ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » Първата покайна седмица - седмица на Изповедта (Слово при Великия покаен канон на св. Андрей Критски)

Първата покайна седмица - седмица на Изповедта (Слово при Великия покаен канон на св. Андрей Критски)

2014-03-05, автор: Архимандрит ДИОНИСИЙ, рубрика: Теология
СЛОВО НА ВЕЛИКОТО ПОВЕЧЕРИЕ С ВТОРАТА СТАТИЯ ОТ ВЕЛИКИЯ ПОКАЕН КАНОН НА СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

„Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем ..." (Пл. Иер. 5:21)

SvAndrejKritski.JPG

ВСЕЧЕСТНИ ОТЦИ,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

  Ето, вчера прекрачихме прага на душеспасителната св. Четиридесетница. За нас, православните българи, именно Националният ни празник - Освобождение на Родината ни от агарянско робство - 3 март - бе вратата към навлизане в духовния период на Светия и Велик пост. Добър повод за равносметка и размисъл. Общонародно, като нация, отпразнувахме, макар и не във възрожденски дух на единство, 136 години от приключването на един чужд, иноверен гнет, наложен с ятаган. Сега, след отправените вчера молитви за всички жертвали живота си в името на вярата, Отечеството и патриотичния си дълг, след молитвите за успех и благополучие в мир и безметежие, след първосветителския благослов на Светейшия патриарх Неофит за многострадалния ни, объркан от различни обстоятелства народ, след просенето, даването и получаването на прошка между всички нас, ние, конкретно православните българи, като част от целия народ Божий сме призвани от св. Църква към покаяние, най-вече като убедително вземем решението: да премахнем от себе си наложения не от ятагана, а от нашата лична егоистична воля, гнет на греха. Ще се освободим ли от примките на господаря на греха и ще възжелаем ли свободата, която Бог още при „създание мира" ни е подарил?

Свободата на нашите души е целта на християнския ни живот. Тази цел изисква усилие и за да я достигнем, усилието, което  трябва да е усърдно, е дисциплиниране на ума и сърцето ни, където трябва да властва любовта към Бога и към ближния и на мястото на пороците да се изпълним с добродетели.

В самото начало на светия Пост като начален тласък, определящ целия маршрут на великопостния път, Православната църква ни предлага Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Този канон е една прекрасна църковно-литературна творба, в която човешката душа възпроизвежда разнообразните си преживявания от своя земен живот. Това богослужебно великопостно последование е едно, своего рода, покайно ридание, разкриващо ни бездната на греха, което разтърсва душите ни с осъзнаване, разкаяние, но и с надежда. Този канон е една покъртителна изповед на християнската душа, изгубила чистотата си, викаща от чувства на скръб за сторените грехове и молеща за измиване на греховната кал, като твърдо се уповава на всеизцеляващата Божия милост. Вдъхновените стихове на канона приковават вниманието с висотата на богословската мисъл, облечена в сърдечна поезия, с дълбочината на покайното чувство, със силата на израза, с богатата образност и особено с решителния порив на душата да премине от състояние на грах към покаяние. Св. Андрей Критски ясно ни показва целия процес от греховност към спасение, от самоосъзванане до омиротворяващата надежда в Божието снизхождение.

Сърцата ни потрепват, заслушани в скръбната изповед на нашата душа при четенето на стиховете на покаянието от Великия канон и у нас избликва копнеж към промяна. Ето защо, светата Църква в началото на предпасхалния постен подвиг ни посочва началната точка на спасението, като ни зове към покаяние.

Великият пост е възходящ път с етапи на разкриване тайната на спасението; 49 дни,  изпълнени с интензивен дух на сърдечна и умна съсредоточеност, размисъл и съзерцание, в които Бог очаква приятния - приятелски контакт с всеки един от нас. Това става, особено в период на духовен подвиг с пост, молитва, покаяние и добри дела. Великият пост е пътуване към срещата с Христос. Постът е възможност отново да преживеем Кръщението и да си възвърнем благодатта. Постът е процес на вътрешна промяна и напредване в познанието и любовта на Христос. Великопостният период е духовният сезон от годината, който има за цел да се научим с по-голямо усърдие да търсим Бога и да Го желаем. Великият пост изисква живот в любов и истина. Особените богослужения в тези наистина по-възвишени дни ни стимулират да оценяваме много повече покаянието, към което сме призвани и жертвата, която Сам Изкупителят Христос на Кръста от любов към нас извърши, проливайки Кръвта Си, за да дари на душите ни щастие. Затова нека отхвърлим греха и злото и нека победим егоизма и безразличието!

Ей Богу, дано поне в по-строгата част от църковния календар станем послушни ученици на Божията любов, да станем по-чести участници на Св. Трапеза, да бъдем усърдни в св. Евхаристия и да изживяваме вярата като постоянно посвещаващи се в християнството; нека в пост разкрием върховната любов в тайната на Пасхата.

