ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Семейство » Интелигентната родителска грижа: как да отглеждаме добре възпитани деца

Интелигентната родителска грижа: как да отглеждаме добре възпитани деца

2014-01-27, автор: протойерей Джордж Морели, рубрика: Семейство

IntRoditel.jpg

Замислете се над думите на Господ относно ролята на нашето влияние върху децата ни: „Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат: за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките" (срв.17:1-2). В Църквата призванието, възлагано на родителите, заема изключително важно място. Или по-конкретно казано, те са хората, от които се очаква да дадат познания на своите деца за Господ Иисус Христос и Евангелското учение.

За да се справим с такава задача, трябва да започнем най-напред от самите себе си. Нима ще можем да научим децата си на „живот в Христа", ако самите ние не им служим за пример в това? Случвало се е при мен да идват родители, споделящи за поведенчески проблеми у децата си. Някое дете започнало, да речем, да пуши цигари още на десет години. Само че виждам, че джоба или портфейла на неговия родител стърчи пакет цигари. В случая става дума за лицемерство. Да промениш поведението на детето си при подобни обстоятелства е почти невъзможно. Ролята на родителите като образци за подражание е изключително съществена. Досега не съм срещал дете, което да се върже на „недъгави" обяснения от рода на: „Мога и аз, но когато един ден станеш на моята възраст, сам ще разбереш защо вече ми е много трудно" или „Още си малък, за да вършиш това". Децата не са толкова глупави, че да приемат подобни родителски обяснения.

Тайнствата на Църквата са изпълнени с благодат чрез силата на Светия Дух. Родителят трябва да води детето си редовно на църква, защото чрез църковните тайнства то приема благодатта на Светия Дух. Ако детето не е получило кръщение, то не може да бъде наречено православен християнин. Ако родителят не учи детето си да посещава редовно Светата литургия в храма, то няма да може да приема Тялото и Кръвта Христови, да се изпълва с божествената сладост от близостта на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос. Когато обаче родителите изискват от децата си да ходят редовно на църква, без самите те да правят същото, тогава децата бързо улавят лицемерството в подобен подход, както посочих и в горния пример, когато ви разказах за цигарите. Детето си тълкува това така: „Значи възрастните няма защо да ходят на църква." По този начин то ще се лиши от придобиването на Христовата благодат. Да вземем и случай, когато дете става слушател на семеен разговор за някой омразен съсед или роднина и родителят заяви: „От този човек нищо няма да излезе". Какво ще си каже тогава това дете? Та нали пред олтара в църквата е слушало в проповедите, че Господ ни призовава към любов и опрощение, не към трупане на омраза срещу ближния, само че то вижда в дома си как родителите му вършат тъкмо обратното. Ще укрепва ли това у него вярата и упованието му в Христа? Не, ще ги погуби! Пък после се чудим защо в днешно време моралът и духовните ценности са в такъв упадък. От друга страна трябва да знаем, че съвършени хора няма - недостатъци си имат и родителите, и бабите, и дядовците, и лелите, чичовците, братята, сестрите, епископите, духовниците, учителите. Всички прегрешаваме, на всички ни се случва да допуснем отклонение от верния път. Прекрасен урок обаче бихме могли да дадем на своето скъпо дете, ако в случай на допусната грешка от наша страна отидем до него и му кажем нещо в следния дух: „Виж, днес изпуснах нервите си, не постъпих правилно, съжалявам. Ще се старая да проявявам повече благост - това изисква от нас Христос." Не е нужно да го казвате със същите думи, важното е да покажете, че съзнавате грешката си и че ще се постараете да се промените, и че главното ви желание е да следвате заповедите на нашия Спасител.

