ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » Празнуването на Пресвета Богородица в богослужебния живот на Православната Църква - 1 част

Празнуването на Пресвета Богородица в богослужебния живот на Православната Църква - 1 част

2013-11-18, автор: Протойерей ставрофор. д-р Владимир Вукашинович, рубрика: Теология

PresvBca_brodirana_ikona.JPG

Христовата Църква празнува Пресветата Божия Майка по различни начини и по различни поводи. И трите богослужебни кръга, по които се молим - дневен, седмичен и годишен, съдържат много песни, молитви и служби на Богородица.

Преди да кажем няколко думи за това как Пресвета Богородица молитвено се чества и прославя в нашата Църква, ще се спрем на един, струва ми се, важен въпрос. Какво значи да празнуваме някое събитие от живота на Божията Майка? Какво правим, какво се случва с нас, когато празнуваме и богослужебно прославяме Нейното Рождество, Нейното Въведение в Храма или Нейното Успение? Същността на това, което се случва по време на празника, не може да бъде сведена до човешки думи или изразена с тях, колкото и добре да са подбрани и точно изказани. От друга страна, това не значи, че не можем да говорим за същността и смисъла на празника по такъв начин, че неговата същност да ни бъде по-близка и ясна. На първо място трябва да знаем, че присъствието на празничното богослужение означава навлизане в едно друго измерение на живота, откриване - чрез непосредственото участие и преживяване с цялото ни същество - на един нов начин на съществуване, който надхвърля пространствено-временните рамки на нашия всекидневен опит, като същевременно остава в тях.

Светодуховната природа на богослужението, светодуховният опит на празника ни прави участници и действащи лица в събитието, което честваме, а светотайнствената природа на Църквата ни предава, дарява ни спасителните последици от тези събития. Празнуването предполага и нашата лична среща с този, когото празнуваме - ние, чествайки празниците на Пресветата Дева, Я срещаме и като Младенец в обятията на Своята майка Анна, и като Девица, пред която стои Архангел Гавриил, и като Майка на Живота на смъртния одър - и през цялото това време се намираме под Нейния майчин покров и биваме закриляни от Нейните майчини молитви.

Христовата Църква празнува Неговата Пресвета Майка по различни начини и по различни поводи. Всичките три богослужебни кръга, по които се молим - дневен, седмичен и годишен, съдържат песни, молитви и служби на Богородица. Към Нея са отправени молитвите на Повечерието, към Нея се възнасят тропари на малките и великите Часове, Нейни са каноните, богородичните и кръстобогородичните в Октоиха, Нейни да догматиците, към Нея е насочен молитвеният възглас в края на всяка велика и малка ектения. На Нея са посветени и особени празници, отбелязващи спомена за събитията от живота на Пресвета Богородица, както и за всичко, свързано с Нейното име - Покров, полагане на пояса, Нейните чудотворни икони в целия православен свят. Всички Богородични празници са неподвижни, всички са дълбоко вкоренени в историята като свещени, неоспорими факти. Любовта към Богородица и молитвеното Й почитане преливат от храмовото благочестие в личното домашно, килийно - наречете го както искате, само не и частно - благочестие. На Богородица се молим с думите от молитвеника, по броеницата и с воплите и въздишките на нашето сърце.

Но да се върнем на нашата основна тема. Празнуването на Пресвета Богородица на нивото на годишния богослужебен кръг е организирано с цяла поредица от Нейни празници. Към тази група принадлежат Малка Богородица, Въведение, Благовещение, Сретение и Голяма Богородица.

Малка Богородица, или Рождество на Пресвета Богородица, Църквата празнува на 8 септември. Раждането на бъдещата Божия Майка от срещата на две лози - царската, Давидовата, по бащата Йоаким, и свещеническата, Аароновата, по майката Анна, представя начина, по който се е стигнало до него - чрез зачатие в дълбока старост, което е своеобразно въведение в свръхестественото, безсеменно зачатие на Пресветата Богородица и Приснодева Мария. Това, като една от основните теми на този празник, подчертават тропарът на предпразненството и кондакът на празника, в които се казва, че неплодната ражда Богородица.

Трябва да кажем и това, че Църквата, освен деня, в който се е родила Богородица, чества и деня, в който Тя е зачената, с празника Зачатие на света Анна, който се празнува на 9 декември.

На втория ден на Малката Богородица празнуваме паметта на Светите Богоотци Йоаким и Анна. Тук действа едно правило на празнуване, един принцип, според който е съставена и организирана църковната богослужебна година, и той се състои в това, че на втория ден на някой голям празник се честват действащите лица, участвали в него, които по някакъв начин са довели до него. Така на втория ден на Рождество Христово празнуваме Пресветата Божия Майка, на Богоявление - Свети Йоан Кръстител, на Сретение - Свети Симеон Богоприемец и т. н. Тук ни се открива великата тайна на Божието действие в историята - Бог винаги призовава към Себе Си, търси, подбужда, мотивира, вдъхновява човеците да бъдат Негови свободни съработници. Именно тази тайна на съработничеството, съдействието и взаимоотношението между Бога и хората ни се открива в този хеортологичен принцип.

Въведение, или Въвеждането на Пресвета Богородица в Храма, празнуваме на 21 ноември, и този празник винаги се пада по време на Рождественския пост. Богословското послание на този празник с особена дълбочина се съдържа в кондака на празника, в който пеем, че Богородица, която е храм на Спасителя, днес се въвежда в Дома Господен... Тук се срещат двете концепции за храмовото благочестие и се поставя граница между двата Завета, Стария и Новия, която ще отдели един от друг двата различни начина на преживяване на сакралното пространство. Според единия, по-стария, според който са конципирани повечето световни религии, и по-точно онези, които имат форма на храмова религиозност, Бог обитава в определено пространство, било то сътворено или несътворено, и това пространство е своеобразен дом Божи. Според другия, по-новия, който носи християнството, Бог вече не създава Своя храм преди всичко от камък, но и от човешко тяло. Сега живи камъни в храма на Отца - християните, по думите на свети Игнатий Антиохийски, градят и създават дом за Него. Естествено, това е възможно благодарение на Тялото Христово, което е този нов храм, но и благодарение на тялото на Богородица, което е направило възможно раждането на Тялото Христово, и с това то, по един специфичен начин, е Негов, Христов Храм.

(следва тук>...)

www.pravoslavje. бр.1093

Превод от сръбски: Татяна Филева

eisodia.jpg

 





Още от "Православна мисъл":