Съгласно Завета, който Бог заповяда на древния Израил в Моавската земя и на Хорив, отнасящ се и към новозаветния Израил - Божия народ, Моисей се обръща и към всеки един от нас с повелителните слова: „Призовавам днес небето и земята: живот и смърт ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти, да обичаш Господа, твоя Бог, да слушаш гласа Му и да се привързваш към Него ..."(Втор. 30:19-20)! Поради това и защото „времето се изпълни, и наближи царството Божие" (Марк. 1:15) сме призовани от Спасителя към покаяние и живот във вяра в Евангелието.

Покаянието е обстоен анализ и радикална преориентация на целия ни живот. Покаянието е скъсване с греха, отвращаване от него, погнуса от злодеянията и възвръщане от все сърце към Бога. Покаянието едновременно е и желание за промяна и решение за промяна. Нали?! Обновеният от покаен подвиг живот изцяло изисква от нас доверяване на Божието милосърдие, та обнадеждени от благодатта на Св. Дух да навлезем в аскетичния път на спасителната Четиридесетница чрез осъзнато изпитване на терзание, болка и покайна скръб за нашата греховност.

С нашите грехове ние като с острие пробождаме Този, Който, за да ни изкупи и спаси, прие въчеловечаване и на Голгота принесе Себе Си за нас, когато дори в оня момент с пресветите Си ръце от Кръста ни прегръщаше любвеобилно. Този ужас, тази тежка вина и това предателство, които имаме трябва да ни разтърсят и събудят, и да извикат у нас обръщане - и то такова, че да сме наистина творения такива, в които Творецът дивно да се прослави.

Нека по призива на св. Климент Римски: „да приковем взор към Кръвта на Господа Иисуса Христа и да разберем колко скъпа е тя за Небесния Отец, защото, пролята за нашето спасение, тя запази за целия свят благодатта на разкаянието". Св. Дух изобличава нашите грехове в нашата съвест и тя страда, но пак Той облагодатява нашите сърца и ги въоръжава със стремеж към покаяние и обръщане. Това е християнският лек за потъналото в грехове човешко естество, а св. Църква в тези святи дни ни подканя към опомняне, разкаяние и връщане в обещания Едем.

Седем седмици по седем дни. Първата покайна седмица осветлява пътя на целия четиридесетдневен подвиг. Тази седмица е седмицата на осъзнаването, съкрушаването, очистването, разкаянието и обръщането - седмица безспорно и на Изповедта. Тази свещена седмица ни въвежда в живот на пост, молитва и дела на милосърдие. Ние влязохме в нея след взаимно опрощение, а в нея единени и единни в Христа сме задължени да просим опрощение за всичко онова, що сме извършили, що сме помислили, що сме пожелали, що е нанесло оскърбление на Бога, на ближния и на св. Църква, което иде да рече и на самите нас.

Да, днес ние сме тук в Божия дом - в предвидения по утвърдената програма храм на всебългарската святост, стоим на молитва, може би се разкайваме, но: обичаме ли се,  едно ли сме, говорим ли си, интересуваме ли се един от друг,  състрадаваме ли си? Каква общност сме ние, християните - отделни вярващи в своя собствен и нам достатъчен Бог, или вярващи в нашия общ Баща, Който не обича едни по един начин, а други по друг. Имаме ли полза и като единици, и като личности в общност да казваме ведно със св. Андрей Критски: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш ...", докато душата на наш ближен погива или докато душата на друг наш ближен ридае. От кого се вълнуваме? - от себе си, единствено от себе си, не от Бога; и сме тук до голяма степен, нека си признаем, от страх, че геената огнена, кипяща и смърдяща в ада преизподен ни очаква. Там ни е мястото  не защото не се молим за прошка на греховете си и защото не коленичим чинно и благоприлично, а защото не правим от себе си храмове на Светия Дух. Той, Светият Дух, преди всички подвизи на аскетизъм изисква от нас едно - помирение, да вървим по мира, да живеем в мир, на дело да се обичаме, като мислим за другия като за себе си и се молим така, както тази вечер сме заедно - да бъдем заедно и във вечността, помирени помежду си - живи и мъртви и помирени личностно и общностно с Бога, та да се подготвим за приемане на св. Евхаристия, защото иначе както казва Декарт: „Нищо не струва онзи, който не е полезен на никого".

Ако имаме сълзи на покаяние - браво, но да имаме и сълзи на умиление и състрадание от грижа за ближния и за неговото спасение: ето това вече е приятно на Бога, носи ни на нас застъпничеството на светиите и като проява на любов „покрива много грехове" ( 1 Петр. 4:8).

