ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » БЛУДЕН СИН (Проповед за Неделя на Блудния син)

БЛУДЕН СИН (Проповед за Неделя на Блудния син)

2014-02-16, автор: Ставрофорен иконом ИВАН ЛАЛОВ КОНДАКОВ, рубрика: Теология

bludniat_sin.jpgЩе стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си" (Лука. 15:18-19)

Братя и сестри,

Св. Йоан Златоуст нарича притчата за блудния син „Евангелие в Евангелието". С тази евангелска притча за падението на един младеж, неговото спомняне и завръщане и приемане от бащата, се разкрива общочовешкото отклонение от Бога и всеобхватната Негова любов към грешниците. Блудни синове са не само онези синове и дъщери, които са изоставили родителите си и пропиляват живота си в блудство и разпътство. Блудният син е наш съвременник, среща ни и върви до нас. Често и ние самите сме такива. Всички сме били по пътя на падението. Мнозина са се отдалечили толкова от чистотата и светостта, че сами чувстват злото в душата си. Какъв ще бъде утрешният ден на хората, загубили образ и подобие Божии? Но да се надяваме на Божията милост.

Да видим от притчата сега дали пътят на блудните синове и дъщери може да се промени. Господ Иисус Христос ни сочи, че има спасение за грешника. Той ни показва и пътя към дома на небесния Отец.

Неподражаем е примерът на милостивия баща. В богато наредения дом всичко е хармонично и красиво. Въздухът е пропит с най-нежни грижи и родителски чувства, всеотдаен труд и денонощна мисъл за щастливото бъдеще на двамата синове. Но ето, че те отрастват. Сами почват да кроят планове за своя живот. Един ден бащата е изненадан и безкрайно огорчен. По-малкият син иска от него своята част от наследството, за да замине далеч от бащиния дом. Дотегнали са му съветите и наставленията. Замислил да заживее нов живот. Закопнял за свобода, искал всичко да види и изпита, да броди по далечни, непознати страни, да се докосне до всичко забранено, да намери приятели, които ще го разбират. Да бъде далеч от всичко, което ограничава неговата свобода!

Бащата разбирал накъде клонят мислите и илюзиите на обичния му син. Сърцето му се късало от мъка пред опасностите, които го дебнели. Но настойчивостта и непримиримостта надделели. Той разделил имота. По-малкият син взел парите и тръгнал по света.

Отишъл в непозната страна. Парите му разтваряли път навсякъде. Приет в най-богати странноприемници, заобиколен от лесно придобити приятели, той се предал на разгулен живот. Прекарвал дните в разпътство, нощите - в пиянство, там където грях и мъка делят власт над хората. Но скоро кесията му се опразнила. Той се почувствал безсилен и изоставен. Истинската дружба не расте и не се крепи по пътя на греха. Тя цъфти върху праведността и честността и може да съществува само между високоблагородни сърца. Общото участие в удоволствията, пороците, престъпленията не съединява, а разделя хората. И предалият се на грях ще получи като награда само мъка и терзания. Като добавка на неволята на блудния син в онази далечна страна настанал глад: далеч от небесния Баща винаги е глад. Бедният блуден син решил да търси работа. Измъчен, изгладнял и изгубил всякакво уважение към себе си, нещастникът бил готов да върши каквото и да е. Пазарил се за свинар при един местен стопанин. Знаел, че е непочтена за онова време работа. Но какво го очаквало? Облечен в дрипи, той вървял край безсловесните животни и само на тях можел да говори. Нямал право да се върне вечер и да спи вкъщи, като другите работници. Край свинете, на голата земя било неговото легло. Храната му била оскъдна. „Той бе петимен да напълни корема си с рожковете, що свините ядяха" (Лука. 15:16). Останали единствено спомените му за бащиния дом и за щастливото детство. И решил да се върне у дома си. „Ще ида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си!"

Знаем какво станало по-нататък. Връхната точка в притчата е завръщането. Бавни и несигурни с последните стъпки на блудния син към дома. Потискащо съмнение измъчва душата му. Сърцето бие тревожно. Мислите се преплитат. Как ще погледне баща си в очите? Как ще се изправи пред него в тоя окаян вид? Но... Както вижда? В поведението на бащата има нещо затрогващо. Синът се колебае, не знае дали изобщо ще бъде приет, а ето че баща му се затичва към него. Прегръща го, целува го, плаче от радост... Едвам блудният син изрича първите думи към баща си: „Татко съгреших..." (Лука. 15:21) и в отговор чува заповедта на баща си към слугите: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери" (Лука. 15:22-24).

Братя и сестри,

Всеки разбира, че в тази притча е описано поведението на цялото човечество, неговото отдалечаване от Бога и безкрайната милост и прошка на небесния Баща. В нея сме обрисувани и всички ние: бащата, двамата синове, свинарят, слугите и приятелите. Спасителят определя мястото и ролята на всички. Какво правим ние за блудния син? Дали не му помагаме да затъне още повече и се опропасти? В лицето на блудния син някои виждат голяма част от младите хора, които блуждаят без съветите на своите родители. Другарите на блудника и стопанинът със свините също са ни добре познати. Първите - със съдействието и безумния си пример, а вторият - със скъперничеството си.

Но какво може да се стори в този объркан свят? Можем ли да спрем злото? Онова, което за човеците е почти невъзможно, за Бога е възможно. Дошъл на земята Спасителят и заявил, че всички хора заслужават внимание. Всеки грешник може да се поправи. С това ни се поставя един въпрос: кой приема днес грешниците? Всеки град, всяко най-отдалечено селце има своите блудни синове. Ние ги познаваме по име и като правило сме възприели практиката да нямаме работа с тях. Онзи там руши семейството си; прахосва се без мярка имущество, събрано с честен труд от родители; друг пие до смърт и погубва себе си и околните; други прави тъмни сделки или се гаври с честта на чуждата челяд. Наистина, страшна напаст! Но дали не сме и като втория син от притчата, който се разсърдил за посрещането на своя брат? Ние често си казваме, че еди кой си „е вече погребан", или „Той за мене е като мъртъв!" Ако похлопа на вратата ни блудният син, дали не ще се заключим, за да не чуем гласа му и да видим образа му? Бащи и майки, как гледате вие на съгрешилите ваши синове и дъщери? Прегърнете ги в греха!

Братя и сестри,

Ако цял свят изостави грешниците, Бог няма да ги отблъсне. Псалмопевецът Давид казва: „Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме" (Пс. 26:10). Бог е всеопрощаващ Баща и чака човечеството да се върне към Него. Той оставя грешника сам да дойде до съзнание, че не може да продължава повече така. Той благославя и приема с радост всяка стъпка на грешника към Него. Само ако някой остане докрай в своята закоравялост, Бог ще го съди. Но Той чака и ще ни приеме и облече с хубава премяна, както блудният син бе приет и облечен от своя баща. Бог протяга бащинска ръка за прошка и обич към всички, които се връщат при Него. Амин!

 

 

 





Още от "Православна мисъл":