ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » Кръстният знак

Кръстният знак

2010-03-05, автор: свещеник Васил Василев, рубрика: Теология

Кръстът е основният символ на християнството. В миналото от ранно детство учели децата да събират пръстчетата си и да се осеняват със знака на кръста. Сега много от нас учат това движение едва в зряла възраст. За невярващите това действие може и да не означава нищо, но не е така за православния християнин. Защото кръстът е нашата защита.

Човек пребивава не само във физическия, но и в духовния свят. В този духовен свят ние се намираме между двата полюса - между Божествената любов и противодействащата й злоба, тъмна отрицателна енергия, която народът нарича нечиста сила. И кръстът е нашата защита.

И ако трябва да сме още по-точни - когато се осеняваме с кръстния знак, ние изповядваме своята православна вяра. Защото кръстът е най-краткият символ на вярата - безсловесен и абсолютно достъпен за всички.

Днес всяка християнска молитва се съпътства от кръстния знак. Този кръст обаче е спасителен само ако вярващият, вървейки към своята лична Голгота, носи с желание и упование личния си житейски кръст с истинска вяра в спасителната сила на Кръста.

Кръстният знак ние изобразяваме върху нас с дясната ръка. Трите пръста - палецът, показалецът и средният, се съединяват в едно, а останалите два - безименният и малкият, се свиват в дланта. С трите съединени пръста докосваме най-напред челото, след това гърдите, дясното и лявото рамо. После, когато отпуснем ръката си, леко се покланяме.

Какъв е символът на това кръстно изображение? Съединените три пръста означават вярата ни в Света Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Двата свити в дланта пръста означават вярата ни в Иисуса Христа, с Неговите две естества - Божественото и човешкото, съвършен Бог и съвършен Човек. Тоест, Богочовек, слязъл на земята заради нашето спасение. Кръстния знак слагаме на челото, измолвайки просветление на нашия ум и осветляване на нашите мисли; на гърдите - за да освети сърцето и облагороди чувствата ни; на раменете - за да укрепи телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.

Кръстът, този универсален символ на християнството, трябва да съпътства целия ни живот, всичките ни земни дела. Докосвайки челото, утробата и раменете си, ние мислено изобразяваме кръст. Челото ни символизира небесата, утробата - земята, а напречницата ни напомня, че Светият Дух обхваща всичко - открай докрай.

В православния свят е прието, когато църковната камбана зове на богослужение, вярващите да се прекръстват. Присъстваме ли на богослужение или свещен обряд, трябва да изразяваме вярата си с кръстен знак!

Когато майката благославя чедото си, прави и кръстен знак. Изпраща го на път с благословията: „На добър час" и се прекръства. В дни на неволи и болести тайно застава пред иконата в дома си и чрез кръстен знак измолва здраве на рожбата си. Човек изпраща своите близки и познати до вечното им жилище с "Бог да прости" и пак прави кръстен знак.

Грях е християнин, на когото не вярват за нещо, да уверява чрез правене на кръстен знак. Защото е казано: „Думата ви да бъде. Да! Да! и Не! Не!" Честата и безсмислена употреба на кръстния знак омаловажава неговото спасително значение. Децата трябва от малки да се приучват как правилно да правят кръстния знак и да им се обяснява неговият символ.

В книгата Откровение пише, че небесното знамение, което ще предшества Второто пришествие, ще бъде ясно изписан на небето кръст.

Кръстното знамение било утвърдено от император Константин Велики. Носенето на кръст около врата започва през V век най-напред в Сирия, Палестина и Египет, където са погребани голяма част от светите мъченици. Поклонниците вземали нещо от техните гробове и го слагали в кръстовете си, които се затваряли в малки касетки, носени около врата.

Едни от най-ранните кръстове в българските земи са намерени в Доростол (дн. Силистра), където е бил погребан местен светец. По време на иконоборческия период (VIII век) обичаят да се носят кръстове замира, за да се възроди през Х-ХІ век. Днес кръстче около врата носят както вярващи - като символ на Христовия кръст, така и невярващи - като модно бижу.

С кръстния знак призоваваме Божието име и славословим Бога, Пресвета Богородица и Божиите угодници - светиите. Затова кръстният знак се прави при влизане и излизане от храма; всякога преди започване и свършване на работа; преди лягане и след ставане от сън, преди хранене и в началото на молитвата.

Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост, така и кръстния знак не бива да правим често и прибързано, небрежно и разсеяно, без вътрешна нагласа. Защото тогава той се превръща само в безсмислено механично движение на ръката. Когато влезем в храма и запалим свещ, ние се прекръстваме.

Когато обаче застанем пред свещеника или владиката, за да ни благослови, не правим кръстен знак, а само се покланяме. Когато целуваме десница на духовник, също не се кръстим. Когато свещеникът призове от светия олтар: „Мир вам, глави ваша Господеви приклоните", ние само леко свеждаме главите си, без да се кръстим. Благослови ли обаче свещеникът със св. кръст или с ръка, а владиката - с две ръце или дикири и трикири, вярващият се прекръства. Когато целуваме светите икони, непременно се прекръстваме.

