексий ІІ  също допринесе към съдържанието на „Православна енциклопедия" като въведе цели нови раздели в нея. За тях бяха създадени над 2500 нови статии - например за православните светии на Запад, които са се подвизавали в периода до 1054 г., както и 1000 статии за новомъчениците за вярата.
Д.П.: Как постигате историческа обективност и коректност в статиите на „Православна енциклопедия", които разглеждат въпроси от дискусионен характер и по които различните поместни православни църкви имат разминаващи се и понякога дори противоположни позиции?
С.К.: Историческа коректност се постига чрез диалог и изрядна научна работа. Например, честа практика е да изпращаме изследователски групи да работят в различни държавни архиви до доказване на безспорната историческа истина. В научни срещи се посочват болезнени въпроси и се търси начинът за тяхното научно разрешаване. Ако все пак, към момента на издаването на съответния том от енциклопедията различните гледни точки не могат да се помирят, те се излагат равнопоставено.
Д.П.: Как виждате възможностите за принос на Българската православна църква и българската научна общност към създаването на статии за „Православна енциклопедия"?
С.К.: До този момент работим главно със 7-8 учени от България, сред които най-активен е д.и.н. Димчо Чешмеджиев - доцент в Пловдивския университет. Бихме се радвали, ако в близко бъдеще успеем да се поздравим със засилено българско участие. Тъй като ни предстои подготвянето на твърде важни статии за Охридската архиепископия; за Търновската патриаршия; за положението на православните българи по време на Фанариотския период, когато Константинополската патриаршия упражнява духовна власт над тях; за въпроса, свързан с Църквата в Македония, и мн. др. Това са трудни и ключови статии и ние много разчитаме на българските учени, които да ни помогнат да доуточним списъка и темите им. Те ще бъдат включени в томовете от 33-ти до 50-ти. Много бихме се радвали, ако Българската православна църква в бъдеще се присъедини към възможно превеждане на „Православна енциклопедия" на езиците на съответните Поместни православни църкви.
Д.П.: Кой в България изпълнява функциите на представителство на издателството, отговарящо за създаването на „Православна енциклопедия"?
С.К.: В България това е Подворието на Московския и на цяла Русия патриарх. То има за свое седалище Руския храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец" в София. Например в Армения представителството ни е самата Арменска академия на науките. Във Финландия - конкретни епископи. В Сърбия това е Черногорският митрополит Амфилохий.
Д.П.: Г-н Кравец, сърдечно Ви благодаря за подробното представяне на „Православна енциклопедия". Желая на целия екип на изданието благословена от Бога работа за полза на Църквата и обществото, както и много нови сътрудници, включително и от България!
С.К.: И аз Ви благодаря. Надяваме се на Божията подкрепа и на ползотворно съвместно сътрудничество!





Още от "Православна мисъл":