ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Чудеса » ЧУДЕСА (За изцелението на епилептичното момче - проповед за 4 Неделя на Великия пост)

ЧУДЕСА (За изцелението на епилептичното момче - проповед за 4 Неделя на Великия пост)

2014-03-30, автор: Ставр.ик. Иван Л. Кондаков, рубрика: Чудеса

„А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него. И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво... Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и той стана" (Марк. 9:25-27)

Братя и сестри,

В светото Евангелие са записани много чудеса. Днес ни се разказва за излекуването на едно епилептично момче. Господ Иисус Христос не бил с апостолите, когато бащата довел своето болно дете. Учениците Му, които друг път имали тази дарба да лекуват с Неговото име, сега се оказали безпомощни. Тълпата била възбудена, книжниците и фарисеите се препирали с апостолите. Като дошъл, Иисус Христос попитал книжниците за какво се препират. Тогава един човек от народа отговорил: „Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха" (Марк. 9:17-18). „О, роде неверен, отговорил Спасителят, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен" (Марк. 9:15-29). Забележете! Бащата рекъл: „Ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни!" (Марк. 9:22) Господ Иисус проникнал в това недоверчиво „ако можеш" и пак продължил с упрек, но и с насърчение: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия!" (Марк. 9:23). Тогава бащата на момчето извикал със сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" (Марк. 9:24) Господ хванал момчето за ръка и го предал здраво на бащата.

Братя и сестри,

Различно е отношението на хората към евангелските чудеса. Те биха могли да се разделят на две категории. Едни отричат изобщо чудесата на спасителя като исторически достоверни. Смятат ги за измислици, или ако допуснат нещо, надяват се, че след време ще се даде отговор на всички загадъчни действия на Иисуса Христа. Чудото според тях е скрито за момента явление зад стената на незнанието. Нека Бог да даде сили на тези хора да почувстват Неговото всемогъщество. Други допускат и приемат чудесата като факти, но търсят причината на станалото в естествените психофизически сили у човека. Те не отричат силата на вярата, но казват, че никакви свръхестествени сили не се намесват; че вярата, като духовно-психическа нагласа, действа върху здравето и оттам идва изцерението на тялото; че, ако е имало случаи на чудесни прояви, Иисус Христос е заблуждавал съвременниците Си, че Той бил чудесен хипнотизатор; че действал чрез силната Си воля; че внушавал на хората, че са здрави и те наистина се обновявали; че всички, които идвали при Него, били хора със слаба нервна система и очаквали с нетърпение срещата; че и днес има лекари, които действат по същия начин.

Безспорно е взаимодействието между душа и тяло. Всеки вярващ човек е длъжен да поддържа здраво тялото си и облагородява духа си. Точно вярващият има най-благоприятна основа за това. Той издига душата си пред Бога и с това крепи и тялото. Неговото настроение е винаги светло и радостно. Така говори и св. Библия: Весело сърце е благотворно като лекарство, а унилият дух кости троши (срв. Сирах 30:22-25; 38:20).

Вярващият човек прибягва до лекаря, който в случая е Божи служител. Нека предварително заявим, че разумно вярващите хора не отричат медицината и нейните представители. Това би било грях и в противоречие със св. Библия, която съветва: „Синко, в болестта си не бъди небрежен!... Почитай лекаря с чест... Господ е създал от земята лекарства и благоразумен човек не ще ги пренебрегва... Той е дал на людете знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела: с тях Той лекува човека и премахва болестта му... Дай място на лекаря, защото и него Господ е създал!" (Сирах. 38:1-12).