Освен чрез кръстен знак, благоговението си пред Бога изразяваме и с поклони. Коленопреклонението, тоест, стоенето в храма на колене, става по време на четене на специални молитви, при които свещеникът подканя вярващите с особен възглас. По време на постите, особено през Великия пост, Църквата препоръчва дълбоките (земни) поклони. Не е прието в дни на всенародна духовна радост и в деня, в който сме приели свето Причастие, да се правят земни поклони. Не се правят  земни поклони и в неделните дни, от Великден до Петдесетница и от Рождество Христово до Богоявление (Йордановден). Пред иконите можем да коленичим.

Църквата е отредила специални молитви за поклонение на Кръста: на 14 септември - Въздвижение на Честния кръст (Кръстовден), както и на Велики петък, наречен Разпети петък. Третата неделя на Великия пост е наречена Кръстопоклонна, тъй като е посветена на Животворящия Христов Кръст. Това не е случайно. В средата на великопостния подвиг Светата Църква издига пред вярващите св. Кръст, за да ги насърчи в духовното кръстоносене, та да доведат започнатия постен подвиг до спасителен край. В края на утринното богослужение се изнася св. Кръст.

Вярващите се покланят, а свещенослужителите и певците пеят: "Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое воскресение Твое славим", тоест: "На Tвоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято възкресение славим!"


Молитвата пред кръста:

 „С Твоя кръст разруши смъртта, на разбойника отвори рая, на мироносиците плача превърна в радост и на апостолите заповяда да проповядват, че възкръсна, Христе Боже, Който даряваш на света велика милост! Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние, като ни даряваш победа над противниците, и ни запазваш с Твоя кръст."


Кръстното знамение

 „Ако винаги помниш Кръста, не ще бъдеш роб на нито един порок. Тогава нито едно зло не ще може да се доближи до теб, като вижда този меч, от който е било уязвено и получило смъртоносна рана" - поучава св. Йоан Златоуст в една своя проповед.

Кръстът събира в себе си и осмисля цялата евангелска проповед; той е връхната точка на извършеното от Христос спасение; Светият кръст е печатът на Новия завет между Бога и човеците. Той е всепобеждаващото оръжие на светлината, което Бог ни дари в борбата с нашите видими и невидими врагове.

Необходимостта от изобразяване на кръстното знамение, заедно с молитвата, се осмисля преди всичко от очистителната сила на св. кръст, чрез която се подготвяме за богообщение, а също така и това, че молитвата ни е извършвана в името на Иисус Христос и Неговите кръстни страдания, чрез които сме изкупени от греха. Св. Иустин Мъченик (+165 г.) също ни поучава да извършваме кръстното знамение по време на молитвите си: "Християните трябва да се молят на изток и да правят кръстно знамение с дясната си ръка". От неговото свитетелство разбираме и друго - че прекръстването е твърде древна практика, водеща своето начало непосредствено от светите апостоли.

Макар и мълчаливо, извършването на кръстното изображение върху телата ни е явна изповед и искрена проповед за вярата ни в Христа. "И тъй, да не се срамуваме да изповядваме Разпнатия! Смело да изобразяваме с ръка кръстното знамение върху нас и върху всичко: на хляба, който ядем, на чашата, от която пием; да го изобразяваме при всяко наше дело..." - казва св. Кирил Йерусалимски (+386 г.).

Подобно на Божието име, което не трябва да произнасяме напразно и неблагоговейно, така и кръстния знак не бива да правим често и бързо и най-вече небрежно. За съжаление, в нашата Църква можем да наблюдаваме тъкмо обратното! Мнозинството от богомолците, които посещават храмовете, за да палят свещи, извършват върху себе си кръстния знак твърде безобразно, като го превръщат в едно безсмислено движение на ръката. Прекръстват се сякаш по задължение, с чувството, че отнякъде ги наблюдават и ще им се присмеят за това, че са християни. С подобно прекръстване не само няма да получим Божията благодат и сила, но по-скоро бихме си навлекли осъждане, тъй като с небрежното си отношение поругаваме самия кръст! Подобни явления, основаващи се главно на срам и незнание, трябва да отстраняваме с много любов и търпение. Когато един християнин е наясно със смисъла и значението на кръстния знак, той ще го извършва с благоговейно чувство и молитвено настроение.

Да почитаме светия кръст, защото чрез него сме призвани към спасение и чрез него се стремим към вечен живот. Христовият кръст е жертвеник и знаме! А както знамето се носи най-отпред, така и в нашия живот кръстът трябва да предшества всичките ни дела, за да се увенчаят те с победа.

 





Още от "Православна мисъл":