ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Апологетика » Духовните рискове при лечението с хомеопатични средства

Духовните рискове при лечението с хомеопатични средства

2013-11-27, автор: Свещ. Сергей Павлов, рубрика: Апологетика

 

Уважаеми читатели, публикуваният тук материал е отзвук от публикувани през 2002 г. в "Църковен вестник" статии относно хомеопатията като лечебна практика. Даденият материал всъщност е писмо до редакцията на "Църковен вестник" във връзка с направените там публикации по темата. Самото писмо е изпратено от свещ. Сергей Павлов още през 2002 г., когато излизат и въпросните публикации. Но тъй като темата е все така актуална, а авторът о. Сергей не е променил позицията си по въпроса, предлагаме на вашето внимание неговите разсъждения и се надяваме, че те ще ви подтикнат към едно по-внимателно отношение спрямо хомеопатията и хомеопатичните продукти. Днес, към 2017 г., свещ. Сергей Павлов служи в храм "Св. вмчк Мина", ж.к. "Модерно предградие" - гр. София, бел. ред.

~~~

Уважаема редакция!

Пиша ви това писмо във връзка със статиите от бр. 8, 2002 г., разглеждащи духовните рискове при лечението с хомеопатични средства. Съзнавам, че писмото ми е малко закъсняло, но все пак бих искал да обърна внимание на един от аспектите на проблема.
Става въпрос за хомеопатичната практика - съществува ли в тази практика нещо, което да предизвиква въздействие със свръхестествен характер и произход или, както предполагат авторите на статиите, това въздействие е естествено, макар още да не е обяснено от науката.
1.    Хомеопатичното лекарство не съдържа лекарствено вещество.
-    „разреждането на „лекарственото вещество" в хомеопатичното лекарство е от толкова висока степен, че на един атом от него се падат милиони атоми от разтворителя - главно вода. Това означава, че пиещият такова лекарство поглъща почти 100% само вода" (ІІ, с. 4).
-    „Като се има предвид високата степен на разреждане в хомеопатичния препарат, може да се заключи, че той не е нищо друго освен захарче, купено на твърде висока цена" (ІV, с. 5).
-    „при много от използваните потенции... в разтворителя не би трябвало да има нито една молекула от изходната субстанция" (V, с. 5). Нещо повече, според създателя на метода, Самуел Ханеман:
-    „Тези лекарствени средства действат върху нашето здраве без да предават на организма материалните си частици" (VІ, с. 75). Колкото по-малко е лекарственото вещество в разтвора, толкова по-силно е въздействието на лекарството. Това е доказано опитно и многократно.
2.    Без с разтвора да бъде извършено действието, наречено „динамизиране" или „потенциране", той не проявява лечебни свойства.
Обективно погледнато, от физико-химична гледна точка „потенцирането", изразяващо се в последователно разтърсване и разреждане на разтвора, не само не е в състояние да създаде такива лечебни свойства, но напротив - поради степента на разреждането би трябвало напълно да ги унищожи. (Сравнете лечебния ефект от таблетка аспирин, когато бъде приета от един единствен пациент и когато бъде разделена между един милион пациенти). Т. е. след „потенцирането", противно на известните научни закони, разтворът на хомеопатичното лекарство придобива способността да въздейства лечебно върху човешкия организъм.
3.    Засега причините за това въздействие са научно необясними.
4.    Възможно ли е източникът на хомеопатичното лекарствено действие да бъде търсен в сферата на свръхестествените, духовни и както изглежда, небожествени сили?
Според авторите на статиите няма основание да се търси такъв източник, понеже:
-    „Трябва да се има предвид, че хомеопатията по собствените си изявления не е свързана с магични действия, ритуали и заклинания. Това трябва да бъде отчетено, когато търсим основните проблеми" (І, с. 4).
-    „Очевидно е, че то (динамизирането - С. П.) се извършва механично и е пределно ясно, че никой нито бае, нито изрича заклинания" (ІV, с. 5). Приготвянето на хомеопатичното лекарство е чисто механична и вече почти изцяло автоматизирана процедура, в която не намират място и не участват никакви нематериални, свръхестествени, духовни сили. Затова:
-    „много по-лесно е хомеопатията да бъде освободена от мистификации в своята практика, отколкото от идейно философските си възгледи" (І, с. 4).