Човекът от двадесетия век може да  се гордее, че разполага с всевъзможни лекарства, технически  медицински уреди и безброй медицински персонал, с това че сега се лекуват и преодоляват болести, които в миналото са били бич за човешкото съществуване. Никой обаче не може да отрече, че има и много неизлечими болести. Извършените чудеса от Господа Иисуса сочат Неговото всемогъщество точно при тях. Неговата власт се простирала и над физическата природа. Дали Иисус Христос не е лекувал болните чрез внушение? Да проследим някои от чудесата. Да вземем укротяването на морската буря. Може ли някой в един миг да спре вятъра и успокои вълните? (Мат. 6:45-51). Може ли да се въздейства над стихията с внушение и хипноза? Или да се нахранят пет хиляди души с пет хляба и две риби (Лука. 9:10-17). Толкова ли не се намери един човек от хилядите да каже: Не! Аз не съм ял! Измамен съм! Иисус Христос ми подейства със словата Си или с погледа Си, та се чувствам сит! Когато стомахът заговори, няма сила, която да го застави да мълчи. Може ли да се лекува с внушение или хипноза слепороден? (Йоан. 9:1-38). Някои сочат лековитостта на калчицата от плюнката Иисусова, с която Христос намазал очите на слепия или Силоамската вода. Но защо тази вода друг път не е действала лечебно? Същото се отнася и до раздвижването на водата във Витезда (Йоан. 5:1-15). Как може само веднъж в годината и то само за първия влязъл в басейна водата да е лечебна, да лекува всякаква болест, а всички останали, макар и да влизат във водата, да останат със своите недъзи и трябва да чакат второто раздвижване в неопределено време?

При хипнозата трябва да са налице две страни: силен хипнотизатор и податлив пациент. Може ли да се хипнотизира мъртъв човек, като Лазар (Йоан. 11:1-45), който вече се разлагал от четири дни в гроба или да се въздейства над човек, който няма изобщо отношение към живота? Днешният евангелски случай е такъв. Нито момчето съзнавало какво става с него, нито бащата имал вяра. Последният изповядал: „Помогни на неверието ми!"

Разглеждаме съвсем бегло само няколко от многобройните чудеса, за които вие сте чули или чели св. Евангелие. При всички съвсем ясно личи свръхестественото дело на Божия Син, Който дойде на земята, за да спаси света от греха и да го подготви за един нов живот. При всяко чудо Той сочел и на излекувания, и на присъстващите не Своето чудотворство, а целта на човешкото съществуване - спасението му и връщането към нов живот според Божиите норми. Чудесата са само едно от доказателствата за Божията сила и присъствие. Те се приемат от онези, които са способни да бъдат облъхани от Божията милост. Още по-чудно е изпълнението на пророческите думи на Господа Иисуса: „А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове" (Марк. 16:17). И сега Господ се проявява чрез Своите последователи. Сигурно мнозина от вас са изпитали на себе си или върху свои близки Божията сила. Как се предават тези Божии дарби и досега? Как силни на дело и слово Христови избраници лекуват и днес с молитва и пост? Какво става с преданите вярващи, та чрез Господа се обновяват като нови човеци с възвишен морал и себежертва за другите?

Тук трябва да предпазим от изкушения някои вярващи, които погрешно разбират чудесата. Да помним, че всичко става по решението на разумната височайша свята Божия воля (Еф. 1:11). Господ цени добрите подбуди в молитвата и много може да стори молитвата на праведника (Яков 5:16). Пък и Сам Господ Иисус се обърнал към присъстващите при излекуването на епилептичното момче с думите: „О, роде неверен!" Следователно има условия, при които Бог действа. Разбира се, тежко изпитание е Божието мълчание за вярващия. Вярата може да загасне при първото леко подухване на най-малката случайност. Ние сме длъжни да се молим, да хлопаме. Ако веднъж не сме чути, може при други обстоятелства да бъдем помилвани. Така се случило и с днешния евангелски баща. Христовите апостоли не могли да излекуват момчето поради маловерие. Но втората молба вече към Самия Спасител била удовлетворена.

Братя и сестри,

Да не търсим чудото, а Чудотвореца и да не питаме, как действа Бог. Когато се нуждаем от Неговата помощ, да молим, да настояваме с настроението на бащата от св. Евангелие. Ако вярата ни е все още колеблива, да казваме: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" Амин!

 

 





Още от "Православна мисъл":