ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Семейство » Интимността преди брака

Интимността преди брака

2013-11-10, автор: Протойерей Максим Первозвански, рубрика: Семейство

Как да обясняваме на подрастващите, че интимните отношения преди брака са нещо недопустимо? Днес е прието да се смята, че в това няма нищо опасно. А забраните спрямо младежите, ако изобщо имат ефект, действат в обратна посока: колкото повече им забраняваш, толкова повече се стремят към това. По този проблем своето мнение споделя протойерей Максим Первозвански.

brakut.jpg

Проблемът за интимните отношения преди или извън брака - това е едно от най-непреодолимите препятствия по пътя на съвременните хора. Главният аргумент, използван в подкрепа на предбрачните интимни отношения, е: „Но ние просто се обичаме! И на никого не пречим. Нима сме сторили на някого нещо лошо? Защото вашият Бог е толкова безмилостен, че ни забранява да се обичаме така, както ние го искаме?"

 

Православният човек няма потребност от ненужни обяснения. Просто така е казал Господ. А Той добре знае какво говори. Православният човек безрезервно приема и спазва онова, което Господ му е казал  в Своите заповеди.

Но когато ни се наложи да обясним на невярващ или невъцърковен човек защо едно е позволено, а друго - не, трябва да си спомним, че думите на Бога нямат такава безусловна сила и смисъл. Всяко Негово слово, всяка Негова заповед са, от една страна, божествени по своето естество, но от друга страна, те не са нещо недосегаемо за човешкия ум. Те могат по един или друг начин да бъдат обосновавани, да им се дава обяснение. Същото се отнася и до изпълнението на седмата заповед: Не прелюбодействай (Изх.20:14), в която именно се съдържа и забраната за интимни отношения преди брака.

На пръв поглед изглежда, че младите, или не толкова млади хора, които встъпват в интимни отношения преди брака не пречат на никого. Да, не пречат другиму, но пречат на самите себе си. Има сред тях такива, които се отнасят към сексуалните отношения като към спорт и реално изобщо не обръщат внимание на това кой имат до себе си - жив човек или нещо друго. За подобни хора този начин на живот е част от обичайното им ежедневие - подобно на поредна бира, без ни най-малко да се замислят.

Разбира се, това е личен живот, личен избор. Но тук трябва да подчертаем факта, че такива хора, за съжаление, се оказват неспособни за сериозни чувства, сериозна любов.

От техните уста могат да се чуят твърдения от рода на тези, че любовта е приятна само в дадено време. Че само в определен етап, в специфичен период от време човек изпитва любов към другия, след което всичко се стопява. Обикновено такива хора ограбват себе си. Те се оказват неспособни да изпитват сериозни и дълбоки чувства.

Божиите заповеди - инструкции за експлоатация

Като цяло Божиите заповеди не са нещо, което просто така съществува, което просто така е написано. Те са нещо от типа на „Правила за движение по пътищата" или инструкции за експлоатация.

В своя живот - личен, семеен, обществен - човек може, съвсем естествено, да се размечтае за себе си и да си върши каквото пожелае. И точно тук бихме могли да го сравним с някой функциониращ уред от рода на пералня, компютър или хладилник. Защото човек притежава свободна воля, но при наличието на определени ограничения. Тоест, и в неговите действия, подобно на тези уреди, е потребно прилагането на инструкции за експлоатация.

Когато си купите нова пералня, какво трябва да направите най-напред, ако сте достатъчно разумен човек? Вие няма веднага да включите кабела и да натиснете бутона, ами първо ще прочетете инструкцията за експлоатацията й, в която може да е написано, че барабанът е закрепен със специални винтове. И ако не отделите нужното внимание и време, за да се запознаете за какво става дума, а веднага напълните машината с пране и започнете изпирането, това ще унищожи барабана.

По-нататък, когато започнете да ползвате уреда, преди прането се изисква да извадите от джобовете всякакви ядки, гайки и твърди предмети. Желателно е също така да използвате специални добавки, за да бъде предпазен уредът от образуването на наслоения върху нагревателните елементи. Ако не правите всичко това, пералнята много бързо ще стане негодна за употреба.

Същото се получава и с човека. Заповедите Божии и църковните правила - това са точно такива инструкции за експлоатация. Ако не ги следваме, животът ни ще рухне. И първият резултат ще бъде най-вече неспособността да изпитваш сериозни, дълбоки чувства, да изпълваш живота си с любов и вярност.

Постоянно се сблъсквам със случаи, при които партньорите са считали за нормално да имат интимни отношения преди брака, а впоследствие това се превръща в предмет за проявяване на постоянна ревност от страна на някой от двамата. Той разсъждава така: „Няма значение дали за моята съпруга аз съм първият, защото щом си позволи да има интимни отношения с мен още преди брака, как тогава мога да смятам, че за нея светостта на брака има някакво съществено значение. Явно за нея интимните отношения извън брака са нещо приемливо!"

Същото може и съпругата да помисли за своя мъж. Щом той не е гледал на интимните отношения като нещо, което няма място извън брака, тя започва да се бои да го пуска в командировки - бои се, че там някъде той може да прояви склонност да си позволи нещо подобно.