Родителите трябва да разясняват на децата си какво поведение очакват от тях. Нужно е да бъдат поставяни разумни ограничения, които впоследствие да бъдат поддържани чрез прилагането на когнитивно-поведенчески похвати. Тези похвати са създадени на базата на бихевиористични проучвания. Бог ни е сътворил по Свой образ и ни е дал да бъдем подобни Нему. Църковните отци са ни обяснили, че един от най-съществените белези за сътворяването ни по Божия образ се явява нашият интелект. Ето защо при използването на средства и похвати, предоставяни от науката, ние се стремим да се придържаме към богоподобния си образ, който Бог ни е дарил. Не ни ли е призовал Сам Господ: „...бъдете мъдри като змии" (срв.Мат.10:16). Категорично можем да кажем, че когато прилагаме и похватите на бихевиористичната наука, за да подпомагаме укрепването на живота си в Христа, ние на практика не се отклоняваме от Неговата Божествена воля.

Родителите изискват от децата си да имат добро поведение. Но за постигането на тази цел трябва да си изясним кои типове поведение са добри и/или кои - лоши. Различните видове поведение (както и техните рамки или норми) са подложени на промени в зависимост от възраст, степен на съзряване, обкръжение, култура и семейна среда на детето. С напредване на възрастта поставените поведенчески рамки по принцип търпят разширяване. За илюстрация си представете най-обикновено графично изображение на поредица от квадрати - от съвсем мънички до значтелно по-големи. Страните на всеки отделен квадрат изобразяват рамките (наложени от родители, общество, християнски морал), в които детето има възможност да се радва на своята свобода. С израстването си детето получава все по-голям простор и страните на квадрата се уголемяват. Обърнете внимание обаче, че границите не отпадат напълно. (Това важи и за хората в зряла възраст.) Принципно границите трябва да бъдат постижими за децата и да не са в рязък контраст с тези, които биват налагани на техните връстници. Твърде много „ще стесните квадратчето", ако изисквате, да речем, от тринадесетгодишно дете да си ляга в 19.00 ч., но пък и прекалено много „ще разширите квадратчето", ако му позволите да будува до 01.00 ч. (приемливо едва за пълнолетни, и то не без наличие на родителски контрол). Налагането на непосилни ограничения подронва авторитета на родителите, отслабва доверието в тях и провокира непоносимост към правила.

Макар следващата стъпка да не изглежда никак трудна, умението да правиш „прецизна формулировка" на поведението се оказва за родителите една от най-трудните за усвояване задачи. Става дума за нещо ясно и просто: какво точно детето върши и говори, къде и кога го прави. Нещо, което е съвършено противоположно на обобщените описания. Безполезно е да обяснявате на едва прохождащо дете, че се храни „добре". Не по-малко безсмислено е да кажеш на детето: „Днес се държа лошо...". Думи като „добър, лош, недисциплиниран, разумен и др.п." са абстрактни по своя смисъл, непригодни за даване на точни насоки при формиране на поведение. Ако учителят на вашето дете някой ден ви повика, за да ви каже, че то се е проявило като крайно недисциплинирано, как бихте си изтълкували подобна информация? Може да си представите, да речем, че е нагрубил свой съученик, но може и да се притесните от мисълта, че е грабнал бейзболна бухалка и е пребил някого. Ще ви дам примери за по-прецизна формулировка: „Докато се редеше на опашката, за да получи своя обяд, Джон ритна Шийла"; „По време на вечеря Тод постави своята чаша с мляко до самия ръб на масата и когато се извърна настрана, той я събори на пода". Обърнете внимание, че в прецизираното описание няма абстрактно звучене, то набляга на специфичността на дадена ситуация. Прецизната формулировка е нещо като „словесен видеозапис" на стореното или изреченото от страна на детето. В нея не бива да остава пространство за свободни интерпретации. Прецизното определяне на поведението дава възможност то да има сравнително конкретни измерения, т.е. да има база за сравнение и анализ, което улеснява проследяването на промените в поведението. Абстрактните описания трудно позволяват изграждане на ясна, последователна представа за поведението и създават условия за пристрастност и неясноти (за нещо като „свободни догадки"). Родителите нерядко попадат в капана на абстракциите и за да илюстрирам това, ще дам още един, последен пример за подобно наставление: „Днес, когато отидем при баба ти, искам да се държиш „добре"." Сравнете това с едно прецизно формулирано наставление: „Елизабет, когато днес отидем при баба ти, искам да седиш при нас, в близост до масата, и да си играеш с твоята кукла, а когато ожаднееш или огладнееш, кажи на мен или на татко ти. Разбра ли ме добре? Искам също да запомниш, че щом решиш да потърсиш друго място за игра, първо трябва да поискаш разрешение." Детето е наясно какво точно се изисква от него или от нея. (Това правило важи и при възрастните. Неопитните брачни партньори, началници и др. п. изискват от другите „да проявяват по-добри качества", „да влагат повече труд", „да полагат старания", без да се замислят, че това са крайно абстрактни понятия, позволяващи множество интерпретации, което ги прави непригодни за пълноценно общуване и успешно въвеждане на корекции в поведението.)

