ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ЗА СВЕТИТЕ ИКОНИ (Проповед за Неделя Православна)

ЗА СВЕТИТЕ ИКОНИ (Проповед за Неделя Православна)

2014-03-09, автор: Ставр. ик. Иван Лалов Кондаков, рубрика: Общество

TurzhestvoPravoslavii.jpgНа пречистия Твой образ се покланяме, Благий, като просим прошка на прегрешенията ни, Христе Боже" (Тропар на Неделята)

Братя и сестри,

В днешната първа неделя от Великия пост се чества светото Православие в спомен на възтържествуването му над всички лъжеучения и ереси. Векове наред Църквата трябвало да се бори за запазване на истинското изповедание. Преминала през огъня на изпитания и мъки през първите три века, тя трябвало да се бори после около 500 години срещу ересите, плод на човешки измислици и умувания. За да се запази чистата вяра, били свиквани в различни години седем вселенски събори, на които светите отци мъдро изработили Символа на вярата и уточнили и други християнски основни положения.

Жестока била борбата за Православието. През VІІ век се надигнали лъжеучители, които отричали почитането на св. икони, което обявили за идолослужение. Иконоборците били не само люде из средата на обикновения народ. Иконоборци били и някои управници, даже византийски императори, които смесвали веровите въпроси с политически интриги и домогвания. Започнало се ужасно преследване. Иконите били изнасяни из храмовете и изгаряни. Почитателите на иконите били затваряни и жестоко измъчвани.

Иконоборците се основавали на втората Божия заповед от Моисеевото законодателство, в която се казва: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи!" (Изх. 20:4-5). Иконите не са изображения на идоли от рода на забранените с втората Божия заповед. Идолите и кумирите са изображения на несъществуващи божества, на нещо, което не е божество, докато иконите са изображения на най-реално съществуващото - на Бога и Неговите светци. При това иконите само напомнят за Бога и светците и затова почитта към тях е почит към първообразите. В св. Библия има Божии нареждания да се правят образи с богослужебна цел. На Моисей било казано да постави в построената от него скиния два херувима над ковчега на завета, изработени от злато (Изх. 25:18), също и на завесата да бъдат изтъкани множество херувими (Изх. 26:31). Когато евреите странствали из пустинята, нападнали ги змии, които хапели и довеждали до смърт. Тогава Бог заповядал на Моисей да направи медна змия и я постави на дървен прът, та всеки, който поглежда с вяра към нея, да се спасява (Числа 21:9). И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй и Бог Отец издигна Своя единороден Син на Кръст, „та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:14-15). Свещ. Предание говори за неръкотворния образ на Иисуса Христа, който бил изпратен на едеския цар Авгар за изцерение. Преданието разказва, че св. апостол и евангелист Лука нарисувал образа на светата Божия Майка.

Защо е допуснато иконопочитанието в Християнската църква? Необходимо ли е то? Да!

Иконите са средство за християнско възпитание. Те са жива проповед. В православния храм и най-неграмотният вижда и разбира Божиите дела. Иконите са жива книга без букви. Те говорят постоянно и ясно даже на онези, които не желаят да чуят нещо за Бога и Неговите чудеса или за прославените мъже и жени, живели свято и благочестиво. Те въздействат и на хора, които са се отклонили от вярата и не се интересуват от нищо свято. Никой не може да оспори, че външната обстановка действа на душата. Това са схванали даже нашите братя протестантите, които не употребяват икони в молитвените си домове. В много протестантски църкви ще видите изобразен Господ Иисус и Неговия Голготски кръст. Това е признание за нуждата от символика и образи.

Представете си какво би бил нашият храм без икони и стенописи! Празна зала, която с нищо не напомня за Бога и неговите дела, нито за Неговите светци. А сега пред очите ни са главните събития от живота на Господа Спасителя. Дали ще се намери някой да мине с безразличие край изображението на Спасител, Който възкресява сина на бедната вдовица от Наин? Всеки ще потръпне пред Неговата сила при иконата, напомняща за изцерението на 38-годишния разслабен. Душата на християнина се насочва с умиление към Господа, Който лекува слепи, недъгави, бесновати, възкресява мъртъвци... Нима не ще ни засегне майчината любов на св. Богородица, с която тя се отзовава на молитвите на нуждаещите се? Тук в храма ще видим образите на светите апостоли, пророци, мъченици и други Божии угодници, просияли със своята святост и дълбока вяра. Всеки техен образ е позив към покаяние и свят живот - наставление как да преодолеем пречките в своя живот и как да осъществим на дело Христовото учение. Неволно прекланяме глава пред тях и устата зашептяват молитва. Както майката скътва снимката на детето си, което е далеч и не го вижда, целува я и пренася чувствата си към хартията, на която е образът, така и ние ценим и целуваме иконата (образа) на Господа или Неговите светци. Това е истинският смисъл и цел на иконопочитанието. Бог в Своята безмерна милост промислително е допуснал при някои икони да стават много чудеса. Ще чуете да се говори за стотици чудотворни икони.

Преследването на иконите в Църквата продължило доста време, докато Седмият вселенски събор в 787 г. се произнесъл окончателно за иконопочитанието, като несъмнено угодно на Бога и полезно за вярващите дело. Въпреки това иконоборците продължили да преследват иконопочитателите чак до 843 г., когато при императрица Теодора иконопочитанието окончателно възтържествувало.

Братя и сестри,

Иконопочитанието е установено от Църквата Христова. Да се молим пред светите икони! Да ги поставяме по домовете си и като Божия закрила! Да почитаме и пазим светото Православие! Амин!

 

 

 





Още от "Православна мисъл":