ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Образование »  Семейството, образованието и християнските ценности в нашия живот

Семейството, образованието и християнските ценности в нашия живот

2013-11-21, автор: Ловчански митрополит ГАВРИИЛ, рубрика: Образование
СЛОВО на Ловчанския митрополит Гавриил при откриване на кръглата маса "Семейството, образованието и християнските ценности в нашия живот", 20.11.2013 г., Ловеч

semejstvo1.jpg

Събрали сме се на този форум, подтиквани от неотложна нужда. Именно насъщна, жизненоважна е необходимостта от задължителното въвеждане на религиозното образование в българските училища и в частност на преподаването на Православното християнско учение и ценности. Тези думи не са преувеличение, а отразяват пряко действителността, в която живеем. Все повече родители и учители алармират, че у децата и младите хора в България не само че и дума не може да става за висока нравственост и добродетели, но липсват дори и нормални човешки взаимоотношения. И това не е откъслечно, спорадично явление, но реалност, чийто образ и мащаби плашат. Нисък морал, разврат, пиянство, агресия и насилие, съчетани с посредственост, наркотици и всякакъв род престъпления се превръщат в ежедневие за учениците. Пред очите ни се оправдава истината, изразена кратко от Достоевски: „Където няма Бог, всичко е позволено". Защото опитът доказва, че когато в човешката душа вярата в Бога бъде изгубена или убита, то дори и най-жестокото престъпление става позволено. За съжаление, такъв е и опитът в българското училище.

След семейството, именно училището е призвано да сее нравственост у децата, да се грижи да образова не само ума, но и сърцето. За съжаление, трябва да признаем, че нито семейството, нито училището е способно да изпълни това свое най-високо призвание. Родителите - самите те са живели в едно атеистично общество и често пъти се затрудняват в духовното възпитание на своите деца. Училището, от своя страна, поема тези духовно неориентирани деца в системата си, но вместо да се бори с болестта, я задълбочава. То дава знания на разсъдъка, но е с вързани ръце да направи сърцата на децата светли, състрадателни, пленени от добродетелите и чистия живот. И накратко казано, една след друга се рушат нашите основи, идеали и светини: вярата, семейството, децата, образованието.

Ние сме твърдо уверени, че един от най-неотложните отговори на тази не просто криза, но надвиснала катастрофа е преподаването на Религия-Православие да бъде въведено в задължителната програма на българските училища. Ако религиозното образование можеше да се осъществи успешно под някаква друга форма - не бихме имали нищо против. Но опитът показва, че такива форми на преподаване като СИП или часовете по програма „Успех" далеч не са способни до постигнат желаните резултати. Сами знаете, че училищата в Ловеч нямат финансов интерес да организират СИП-ове, нещо повече - те са допълнителен разход. В много училища, където има СИП-ове, те обикновено се дават на учители по други предмети, за да си допълнят часовете. Често СИП-Религия се предлага заедно със СИП-ове по модерни предмети като Информационни технологии, чужди езици и пр., предоставяйки на децата един предрешен избор. Законовата рамка, регламентираща посещенията на СИП за деца на целодневно обучение, е също крайно неблагоприятна и създава условия на тези деца да им бъде попречено, ако изявят желание да изучават религия. Курсовете по програма „Успех", от своя страна, са винаги в извънучилищно време - време, което учениците трудно могат да прежалят. И най-накрая - не всеки директор благосклонно се отнася към религиозното образования като цяло или към Православието в частност.

В тази връзка ми се иска да споделя и няколко мисли относно концепцията на Българската православна църква за религиозното обучение в българските училища, съотнесена към концепцията на МОН по същия въпрос. Същността на концепцията, изготвена от Обществения съвет под председателството на проф. Г. Бакалов, е твърдението, че пълна богооткровена истина не съществува в никоя религия, но във всяка от тях се съдържат „богатства от мъдрост и духовност", с които децата трябва да се запознаят. „Претенциите за истина", на която и да било религия, трябва да бъдат отхвърляни като „фундаменталистична затвореност" и преподавателите да се стремят към „балансирано" представяне на религиозно-нравствените системи.

1. На първо място ми се иска да ви обърна внимание на факта, че подобна визия представлява отрицание на самата себе си и в същността си е атеистична. Защото „надконфесионално" може да преподава само един атеист, който е безразличен към всяка религия - тя е чужда на сърцето му и остава обект единствено на интелектуалните му изследвания. Сами се замислете дали един православен богослов еднакво безпристрастно ще преподава Православие, ислям, будизъм и пр., освен ако не е абсолютно безразличен към вярата си, а безразличието към вярата какво друго би могло да означава, ако не неверие. Следователно, „балансирано", „надконфесионално" и други подобни мъгляви термини, с които борави концепцията на МОН, означават на практика „атеистично" и в същността си са една логическа безсмислица, тъй като атеизмът е също вид религия, която изисква дори повече вяра, отколкото традиционните религии, които отрича.

