ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Поклонничество » Св. Патапий Египтянин - Чудотворец

Св. Патапий Египтянин - Чудотворец

2013-12-08, автор: Дякон д-р Петър П. Симеонов, рубрика: Поклонничество

Sveti_Patapij_Egipetski.JPGВ Десета неделя след Неделя подир Въздвижение светата Православна църква празнува паметта на св. Патапий Египтянин. В Житията на светиите, под редакцията на Левкийския епископ Партений и архимандрит д-р Атанасий (Бончев) („Синодално издателство", София, 1991) намираме съвсем кратка информация за св. Патапий. В изданието на житието пък, съставено от св. Димитрий, митрополит Ростовски, се споменава за две слова и сказание за чудесата на преподобния, чието авторство принадлежи на св. Андрей Критски (†ок. 720г.), след като светецът му се явил насън. (Жития на светиите за м. декември, превод от руски, „Св. вмчк Георги Зограф", Света Гора-Атон, 2001, сс. 319-323). Затова ще си позволим тук малко по-обширно да запознаем читателя с живота на преподобния и най-вече със съдбата на светите му мощи след началото на XX в., които били открити в една пещера над гр. Лутраки (Южна Гърция). На това място сега се издига девически манастир, построен в негова чест. Надяваме се този наш скромен принос да бъде едва началото на едно по-задълбочено изследване на живота на великия Божи угодник.

 Според преданието, св. Патапий се родил около 380 г. в Египет, в гр. Тива край р. Нил, в семейството на благочестиви и заможни родители християни. От малък той бил възпитаван в благочестие и когато станал пълнолетен, оставил светската суета, станал монах и при непрестанни трудове и молитви се подвизавал в пустинята. Скоро името му се прославило и мнозина започнали да го посещават и да търсят неговите духовни съвети. Виждайки, че не може да живее в самота и безмълвие, през 428г. св. Патапий се заселил край гр. Коринт (Южна Гърция), където останал в продължение на 7 години, за да се пресели след това в Константинопол (ок. 435г.), в една килия близо до Влахернския манастир. Там Бог удостоил своя угодник с чудотворна сила. Всички болни, които с вяра търсели неговата помощ, получавали овреме изцерение чрез светите му молитви. В Константинопол св. Патапий се запознал с други двама аскети - Вáра и Равулá, които по-късно също просияли в святост.

Преподобният предал Богу дух през 463г.[1], на преклонна възраст и бил погребан от учениците си в Манастира на египтяните, близо до Влахерна, който бил разрушен през 536г. Духовният му брат св. Вáра пренесъл мощите му в основания от него манастир „Св. Йоан Предтеча" в Петра, който се намирал под закрилата на императорското семейство в Костантинопол. След превземането на византийската столица от турците през 1453 г. нетленните мощи на св. Патапий били пренесени от Ангелос Нотарáс, роднина на Палеолозите, в местността Герáния, (Южна Гърция), в една пещера над гр. Лутраки (на Коринтския залив), където според преданието, св. Патапий се подвизавал преди повече от десет века. Светите му мощи били скрити зад западната стена на параклиса в изоставената отшелническа пещерата, намираща се на 650 м. надморска височина, за да не бъдат осквернени от турците.

В началото на XX в., един гръцки свещеник, о. Константинос Сусáнис, който често се изкачвал до пещерата, за да служи в скромния параклис, решил да го реконструира и разшири. Тогава била съборена стената в западната част на пещерата и именно там било открито нетленното тяло на светеца, което благоухаело. На гърдите му имало дървен кръст, а в ръката му намерили свитък, на който пишело, че тези мощи принадлежат на преподобния Патапий Египетски. Впоследствие в Истанбул бил открит и древен документ с описание мощите на св. Патапий, което напълно съвпадало с намереното нетленно тяло в местността Герáния. И днес, чрез молитвеното ходатайство на светеца стават много чудеса на изцерение от рак. Документирани са множество такива случаи не само в Гърция и изобщо в Европа, но и в Америка и Австралия.