След като усвоят прецизното дефиниране на поведението, родителите трябва да осъзнаят, че това, което формира модела на развитие на дадено поведение, са последствията. Иначе казано, отзвукът, който намира конкретен тип поведение, определя дали то ще отслабва, или ще се засилва. Принципно отзвукът се проявява по два начина: стимул (поощрение) и санкция. Не забравяйте, че укрепването на разумно и възпитано поведение у детето е първостепенна родителска грижа. При предлагане на стимул може да бъде провокирано укрепването на всякакъв вид поведение. Ако след хранене детето постави в мивката употребените прибори (проява на добро поведение) и родителят го поощри: „Мери, гордея се, че си занесла в мивката употребените прибори" (а по лицето на детето се появи усмивка в израз на радост от похвалата), впоследствие този род поведение ще продължи да разширява своите прояви. Представете си обаче как някоя майка казва на своето момченце Джоузеф да си изпие млякото, но то сърдито отговаря: „Не искам" (проява на лошо поведение), при което майката повтаря: „Не, ще го изпиеш", а то отново отвръща: „Няма пък" (вече не изолирана, а подсилена проява на лошо поведение, защото имаме изострена реакция спрямо майката), и тя пак продължава: „Казах вече, ще го изпиеш" - така в крайна сметка ще се стигне до разширяване на този лош модел на поведение. Защо? Защото отзвукът, който получава, има стимулиращ ефект. В този случай сам родителят на практика провокира лошото поведение. (Обърнете внимание: подходящият подход би бил Джоузеф още отначало да получи предупреждение за неприятните последици при евентуален отказ да изпие млякото, или още по-подходящо - да чуе за приятните неща след изпиване на млякото.) „Джоузеф, ако не изпиеш млякото си, ще те пратя да умиеш останалите съдове." (или: „Няма да гледаш любимото ти телевизионно шоу довечера в 19.00 ч."). Обратният вариант: „Джоузеф, ако си изпиеш млякото, днес съдовете ще ги умием ние", или: „Ще можеш да гледаш любимото си телевизионно шоу довечера в седем, за което ми говореше". С други думи, кажете го еднократно и после приложете предвиденото последствие

Освен това родителите се стремят да поправят всяко лошо или невъзпитано поведение у децата си. Те постигат това най-вече чрез налагане на неприятни последици (наказания) непосредствено след проява на лошо поведение. Момче на име Майк си играе, да речем,  любимата игра, вместо да си пише домашното. Родителят може да му каже: „Виж, Майк, щом днес си избрал да играеш, вместо да си напишеш домашното, ще ти взема тази игра и утре няма да можеш да я ползваш (вид наказание). Ако утре се заемеш с домашните си още след като се върнеш от училище и ги напишеш до пет следобед, ще си получиш отново играта, но чак тогава. (Това е вид поощрение, ако бъде избрано доброто поведение.) Тук има един много важен извод: когато спомене за предвиденото наказание, родителят трябва непременно да отбележи какво ще бъде и евентуалното поощрение при избор на добро поведение. Изследванията показват, че сами по себе си заплахите с наказания не са ефективно средство. Освен това обяснението за предвиденото наказание винаги трябва да се извършва със спокоен тон. Вслушайте се в съвета на Теди Рузвелт: „Носете дебела тояга, говорете кротко." В случая „тоягата" изобразява просто последствията при лоши прояви (в горния пример това е отнемането на любимата игра). Следващият важен момент, това е кроткият тон, който е от изключително значение, тъй като съсредоточава мисълта на детето върху връзката между собственото му поведение и наказанието. Когато родителят заявява за предвидената санкция с гневен тон, той предизвиква у детето мисли от рода на: „Ох, как може да бъдат толкова ужасни мама и татко...", и то не без основание, но така детето губи връзката между лошата си проява и наказанието. В подобен момент вниманието на детето се съсредоточава върху родителя (и ужасния му тон). Детето не си взима никаква поука, у него се натрупва негодувание. Нерядко гневните изблици на родителя стават практика и на детето. Тогава родителят ще приеме подобен гняв от страна на детето като крайно непристойна проява. Така ще се получи, че той губи битката в две посоки: детето не е научило каква трябва да бъде връзката между игра и домашни упражнения, а вместо това е разбрало (чрез родителя), че изблиците на гняв са нещо нормално.