Ето защо, като не виждат причина в хомеопатията да бъде търсено въздействие с духовен произход, особено при видимата липса на духовни отклонения у пациентите след приема на лекарството, авторите приемат хомеопатичното лечение за още неизяснен от науката феномен, а за основен духовен риск считат опасността пациентът да възприеме противни на Православието пантеистични, езотерични и окултни идеи.
-    „Така че, ако са отпаднали съмненията относно използването на магия при приготвянето им (на лекарствата - С. П.), все пак чрез хомеопатията човек може да бъде въвлечен в чужди на християнството идеи" (ІV, с. 5).
Дадените по-нататък цитати са взети от дигиталното издание на Енциклопедия Британика'99, останалите са от „Органона" на С. Ханеман. За удобство преди всеки цитат ще бъде обозначаван неговият източник.
Е.Б.: „магията води до влияние върху човека и природните явления чрез (нематериална), външна и безлична, мистична сила".
1. Приема ли хомеопатията съществуването на подобна сила?
С. Х.: „Човешките болести не са причинени от никакво вещество, от никаква разяждаща, сиреч болестотворна материя, а те са само духовни (динамични) разстройства на духовната сила (жизнения принцип), който оживотворява човешкото тяло" (VІ, с. 7).
С.Х.: „Материалният организъм, лишен от жизнена сила, е неспособен да чувства, да функционира и да се защитава; той дължи всичките си усещания - изпълнява жизнените си функции единствено посредством нематериалната същност (жизнения принцип), която вдъхва живот на материалния организъм в здраве и болест" (VІ, с. 73).
2. Съществува ли в хомеопатията действие, което да предизвиква влияние на тази сила върху човешкия организъм?
С.Х.: „Нашата жизнена сила като духовен двигател, не може да бъде атакувана и изменена... освен по духовен (динамичен) начин, т.е. ... с помощта на духовните, по същество динамични (лекарствени средства - С.П.) (VІ, с. 73).
С.Х.: „Това се постига с разтриване и разтръскване, но ако се използва индиферентен носител в определени пропорции" (VІ,с. 21).
С.Х.: „Чрез тази механична процедура, ако се изпълнява точно в съответствие с гореизложените препоръки, настъпват промени в медикамента, който в необработено състояние се изявява просто като вещество, понякога дори като нелекарствено вещество, и вследствие на все по-високата и по-висока степен на динамизация той се променя и накрая рафинира до подобна по дух лекарствена сила, която наистина сама по себе си не е сетивно доловима, но на която сухата, а още повече разтворената във вода лекарствена гранула става носител и при това условие проявява целебните свойства на тази невидима сила в болното тяло" (VІ, с. 216).
3. Задължително ли е при „потенцирането" на хомеопатичното лекарство с цел повлияване на нематериалната, духовна, жизнена сила, да присъства заклинание, за да се превърне то в проява на магичен акт?
Е.Б.: Бронислав Малиновски (1844-1942 г.) - „в магическото действие може да има три основни елемента: заклинание, ритуал и ритуално състояние, като е достатъчен и само един от тях".
Е.Б.: „Магичният акт... съдържа външна манипулация, а не толкова молитва и вътрешно благоговение".
Е.Б.: „В религията... има директно отношение между човека и духовната сила, докато магията е разглеждана повече като безличен и технически акт, в който личната връзка не е толкова важна или отсъства, дори когато се вярва, че силите, участващи в религиозното и магическото действие, са едни и същи".
Е.Б.: „Практикува се само в правилно и внимателно дефинирана ритуална ситуация".
Сравнете:
С.Х.: „ако се изпълнява точно в съответствие с гореизложените препоръки, настъпват промени в медикамента" (VІ, с. 216).
Е.Б.: „Основната черта на магическите ритуали... е вярата на практикуващия, че те са инструментални, т.е. предназначени са да постигнат определен ефект в природата и държанието на други хора".
Обърнете внимание на следната характеристика:
Е.Б.: Емил Дюркем (1858-1917 г.) - „около религиозния практик се създава конгрегация, докато около практикуващия магия се събира клиентела".
