ЛЕСТВИЦА

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

Св. Григорий Палама
Да се научим на мълчание

Да се научим на мълчание

Игумен Нектарий (Морозов)
Да станеш Йоанов

Да станеш Йоанов

Пенка Христова
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » СМЪРТТА КАТО УЧИТЕЛ

СМЪРТТА КАТО УЧИТЕЛ

2013-11-02, автор: Ставр. ик. Иван Лалов КОНДАКОВ, рубрика: Теология
Проповед за 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение[1]

Чедо, спомни си, че ти получи доброто си приживе, а Лазар - злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават" (Лука. 16:25-26)

DeathTheTeacher.jpg

Братя и сестри,

Има няколко дни в годината, в които св. Църква е наредила да си спомняме за покойниците. Това са задушниците и днешната неделя. Тези молитвени помени, както ги нарича народът, от една страна, облекчават съдбата на умрелите, от друга, ни умъдряват. Те ни отвеждат духом в друг мир да погледнем на отишлите си преди нас и да помислим дали са в лоното на Авраама при праведнците или жестоко се мъчат, както ни представя задгробния мир днешното св. Евангелие. Мисълта за умрелите ни насочва към по-смислен живот.

Има учители и професори по много науки, но най-мъдър и водещ към висините учител е смъртта. Тя е професор, който говори на всички езици и има разрешение да поучава във всички страни. Край всеки човешки гроб се издига катедрата на този велик учител на живота - смъртта. Той резюмира своите поуки така: научете се: 1) колко е преходен животът; 2) каква скъпоценност е все пак животът; 3) каква отговорност е животът.

Колко преходно е всичко и как бързо отминава. Единствен само Бог е вечен. Да живееш и в мраморен палат, всеки ден бляскаво да пируваш като богаташа от евангелската притча, най-знаменит управник или учен да стане, ще ти дойде краят. Днес заплануваш, че ще отлетиш със самолет на морски курорт, а докато се приготвиш за път, може вече да летиш към вечността. Човекът е пръст, славата - дим, а краят - изгниване. Нека чуем този глас на мъртвите и се сепнем да не кроим планове и желания да живеем само за тая земя. Жалко е, че отбягваме да мислим за смъртта. А тя ни наставлява да не бъдем високомерни, защото животът тук е много кратък, и ни учи, че сме граждани на два свята, без да можем да останем завинаги в тукашния. За земния живот ние получаваме само транзитна виза, а само в отвъдния имаме постоянно живелище. Тук сме пътници, а там е нашата постоянна родина. Смъртта ни упреква: Как можете да живеете така лекомислено с мисъл само за ядене, наслади и забави? Защо ставате пленници на въздушни кули? Имате единствена ценност, която ще отнесете отвъд. Това са добрите ви дела. Сторете ги!

А каква ценност е животът! Той е кратък наистина, но въпреки това е най-скъпият дар от Бога. Човек се ражда с отворени ръце, с надежда и възможност да владее всички блага на тоя свят, а умира със скръстени ръце, в знак на това, че не е взел и не може да вземе от него ни прашинка отвъд. Бързо летящите ни дни отминават и стават минало, което не ни принадлежи. Не знаем бъдещето си, а днешният ден ни предлага възможност да се проявим. Вижте, като че казва смъртта, крайната цел, в която се влива вашият път и използвайте тоя живот, за да придобиете вечния. Днес все още можете да живеете с мисъл за Бога, можете да обичате своите ближни, можете да поправите миналото си, да проверите дали сте в ред със своята съвест. Направете тая проверка, защото утре може да бъде късно.

Каква отговорност е животът! Това е третата поука на смъртта. Животът е голяма отговорност. Когато удари последният ни час, за какво бихме съжалявали най-вече? Раздялата с домашните? - Но вярата ни учи, че ние пак ще се видим отвъд. Или ни е жал за неизпълнените планове и несвършена работа, за богато наредения дом, лека кола и пр.? - Всичко това ще остане да довършва друг и да се радва на оставеното. Страдаме още в сюблимния момент при раздялата на душата от тялото. Но не това е най-страшната болка. Най-много ни плаши равносметката на живота, която се прави веднага: нашата отговорност пред Бога за всяка дума и всяко дело. Какво ще стане с нас? Къде ще идем? Затова е предупреждението на Господа Иисуса: „Бъдете... готови, понеже в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий!" (Лука. 12:40).

Готови ли сме? Живеем ли съзнателно? В ред ли са делата ни? Готови ли сме за смъртта? Не ще ли открият пред погребалния ни ковчег нередности в нашите домакински или служебни задължения? Не ще ли рухне цялата фасада, зад която сме прикривали нашите скрити порочни мисли, чувства, желания? Бихме ли могли да се помирим с околните? Не виждаме ли безсмислието на кавгите ни често за дреболии? Колко жалко е, че често заговорваме за някой, че е добър, едва след като вече не е между нас. Поднеси цветя на обичания, докато е край теб, а не само на гроба му! Обичай хората! Идва час, когато ще стоиш край гроба им и ще плачеш. Всяка блага дума, всеки утешителен поглед и всяка проява на обич... Всичко това ще те съпътства зад гроба.

Братя и сестри,

Нашата вяра в Бога ни води към един друг живот. Смъртта не е край, а начало на истинския, вечния живот. Там - отвъд, ще видим неизказани неща, ще намерим Божия мир. Ще влезем в бащиния дом на Отца.

Ето, днес ни се напомня за богаташа и бедния Лазар: „Умря сиромахът и занесоха го ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи доброто си приживе, а Лазар - злото; сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към вас да не преминават" (Лука. 16:22-26).

Прочее, земният живот трябва да бъде подготовка за отвъдния, за вечния живот. Амин!

 

"Църковен вестник", брой 20, 2013 г.

 

 

 


[1] По проф. Т. п. Тодоров

 

 





Още от "Православна мисъл":