ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ЖЕНАТА САМАРЯНКА (Проповед за Неделя на Самарянката)

ЖЕНАТА САМАРЯНКА (Проповед за Неделя на Самарянката)

2014-05-17, автор: Ставр.ик Иван Лалов КОНДАКОВ, рубрика: Общество
„Дoхожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия... Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка" (Йоан.4:7,9)

Sv_Fotinia.jpg

Братя и сестри,

В св. Евангелие ни се разказва често за събития, които ставали в познатите за нас днес места, където се сражават израилци и ливанци. Ето един случай на среща на Господа Иисуса Христа с една жена от Самария. Това за онова време било странно. Жителите на Самария и Юдея и тогава враждували помежду си и отбягвали всяко общение. Тази вражда била отколешна. Когато юдеите се върнали от вавилонския плен, започнали да възобновяват разрушения Йерусалимски храм. Самаряните поискали също да вземат участие в строежа. Юдеите обаче отказали сътрудничеството им, понеже ги смятали за изменници и нечисти, защото се смесили с езичниците. Недоволни от това, самаряните започнали да пречат на обновяването на храма. Юдеите трябвало да строят с оръжие в ръка. Оттогава се прекъснала всякаква връзка между тях.

Но ето, Спасителят Иисус Христос трябвало да мине през самарийския град Сихар, близо до землището, което патриарх Яков бил дал на сина си Йосиф. „Там беше Иаковия извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? Иисус й отговори и рече: да би знаела дара Божий и Кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него и Той би ти дал вода жива. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок, отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец и сам от него е пил и синовете и добитъкът му? Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той во-веки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен" (Йоан. 4:6-14).

Ясно е, че Спасителят насочва мисълта на жената за божественото учение, което й предлага и което гаси вътрешната духовна жажда у човека. Живата вода, това са словата на Господа Иисуса.

И ние твърдим, че св. Евангелие е чуден извор за спасение на човечеството, за подкрепа в житейския му път и за отвъдния свят. То е извор, от който са черпили милиони вярващи с радост и надежда. Но защо не всички хора приемат този извор? Защо мнозина го отминават и не пият от него? Затова защото у хиляди липсва истинска жажда към водата на вечността. Някои пият само житейски наслади или не носят подходящи съдове за извора на живота. Техните „стомни"-души са нечисти или пукнати. Не поемат светото.

Първото нещо, което трябва да има човек, за да черпи от извора на спасението - от св. Евангелие, е да се чувства неспокоен при суетата на света. Следи от такова настроение могат да се намерят в думите на самарянката: „Господине, дай ми тая вода" (Йоан.4:15). Макар че жената мисли за обикновената вода, в гласа й личи копнеж за нещо непреходно. Тя обаче е все още на повърхността на суетата. Спасителят я въвежда постепенно във вечността. Съвсем неочаквано й казва: „Иди повикай мъжа си и дойди тука!" (Йоан. 4:16). „Нямам мъж... - добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъже си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж" (Йоан. 4:17-18). Самарянката отговаря: „Господине, виждам, че Ти си пророк" (Йоан. 4:19). Смутена и засрамена, тя се чуди как да излезе от неудобното конфузно положение и задава духовен въпрос: „Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където се покланяме" (Йоан. 4:20). „Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите" - отговаря й Христос (Йоан. 4:22). Казва Му жената: „Зная, че ще дойде Месия, наричан Христос" (Йоан. 4:25). „Аз съм, Който говоря с тебе" (Йоан. 4:26). Самарянката очаквала Господа и се интересувала от Него. Тя оставя стомната си и отива в града, за да каже на човеците: „Дойдете и вижте един човек, Който ми каза всичко, що съм направила. Да не би Той да е Христос?" (Йоан. 4:29)

„Всичко, що съм направила" - това е втората изповед вече пред нейните съграждани. Те не може да не са знаели нейния порочен живот. Но ето, тя очистила душата си и посрещнала Спасителя, Когото очаквала. Христос бил възрадван. Дошли учениците Му и Го канели да яде. Иисус им казва: „Аз имам храна да ям, която вие не знаете... Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил и да извърша Неговото дело... Подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва... Вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд" (Йоан. 4:32-38). - Спасителят повежда мисълта на учениците си към духовната жетва, т. е. за жадните души на самаряните, които веднага повярвали, че наистина Този е Спасителят на Света Христос.

Братя и сестри,

Има часове и минути, когато Спасителят Иисус Христос ни повежда към нов живот. Покаянието ни доближава до Него и Той ни предлага вечността. Той нали каза на самарянката: как ще става истинското поклонение и служение Господу: „Иде час и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят" (Йоан.4:23). И ние трябва да помислим как трябва да Му служим. От св. Евангелие се учим, как да живеем и как да достигаме Бога.

Някои обаче пристъпват към четене на св. Евангелие и изучаване на святите истини на религията само с намерение за безплодни спорове и развлечение. Такова четене и изучаване не ползува. Без мъдрост и чистота св. Евангелие ще остане книга, закрита със седем печата. Да помним, че Бог е Дух и тези, които Му се покланят, трябва да Го търсят с дух и с истина. Иначе служението на Бога с външна чувственост, без подходящо настроение, остава празно. Молитвата на Гаризим или в Соломоновия храм или в нашия величествен храм и цялото наше богослужение намират смисъл в духовната връзка с Всевишния. Нека всеки изпитва себе си, как служи на Бога.

Бог да отвори сърцата ни като на самарянката да жадуваме за спасение, за да се излеят и в нас реките от жива вода на Неговата милост. Амин!

 

 

 





Още от "Православна мисъл":