ЛЕСТВИЦА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Ставр. ик. Димитър ЙОРДАНОВ
ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ЖИВОТ

Проф. к.б. Тотю КОЕВ
ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Св. Йоан Дамаскин
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » СЛОВО ЗА СВ. ЕВХАРИСТИЯ НА ПЪРВА СЪБОТА ОТ СВЕТИЯ И ВЕЛИК ПОСТ - ТОДОРОВДЕН

СЛОВО ЗА СВ. ЕВХАРИСТИЯ НА ПЪРВА СЪБОТА ОТ СВЕТИЯ И ВЕЛИК ПОСТ - ТОДОРОВДЕН

2014-03-08, автор: Архим. Дионисий (Мишев), рубрика: Теология

svEuharistia.JPG

СКЪПИ КОЛЕГИ - СИНОДАЛНИ СЛУЖИТЕЛИ,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, БРАТЯ И СЕСТРИ,

    През първата седмица от Светия и Велик пост 4 дни принасяхме молитви за опомняне, плодове на разкаяние и изповядахме пред Бога многобройните си прегрешения. В снощната  вечер, когато св. Църква възхвалява Божията майка - светата Приснодева, се поверихме на нейното ходатайство за Божие снизхождение към всички нас. От постоянния молитвен призив към Пресвета Богородица: „Радвай се!" и ние предвкусихме  тържеството на св. Църква - днешния ден, когато в Литургията на св. Йоан Златоуст отново се пресъществяват хлябът и виното в Тяло и Кръв Христови, за да отмием греха от себе си и да се снабдим с мощно средство срещу козните на дявола в оставащата част от великата Четиридесетница, та по-достойни, по-осветени да се поклоним на спасителните Христови страдания и да влезем в радостта на избавлението - св. Пасха.

Днес, когато подобаващо почитаме паметта на св. вмчк Теодор Тирон, нека не отстъпваме подобно на императора-отстъпник Юлиан от благочестивата вяра и, опазили поста, по примера на християните в Константинопол, послушали явилия се на техния архиепископ св. мъченик, да пристъпим към св. Трапеза, за да не заживеем живот без Христа, който би ни превърнал не само в отстъпници и предатели, а направо в езичници, служещи на себе си.

Св. Теодор Тирон при Римския император Максимиан в далечната 297 г. бил изгорен жив за публичното изповядване на своята вяра. По неговия почти непостижим пример ние пък трябва да изгорим своите грехове, та ако той е придобил мъченически венец на святост, ние да придобием венеца на вечния живот в общността на опростените грешници.

Скъпи Божии чеда,

Братя и сестри в Христа,

Познайте своето достойнство - то е християнско. Като християни ние ставаме участници в Божествената природа, затова да се стараем да не бъдем лоши и да не допускаме да се връщаме в падението на миналия си предкръщелен живот. Винаги във всичко да помним на коя Глава принадлежим и на кое Тяло сме членове. Нека не забравяме, че ние сме изтръгнати от властта на мрака, за да бъдем принесени в светлината и в Царството Божие.

Чрез св. Кръщение ние сме присъединени в Христос. Следвайки Него и в единение с Него можем да Му подражаваме като възлюбени чеда и да следваме пътя на любовта.  Ние сме оправдани „в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог" (1 Кор. 6:11), осветени сме и сме призвани да бъдем светии. Християните сме храм на Св. Дух (1 Кор. 6:19), Той благодатно ни обновява вътрешно и ни изцерява от раните на греха. Св. Дух ни освещава и укрепява, за да живеем като „чеда на светлината" (Еф. 5:8) във всяка „доброта, правда и истина" (Еф. 5:9).

Християните „за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала - само за него мислете" (Фил. 4:8). Добродетелният живот на християнина е стремежът му да се уподоби на Бога. Винаги нека спазваме във всяко слово, дело или мисъл благоразумие, справедливост, смелост и въздържание. За да сме щастливи, нека практикуваме добродетелността чрез Божията помощ и чрез църковното благословение. Винаги да прибягваме до св. Тайнства, за да придобием дарът на спасението, извършено от Христос и благодатта на Св. Дух. Да търсим моралното равновесие чрез съзнание за греховността си като дирим прошка от Бога и бъдем помирени със светата Майка - Църквата.

Нека се вдъхновяваме и да вдъхновяваме една справедлива йерархия на ценностите чрез постоянство във вярата, надеждата и любовта като живеем в нестихващ контакт със Светата, Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица - Отец, Син и Дух Светий.