Къде е човешката, християнската, православната ни съпричастност към народа на Украйна, с какво показахме любовта си: - нима сме се помолили за умиротворяването на региона, който все още изживява последиците на сталинския терор и безумията на демоничния болшевизъм? Не! Ние сме си нещо като самоудовлетворяващи се благочестивци, а всъщност сме просто жалки лицемерци: - дори една молитва, дори един ярък частен акт на сърдечно състрадание не сторихме. Докато повтаряме вече втори ден: „Помилуй мя, Боже, помилуй мя", наши братя и сестри молят за милостта на света от тоя век и Бог да ги запази и им помогне. Дано небесното войнство сега отново надвие поднебесното, дано Всевишният снизходи към всички ни и да не допусне и капка човешка кръв да се пролее в една братоубийствена война. Гордостта, греховете и нездравите богопротивни амбиции да измолим през този пост да бъдат, съгласно Божията воля, максимално ограничени. Нека се помолим за изпълването с любов на всяко човешко сърце, а особено на управниците на тоя свят Бог да даде вразумление и да заличи множеството прегрешения и човеколюбиво да всее у тях Своята правда. Говорейки с вас и за това, все повече си разсъждавам как живее съвременният християнин и какво Божие чедо е той, въпреки че християните не сме от тоя свят и чакаме „живот в бъдещия век". Струва ми се, че напоследък ние, християните, сме нещо като речните камъни - благодатните води на Църквата постоянно ни обливат с животворните си струи, а иначе подобно на камъка, взет от реката, която го напоява с векове, отвътре сме напълно сухи; и макар, че ужким сме Христови, се оказваме мъртви за Христа дори в пълноводната река на живота - Църквата. Време е да се събудим, може да сме се вкаменили, но нека утолим жаждата на нашата вкаменелост и станем в пълнота деца на Абсолюта. Нека с любов пристъпим към заложеното у нас богоуподобяване. Христос Господ е в Съвета на Животоначалната Неразделна Троица, но ни е дал Пресветите Си Тяло и Кръв за прощение на греховете ни, за да ни освети, доближи до Себе Си и да утоли жаждата ни. Св. Причастие ни очаква - нека се подготвим!

         Възлюбени,

Духовници и миряни сме едно и ако ние сме тук на височинното място в храма е не защото сме актьори, излезли на сцена, очакваща не освирквания, а овации, а защото мястото ни е сред вас, но и на вас сред нас: пристъпете! Този солей символизира стъпалата към Рая и ако ние в св. Олтар отслужваме едната, единствена новозаветна Жертва ведно с Вас, взаимно упълномощени едни други, и ви благовестим, то е защото ви очакваме с нас да бъдете на св. Трапеза и заедно да се насладим на Христа, та и заедно да бъдем около Него и в света на вечността, „когато му дойде времето", както казва библейската книга Макавейска.

Благочестивият живот на богопочитание изисква и богопознаване, тъй като Сам Бог казва: „Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения" (Ос. 6:6). Това е време, което нека да използваме в четене на Свещеното Писание, църковна литература и под духовно ръководство да се усъвършенстваме и извисяваме. Нека на мястото на греховността, от която се отричаме и очистваме, да извършим достойни дела на култивиране на личността ни като християни и като човеци. Нека през този по-духовен период да направим нещо повече от себе си в нравствено, културно, етично, обществено и цивилизационно отношение. Нека станем по-добри! Радостта ни чака. Възкресението идва, ние сме пред Пасхата. Нека се осветим - затова сме създадени - да сме святи.

Безспорно пост означава лишение, въздържание. От всичко се въздържайте - от храна, от материални блага, от плътски желания, но като основен призив Христос казва: лишете се от всякаква злоба! Бог е с нас, бъдем и ние с Него.

Сега св. Църква  ясно ни показва чрез текстовете на своите богослужения какво е светът - „мира сего", лъжлива свобода, усвояване на материални придобивки, нравствена мизерия, унижение на достойнството и неверие във всякакви форми. Странно! Нас това ни примамва, а в същото време Господ специално за всеки един от нас е приготвил хубавата дреха, пръстена и празничното угощение, както щастливият баща посреща своя блуден син.  Къде блуждаем? Да се върнем у дома - тук в дома на Бога, който е небето, царството Божие, защото Раят е нашият дом.

Говорейки за падението на света във времето, в което живеем, ще споделя с вас, поуморени вече отци, братя и сестри, част от една форма на публична изповед, която прави един овдовял американски комик - Джордж Гарлин през 80-те години на миналия век, показваща в какъв водовъртеж се намираме: „Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по малко... Имаме по-големи къщи и по-малки семейства... Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве... Четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, но общуваме все по-малко... Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и повече разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ  и  наднорменото тегло; и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада... Запомнете, отделете повече време на човека до себе си..., защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка."