2. На второ място, какви биха били последиците за децата от подобен подход на религиозно обучение. Един от големите акценти и цели в нашата програма е децата да усвоят високата нравственост на християнското учение. Но когато то бъде представено по този „балансиран" и „неангажиращ" начин, то и нравствените плодове в душата на детето ще бъдат „балансирани" и „неангажиращи", т.е. посредствени и нямащи твърда основа и корен. Нещо повече, последиците за малките деца ще бъдат още по-страшни, защото при тях липсва способност за критическо мислене и може да си представим каква каша, объркване и в крайна сметка отхвърляне на всяка религия ще настъпи в тяхното съзнание. Всичко това не е чудно, защото атеизмът не може да направи децата вярващи, но атеист атеисти възпитава.

3. И не на последно място, концепцията на МОН поради споменатия принцип на религиозен плурализъм, върху който се основава, е пряко отрицание на богооткровеността на Христовото учение, оттам и зачеркване на цялото християнство. Защото ако Христос е просто един от учителите на човечеството, а Неговата проповед е не повече от една от „конкуриращите истини на религиите", то къде остава Неговото спасително дело, изкупителната Му кръстна жертва и Възкресение? Кой тогава би предпочел тесния път на евангелската нравственост, когато заедно с него му се предлагат (и то на принципа на равнопоставеността) други - много по-леки, удобни и преки пътеки. Ако приемем подобна концепция, то за нас Православието представа да бъде православие, а ние - епископи на Православната църква.

Но ние вярваме, че в Православната църква се съдържа пълнотата на богооткровената истина, защото Истината е Христос, и на истинската благодатна духовност, която се състои от даровете на Светия Дух. Поради тази причина концепцията на БПЦ настоява религиозното обучение да бъде конфесионално и задължително, като на всяко дете се предостави възможност да избере да изучава своята религия или, ако не желае това, етика. Този модел се прилага в повечето страни на Европа, поради което не разбираме защо в България няма воля за неговото въвеждане:

- В 18 от държавите, членки на ЕС, има конфесионално обучение по религия (в 16 само конфесионално, в 2 едновременно конфесионално и неконфесионално);

- В държавите членки, на ЕС, в които има религиозно образование, религия се преподава в различните образователни степени под различни форми - в 5 страни е със статут в учебния план на задължителната подготовка (ЗП), в 8 държави - алтернативно задължително избираема подготовка (АЗИП), в 4 страни - задължително избираема подготовка (ЗИП) и в 6 страни - свободно избираема подготовка (СИП); в някои страни религия се преподава под различна форма в различните образователни степени.

Мотото на нашата кръгла маса е: Семейството, образованието и християнските ценности в нашия живот. Аз бих го перифразирал: „Не искаме образование без Бога!" Това не го искат родителите, не го искат учителите, не го искат най-вече самите деца. Но само на по-малко от 1% от тях е предоставена възможността да се докоснат до красотата и преобразяващата сила на Христовото благовестие. Ако религиозното обучение стане задължително, броят на тези деца ще бъде няколко десетки пъти повече. И вярвам, че няма родител, на който да не му се иска сутрин, оставяйки детето си зад училищните врата, да не желае то да бъде спокойно и весело там, да има съвестни и благочестиви другари. Що за човек би пожелал обратното за детето си - да отива със страх в класната стая, да се прибира натъжено, обидено, изнервено или по-лошо - да държи непочтителен тон на родителите си, да изпада в истерични кризи след тежкия ден, прекаран в училище. В един клас не повече от 1-2 ученика ще станат физици - но физиката е задължителен предмет, а в този същия клас всяко дете всекидневно се изправя пред избора между доброто и злото, а когато порасне, ще има семейство и самото то ще възпитава деца. Нека му дадем правилния ориентир, за да направи правилния избор, за да даде и то на своите поколения правилното възпитание. И ако човек преуспява в нравствеността, нима няма да преуспява и във всичко останало? Човекът с високи морални устои е трудолюбив, постоянен, честен, внимателен, разсъдлив и поради тези си качества той се радва и на земни блага и успехи.

В не една държава плодовете от въвеждането на религиозното образование стават все по-осезаеми. Опитът в Русия, например, където наскоро бяха въведени задължителните часове по религия, вече отчита изключителното благотворно влияние, което изучаването на християнските ценности оказва върху децата. Но дори и у нас, тук в Ловеч, родителите на децата, изучаващи религия, открито говорят за положително въздействие, което уроците по Православие оказват върху тях - тези деца са по-различни, изражението им е благо, погледът - тих, поведението - сдържано, мотивацията към ученето - висока, отношенията им към другите - истински човешки.





Още от "Православна мисъл":