Случва се обаче родителите да наказват по невнимание и положителното поведение. Да си представим как някое момиченце на име Синтия се прибира у дома и показва на мама бележника си, защото е получила отлична оценка. Но майка й, все още огорчена от неумитите съдове, които е заварила в мивката, отвръща на дъщеря си: „Погледни, Синтия, днес не си умила никакви съдове". Какъв се явява този отзвук спрямо отличната оценка, която детето е показало на майка си? Вид „незачитане" на тази оценка. Доколко Синтия отново ще има желание да получи отлична оценка и да се похвали на майка си? Ясно е, че това желание у нея доста ще отслабне. На практика Синтия е получила нещо като наказание от майка си. Ето защо е задължително родители и детегледачки да се стараят винаги да осигуряват положителен отзив за всяка добра проява на детето. Синтия би трябвало да получи похвала за своето старание. Неумитите съдове трябва да останат за обсъждане като отделен проблем. Другото характерно е, че родителите често пъти приемат доброто поведение за нещо естествено. След училище Уилям скътава раницата си в своята стая (добро поведение). Тази положителна проява остава незабелязана от неговите майка и баща. Това може да породи у Уилям усещането, че не получава внимание за труда си, вследствие на което да го приеме за вид наказание. Малко вероятно е Уилям да продължи да се стреми към тази „добра" проява. Не пропускайте да отбелязвате на децата положителното в постъпките им.

Помнете, че нашата главна цел е да възпитаме децата си в Христа. Изброените от мен добри „възпитателни подходи" могат да ни бъдат от полза за тази цел. В делата си се зареждайте с чувството, че резултатите зависят изцяло от вас (прилагайте грижливо посочените подходи) и едновременно с това душата си изпълвайте с молитва, съзнавайки, че всичко е в ръцете на Христа. Всеки от нас ще допуска грешки. Не казвам това, за да намеря някакво извинение за пропуските на родители и деца, а за да подчертая, че чрез Христос ни е дадена възможността да се връщаме към живот и да продължаваме отново напред. Не забравяйте примера на нашия Господ и показвайте това чрез живот в Христа. Поддържайте „православна семейна култура". Православната семейна култура изисква всички семейни практики, порядки, убеждения да бъдат проникнати от православното учение и начин на живот. При венчанието православната двойка получава, така да се каже, вид ръкоположение или посвещение да поеме мисията по създаване на православен дом и семейство. При православното венчание се чете следната молитва: „... за да станат една душа и една плът и така да свидетелстват за Теб в своя брачен съюз. И ги дарувай с деца, които да бъдат възпитавани в изпълнение на евангелските заповеди" (тук идеята е, че тези деца трябва да живеят с вяра във всемогъщия Бог). Христос може да има живо присъствие във всеки дом чрез ежедневни общи молитви на цялото семейство, чрез четене на Свещеното Писание, посещаване на свещените богослужения и тълкуване на светските неща от позицията на христовата вяра. В това се изразява интелигентният подход на родителите към свещеното им призвание спрямо децата им.

www.orthodoxytoday.org

Превод: Анжела Петрова

 





Още от "Православна мисъл":