ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Чудеса » За ЧЕСТНИЯ ПОЯС на Пресвета Богородица и съхранението му в манастира Ватопед

За ЧЕСТНИЯ ПОЯС на Пресвета Богородица и съхранението му в манастира Ватопед

2014-02-03, автор: дякон д-р Петър П. СИМЕОНОВ, рубрика: Чудеса

holy_belt_.jpg

Поводът за настоящата статия стана молбата
на една богомолка в катедралния храм „Света Неделя"
да й преведа от гръцки език един кратък текст,
 който се отнася до коланчето, допряно до честния пояс на Божията майка,
намиращ се във Ватопедския манастир на Света Гора, Атон
и което се дава за благословение и помощ на болящите и страдащите.

 

Според църковното предание, след Успението на Пресвета Богородица била запазена освен дрехата й, но също така и нейният пояс, изплетен собственоръчно от нея от камилска вълна. По нейна поръка поясът й бил поверен на св. апостол Тома, а после бил предаван по наследство между благочестиви християни, живеещи в Йерусалим. Тази реликва е особенно ценна не само поради това, че с нея се е опасвала Царицата небесна до края на земния си път, но и защото до нея се е докосвал Сам Господ Иисус Христос, когато се намирал в прегръдките на пречистата си майка.

Преданието разказва още, че когато дошло време Пресвета Богородица да се пресели в отвъдния свят, всички апостоли по чудесен начин се намерили в Йерусалим, за да участват в погребението й. Единствено ап. Тома стигнал в Йерусалим едва след погребението и поради това той страдал и горчиво плакал, че не е успял да изпрати Божията майка и не успял да се поклони на пречистото й тяло. Закъснението на апостола, по Божия благ промисъл, станало повод за отварянето на пещерата, в която била погребана Пресвета Богородица. Когато апостолите отвалили гробния камък, намерили там само погребалните повивки на Пречистата, които благоухаели. Господ я бил взел на небето при Себе Си, за да бъде оттам закрилница на целия човешки род. Още същия ден Той открил пред апостолите нейното възкресение, както и отворените за нея райски двери към вечния живот. Скоро след това самата Божия майка се явила на всички в небесното си величие и ги ободрила за предстоящите им нови благовестнически подвизи.

През V в., при царуването на Аркадий (377/8-408), син на император Теодосий Велики (379-395), честният пояс на Пресвета Богородица бил пренесен от Йерусалим в Константинопол и положен в скъпоценен ковчег, във Влахернския храм, посветен на нея и построен от император Теодосий II (408-450) на мястото, наречено „Халкопратия", което значи "Медно тържище" (т.е. пазар на медникарите). През Х в. честният пояс бил прославен чрез особена личба. Византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв VI Философ (Мъдри) (866-912), след като дълго време страдала от душевна болест, получила насън откровение, че ще оздравее, ако на нея бъде положен поясът на Пресвета Богородица. Императрицата разказала за това на съпруга си и император Лъв веднага помолил патриарха да открие пояса на св. Богородица.

Печатът бил свален и раклата отворена. Честният пояс на Пресветата Божия майка се оказал цял и съвсем неповреден от времето, и всички го целували с благоговение. Щом патриархът опасал с пояса императрицата, тя веднага се освободила от демонското мъчение и напълно се изцелила от недъга си. Заради даруваната милост били отправени благодарствени молитви към Господ Иисус Христос и пречистата му Майка, а в знак на благодарност императрица Зоя избродирала пояса със златни нишки. (Поясът на Пресвета Богородица, който тя носела през земния си път и с който пристягала ризата си, представлява коланче с широчина около един пръст. Той е изследван от учените, в резултат на което е потвърдено, че е направен от камилска вълна и е избродиран със златни нишки. Според археолозите именно благодарение на този факт поясът не се е повредил през вековете). На печата, поставен от император Аркадий, с който се отбелязвало полагането на пояса в Константинопол, била изписана датата 31 август. Православната църква затова установила всяка година на тази дата да се чества празникът Полагане честния пояс на Пресвета Богородица. След това честният пояс бил разделен на части и те били пренесени в различни храмове в Константинопол.

През 1032 г. Елена Аргира, дъщеря на византийския аристократ Василий Аргир и племенницата на византийския император Роман Лакапин (920-944) встъпила в брак с царя на Грузия и Абхазия Баграт IV Куропалат (1027-1072). При заминаването си от Константинопол Елена взела със себе си и част от пояса на Пресвета Богородица и я поставила отначало в Бедийския манастир, а после в Мартвил. В началото на XIX в. дъщерята на Георги XII, последния цар на Картли-Кахетия (†1800) Нина, след приемането на руско поданство, изпратила реликвата на император Александър I, който я украсил със скъпоценни камъни и я върнал обратно, заповядвайки да се построи в гр. Зугдиди (Западна Грузия) каменна църква, посветена на Божията майка (Влахернска), където светинята се пази и досега, в специален проскинитарий пред иконостаса.