4. Как се е появила идеята за потенцирането?
С.Х.: „Едва ли могат да се разпознаят признаците на скритата магнитна сила... Чак след като стоманената пръчка бъде динамизирана с тъпа пила посредством триене в едно направление, тя може да стане истински мощен магнит... и при това толкова по-успешно, колкото преди това е била трита. По същия път при разтриването на лекарственото вещество и разтръскването на неговия разтвор (динамизация, потенциране), то разкрива скритите в себе си лекарствени сили и ги изявява все повече и повече или, ако може така да се каже, материалното вещество се одухотворява" (VІ, с. 212).
Е.Б.: Едуард Тейлър „Примитивната култура" (1871 г.) - „магията е „псевдонаука", която неправилно постулира директна причинно-следствена връзка между магическото действие и желания ефект".
Накрая е необходимо да се припомни, че още преди век Джеймс Фрейзър в световноизвестното си съчинение „Златната клонка" (1890 г.) разграничи при някои от магическите практики като специфичен принцип т. нар. „закон на подобието", според който „подобното произвежда подобно". Практиките, при които се среща този принцип, той назовава именно „хомеопатична магия" (Е.Б.).
Ако трябва да обобщим, в основата на всички хомеопатични школи лежи схващането, че чрез едно точно определено, специфично действие, каквото е „потенцирането", може да бъде постигнато опосредствано влияние върху една невидима, нематериална, безлична, духовна сила, крайната цел на което е излекуването на човека.
След казаното дотук изводите се налагат от само-себе си!
Целта и смисълът на „потенцирането" на хомеопатичния лекарствен разтвор, въпреки механичността и автоматизирането на процедурата, превръщат целия процес в чисто магичен акт, като същевременно и самата хомеопатия, както изглежда, притежава всички основни характеристики на магическа практика.
Тревожно е, че в живота ни трайно навлизат все повече подобни феномени, които се издигат до ранга на наука и зад които се крие напълно реалното действие на тъмните сили (като се започне с хомеопатията и се стигне до "Акуслим" и "Космодиск"). Но още по-обезпокоително е, че мнозина се затрудняват и дори вече не чувстват необходимостта да изпитват духовете (1 Йоан. 4:1)[1], което е твърде показателно за времето, в което живеем, и неволно ни отвежда към думите на Спасителя, че „ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните" (Мат. 24:24). На друго място, обаче, Той казва: „по плодовете им ще ги познаете - бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?" (Мат. 7:16). А какви са плодовете, които се отглеждат в градината на хомеопатията, това авторите на статиите в "Църковен вестник" са разкрили достатъчно добре, за да е необходимо тук да го правим отново.
И тъй, основният духовен риск при лечението с хомеопатични средства се крие в опасността чрез продукт на магическа дейност пациентът да получи „помощ" от демоничните сили и така да извърши отстъпление от Христа.
Разбира се такова „лечение" трябва да бъде изповядвано като грях.
Това писмо представя само едно частно мнение и не претендира за цялостно и компетентно решение на проблема, а единствено, както посочих в началото, да обърне внимание на един от неговите аспекти.

[1] "Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света" (1 Йоан. 4:1).

Гр. Провадия
25.07.2002 г.
Православен храм „Св. Благовещение"

Свещ. Сергей Павлов
Бележка на редактора: Д. Панайотова, гл. редактор на Официалния сайт на БПЦ-БП

ЦИТИРАНИ ЗАГЛАВИЯ:
1.    М. Шиндаров, А. Величков. Хомеопатията - опит за духовен анализ. "Църковен вестник", бр. 8, 2002.
2.    В. Тинчев. Възможно ли е квантово обяснение на хомеопатията. "Църковен вестник", бр. 8, 2002.
3.    М. Иванова. Как протича визитата при хомеопат. "Църковен вестник", бр. 8, 2002.
4.    М. Иванова. Хомеопатични лекарства и аптеки. "Църковен вестник", бр. 8, 2002.
5.    Основни принципи в развитието на хомеопатията, "Църковен вестник", бр. 8, 2002.
6.    С. Ханеман. Органон на лечебното изкуство. С., 1996.





Още от "Православна мисъл":