През 1952 г. о. Нектáриос Мармаринόс, родом от Егина и по-късно протосингел на Коринтската митрополия, имайки голяма любов и почит към преподобния Патапий, решил да осъществи мечтата си да изгради около пещерата на светеца девически манастир. Местното население реагирало колебливо на плана му, имайки предвид стръмната и скалиста местност, лишена от вода и от подходяща за обработка почва. Благодарение постоянството и усилията на ктитора о. Нектарий, сега там се издига красив девически манастир, издълбан в стръмния склон, който имахме щастието да посетим с колеги богослови от Атина на 25 март, преди 20 години и да се поклоним на нетленните мощи на преподобния Божий угодник.

Мощите на св. Патапий са поставени в красива рака в същата пещера, в която били намерени. По тавана й са окачени десетки кандила, дар от благочестиви християни в знак на благодарност за изцелението им. Самият манастир „Св. Патапий" е разположен на изключително красиво място, с изглед към морето и гр. Лутраки. В него се подвизават 40 монахини. Игуменка на манастира (трета по ред от основаването му през 1952 г.) е майка Исидора. Освен на 8 декември, манастирът празнува паметта на светеца и във вторника след Великден (Светли Вторник), като спомен за деня на откриването на мощите му. В манастира може да получите памуче, потопено в осветен при мощите на св. Патапий елей, а също и светена вода.

В манастира се намира и честната глава на света Ипомόна, чиято памет Църквата чества на 3 април. Тя е дъщеря на велбъждския владетел Константин Драгаш (1378-1395) и съпруга на Мануил II Палеолог (1350-1425). Елена, както е кръщелното й  име, е майка на последните двама византийски императори: Йоан VIII Палеолог (1392-1448) и Константин ΧΙ Драгаш (1449-1453). (Вероятно тя била внучка на българския цар Иван Александър (1331-1371) от дъщеря му Кера Тамара.) Елена надживяла съпруга си с 25 години и постъпила в манастира „Света Марта" с монашеското име Ипомона (Ипомони на гр. ез., т.е. Търпение.). Починала на 23 май 1450г. в Константинопол, три години преди неговото падане под властта на османските турци. Манастирът, в който се подвизавала преподобната бил разрушен от завоевателите. Известно е също, че тя била благодетелка на манастира „Св. Йоан Предтеча", в който тогава се съхранявали мощите на св. Патапий. Твърде е вероятно самата тя да е била погребана в същия манастир. Това обяснява и факта, че след падането на Константинопол от турците честната й глава била пренесена в гр. Лутраки, заедно с мощите на св. Патапий. Сега тя се съхранява във великолепния храм, издигнат в двора на манастира, под пещерата на подвижника.

В подножието на хълма, на който се намира гр. Лутраки можете да видите и една пещера, в която по пътя към Патра е предивавал самият апостол Андрей Първозвани. Тя е от дясната страна на пътя, който обикаля Коринтския залив от север и води нагоре към манастира „Св. Патапий". Според преданието, св. Патапий посетил тази пещера и открил там седем монаси. По тяхна молба той пребивавал известно време с тях и ги научил на някои духовни практики от манастирите в Египет. През 1345г. император Йоан Кантакузин (1347-1354) построил пред пещерата църква, в чест на св. апостол Андрей, която и сега е запазена в близост до горещите извори на Лутраки.

Посещението на тези свети места е едно изключително духовно преживяване и въпреки, че на нас ни се случи преди 20 години, го помним като да е било вчера. Ако имате възможност, непременно посетете тези места!

 

Източници: http://el.wikipedia.org/wiki/Άγιος_Πατάπιος; http://www.solun.gr/holy-places-greece/20-lutraki-patapiy-egipetskiy; http://www.globalusers.com/globaluser_gr/agpatapios.htm; http://www.impantokratoros.gr/agiaypomoni.el.aspx.

 

8 декември 2013 г.

Дякон д-р Петър П. Симеонов

Катедрален храм „Света Неделя", гр. София

Снимки: Интернет

Sveti Patapij2.JPG

Sveti Patapij-03.JPG

Sveti Patapij-04.JPG

Sveti Patapij-05.JPGSveti Patapij-06.JPGSveti Patapij-07.JPGSveta Ypomoni.jpgSveti Patapij-09.JPG

 

 


[1] Според изданието на Житията на манастира „Св. вмчк Георги Зограф", преподобният Патапий починал в началото на VII в., вж. с. 323. Докато всички гръцки източници сочат V век.

 





Още от "Православна мисъл":