Е, не е ли истина всичко това? - Истина, и то безспорна, живеем агресивно като зверове, обикнали сме властта, лукса, парите и кратките удоволствия, издигнали сме греха не в ценност, а дори в идол, на който всеки ден се кланяме. Станахме покорни роби на алкохола, наркотиците, хазарта и порнографията и в крайни случаи - съвсем отдалечени от Бога, някои намират понякога дори и самоубийството за изход. Точно заради това, хайде да се изправим срещу злото, да се отречем от сатаната и с едно сърце и с едни уста, като противоотрова срещу духовното опустошение да въззовем: Прости ни, Господи, и ни помири с Твоята св. Църква, на която е поверена „службата на примирението" (2 Кор. 5:18) и нека св. Ти Кръв отмие волните ни и неволни прегрешения. Грешници сме, Господи, събери ни като Твой народ в общността на опростените грешници!

Възлюбени християни,

Тайнството на св. Кръщение ни качва в кораба на спасението, грехопаденията ни са нашите корабокрушения, а тайнството Покаяние и Изповед е онзи спасителен пояс, който ни връща в кораба на Всеблагия Кормчия - Христос.

Бог създаде човека, човекът създаде грешника, а за да спаси Бог грешника, трябва човекът да презре и унищожи грешното в себе си и да тръгне да твори добро, а началото на всяко добротворство е изповядването на злите дела. Покаянието, помирението с Църквата и примирието с Бога лекуват не само болната част, а цялата страдаща християнска общност. Блажени Августин казва: „Бог ни създаде без нас. Той не пожела да ни спаси без нас." Необходимо, бих казал задължително, е да се отзовем на призовката на благодатта и да се явим пред вътрешния съд на съвестта ни. Ние трябва да осъдим греховете си, защото те са деяния, противни на вечния Закон. Ако в покаяние не се обърнем, ние нарушаваме човешката солидарност, накърняваме човешката природа, която е сътворена да свещенослужи на Бога и се отричаме от любовта си към Него.

Всеки един от нас е грешил срещу Бога, срещу ближния си и срещу самия себе си; извършвали сме грехове духовни и плътски, грешили сме с мисли, думи, чувства, дела или бездействия. Вече втори ден от началото на Светия и Велик пост, Църквата на Христа изисква от нас пълно осъзнаване и категорична воля за промяна от оскверняване към освещаване. Нека си върнем чистотата на Кръщението, което става единствено чрез покаяние, което св. Григорий Назиански нарича „изстрадано Кръщение". Имаме нужда да изстрадаме това, което ще ни спаси и възроди.

Обични чеда на Бога,

Царството Божие се постига вътре в нас, най-вече като преодоляваме трудностите чрез духовни подвизи. Св. ап. Павел казва, че: „телесното упражнение е за малко полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот" (1 Тим. 4:8). Приоритетен духовен подвиг за нас след прошката, която е свидетелство на любовта, трябва да е молитвата, която сама по себе си е време на размишление, време на съзерцание и време на синовна почит. Тя е Божия сила, която ни укрепва в борбата с греха и ни освобождава от властта на дявола. Затова богослужебният живот през тези святи дни постоянно подтиква нас към „сърце съкрушено и смирено", което Бог не ще презре.

Особено в дните на св. 40-ца ние трябва да придобием разум и воля, които да регулират делата ни, да контролират страстите ни и да направляват поведението ни според нашата вяра, защото сме православни християни и като такива имаме дълг да сме живо свидетелство на истината; сега чрез самообладание трябва да покажем живот според християнския морал, като бъдем справедливи, духовно смели и целомъдрени. Сдържайки поривите си в рамките на порядъчността, ние си осигуряваме господството на свободата, която Бог ни е дал и се освобождаваме от робството на покварата и греха. А най-мощното ни оръжие, за да отхвърлим всяка злина, несъгласие и завист, всяка глупава суета, високомерие, надменност и гняв, братя и сестри, е смирението. Да паднем ничком пред Господа и да Го молим да ни смири, защото първото стъпало на духовното извисяване е смирението, което по думите на св. Йоан Лествичник е основна добродетел, без която останалите рухват.

Прощавайте, че много дълго говорих, но мечтая за провокиране на изживявания и мисли в св. Четиридесетница сред братята духовници и богомолния народ, които ще ни накарат ние вас да чуем и белким се вслушаме. Христос благовести в храма от високо, но говори и на всяко човешко сърце.

Накрая за кураж ще кажа: „Радвайте се!" Любовта на Бога е велика, Той „ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове" (1 Иоан. 4:10).

 

Плодотворен и спасителен Свят и Велик пост!

Божията милост и Неговото благословение да бъдат над всички нас.

Амин!

 

 

                  София

Храм „Св. Седмочисленици" 

             04.03.2014 г.

 





Още от "Православна мисъл":