След падането на Константинопол под властта на кръстоносците в 1204 г. много от намиращите се в града рeликви били похитени и пренесени на Запад. Част от пояса обаче била спасена и останала в Константинопол. След освобождаването на града през 1261 г. от Михаил VIII Палеолог (1259-1282), до неговото падане под властта на османските турци в 1453, тази реликва се пазела в храма „Св. Богородица" във Влахерна. Тя била дарена на Ватопедския манастир от император Йоан Кантакузин (1347-1354), който след абдикацията си се замонашил под името Йоасаф и прекарал остатъка от живота си именно там. Друга част, която византийските императори взeли със себе си при военните си походи и която също се намирала в Константинопол, след време станала притежание на сръбския княз св. Лазар Хребелянович (†1389), загинал в битката на Косово поле. Тази светиня след това също била пренесена в манастира «Ватопед» на Света Гора.

Самият манастир „Ватопед", който е разположен от североизточната страна на Атонския полуостров, според едно предание бил основан още в IV в. и за това помогнал самият византийския император Теодосий Велики. Това станало в прослава на извършеното от Пресв. Богородица чудодейно спасяване на неговия син Аркадий от удавяне в средиземноморския архипелаг, на връщане от Рим в Константинопол. При една буря детето паднало от кораба, в който пътувало, но било намерено в един къпинов храст близо до морския бряг на Атон, откъдето дошло и името на манастира (гр. „Βατοπαίδιον"; от „Βατό" - къпинов храст; и „παιδί" - дете). Когато манастирът „Ватопед" бил завършен, Теодосий I заедно с дъщеря си Плакидия пристигнали на Атон, за да го видят. Когато принцесата прекрачила входа на храма, едно от изображенията на Пресвета Богородица, изписана в стенната ниша, проговорило: „Защо си тук? Тук са монаси, а ти си жена. Защо даваш повод на врага да воюва с тях чрез престъпни помисли? Нито крачка напред! Отдалечи се, ако искаш добро за себе си!", заповядал строгият глас. Плакидия застинала на място и не посмяла да влезе в храма. Небесната царица казала на принцесата, че единствено тя, Божията майка, е жената, която има право да присъства на Света Гора, защото е нейна закрилница и небесна владетелка. Оттогава е забранено жена да стъпва на атонския бряг, а изображението, което проговорило, нарекли „Пресв. Богородица Антифонитрия" - букв. „Противогласна" (стенописът, обкован със сребро, е една от най-ценните реликви на манастира). Нека не забравяме, казва днес игуменът на Иверския манастир архимандрит Василий, че „целият свят, който ни заобикаля е един храм Божий. Жените, които искат да посетят Света Гора, но нямат това право, вярват че мястото е свято, макар никога да не са го виждали. Всяко едно място може да бъде Света Гора, стига да служим правилно на Бога и да следваме Неговото слово".

Манастирът „Ватопед" бил разрушен, вероятно по време на многобройните нашествия и възстановен в 676 г., за да бъде отново разрушен през 862 г. от арабски пирати. Във втората половина на X в. (между 972 и 985 г.) трима монаси - Атанасий, Николай и Антоний от Адрианопол (дн. Одрин), ученици на св. Атанасий Атонски († 1000/1001), послушали съвета на своя старец и се заселили в местата, където сега се издига манастирът „Ватопед". Тогава там имало стари отшелнически келии. Тези трима монаси станали основатели на днешния Ватопедски манастир, който от 1045 г. се определя като втори по ранг в светогорската йерархия, след Великата Лавра. Освен св. Симеон (†1199) и сина му св. Сава Сръбски (†1235), във „Ватопед" са се подвизавали и св. Григорий Палама (†1359), преп. Максим Грек (†1556) и патр. Генадий († ок. 1473) и други. През 1749г. в землището на манастира „Ватопед" била открита прочутата Атонска академия (Атониада), която давала образование в трудните за Гърция времена. Основател и неин пръв ректор (1749-1758) станал архиепископ Евгениос Вулгарис (†1806), който е основоположник на модерната гръцка национална просвета. Манастирът „Ватопед" бил свързан с българите още от времето на цар Иван II Асен (1218-1241). Той го дарил със села от Серска област и имоти от Халкидики. В съкровищницата на „Ватопед" освен хрисовул на цар Иван II Асен, се пази и кръст на друг български владетел - Георги Тертер (1280-1292), също дарен на манастира.

През ХIV в. във Ватопедския манастир се случило още едно чудо, което за пореден път доказало на монасите и света, че небесната закрилница на Атон - Пресв. Богородица, макар и невидимо, присъства постоянно на Света Гора. За това чудо бил избран един български монах, брат на Зографския манастир, който впоследствие нашата Църква канонизирала за светец - преп. Козма Зографски (†1323, чества се на 22 септември). Веднъж на Благовещение, на храмовия празник на манастира „Ватопед", св. Козма получил чудно видение. Той бил гост на манастира и за своя изненада видял в храма и после на трапезата да се разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света Гора жени не се допускат дори за посещение, св. Козма бил силно съблазнен и възмутен и на изповед пред духовника си той открил своето смущение. Заинтересован, духовникът го запитал:

- Как изглеждаше тази жена?

Козма отговорил:

- Невиждана красота, невиждана слава!

Духовникът се развълнувал, защото разбрал коя жена е видял Козма и му отговорил:

- И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, посветен на Божествената Мария? Ти си видял Небесната покровителка на Света Гора и на целия свят!

Следва тук>...





Още от "Православна мисъл":