Всъщност веднъж преминалият по този път човек действително променя себе си. Навремето, много години назад, хората, нарушили целомъдрието преди брака, били определяни като „опетнени". Не в смисъл, че са им били поставяни някакви петна, а в смисъл, че такъв човек подлагал себе си на развала, излизал от общоприетите норми, и така застава изправен пред изключително сериозния, отговорен въпрос - дали е способен да създаде семейство? И, съответно, ако е жена - дали е способна да създаде семейство, да изпълва живота си с любов и вярност към един човек?

Необратимата промяна

В нашия живот съществуват множество табута - вид вътрешни прегради, които човек много трудно преодолява. Освобождаването от подобна сериозна бариера представлява и самото встъпване в интимни отношения.

Вече има изписани множество различни творби, направени са многобройни филми за всички онези трудности, които подрастващите преодоляват, когато пожелаят да встъпят в интимна връзка. Нямам предвид тук християнските филми, става дума за НЕхристиянските, комедийните, пошлите... Даже и там е показано колко сложно е това - девственият човек да се откаже от своето девство.

Но щом веднъж го загуби, тази бариера, табуто за него престава да съществува. По-нататък за такъв човек не представлява никаква трудност да променя с лекота своите партньори. Това е факт. Встъпи ли веднъж в интимни отношения преди брака, човек и занапред върши това с лекота.

Горното е само един от характерните моменти на настъпилата промяна. Но най-същественият момент, за който вече споменах, това е, че на практика във вътрешния свят на такъв човек нещо се разрушава. Може много да говорим какво точно се разрушава и как се случва това, но в действителност повечето от нас все още вярват в любовта, имат желание да създадат здраво семейство, да живеят с верен мъж или жена до дълбока старост, да отгледат деца и внуци и да бъдат щастливи в семейния си живот.

Подобни чувства така или иначе присъстват скрито у човека, дори когато той е загубил ума си дотам, че да си казва: „Няма какво да мисля за това сега, просто ми трябва да си имам някого в леглото", или пък: „Обичаме се, но за семеен живот ще мислим по-нататък". Само че при подобен тип разсъждения човек разрушава у себе си нещо много важно. Не случайно св.ап. Павел казва: ...Който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът (1Кор 6:16).

Дори да са отношения, с които човек не се обвързва по никакъв сериозен начин, ами просто си плаща за тях, пак се получава известно трайно, взаимно врастване в плътта на двамата. Ето защо всеки един разрив не е обикновено разделение - като в някаква шахматна игра, при която партньорите се събират да поиграят, след което си тръгват и забравят един за друг, - той оставя трайна следа в живота им.

Знаем, че човек, на когото нещо не му е провървяло преди брака, даже да не е било по отношение на интимна връзка, ами просто в някаква влюбеност, при която започват срещи, появяват се очаквания, а накрая нищо от това не се реализира, той преживява изключително тежка травма. Впоследствие тя се лекува години наред понякога.

Ако в подобна връзка са били включени и интимни отношения - някакво подобие или сурогат на семеен живот, - тази травма се оказва се още по-тежка. Случва се да бъде излекувана, но белезите остават. Нерядко изобщо не може да бъде заличена - в сърцето му остава едно прободено място. Травмата не се разраства. На човек може да му се стори дори, че вече не усеща болка, но там, където се очаква да има любов и е задължителна проявата на доверие, топлота, на нещо дълбоко и трайно, там обаче се появява пустота. Стъклени очи и празно сърце.

И тук става дума за най-главното - за това, което младите не очакват, мислейки си, че нищо лошо няма да се случи, ако поживеем заедно и после се разделим.

То е същото, както когато човек си казва: „Ще съгреша, пък после ще се покая". Когато човек греши и като цяло прави един или друг нравствен избор, той извършва конкретно действие, и това действие, този избор внася у него промяна. Човек, който губи своята девственост, на другата сутрин се събужда по-различен. Естествено, той може да отиде на изповед, да изповяда стореното и да попроси от Бога опрощение, но вече няма да бъде същият. Предишният му образ - не, той няма да се върне. 

Оказва се, че не е невъзможно да се обяснят на подрастващите тези неща. И че не е чак толкова сложно. Естествено, това не става чрез голи наставления. Нужен е сериозен и задълбочен разговор. За тази цел е задължително да се научите да разговаряте с децата си. И училищният преподавател трябва да говори за тези неща на своите ученици.

По мое мнение това не е нещо чак толкова трудно: да се каже, че правилата за движение по пътищата са изписани върху асфалта с кръв. По същия начин и Божиите заповеди са изписани с кръв в живота на хората. Ако не искаш да разбиеш живота си, да го погубиш, трябва да следваш тези заповеди. След десетина години може даже и да не помниш името на това момче или момиче, с което днес искаш да преспиш - тук става дума за един преходен елемент от живота ти. Но тази постъпка може да постави целия ти живот върху наклонена плоскост.

И редом с това не е зле да напомните за факта, че в наши дни в страната ни (има се предвид Русия, но аналогична е ситуацията и в България, бел.ред.) 85 от всеки 100 брака завършват с развод. Това е още едно потвърждение, че хората, отнесли се небрежно към сексуалните отношения извън брака, се оказват неспособни да създадат и съхранят свое собствено семейство. А това винаги е нещастие в живота на тези хора, в живота на децата им. Не смятам, че хората, встъпващи в живота, биха искали да бъдат нещастни. Ето защо главният аргумент е този - ако искаш да не бъдеш нещастен, недей да правиш това, синко (или дъще).

 

www.pravmir.ru

Превод: Анжела Петрова

Ред.: А. Хр.

 





Още от "Православна мисъл":