ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » Празнуването на Пресвета Богородица в богослужебния живот на Православната Църква - 2 част

Празнуването на Пресвета Богородица в богослужебния живот на Православната Църква - 2 част

2013-11-19, автор: Протойерей ставрофор. д-р Владимир Вукашинович, рубрика: Теология

(Продължение от тук>...)

Христовата Църква празнува Пресветата Божия Майка по различни начини и по различни поводи. Всичките три богослужебни кръга, по които се молим - дневен, седмичен и годишен - съдържат песни, молитви и служби на Богородица.

Празника Благовещение на Пресвета Богородица, съответно събитието, при което Христос, според благата вест на Архангела, е безсеменно заченат в Нейната утроба, Църквата чества на 25 март. Датата на честване на този празник е установена посредством датата на честване на Христовото Рождество, така че да е девет месеца преди него.

Богословието на този празник изцяло е свързано с въплъщението на Бога и най-ясно е изразено в тропара на Благовещение, в който се казва, че „Син Божи става Син на Дева", съответно, че Бог става човек, за да може, както по-късно ще кажат Отците на Църквата, човек да стане бог. Кондакът на празника: „На Тебе, Богородице, Поборницата-воевода, ние, Твоите раби, избавени от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, за да Ти викаме: радвай се, Невесто Неневестна!" е първият кондак на известния молитвен химн на Пресвета Богородица - Акатистът на Благовещение, който вярващите с любов и благоговение четат в домовете си и който богослужебно е включен в състава на утренята в събота на петата седмица от Великия пост като т. нар. „второ бдение".

Когато става дума за акатистите, трябва да обърнем внимание, че тази молитвена форма е толкова популярна сред вярващия народ, че често се случва богослуженията, в които са включени акатисти, да са много по-посещавани, отколкото службите от всекидневния богослужебен кръг. Например, ако на вечернята в четвъртък се служи акатист, този ден църквата ще бъде препълнена с хора, докато за вечерните служби в сряда и петък не може да се каже същото. Защо е така? Една част от отговора се съдържа в любовта и молитвеното почитане на личността, на което се чете акатист, в този случай на Пресвета Богородица. Другата част се състои в самата форма на акатиста като молитвен състав, съответно в начина, по който верните могат да участват в него. Със своята структура, с множеството еднакви и запомнящи се припеви, с простата си композиция, с повторението на еднакви текстове акатистът ни напомня за службите в древния енорийски типик, приспособени за употреба от целия вярващ народ. За това би трябвало да се замислим по-дълбоко и сериозно.

Благовещението почти винаги се изобразява на олтарните двери на нашите храмове. Защо е така? Защото - благодарение на това, което е станало тогава (а то е Божието Въплъщение), както и на това, което ще се случи след Неговото Възкресение и слизането на Светия Дух (а то е светотайнствената възможност за причастност към Неговото Тяло), - всички ние можем да влезем в Светая Светих, както някога първосвещеник Захария е въвел в същата тази Светая Светих, като първи плод на човешкия род, отроковицата Мария, бъдещата Богородица.

Празникът Сретение, съответно Срещата на Богородица и Богомладенеца Христос със стареца Симеон, честваме на 2 февруари. От богослужебните особености на този празник можем да направим извода, че той принадлежи към групата на Богородичните празници, защото неговата служба, когато се случи в неделя, се комбинира с възкресната служба, а не се изменя изцяло, както става със службите на Господските празници.

Самото название Теотокос (Богородица), показва дълбоката свързаност на Богородичния култ и Нейните празници с Христовите празници. Тя винаги се прославя като Негова Майка, затова херменевтичният ключ към всеки Богородичен празник е Христос. Тази свързаност най-ясно виждаме в примера с празника Сретение.

Празника Успение на Пресвета Богородица Църквата чества на 15 август. Той се е празнувал още през ІV век в състава на общия празник Събор на Пресвета Богородица, а като самостоятелен празник е започнал да се празнува едва през VІ век в Йерусалим.

На този ден Църквата прославя успението, или смъртта на Дева Мария, Майката на Господ Иисус Христос. „На Твоето безсмъртно Успение се събрахме...", пее Църквата в първа песен от канона на този празник, разкривайки - още в тези първи, начални думи - самата същност на успенската радост - Безсмъртното Успение, съответно, Безсмъртната смърт! Църквата спомня смъртта на Тази, Чийто Син - както казва нашата християнска вяра - е победил смъртта, възкръснал е от мъртвите и ни е дал обещание за общо възкресение и славна победа на безсмъртния живот.

В смисъла на този празник задълбочено вниква отец Александър Шмеман, като казва: „Смятам, че същността и смисълът на смъртта на Божията Майка най-добре са изразени на иконата на този празник. На нея Божията Майка лежи, упокоена на смъртния одър. Около Нея стоят Христовите апостоли, а над Нея - Христос, Който държи на ръце Своята Майка, жива и завинаги съединена с Бога във вечността. Следователно ние виждаме смъртта и това, което се е случило в тази смърт: не раздяла, а съединение; не скръб, а радост; и в крайния изход - не смърт, а живот. „И след Рождеството - Дева и след смъртта - жива", пее Църквата, гледайки тази икона, и добавя: „В рождеството си запазила девството, в успението не си оставила света". Виждайки светлината на тази смърт и стоейки в светлината край Нейния смъртен одър, започваме да разбираме, че смърт вече няма и че умирането на човека е станало чин на живота, станало е навлизане на човека в истинския живот, който е безсмъртен, вечен. На светлите двери на смъртта Христос среща Тази, Която Му е предала целия Си живот, Която Го е обичала докрай: и ето, смъртта става радостна среща! Ето, животът побеждава смъртта!"

(следва тук>...)

 

www.pravoslavlje. Бр. 1094.

Превод от сръбски: Татяна Филева

 

 





Още от "Православна мисъл":