Нашето призвание е да проявим у нас Божия образ и да се превърнем в образ на Словото - Единородния Син на Отца. Ние - християните - сме призвани за небесно блаженство. Ние сме пълноправни членове на едната „свята, съборна и апостолска Църква", която е пратена от нейния Глава - Христос като посланик до всички хора, за да ги направи Негови последователи чрез любов, смирение и себеотрицание. Приемайки своето предопределение и снабдена с даровете на своя Основател, Църквата благовести и гради Царството на Бога сред всички и във всички. Църквата е Новият Завет на Бога с човеците. Тя, като съобщност във вярата, надеждата и любовта чрез истината и благодатта, е пътят на нашето спасение. Тя, Църквата, е: „Смирение! Възвишеност! Шатра от кедър и светилище на Бога; земно жилище и небесен палат; глинена къща и царски дворец; смъртно тяло и храм на светлината; презрение за горделивците и годеница на Христа!" Нека изпълняваме църковните повели, които свързват нравствения живот с литургичния, та в молитвен дух да увеличаваме любовта към Бога и ближния и в единство да се усъвършенстваме.

Това става отново и отново посвещавайки се чрез св. Евхаристия, в която трябва да участваме през целия си земен живот. Ако Кръщението ни издига до царствено свещенство, ако в Миропомазанието се преобразяваме по подобие на Христос, то в Св. Причастие - Евхаристията ние участваме заедно с цялата християнска общност - светии, покойници, праведници и грешници в едното единствено мироспасително жертвоприношение на Самия Господ Иисус Христос.

Целият християнски живот произтича от Евхаристията и е насочен към нея. Тя е нашата Пасха - Самия Христос - съкровището на Църквата, чрез която предвкусваме вечния живот. Същината на нашата християнска вяра е именно Евхаристията - Тялото и Кръвта на Господ Иисус Христос.

Причастяването с Плътта и Кръвта на Възкръсналия Христос увеличава и подновява благодатния живот, получен при св. Кръщение. Целият ни християнски живот има нужда от Причастието - „Хлябът на нашето странстване" до момента на нашата смърт, защото то ни разделя от греха. Св. Причащение ни очиства от изповяданите грехове, за които се каем, предпазва ни от бъдещи грехопадения и ни съединява с Христос.

Св. Амвросий Медиолански, като размишлява над думите на апостола - „Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа" (1 Кор. 11:26), казва: „Ако известяваме смъртта на Господа, ние известяваме опрощението на греховете. Защото винаги, когато Неговата Кръв се пролива, тя се пролива за опрощение на греховете и аз трябва винаги да я приемам, за да ми прощава винаги греховете. Аз, който винаги греша, ще трябва винаги да имам едно лекарство". Както телесната храна дава живителните сили на тялото, така и Евхаристията укрепва и усилва духа ни. Нали?!

Чрез Евхаристията Христос Сам присъединява Своята Църква и нейните членове към Своята жертва, принесена един път завинаги на Кръста - на Неговия Отец. На Тайната вечеря, Сам Спасителят каза на учениците Си, че „отсега нататък няма да пия от този лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия в царството на Отца Си" (Мат. 26:29). Винаги при отслужване на св. Литургия Църквата, спомняйки си тези думи, ведно с отишлите си преди нас от този свят, се моли „Нека дойде Твоята благодат и да отмине тоя свят!" (Дидахи).

Св. Причастие е благодарение и славословие към Бог Отец, възпоменание на жертвата на Бог Син - Господ Иисус Христос и благодатно присъствие на Св. Дух. То е тайнство на благочестието, знак на единството и връзка на любовта.
Възлюбени,

По благочестива и православна българска традиция, днес на Тодоровден, нека тези, които съгласно установленията на св. Църква са се подготвили за св. Причастие да пристъпят и да получат прошка на греховете си и вечен живот, като дадем заслужено първенство на тези, които тук, в тази сграда, в свещените двори на Св. Синод, полагат неуморен труд за благото на родната ни св. Църква. А тези, които все още не са се подготвили  за приемане на св. Тайни, братски моля час по-скоро да го сторят.
На добър час!

Архимандрит ДИОНИСИЙ
                   
08.03.2014 г.                                   
Синодален параклис „Св. благ. и равноап. цар Борис-Михаил Покръстител"





Още от "Православна мисъл":